НЕОБУЗДАНИ
МИСЛИ
по
повод дискусията“ Прозрачност и ефективност на концесиите в България“
организирана от КРИБ и сп. Икономика“ 11.10. 2016 г.
Впечатляващото присъствие на членове на
КРИБ и такова от страна на министри и ограничената по време дискусия може да се
оцени като самооценка на правителството за успешна работа по разработката на
нов закон за концесиите, като изрично се упомена, че се отменя действащия закон
за публично-частно партньорство. Във връзка с горното и загатната дискусия се
пораждат следните въпроси:
1.
Правната комисия в 2 заседания (на
28.09. и на 12.10. ) заседания вече обсъжда текста на новия закон за концесиите
на „второ“ четене ( по-нататък в текста НЗК).
Въпрос: 1. Защо както и при „първо“ четене не е
приложена справка за всички направени становища, мнения и предложения от
общественото обсъждане, а само това на Американската търговска камара и на
Националното сдружение на общините. Становището на Съюза на икономистите в
България не е приложено, независимо от
потвърждението на дирекция „Икономическа политика“ при МС?
2.
Защо стенограмите се публикуват 2 седмици след заседанието.
Мисли:
1. Навярно има страх от общественото
мнение и да не се попречи на депутатите да изпълнят в срок приемането на НЗК на
второ четене в комисията?
2.
Навярно има цензура или указания, кои становища да се допуснат до обсъждане в
комисията/комисиите и парламента?
Факти:
1. На 28.09. са присъствали всички
членове на комисията, като само 2-ма от тях ( от общо 20 члена) са обявили
професия икономисти, а всички ( с изключение на 2-ма без обявена професия)
юристи. Гласуват обаче само 11, навярно
другите само са се регистрирали, за да получат съответното възнаграждение и са
напуснали заседанието по един толкова важен за българскат аикономика закон.
Концесиите имат пряко, дългосрочно и силно въздействие върху икономическото
състояние на държавата и общините. Какъв е опитът/компетенцията на членовете на
правната комисиия по отношение на концесиите/публично-частното партньорство и
каква отговорност носят ако внесат в парламенгтарна зала некачествен закон.
Колко струва на данъкоплатците времето за дискусия в зала на некачествени
закони?
2. При предишното правителство на ГЕРБ,
закона за публично-частно партньорство се обсъждаше заедно от 2 комисии –
правната и тази по бюджет и финансии. Беше публикувана и стенограмата за
обсъждане на всеки член със съответните предложения, обсъждание и прието решение.
Защо не се прилага подобна практика ? Не показва ли този факт, че няма
прозрачност между комисиите, а между комисия и общество – още повече?
2.
Чрез концесиите ще се увеличат инвестициите в България
Мисли:
1. По принцип това заключение е правилно.
Но какво е попречило досега да се използва ЗК и ЗПЧП в това направление. Защо
нито едно от двете правителства на ГЕРБ не направиха дори един опит да
реализират проект по ЗПЧП, не спазиха изпълнението на собствения си закон, а сега
го отменят, без приемливи аргументи. Дали причината е в това, че е твърде
прозрачен съгласно становището на Сметната палата и Министерството на
финансите?
2. Значими проекти в областта на
инфраструктура, наистина няма, но в областта на подземните богатства – 510.
Положителни примери за прилагането на Закона за публично-частно партньорство има
в Русе, Варна, В Търново, Пазарджик и т.н. Защо не се анализират и да се
използват при обсъждането на новия законопроект за концесиите.
3. Как ще се обясни изхарчените около 6
мил.лева по ОП“Административен капацитет“ в програмния период 2007 – 2013 за
изучаване на чужд опит и разработване на пилотни проекти, но които не бяха
допуснати за реализация – напр. проекти в Димово за битови отпадъци, в Дупница
за строителни отпадъци.
Въпрос: Как ще се контролира и ограничи предоставената
възможност по НЗК, концесионерът да получи допълнителни приходи ( в случай че
не постига планираната печалба) от продажба на обекти на концесията? Няма ли
това да доведе до намаляване на инвестициите, респ. намаляване публичнат
асобственост – скрита приватизация?
Факти:
1. Продажбата на обекти на концесията
съществува като „възнаграждение на успех“ ( success
fee ) при концесиите за строителство – напр. изграждане
на индустриални зони, спортни комплекси с хотелска и магазинна част и т.н. При
тях концесинерът ще разпродава част от построеното от него, за да подобри
платежния си баланс. Но при концесиите за услуги и концесиите за ползване
концесионерът ще може да разпродава публична собственост, при това без да
съгласува с никого.
2. Съгласно НЗК се разрешава
концесионерът да прехвърля вземания от
публичния партньор или от обществото на трети лица. Това също така е често
срещана практика, тъй като концесионерът е предприемач и му трябва финансовия
ресурс днес, за да го инвестира в нови проекти. Но при концесиите, когато
концедент е държава/министерство или община следва, че тези публични институции
могат да станат длъжници на неизвестни финансови или корпоративни структури, в
т.ч. и с съмнителна репутация. Това е опасност за икономическта,
респ.националната сигурност. Къде е тук
прозрачността и как се гарантира тя?
3. Срокът на
концесията вече има състезателен характер – заявление от г-н Томислав Дончев –
вицепремиер.
Мисли:
1.По
принцип това винаги е било така, но как ще се тълкува в закона поставения казус
от г-н Красен Станчев, а именно: Съкращаване на срока е приложим към концесиите
за строителство, а удължаване на срока е приложим при концесиите за услуги, за
да се предложи дори по-ниска цена за населението в сравнение с действащата в
момента.
2. Срокът на концесията е резултативна
величина от финансово-икономическия анализ.
Предвиденото в закона определяне на база на прогнозни дании е възможно.
При процедурата за избор на концесионер този срок може да бъде намален с 2,3
или 5 месеца от кандидатите, но все пак да остане достатъчно дълъг, за да може
концесионерът да получи по-голяма печалба.
Пример за това е концесията за добив на злато в Крумовгра. От доклада, качен на интернет-страницата на
„Дънди-прешъс“ – Канада се вижда, че инвестицията от около 160 мил. долара ще
се изплати за 2-3 години, а концесията е предоставена за 30 години. Нека
приемем, че печалбата на концесионера ще бъде в рамките на 7 години, след
изплащане на инвестициите, защо печалбата от следващите 20 години, трябва да
отива в джоба на концесионера?
Въпрос: Как господа депутати и членове на правната
комисия ще регулирате в рамките на закона срокът на концесията, за да не се
облагодетелстват концесионерите за
сметка на жизнения стандарт на българското население?
Факти:
1. При много от
действащите концесии има често удължаване на срока на концесията, дори има и
такава със срок от 41 г. - D – 000016/стр. 64 от Националния концесионен
регистър.
Следва,
че при тръжната процедура може да се спекулира от страна на концесионера със
срока на концесията ( дори да се възползва от инструмента на корупцията ) и
след това да продължава срока в негова полза и на контролиращите го чиновници,
в ущърб на обществото.
2. От горното
може да се направи изводът, че срокът на концесията има относителен състезателен
характер и за омагьосване на обществото. Още повече, че ако се приложи открита
процедура ще спечели единственият явил се кандидат. Каква прозрачност и
конкуренция - по-скоро затъмнение и
корупция.
4.
Същото като в т. 2 се отнася за нормата на възвръщаемост на инвестициите, тъй
като тя е обвързана със срока на концесията.
Мисли:
1. Възвръщаемостта на инвестициите ( Return of Investment) е финансов
показател за степента на
възвращаемост на дадена инвестиция, т.е. способността ѝ да генерира печалба.
Изчислява се като отношение между две величини: печалба/инвестиции, нетна
печалба/инвестиции и др. подобни отношения. А вътрешната норма на възвращаемост
- IRR е важен показател за оценка на финансовата ефективност на инвестиционните
проекти и представлява онзи дисконтов %, който удовлетворява изискването,
сумата на дисконтирания чист паричен поток за икономическия живот на актива
минус стойността на инвестицията да е = 0.
2.
На база на прогнозни данни би могло да се установи тази норма на възвращаемост,
но защо тя се появява като елемент на тръжната прпоцедура. За да се гарантира
минимална печалба на бъдещия концесионер ли от страна на държавата? (Така
например при концесията на летище София е обявена 26% IRR. ).
Или за ориентиране на кандидат-концесионерите как да манипуларат
инвестиционното си предложение. А какво по-лесно от това те да минимизират
приходите и да надуват разходите.
Въпроси:
1.Как ще се
контролират реалните приходи и разходи и тяхната целесъобразност и коректност,
защото приходите са за сметка на обществото и бюджета, особено за
несамофинансиращите се концесии?
2. Защо е отпаднало вписването на
Нормата на възвръщаемост в концесионния договор, както съществуваше досега и в
закона за концесиите, и в закона за публично-частно партньорство?
Факти:
1. При изчисляване на нормата на възвръщаемост отново
се появява дилемата прогнозни – реални данни. Същевременно на база прогнозни
данни се изчислява от наети консултанти или чиновници в съответното министерство/община.
И в двата случая те са зависими от възложителя и се прозира сянката на
корупцията в полза на бъдещ концесионер.
2. Финансово-икономическия анализ/модел на база на
който се изчислява прогнозната норма на възвръщаемост вече не е приложение към
концесионния договор, както е в действащите ЗК и ЗПЧП. Явно не се търси
прозрачност, а се предоставя възможност на концесионера в бъдеще да изменя
параметрите на договора в свой интерес.
5.
Концесиите не кореспондират с изискванията на Регламент 1303/2013 относно
оптимално усвояване на средствата от фондовете на ЕС.
Мисли:
1. В
този регламент се въвежда изискването, когато след реализацията на проекта с
инвестиционен характер ( напр. в областтите - регионално развитие, околна
среда, наука и образование за интелигентенрастеж ) ще има приходи, трябва да се
привлече частен капитал, което да поеме част от разходите за инвестицията. В този регламент е записано:
(59)
Публично-частните партньорства
(„ПЧП“) могат да бъдат ефективен инструмент за изпълнението на операции, които
гарантират постигането на целите на публичната политика чрез обединяване на различни форми на публични и частни ресурси.
За да се улесни използването на европейските структурни и инвестиционни фондове
в подкрепа на операции, структурирани като ПЧП, настоящият регламент следва да
отчита определени специфични за ПЧП характеристики, като адаптира някои от
общоприложимите разпоредби на европейските структурни и инвестиционни фондове.
Член 63
Бенефициери
по операции на ПЧП
1.
По отношение на операция на ПЧП и чрез дерогация от член 2, точка 10 бенефициер
може да бъде:
б) частноправна организация на държава-членка („частен партньор“),
която е избрана или ще бъде избрана за изпълнението на операцията.
Член 64
Подкрепа
за операции на ПЧП
1.
При операция на ПЧП, където бенефициерът е публичноправна организация,
разходите за операция на ПЧП, които са направени и платени от частния партньор,
могат чрез дерогация от член 65, параграф 2 да се смятат за направени и платени
от бенефициер и да се включат в искане за плащане до Комисията, при условие че
са спазени следните условия:
а)
бенефициерът е сключил споразумение за ПЧП с частен партньор;
Член 121
Модулация
на ставките на съфинансиране
Ставката
на съфинансиране от фондовете за дадена приоритетна ос може да бъде модулирана,
така че да се отчете:
3) степента на мобилизиране на частно финансиране;
По НЗК Възложителят трябва
да дефинира параметрите на концесията, а при съфинансиране на проекти по
оперативните програми това не е възможно:
- понеже не е
разработен съответният проект, т.е не се знае размера на инвестицията, размера
на приходната част, тъй като не се знае каква технология ще бъде приложена и
т.н.
- Ако все пак това
се направи по някакви прогнозни, ориентировъчни данни, едва ли ще се намери
инвеститор, който да се ангажира да съфифансира такъв проект, като частен
партньор, докато не се убеди във възможността да си върне инвестицията с
печалба. А при проекти в областта на твърдите отпадъци, дори има определени
минимална ставка за частно съфинансиране в размер на 20%, респ. за водния
сектор 25%.- Приложение V на регламент 1303.
Въпрос:
По коя процедура ще се избира
частен партньор, след като се отменя ЗПЧП?
По този закон се допускаше
именно частният партньор да може да разработи документацията по тръжната
процедура, респ. да даде решение на проблема от обществен интерес. По НЗК това
не е възможно, защото не е възможно изготвяне на задание, поради липса на
конкретни данни.
Факти:
1. Този подход е приложен от
ЕК и Съвета на Европа по отношение на:
- Европеййския фонд за
стратегически инвестиии ( план “Юнкер“ ), където се финансират при облекчени
условия проекти на частни предприемачи, които са от национално значение;
- Хоризонт 2020 при
изпраждане на високотехнологични предприятия;
Именно създаването на
смесено дружество между частния и публичния партньор дава по-голяма устойчивост
на проекта, комплексното осигуряване на проекта от страна публичната власт като
бюрокрация, човешки ресурс, логистика и т.н. Освен това чрез този подход се гарантира
актуалност и значимост на съответния проект за националната икономика и
Лисабонската стратегия.
Изводи:
1. Пролича от прибързаната
дискусия и коментариите, че Правителството иска да наложи един законопроект,
без съобразяване с общественото мнение, замаяно от своята „безпогрешност“ и
„компетенция“.
2. Създава се възможност за
облагодетелстване на концесионери за сметка на държавния/общинския бюджет, като
е създадена благоприятна почва за корупция и мнима конкуренция.
3. Честата смяна на такива
закони като ЗК и ЗПЧП ( без прозрачна аргументация), в това число и отмяната му
( последният от 3 години стои дори в превод на английски език на страницата на
Министерството на финансите), които имат пряко отношение към икономическото
развитие на страната, пораждат чувството за нестабилност и непрогнозируемост на
нормативната уредба на страната. А това поражда съмнения за предварително
запланирани концесии за определени концесионери и за сметка на държавния
бюджет. Например досега няма информация
как ще се изразходват предвидените в бюджета на МРРБ ( т.4.1 от Бюджета на
министерството) 873,2 мил. лв. за „Управление на държавната собственост чрез
концесиониране и публично-частно партньорство“. Може би именно за този
ресурс се разработва и НЗК?
НЗК строи повече
разграничителни линии, отколкото да търси партньорство между публичната власт и
частния партньор. Запазва се духа на
„балканското надхитряване“ и създава условия да вирее корупция. А има ли
корупция няма прозрачност.
17.10.2016 г. Д-р инж.
Александър Трифонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар