Наказание за концесии

ИСТИНА ЗА ИСТИНАТА

 или

накъде ни води Европейската комисия

Европейската комисия комисия заплашва България с поредната наказателна процедура поради закъсняло хармонизиране на директивата за концесиите – директива 2014/23.  Тази заплаха се разпростира и върху други страни, членки на ЕС и се основава на задължението до 18.04.2016 г. да се въведат в националното законодателство трите директиви:

-          Директива 2014/24EU относно обществените поръчки ;

-            Директива 2014/25/ЕС относно възлагането на поръчки от образувания, опериращи в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги;

-            Директива 2014/23/ЕС относно възлагането на договори за концесия;

І.Каква е истината по транспонирането?

На 20.12.2011 г. Европейската комисия публикува като работен документ Обобщена оценка на въздействието, придружаваща, придружаваща предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на договори за концесии. Анализът е показал, че 60% от договорите в областта н астроителството и услугите са концесии, а останалите 40% - публично-частнопартньорство. Приема се да се разработи директива по т.н. „Смесени правила“, за да се уеднакви процедурата по прилагането на концесиите  във всички страни на ЕС.

Директивата за възлагане на договори за концесии ( директива 2014/23 ) се появява на 26.02.2014 г.  Срок за транспониране в националните законодателства 18.04.2016 г. Състоянието по отделни страни на трите директива към 2.06.2016 г. е следното:

Чехия – не е напълно хармонизирана, ще бъде след влизането в сила на Закона за обществените поръчки от 1.10.2016 г.

Великобритания, Уелс и Северна Ирландия – въведени на 18.04.2016 г.

Германия - прилага европейските Директивите за обществените поръчки в Част IV на немския Закон срещу ограничения на конкуренцията (Gesetz Gegen Wettbewerbsbeschränkungen – GWB), коxто съдържа правила за възлагане на обществени поръчки над стойността на ЕС праговете.

Франция – въведени на 1.04.2016 г.  като е запазена възможността за прилагане и на публично-частните партньорства , т.е запазени са 3-вида  договори за възлагане на обществени поръчки – договор за обществени поръчки, договор за публично-частни партньорство и договор за концесия.

         Унгария – транспонирани чрез Закона за обществени поръчки на 18.04.2016 г.

         Италия – транспонирани на 18.04.2016 г. в Закон „Код за обществените поръчки“.

         Полша – още се работи по тяхното транспорниране в Закона за обществени поръчки. В Полша има отделен закон за публично-частно партньорство.

         Румъния – не са напълно транспонирани.  На 26.05.2016 г. Парламентът е приел 4 спешно нови закона. Системата за обществени поръчки включва:  Постановление за обществени поръчки, за концесионни договори за строителство и услуги, както и вторично законодателство – наредба за публично-частно партньорство, която действа от 2010 г.

         Словакия – транспорнирани в нов закон за обществени поръчки, приет на 15.11.2015 г. и в сила от 18.04.2016 г. , който включва възлагане на обществени поръчки, концесии и конкурси за проекти.

          Испания – не са напълно транспонирани, поради изборите на 25.06.2016 г.

.

         България – Директива 2014/23 не е транспонирана, защото:

-       На 18.08.2015 г. МС възлага на адвокатска кантора „Бузева и партньори“  разработката на Концепция за възможните решения относно транспонирането на Директива 2014/23;

-       На 22.10.2015 г. е първото заседание на Междуведомствената група, назначена със заповед № Р-214/2015 г.  като се приема решение в срок от 10 дни да се съгласува концепцията с ведомства и институции;

-       На 27.11.2015 г.е второто заседание на работната група, на което се приема да се отбележат направените бележки от получените становища в проекта за нов закон за концесии;

-       Проектът на нов закон за концесиите ( разработен от същата адвокатска кантора) и мотивите към него (Концепцията не е предоставена за обществено обсъждане, както и заданието за нейното разработване) е публикувана на страницата на Министерския съвет за обществени консултации на 19.04.2016 г. с краен срок 10.05.2016 г. - един ден след крайния срок за транспониране на Директивата.

-       На 25.05.2016 г. проектът за нов закон за концесиите е одобрен от МС и е внесен в Парламента за разглеждане от парламентарните комисии под № 602-01-29 на 9 юни 2016 г.
. Към проекта не е внесена справка за получените становища, бележки и предложения ( в т.ч. и Становището на Съюза на икономистите в България), както и аргументация кои от тях са взети под внимание и кои не. Някои от

-       В периода 29.06 – 7.07.2016 год. проектозаконът е разгледан от 7 парламентарни комисии, като Комисиите по енергетика и икономическа политика и туризъм излизат с отрицателно становище за допускане на законопроекта до парламентарна зала. Понеже водеща е Комисията по правни въпроси – проектозаконът е допуснат до Парламентарна зала за първо четене, което се провежда на 8.07.2016 г. Проектът е приет на първо четене само от 140 депутати, поради отсъствие на останалите от залата;

-       На 28.09.2016 г. Законопроектът за концесиите с направени бележки от някои депутати започва да се разглежда в Комисията  по правни въпроси, като се одобряват ( с някои изключения оставени за обсъждане в парламентарна зала ) само 35 члена от общо 200. Следващото заседание, на което е планирано да продължи работата по този законопроект е на 21.12.2016 г.;

ІІ. Каква е истината за целите на директивата?

1. Декларираните цели са:

·         Улесняване въвеждането на нови инвестиции

·         насърчаване по-бързо връщане към устойчив икономически растеж;

·         принос за иновации и дългосрочното структурно развитие на инфраструктурата и услугите;

         2.  Недекларирани, но въведени в директивата, респ. въведени и в проектозакона за концесиите:

o   Възможност за скрита разпродажба на публична собственост на неизвестни купувачи -  чл. 8 ал. 3, При изчисляване на прогнозната стойност на концесията възлагащите органи и възложителите отчитат, когато е приложимо, по-специално следното:

т. д) приходи от продажба на активи, които са част от концесията;

Коментар: Предоставените активи – публична собственост или такива построени от концесионера, могат да бъдат разпродавани от него ако печалбата не отговаря на заложената в неговия бизнес план, при това без тръжна процедура и съгласуване с Възложителя. Това е пренесено в чл. 28 на проектозакона за концесиите ( ПЗК). Допуска се непрозрачност и корупция.

o   Възможност за рекетиране на населението от страна на концесионера – чл. 8. ал.3 т. б :“ приходи от такси и глоби, заплащани от ползвателите на строителството или услугите, различни от събираните от името на възлагащия орган или възложителя“;

Коментар: Предварително се уведомява концесионера, че той ще може да предвижда размера на таксите в неговото предложение, а впоследствие да налага глоби на ползвателите на обектите на концесията или предоставяните услуги.

o   Възможност за неограничено ангажиране на държавния, респ. общинския бюджет за плащания към „заслужили“ концесионери – чл. 8, ал. 3 т. в :“ плащания или всякакви финансови предимства под каквато и да е форма, предоставени на концесионера от възлагащия орган или възложителя или от друг публичен орган, включително компенсация за изпълнението на задължение във връзка с обществена услуга и публични инвестиционни субсидии; и т. ж:“ „всякакви награди или плащания на кандидатите или оферентите“.

Коментар: Предоставя се възможност на концесионера да иска допълнителни плащания, субсидии, награди от Възложителя, с което ще се ангажира дългосрочно държавния/общинския бюджет. Това е трансформирано в ПЗК в т.н. несамофинансиращи се концесии. Като се има предвид ниския стандарт на живота в България и ниската платежоспособност /бедност на населението, може да се направи извода, че повечето концесии ще бъдат такива. От горното следва, че чрез концесионирането населението през съответния бюджет ( данъци, такси, глоби ) ще трябва да плаща и печалбата на концесионера.

o   В областта на науката концесиите са приложими само когато Възложителят финансира 100%  дейността и сам ползва резултатите от дейността – чл. 35 т. а и б.  Като се има предвид, че държавните институции и общините в България нямат план за научноизследователска дейност, това означава, че в тази директива не са отчетени специфичните особености при отделните сектори на отделните страни-членки. От друга страна финансирането на научните изследвания чрез държавния бюджет е крайно недостатъчно, а привличането на частен капитал и опит чрез тази директива е изключено. В същото време с проектозакона за концесиите се отменя Закона за публично-частно партньорство.

Изводи:

1. В директивата проличава влиянието на корпоративните интереси, което ще доведе до зависимост на държавния/общинския бюджет от тях при прякото транспониране на тази директива в нашето законодателство.

2. В проектозакона за концесиите ( ПЗК) са включени дори възможност концесионерът да прехвърля вземанията си на трети лица, без съгласуване с Възложителя което следва, че държавните институции и общините могат да станат заложници за десетки години на чужди  организации и интереси. Това е опит за скрита колонизация.

3. С предоставената възможност да се продават от концесионера  активи, които са обект на концесията практически се сваля защитата на публичната собственост. Това е заобикаляне на „благородния“ текст на чл. 2 ал.2 :“ Настоящата директива не засяга режима на собственост в държавите членки. По-специално тя не изисква приватизация на публичните предприятия, предоставящи услуги на населението.“ Не изисква, но допуска!

4. Директивата защитава изключително частния интерес, като изключва секторите на водо – и електроснабдяването, като и ИКТ мрежи. Текстът на член 4, Свобода за определяне на услугите от общ икономически интерес, т.1: „Настоящата директива не засяга свободата на държавите членки да определят, в съответствие с правото на Съюза, кои услуги считат за услуги от общ икономически интерес, как следва да се организират и финансират такива услуги при спазване на правилата за държавната помощ и на какви специални задължения следва да се подчиняват. Освен това настоящата директива не засяга начина, по който държавите членки организират своите системи за социална сигурност.“ не кореспондира със ситуацията в България, по отношение използването на инфраструктурата за ДП“Български пощи“ за оказване на услуги от социален интерес – плащане на пенсии, доставка на лекарства, дистационно диагностиране на населението, особено за отдалечени и със затихващи функции населени места. Директивата защитава интересите на развитите страни и водещите компании в Европейския  съюз.

            5. Директивата допуска да се работи само с прогнозни стойности, което допуска:

         - никога и по никакъв начин Възложителят да установи реалната печалба на концесионера.  Примери има при действащите концесии;

         - концесионерът да използва всякакви възможности да намалява счетоводната печалба и да иска доплащане от Възложителя;

         - не изисква детайлно показване на паричните потоци ( изключва се ползването на международно ползвания документ Споразумение за конфиденциалност, вследствие на което Възложителят няма да има достъп до реалните приходи и разходи. Концесионерът ще ползва предоставената му възможност от Директивата да ползва основанието „търговска тайна“ и да предоставя на Възложителя само изгодни за него данни;

         - лицата, разработили документацията за концесията не носят отговорност за изнесените данни, защото няма изискване за съхраняването й, както и за  прилагането на детайлен финансово-икономически модел ( а не бизнес-план) към концесионния договор. Също така в директивата няма изисквания за строги наказания при нарушаване на концесионния договор. ( В ПЗК се предвижда максимална глоба от 50 000 лв., което е нищожно малко в сравнение с щетата, която може да възникне за държавния/общинския бюджет при концесии над 10 мил. лв.). Следва, че директивата предоставя възможност да се въвеждат при транспорнирането й корупционни практики;

         - На база прогнозни данни и без познаване на възможностите, опит, ноу-хау на бъдещия концесионер не е възможно да се определи оптимален срок на концесията. Концесионерът винаги ще търси максималния възможен, за да може да има възможност за по-голяма печалба.

        

         6. Европейската комисия допуска съшествуването на 2 вида концесионни режима – един за строителство, услуги и ползване и друг – за добив на подземни богатства. Това е опит за съвременна, интелигентна колонизация на по-бедните страни. Съдържанието на понятието „добив“ не е еквивалентно на „ползване“. Поне такова е тълкуването на експертите от МС на основание тълкуване от ЕК. В същото време добивът на минерална вода е включен в обхвата на директива 2014/23.  Как да се вярва в добрите намерения на ЕК след като позволява различни режими, а в същото време се опитва и да наказва.

         Заключение

         1. Под благовидния предлог за уеднаквяване на процедурите при практически се сваля нивото на националното законодателството в областта на концесиите.

         2. Директива за концесиите не дава възможност за решаване на проблеми във връзка с изграждането на промишлени предприятия                  ( въведени са само 3 вида концесии – за строителство, услуги и ползване) и привличането на частен капитал, което е в основата на стимулиране на научно-приложните изследвания,„Хоризонт 2020“ – за хай-тек предприятия, план „Юнкер“. Затова от гореизложеното се вижда, че страни като Полша, Франция си запазват закона за публично-частно партньорство, защото само със строителство на инфраструктура и услуги не може да се изгради устойчива база на просперираща национална икономика. С директива 2014/23 се увеличава опасността от икономическа зависимост на България от чужди корпоративни и финансови, а защо не и от политически интереси, като се има икономическото състояние на страната и нейната конкурентноспособност.

        

         Предложение:

         1. Да се спре приемането на проектозакона за концесиите или поне да не се отменя Закона за публично-частно партньорство. Българският закон за ПЧП предвижда минимална финансова подкрепа на частния партньор, като се предоставя възможност последният да  извършва и други дейности извън тази от обществен интерес, за да може да получава допълнителни приходи и приемлива норма на възвращаемост на направените инвестиции – чл. 9 от ЗПЧП. Директивата няма отношение към публично-частното партньорство.

         2. Поради закъснението по транспонирането на Директива 2014/23 по вина на Правителството ( виж. раздел І ), да се  използва подходът на Франция чрез въвеждането й с Указ  на Правителството – при нас с решение на Парламента и - приблизителен “При прилагането на действащия закон за концесиите да се имат предвид препоръките на ЕК и Съвета в директива 2014/23 като се съблюдават националните интереси за икономическа независимост и икономически просперитет на Р България“.

15.12.2016 г.

                                                                       Д-р инж. Александър Трифонов