Концесията за летище София - истина и заблуди

ИСТИНАТА ЗА КОНЦЕСИЯТА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ

На 22 ноември приключва срокът за подаване на документи за кандидатстване за концесионер на летище София. Приключва и възможността за задаване на въпроси по документацията от тръжната процедура. Какво стана ясно и какво остана скрито за обществото.

Приходите

Факт. От отговорите от на въпроси на кандидат-концесионерите става ясно, че „Летище София“ е реализирало приходи от 147,452 хил. лв. + допълнителни проформа приходи от 46,886 хил. лв. (разликата от всички приходи от летищни такси и лихви в размер на 99,888 хил. лв. и разходите за текуща издръжка в размер на 53,002 хил. лв., които в момента отиват директно към бюджета и не влизат в приходите на дружеството) или 194 338 хил. лв. а не 150 000 хил. лв, както е  посочено в документацията.

Извод.

България ще се лиши от тези приходи от 46, 886 хил. лв. на година при отдаване летището на концесия или това за 35 години сумата възлиза на 1 641 010 хил. лв. Или държавата подарява на  бъдещия концесионер приход от близо 2 милиарда лева( 1 млрд. евро), защото във времето летищните такси и приходите от наем, услуги, реклама и пр.ще растат.

Пътници

Факт. За 2018 г. се очаква броят на пътниците да бъде 7 028 443, а в документацията е посочена цифрата 6,490,096 пътници ( отчет 2017 г). По този начин се потвърждава възходящия темп на летище София по този показател, а именно: За последните 4 години обслужените пътници на летище София нарастват с 86%, за последните две – с 58%, а през 2017 г. – с 30,3%, като това е най-високият ръст сред 100-те най-натоварени летища в Европа.

Извод.  

- Международната финансова корпорация (наета за консултант от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – МТИТС) е приело пътникопотока от 2017 г. навярно, за да се даде възможност бъдещия концесионер да отчете ръст на обработените пътници.  Съгласно Закона за концесиите  се работи с прогнозни стойности  и пътникопотока до м. май 2018 г. показва ръст от 6% средно на месец.

- В критериите за избор на концесионер не е заложено ръст на пътникопотока, което означава, че:

- се допуска при новия концесионер да има и снижение на пътникопотока;

- се дава възможност бъдещият концесионер да подцени развитието на летище в София, за сметка на други летища, които той оперира;

Изисква се от концесионера само маркетингов план за развитие на трафика, който очертава предложения подход към програмите за стимулиране и отстъпки и Програма за качество на услугите, експлоатация и поддръжка. Няма ориентировъчни цифри, при недостигане на които да може да се развали договора. Т.е този договор е неразваляем спрямо такъв критерий. При предоставянето на летище Белград ( „Никола Тесла“) на концесия на компанията Vinci Airports е заложена цел да се достигне цифрата от 15 милиона пътници в края на концесията, а през 2024 г. - 7,5 милиона, респ. в 2030 г.  -10 милиона.  

Липсата на такъв критерий не е ли против националните ни интереси и не поражда ли опасност от спиране възходящото развитие на пътникопотока на летище София досега?

Инвестиции

Факт. 600 милиона евро за 35 години, което се равнява на около 17 мил. евро на година. При летището на Белград инвестициите са 732 мил. евро при близо 30% по-малък пътникопоток. След построяването на Терминал 3, Терминал 1 може да бъде разрушен.

Извод.

- не става ясно на какво основание е избрана тази цифра, като се има предвид, че в нея не е включено изграждане или разширение на пистата, а само на един нов терминал. При това са били известни тръжните условия за концесията на летище „Никола Тесла“, при които инвестицията е 732 мил. евро. Едва след 5-тата година ще се анализира необходимостта от нова писта, която явно ще бъде за сметка на държавата;

- Практически тези инвестиции ще бъдат направени от приходите от близо 1 млрд. евро, които държавата преотстъпва на бъдещия концесионер. Това не е ли против националните интереси и опит за ограбване на обществото в полза на бъдещия концесионер?

- Това е най-съществената инвестиция – един терминал, в името на която летището се дава на концесия.  Той едва ли ще струва повече от 150 мил. евро с всичките екстри. Не може ли държавата само да поеме финансирането, след като годишно получава 46, 8886 хил. лева, което означа, че той би се изплатил за 3-4 години, а концесията е за 35 години. При концесията той ще струва много по-скъпо, защото ще трябва да платим печалбата на концесионера, а лихвите за неговия кредит ще бъдат по-високи спрямо тези за държавна компания, каквато е „Летище София“;

Концесионно възнаграждение

Факт. Годишното концесионно възнаграждение се изчислява като по-голямата от двете суми:

·       сумата, предложена в Офертата на Участника (минимум 7 669,378,22 лв. - 15 000 000 лв.);

или

·       сумата, получена като се умножи сумата на Общите приходи от Концесията за съответната година, по процента, предложен в Офертата на Участника (минимум 10%).

·       Първоначалното концесионно възнаграждение е в размер на 281,210,535 евро  без ДДС, като за него не се изисква оферта от страна на Участниците.

Извод.

- Няма обосновка как е избран:

o   Размерът на първоначалното концесионно възнаграждение, след като при летището на Белград, то е 501 000  000 евро, при по-слаби финансови резултати спрямо летище София;

o   Базовите 10% от общите приходи за годишното концесионно възнаграждение. Това ли справедливо разпределение на икономическата изгода – основен принцип залегнал в закона за концесиите?

- Размерът на годишното концесионно възнаграждение при концесията на летище „Никола Тесла“ е 16 мил. евро – 2 пъти по-високо в сравнение с летище София при 2- пъти по-малка площ и по-малък пътникопоток.

Не облагодетелстват ли тези критерии бъдещия концесионер и кой е отговорен за това?

Конкуренция

         Факт. Заложена е цел - летище София да се развие като летище от световна класа и свързващ център за полетите между Близкия изток, Задкавказието и Централна Европа. Същевременно е дефинирана „Зона на изключителност“ (това означава  кръг с радиус 100 километра около летището), т.е това е зоната, в която концесионерът не трябва да управлява друго летище. Концесионерът трябда да докаже, че разполага с нетна стойност на активите за всяка от последните три години минимум 200 милиона евро  ( при изискване от 500 мил. евро за концесионера на летището в Белград) и да имат опит при финансиране поне на един проект в инфраструктурния сектор, надвишаващ 400 милиона евро.

         Извод.

Не е ясно на какво основание е прието отстояние от 100 км. като се има предвид, че:

- От 19 летища на Балканите – 12 са отдадени на концесия, 2 – са в процедура;

- концесионер летището на Тирана „Мария Терезиа“ е China Everbright Ltd;

- концесионер на летището в Загреб „Франьо Туджман” с 5,5 млн. пътникопоток е компанията ZAIC (Aeroports Paris), с инвестиционна програма от 236 млн. евро за нов терминал от 70 000 кв.м.

- новото летище на Истамбул ще обслужва от 90 до 150 мил. пътници;

- през 2016 г. делът на летищата в ЕС с държавна собственост е 53%;, а на тези, оперирани от частни или смесени компании -30%.

            - Шумовото замърсяване над България, защото снижаването ще започва над територията на България. Съгласувано ли е това с правителството на България????

Не подсказват ли тези факти, че за концесионер се търси не особено мощен инвестор, а послушен концесионер, с който може да се договарят всякакви далавери, за сметка на бюджета на държавата и в ущърб на обществото.

Оценка на офертите

Факт. Оценката на Финансовото предложение е с относителна тежест – 55%.  Оценката на Техническото предложение е с относителна тежест – 45%.

Извод.

Докато финансовото предложение е свързано  с конкретни цифри, техническото допуска субективно оценка защото по отношение на Идеен план за развитие, Бизнес план, План за финансиране,  Цялостна стратегия, Планове за прогнози на трафика, EBITDA( приходите преди облагане с данъци) и Капиталовите разходи се изисква [Участниците следва да представят в резюме тяхното предложение, без да включват подробности]

         Това предполага много субективно оценяване на офертите, респ. по-лесна аргументация за избор на предварително определен концесионер.

            Ефективност от концесията

            Факт. От отговорите става ясно, че „Летище София“ е работило досега при:

- безрискова норма на възвращаемост: 1.6%;

- пазарна норма на възвращаемост: 7.27%;

Извод.

Нормата на възвращаемост на един концесионер е не-малко от 20%     ( при първия вариант на процедурата за концесионера МТИТС беше  заложило 20,6%). Маржът на печалбата при операторите на летищата е около 45%. Следва, че обществато ще плаща на концесионера, за да задоволи неговия финансов интерес, чрез по-скъпи услуги, такси и т.н. докато при като държавна собственост на летището нормата на възвръщаемост е най-малко 3 пъти по-ниска.

Защита на публичния интерес

         Факт. Съгласно проектодоговора за концесия:

46.2Прехвърляне от Концедента

Концедентът може изцяло или частично да цедира или прехвърли настоящия Договор без предварителното съгласие на Концесионера.

46.3 Позволено прехвърляне за обезпечение

Както е посочено в Клауза 14.2 (Позволена тежест), Концесионерът може да цедира или да учреди обезпечителен интерес върху своите права, собственост и участия по/съгласно настоящия Договор и Концесията (но не и върху Обекта на Концесията и други Концесионни активи) в рамките на Позволена тежест, определена в Клауза 14.2 (Позволена тежест) и Приложение 12 (Позволена тежест).

        

Извод.

         Следва, че концедентът  може по всяко време да приватизира “Летище София“ или да го предостави на частна фирма за управление, особено като се има предвид, че  ВИП – терминалът ( ВИП А) и ваканционния комплекс  ( хотел Космос-Варна ) и летището в Балчик не влизат в обекта на концесията. От друга страна концесионерът може да цедира бъдещите си постъпления при неизвестна за държавата/ концедента компания, финансова институция или групировка със съмнителна репутация, от което следва, че държавата ще бъде зависима от нея.

Заключение

Наивно звучи уточняването на министър Желязков, че иска по най-прозрачния и ефективен за държавата начин да се реализира концесията на летище София, защото:

- Концесионният анализ на МФК не е достъпен за обществото обсъждане, а на стр.84 от Обосновката, раздел „2.2. Класифицирана информация“ е записано:“Процедурата по възлагане на концесия на летище София не е свързана с класифицирана информация.“ Какво се крие тогава от обществото?

- МФК не пожела да отговори на въпросите на Отвореното писмо до нея -  http://24may.bg/2018/07/10/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BB/

- Няма реакция от МФК и МТИТС на анализа на проф. Дуранкев, с който се  доказва неефективността от предоставянето на концесия на летище София. http://24may.bg/2018/07/19/%d0%ba%d0%be%d0%ba%d0%be%d1%88%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%b5%d1%88%d0%ba%d0%b8-%d0%b1%d1%83%d0%bb/

Продължава практиката с демагогски аргументи да се облагодетелстват инвеститори и концесионери за сметка на обществото, навярно срещу прилични комисионни. Няма оценка на публичния интерес чрез приети в международната практика измерители, т.н. компаратори. И всичко това със съдействието на Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка чрез Международната финансова корпорация. Тези институции не се интересуват от благосъстоянието на българския народ, а от печалбите при кредитиране на алчни концесионери.

Колонизацията на държавата продължава, но докога робите ще търпят?

1.11.2018 г.

                                      Д-р инж. Александър Трифонов

https://www.investor.bg/komentari/3/a/al-trifonov-zashtiten-li-e-publichniiat-interes-za-koncesiiata-na-letishte-sofiia-271041/

Ние и Европа за водата

Натиск на европейска гражданска инициатива води до промени в директивата за водата

От Ирина Недева, програма "Хоризонт"

октомври 23, 2018

В старозагорското село Казанка тази пролет бяха силно притеснени заради наличието на наднормено количество уран в питейната вода.Там след анализи в лаборатория на Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките в София бе открито наличието на естествен уран.Снимка: БГНЕС

Независимо дали сте в Берлин, Париж или в малко селце в Алпите, ако идвате от България ще се учудите, че в ресторантите и закусвалните ще ви налеят кана студена вода от чешмата. 

Очаква се днес Европейският парламент да гласува планове за увеличаването на доверието на потребителите в пиенето на чешмяна вода, която е много по-евтина и чиста за околната среда в сравнение с бутилираната вода. С това ще се ограничат максималните допустимите количества замърсители като олово (наполовина), полифлуороалкилирани вещества (PFAS) и вредни бактерии. Залагат се нива за наблюдение на пластмасови микрочастици, които са повод за безпокойство. За поощряването на чешмяна вода за сметка на бутилираната се позовава и европейската гражданска инициатива „Право на вода“.

„Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока“ - с тези послания от 2014 година „Право на вода“ става първата успешна европейска гражданска инициатива, която събира над милион и половина подписа. 

Според гражданската инициатива „Право на вода“ държавите-членки на ЕС трябва да вземат мерки за подобряването на достъпа до вода, като осигурят свободно достъпни чешми в градовете и на обществени места - подходящо и пропорционално. 

След приключването на европейската гражданска инициатива „Право на вода“ се очаква евродепутатите да потвърдят апела си към държавите-членки да увеличат усилията си сред уязвимите групи, които разполагат с ограничен достъп до вода, предназначена за консумация.

За разлика от много европейци обаче българите са недоверчиви към чешмяната вода и предпочитат да купуват бутилирана вода въпреки опасенията от пластмасовото бутилиране.

Има ли вероятност „правото на вода“, подкрепено от ЕП, да си остане на хартия като добро пожелание, а водата у нас в отделни градове да бъде с качество, което няма да успее да отговори на тези повишени стандарти? Дали след гласуването на промените в директивата от ЕП и след европейската гражданска инициатива „Право на вода“ на практика Брюксел ще намали драстично допустимото количество на олово и други съставки, и как това ще се отрази на разбирането за качеството на питейната вода у нас? 

На тези въпроси отговаря инж. д-р Александър Трифонов, експерт по публично-частно партньорство. Той има множество публикации за контрола върху качеството и българските измерения на европейското законодателство в областта на услугите.

https://hear-europe.bnr.bg/article/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%BA%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%20%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%20%D0%B4%D0%BE%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0

Вода и корупция ІІ

Правото ни на вода и водата, която пием

Александър Трифонов - 12 октомври 2018

„Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!“
 
През 2014 г. това убеждение залегна в основата на първата успешна европейска гражданска инициатива „Право на вода“ (1), която събра 1,6 млн. подписа. С нея организаторите поискаха от Европейската комисия да гарантира на всички европейци достъп до вода за питейни и санитарни нужди, както и да поеме ангажимент, че водоснабдяването в ЕС няма да бъде либерализирано.
Правото на достъп до основни услуги, включително водоснабдяване, е  и един от принципите на Европейския стълб на социалните права, подкрепен единодушно от правителствените и държавните ръководители на срещата им на върха в Гьотеборг на 17.10.2017 г.
В отговор на инициативата „Право на вода“ Европейската комисия излезе на 01.02.2018 г. със законодателно предложение да се преразгледа Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на водата за човешка консумация. Целта е това качество да се повиши, а също така да се подобри питейното водоснабдяване. Друга цел на предложението е доставчиците на вода да предоставят на клиентите си по-ясна информация за потреблението, структурата на разходите и цената за литър.

Какви са българските парадокси

от гледна точка на политиката на Европейския съюз за осигуряване на безопасна и достъпна питейна вода?
В България качеството на водата, която пием, е регламентирано с Наредба №9 (2), в която са заложени 63 показателя. Към 25.03.2018 г. у нас съществуват общо 118 лаборатории, акредитирани като органи за оценка на съответствието (ООС) на показателите на питейната вода (3). Видно от графиката, броят на частните и държавните лаборатории е приблизително еднакъв.

БАБХ – към Българската агенция за безопасност на храните, ВК – към ВиК оператори,

ИАОС – към Изпълнителната агенция по околна среда, РЗИ – към регионални здравни 

инспекции (ок – органи за контрол, лаб – само лаборатории)

Сред акредитираните са едва 17 от лабораториите на съществуващите у нас 64 ВиК оператори. Другите 47 очевидно разчитат на услугите на останалите 101 акредитирани лаборатории. Проучванията обаче показаха, че само няколко от всичките 118 органи изпълняват изискванията за оценка на съответствието. Една от тях е акредитираната лаборатория към ВиК оператора, осигуряващ питейната вода за София (4).
Практиката показва, че понякога различните лаборатории дават различни анализи на една и съща проба вода. Случва се също една лаборатория да предоставя различни анализи на водни проби в течение на няколко дни. Причините биха могли да бъдат некомпетентност, небрежност, формалност и т.н. Но това са все пак отстраними обстоятелства, за разлика от корупцията при извършването на „поръчани“ анализи и при акредитацията, респ. при текущата оценка на съответствието на лабораториите.
Често граждани сигнализират за лошо качество на питейната вода, замерванията и анализите на акредитирани структури са обект на спорни и противоречиви тълкувания.
Повече от две години се избягва прилагането на държавния стандарт, свързан със системите за управление на борбата с подкупването (5). Това се отнася и за използването на национални или международни стандарти при провеждане на тръжни процедури при обществени поръчки. Закрит беше Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, чиято основна задача беше да установява вратичките за корупция в нормативните документи и уязвимите за корупция области. От всичко това следва, че в България само се имитира борба с корупцията
Безопасността и качеството на водата обаче са въпрос и на националната ни сигурност. Съществуват различни методи (механични, електромагнитни, нанотехнологии и пр.) за обработка на водите, в т.ч. на питейните или на тези за напояване, като целта е да се придадат нови свойства и качества на тези води. В същото време липсва оценка за влиянието им върху здравето на хората. Наночастици с размери под 70 нанометра се отлагат безпрепятствено в клетките на човека и могат да предизвикат тежки заболявания.
Подценява се прилагането на стандарта за управление на риска (6). А рискове в тази сфера от гледна точка на националната сигурност са възможни  било поради немърливост, било заради злоупотреби с користни и други (терористични) цели.

Всичко това очертава следните открити въпроси:

• Как се гарантира качеството на питейните води при ВиК оператори, които нямат собствени лаборатории (47 на брой), след като мониторингът не се извършва в реално време?
• Как Изпълнителната агенция „Българската служба за акредитация“ гарантира безпристрастност при анализа на питейни води от акредитираните лаборатории? Към момента ведомствените лаборатории могат да манипулират анализите, напр. при повреда на пречиствателните инсталации, или да скрият данни до отстраняването на източника на замърсяването под благовидния предлог да не се всява смут в населението. Освен това частните лаборатории могат да манипулират данните срещу прилично заплащане от възложителя на анализа.
• Защо агенцията  акредитира като органи за оценка на съответствието лаборатории, които не могат да покрият изискванията на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели?
• Съответстват ли предвидените санкции на евентуалните щети върху здравето на населението?
• Как се гарантира безопасна вода за населението в по-широк аспект в съответствие с показателите в Наредба № 9?
• Чия е отговорността за подценяването на рисковете за здравето на населението при користно прилагане на нови технологии за обработка на питейните води?

Открит остава и въпросът

Как ще се спази изискването на Европейския съюз водата да бъде достъпна като цена и качество за всеки български гражданин?

Европейската директива 2014/23 за възлагане на договори за концесия предвижда в своя член 12 „Специални изключения в областта на водоснабдяването“ , а именно:
„Настоящата директива не се прилага за концесии, възложени с цел:
а) осигуряване или експлоатация нa фиксирани мрежи, предназначени да предоставят на населението услуги във връзкa с добива, преносa или разпределението нa питейна вода;
б) снабдяване с питейнa водa нa такивa мрежи.“    
При транспонирането на тази директива в нашето законодателство изискването на чл.12 не беше въведено. В новия закон за концесиите, в сила от 01.01.2018 г., има един обтекаем запис: „Не се възлагат концесии при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за живота и здравето на гражданите, за околната среда, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, както и в други случаи, определени със закон“ (чл. 24).
На общините обаче продължава да се  препоръчва да използват инструмента на концесиите за модернизиране и обновяване на ВиК мрежите. Това индиректно води до превръщането на водата в стока, защото не се отделя цената на водата от услугата за нейното доставяне до отделния потребител. В Закона за концесиите също така се премахна търсенето на наказателна отговорност при злоупотреба със служебно положение (широка врата за корупция на всички нива), а се налага само административна глоба (максимален размер 50 000 лв.). Като се има предвид всичко това, опасенията за злоупотреба както с цената, така и с качеството на питейната вода, остават безкрайно големи.

Заключение

Населението на България е лишено от основна и текуща информация за качеството на питейните води и тяхната полезност (особено при минералните), за опасностите при т.н. обработени води.
В регистрите, поддържани на интернет страницата на Изпълнителната агенция  „Българската служба за акредитация“, липсва информация за реалния капацитет на органите за оценка на съответствието (акредитираните лаборатории), по-конкретно за обхвата на изпитване/измерване на дефинираните показатели/величини, за квалификацията на персонала, текущото калибриране на измервателното оборудване, неговото осъвременяване, в т.ч. предлагане на допълнителни и специфични измервания и анализи.
Подобна е ситуацията и в сферата на здравеопазването, тъй като в нито един нормативен акт няма изискване за акредитация на медицинска лаборатория съгласно съответния държавен стандарт (7). Именно с него може да се въведе при тях оценка за съответствие и да се гарантира качеството на услугата в съответната здравна област.

Какво трябва да се направи?

• Да се въведе текущ контрол на регистрираните лаборатории от специализирана структура към Министерството на здравеопазването и/или от структури, отговарящи за националната сигурност, в т.ч. не само за питейната вода, чрез възлагане на паралелни анализи от подставени възложители;
• Да се извършва текущ контрол на питейните води, и особено на тези със силна минерализация и обработени с различни методи, от гледна точка на влиянието им върху здравето на населението;
• Стандартът БДС ISO 37001:2016 „Системи за управление за борба с подкупването“ да се внедрява с приоритет в звена, от които зависи здравето на населението, като се въведат строги санкции за извършване на некачествени и подвеждащи анализи.

Здравето е първостепенна задача на правителството съгласно Конституцията на Република България  ̶  чл. 52(3). Държавата закриля здравето на гражданите,  както и отговоря съгласно чл. 7 за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Д-р инж. Александър Трифонов, проф. д-р инж. Илия Ценев

Бележки:
(1) Right2Water, https://www.right2water.eu/
(2) Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (изм. и доп. ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г.), утвърдена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите.
(3) Акредитацията на лабораториите се извършва от Изпълнителната агенция  „Българската служба за акредитация“ ( ИА БСА) в съответствие с БДС EN ISO/IEC 17025:2018 „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“ и БДС EN ISO/IEC 17011:2018 „Оценяване на съответствието. Изисквания за органите за акредитация, извършващи акредитация на органи за оценяване на съответствието“.
(4) Повече подробности в тази насока могат да се видят от изследването на голям авторски колектив, публикувано в списание M&E 7&8-2018, или на http://www.kachestvo-21.com/Docs/M_E_7_8_2018.pdf.
(5)  БДС ISO 37001:2016 „Системи за управление за борба с подкупването. Изисквания с указания за прилагане“, виж http://www.kachestvo-21.com/Docs/4_M_E_9_2017_str.36_42_ISO37001_2017.pdf.
(6) БДС ISO 31000:2018 „Управление на риска. Указания“, виж http://www.kachestvo-21.com/old/Docs/7-M&E-5_6-2011.pdf
(7) БДС EN ISO 15189:2012 „Медицински лаборатории. Изисквания за качество и компетентност“.

 http://24may.bg/2018/10/12/%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b0/