План "Юнкер"

ЗАЩО МОЖЕ ДА НЕ ПРОРАБОТИ "ПЛАН ЮНКЕР"

В БЪЛГАРИЯ

І. Малко история

На 30.11.2016 се роди мечтата на бюрократа – ще се създаде през март 2017 Звено за консултации по Плана за инвестиции за Европа ( Европейски фонд за стратегически инвестиции – ЕФСИ ), „План Юнкер" на база на Меморандум за разбирателство между Министерство на финансите  и Европейската инвестиционна банка.  То ще бъде в помощ на българските предприемачи, публичните институции и власти при подготовката и структурирането на качествени проекти, които да бъдат финансирани по Плана "Юнкер".

В края на 2014 г. България кандидатства за финансиране по плана "Юнкер" с 18 проекта на стойност над 3,5 млрд. евро., основно в областта на инфраструктурата.
          На 13 април 2015 г. надеждите се изпариха, като евентуално  шансове са да получим едва 38 млн. евро, при това по съвместен проект с Гърция – за изграждането на междусистемната газова връзка между двете страни, което би позволило България да получава природен газ, който ще се доставя до Солун по вода.

Едва на 5.06.2016 г.( по информация от  сайта „Инфраструктура.БГ“)  г-жа Лиляна Павлова стига до прозрението, че  по плана "Юнкер" не бяха одобрени предложените проекти за пътища – за направленията София – Калотина, София – Видин, София през Велико Търново до Русе, които са ключови транзитни европейски коридори в България поради това, че тези проекти не генерират приходи.

А всичко това е ясно от:

-       Информацията на страницата на Министерство на финансите - http://www.minfin.bg/bg/page/953 и особено от Регламент 2015/1017 на Европейския парламент и Съвета от 25.06.2015 г. - http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32015R1017&rid=1., както и от самия формуляр, респ. обясненията към него - https://ec.europa.eu/eipp/data/forms/EIPP_MS_Project_Application_Global_BG_V2.0.pdf;

-       На 19.02.2016 г. в София се проведе представяне на „план Юнкер“ . Установи се, че има строг ред по отношение разработването, съгласуването и представянето/одобряването на проектите за финансиране по този инструмент. За целта са създадени:

o  Европейски портал за инвестиционни проекти, на който може да се потърсят съинвеститори, да се видят вече приети проекти през 2015 г. :

§     for project submission: eipp-project@ec.europa.eu ;

§  general inquiries: eipp-helpdesk@ec.europa.eu;

o  уникална платформа за консултантски услуги за финансови инструменти по европейските структурни и инвестиционни фондове (ESIF) и микрофинансиране по програма за трудова заетост и социални иновации (EaSI) - https://www.fi-compass.eu/;

-                     Не трябва да се пропуснат и изобилието от публикации в интеренет-пространството по тази тема;

ІІ. Основания за тезата:

1. По отношение на критериите за допустимост за използването на гаранцията на ЕС чрез ЕФСИ са посочени в чл. 6 и чл. 9 и Приложение II на Регламент 2015/1017 на страницата на Министерството на финансите е записано:

а) Проектите да са икономически жизнеспособни съгласно анализ на разходите и ползите, извършен в съответствие със стандартите на Съюза, като се взема предвид евентуалната подкрепа и съфинансиране на проектите от страна на частни и публични партньори;

б) Проектите да са съгласувани с политиките на Съюза, включително с целта за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, създаване на качествени работни места и икономическо, социално и териториално сближаване;

в) Проектите да спомагат, където това е възможно, за максималното мобилизиране на капитал от частния сектор;

г) Проектите да са жизнеспособни от техническа гледна точка;

д) Проектите да осигуряват допълняемост: с цел да се избегне дублиране на съществуващите финансови инструменти гаранцията на ЕС може да допълва, да се комбинира със или да укрепва или да подобрява други съществуващи програми или други източници на финансиране от Съюза;

е) По време на инвестиционния период на ЕФСИ инвестициите, получили подкрепа от ЕФСИ, като правило не изместват използването на други финансови инструменти на Съюза;

ж) Добавена стойност: принос за постигането на целите на ЕФСИ;

з) Необходимо е финансовите операции да се осъществяват или само в рамките на Съюза или да включват образувания, намиращи се или установени в една или повече държави членки, като обхващат една или повече трети държави, включени в обхвата на Европейската политика за съседство, включително стратегическото партньорство, политиката на разширяване и Европейското икономическо пространство или Европейската асоциация за свободна търговия, или отвъдморска страна или територия, посочена в приложение II към Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС).

Следва да се има предвид, че специфичните изисквания за всеки отделен финансов продукт ще зависят допълнително от условията договорени с ЕФСИ, както и от самия посредник, предлагащ финансиране.

2. От презентациите става ясно, че:

- реализирането на проекти с помощта на ЕФСИ става на база на публично-частно партньорство;

- инвестициите са предназначени за частни инвестиционни проекти, но с национален приоритет, т.е. подкрепени от държавата. Затова се изисква максимално участие на частен капитал;

- средствата от този фонд се предоставят чрез нисколихвени или гаранционни кредити, което означава, че проектите тряба да носят печалба и при това да са устойчиви във времето. Гаранция за устойчивостта е участието на държавата в тези проекти;

- За разработката на проекта се изисква прилагането на финансов инженеринг и прецизно изчисляване и доказване на разходите, приходите и ползите от проекта. Документацията по конкретния проект преминава на оценка в специализирано звено на Фонда с участието на Европейската инвестиционна банка;

- Инвестициите по конкретния проект трябва да надвишават 10 мил. евро, с изключение на гаранционните схеми за малки и средни предприятия;

ІІІ. Изводи:

1. Явно прецизният анализ и контрола на документацията по проекта се извършва извън територията на България от независими специалисти и трудно ще може да им се влияе „да си затварят очите“. Това обяснява защо ие нужно създаването на Звено за подпомагане в България – именно, за да може чрез него да може се лобира и влияе на решението за допускане до финансиране на конкретния проект. Процедурата за намиране партньори и кандидатстван е достатъчно ясна и прозрачна и поради това в другите държави няма такива звена. Това от друга страна показва:

- неспособността на българската администрация да усвоява прозрачно европейски средства;

- как корупцията, която изисква пълен контрол на средствата от определен кръг „посветени“ спъва създаването на съвременна промишлена база на икономиката на България;

- опити на българската администрация да хитрува и да разчита на снизхождение от страна на ЕС по строгото спазване на въведените процедури;

- че пак ще трябва да се плаща за оказаната помощ, защото умишлено признаваме, че не можем да се справим. Но това от една страна е лоша оценка за интелигентността на българската бюрокрация, а от друга ще ни струва скъпо;

2. Опитът за отмяна на Закона за публично-частно партньорство отваря една празнота в публично-частните отношения, защото Законът за концесии не касае създаването на смесени частно-публични дружества за промишлени производства, наука. Този извод показва лошият подход при нормотворчеството в България, когато за прокарване на лобистки закони за защита на корпоративни интереси, държавата се лишава от други възможности, много по-ефективни за икономически растеж. А именно от създаване на нови хай-тек производства се нуждае икономиката на България.

3. Звеното за консултации се предвижда да бъде създадено  към „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД (Фонда на фондовете), който ще поеме всички финансови разходи от българска страна за структурирането му. Този фонд бе създаден през м. юли 2015 г. за разработка и използване  на финансовите инструменти, които заедно с другите форми на подкрепа, предвидени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., са част от подкрепата, предоставена на България от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) чрез оперативните програми.  И се пропуска най-важното  - за да се спестят хонорарите за експерти на ЕИБ за тяхната разработка, което се получи при инструментите „Джереми“ и „Джесика“ за програмния период 2007 – 2013 г. Досега обаче има само един въведен преди седимци за ползване  финансов инструмент - „Микрокредитира със споделен риск“. А такива са нужни за ОП „Региони в растеж“, „Околна среда“ „Транспорт“ и т.н.  Като се има предвид темпа на работа на този Фонд – мениджър не може да се очаква прогрес в усвояването на средства по плана Юнкер.

4. България е отказала прилагането на чл.36 на глава ІІІ „териториялно развитие“ на Регламент 1303/2013 „ Интегрирани териториални инвестиции“ при подписване на Споразумението за партньорство за периода 2014-2020, което ще затрудни силно структуирането на финансовите източници, за да се спази принципа на ЕФСИ за допълняемост от средства на оперативните програми. Отново недалновидно решение на Правителството, за да скрие некомпетентността и липсата на квалификация на управляващите органи на Оперативните програми.

ІV. Примери за одобрени проекти за финансиране от ЕФСИ:

1. Великобритания

Болница „на кафяво“ в гр. Бирнигнам – Великобритания

Вид на договора – ПЧП – участие на Правителството;

Общ бюджет – 350 мил. евро.

От ЕИБ – 120 мил. евро чрез дългосрочен заем от 30 години.

2.  Дания

Наука – Инвестиция за научни изследвания , развитие и иновации ( НИРД) в хай-тек решения за телекомуникационни спътници, радари с нуждите на гражданската сигурност и наблюдения в съответствие със стратегията Европа 2020.

Общ бюджет – 58 мил. евро.

От ЕФСИ  - 28 мил. евро.

Изпълнител на проекта – частна фирма „ Terma space and radar technology”.

3. Холандия

Транспорт – разширяване на магистрала близо до Алмере ( 13,6 км. от 2х2 на 2х4 платна)част от европейската TENT-мрежа.

Вид на договора DBFOM

Общ бюджет 234 мил. евро.

От ЕФСИ – 100 мил. евро.

Изпълнител – чрез тръжна процедура „състезателен диалог“.

         4. Холандия и Швеция

Цифровизация – 100% покрития на територията на 2-страни 4 G

Общ бюджет – 252,11 млн. евро.

От ЕФСИ – 125 мил. евро.

От правителството на Холандия – 73,750,000 евро.

От правителството на Швеция – 51,250,000 евро.

Изпълнител: частна компания - TELE2 AB. Тя е една от водещите европейски мобилни оператори с 14 мил. клиенти в 9 страни.

         5. Гърция

Хранителна промишленост – финансиране на НИРД за нови маркови месни и млечни продукти

Общ бюджет – 30,87 млн. евро

От ЕФСИ – 15 мил. евро.

Изпълнител- частна компания - CRETA FARM INDUSTRIAL AND COMMERCIAL CO

V. Заключение

1. Няма почти област, в която да не може да се ползват възможностите на ЕФСИ, но проектите трябва да водят до икономически растеж на националната икономика, чрез растеж на отделната частна компания.

2. Държавите подпомагат частни фирми за тяхното стабилизиране на международния пазар и/или разкриване на нови работни места чрез финансово участие или референция към ЕК.

3. България не е предприела нищо ( т.2 ) в тази насока, независимо от констатациите в Работния документ на службите на ЕК от 26.02 2016 г. ,  SWD(2016) 72 final г.  относно Доклад за България за 2016 г.,  включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, а именно: „Дялът на инвестициите в БВП в България понастоящем съответства на съотношението в другите държави членки, които се присъединиха към ЕС след 2004 г., и на средната стойност за ЕС. При все това той намаля значително след кризата от 2009 г., като от най-високата си стойност от 33,5 % от БВП през 2008 г. спадна до 21 % през 2014 г. при съкращаване на всички видове инвестиции. Очаква се този дял да намалее още до 19,5 % през 2017 г. Частните инвестиции бяха основната причина за спада след кризата в брутното образуване на основен капитал. Този спад бе частично компенсиран от нарастването на дела на публичните инвестиции, най-вече поради по-високото усвояване на структурните фондове на ЕС. Очаква се обаче публичните инвестиции да се свият през 2016—2017 г., тъй като предходният програмен период за структурните фондове на ЕС достига своя край, а новият период все още няма да е набрал скорост.“ . Това силно ще повлияе при реализирането на Регионалните стратегии за устойчиво развитие на България или по-точно – тези стратегии ще останат само на хартия. Това личи и от бюджет 2017 г.

Завистта, корпоративните интереси, корупцията продължават да дърпат българската икономика към дъното. Дано дойде „Видовден“.

5.12.2016 г.

                                                        Д-р инж. Александър Трифонов