Публично-частно партньорство -TRIFONOV: ЗА „ОФСЕТА“, КРИСТАЛИТЕ И БЪДЕЩЕТО

ЗА „ОФСЕТА“, КРИСТАЛИТЕ И БЪДЕЩЕТО

Снимка: Vilius Kukanauskas
29 Април 2026

Офсетът е мощен инструмент, но сам по себе си не е достатъчен. Без ясна държавна стратегия и последователен икономически модел той се превръща в механизъм, който поглъща ресурс, без да създава движение напред. България има реалната възможност да изгради стратегия за пълна вертикална интеграция – от минералните ресурси до крайния продукт с висока добавена стойност. Комбинацията от суровини и технологичен офсет може да превърне страната ни от износител на концентрат и руда в износител на квантова памет. Фотонните компютри ще заменят електронните, а България е в уникална позиция, защото притежава „геологическата азбука“ на бъдещата фотоника.

България вложи милиарди в покупката на въоръжение и не се възползва от един познат и прилаган инструмент за повишаване на хай-тек нивото на българската икономика. „Офсетните споразумения“ (Offset Agreements) в сферата на отбраната и международната търговия е изключително интересна практика, при която купувачът (държавата) казва на продавача (военната корпорация): „Аз ще купя вашите самолети/танкове за 1 милиард, но вие трябва да инвестирате част от тези пари обратно в нашата икономика или да ни дадете технологии.“
Корените на офсетните сделки са в периода след Втората световна война (края на 40-те и 50-те години на XX век). САЩ решават да възстановят отбранителните способности на съюзниците си в Европа (по линия на НАТО). Вместо просто да им продават оръжие, те започват да позволяват на европейски компании да произвеждат части по лиценз. Целта е да се създаде индустриална база в Европа, която да поддържа американската техника на място, в случай на конфликт със СССР.
С времето инструментът става по-сложен и се разделя на два основни вида:
Пряк офсет (Direct Offset)
Това е най-ранната форма. Тя е пряко свързана с купуваното оръжие.
Пример: Купувате изтребители F−16, но изисквате крилата или двигателите им да се сглобяват във ваши заводи. Така вашите инженери получават достъп до чертежи и специфично ноу-хау.
Непряк офсет (Indirect Offset)
Развива се по-късно (през 70-те и 80-те години). Тук инвестицията няма нищо общо с оръжието.
Пример: Производителят на самолети се съгласява да изгради завод за софтуер или да помогне за износа на земеделска продукция от страната-купувач.
Това е по-скоро икономическа субсидия.
Днес почти всяка голяма сделка за въоръжение включва офсет. Причините за еволюцията му са:
Технологичен скок: За държави като Южна Корея, Турция или Израел, офсетът беше „трамплин“. Чрез покупка на чуждо оръжие те придобиха технологии, с които днес произвеждат собствени дронове, ракети и танкове.
Политическа цена: На министрите им е по-лесно да обяснят пред обществото защо харчат милиарди за оръжие, ако могат да кажат: „Но те ще построят завод тук и ще разкрият 500 работни места.“
Офсетът е най-бързият начин една държава да „прескочи“ 20 години развойна дейност, получавайки готови патенти и методи за производство.
В момента Европейският съюз се опитва да ограничи офсетните сделки между държавите-членки, защото те се считат за форма на протекционизъм, която пречи на свободната конкуренция. Въпреки това, в глобален мащаб (особено в Близкия изток и Азия), те са задължително условие за всяка сделка.
Важно уточнение: Често офсетната стойност надхвърля 100% от цената на договора. Тоест, вие плащате 1 милиард за танкове, а компанията се задължава да генерира икономически ползи за 1.2 милиарда в страната ви за следващите 10 години.
За повишаване на интереса към поемане на офсетните задължения по проекти, имащи приоритетно значение за получателя, страните вносителки могат да прилагат по отношение да доставчиците на отбранителни продукти система от специални офсетни коефициенти т.нар. мултипликатори. Тези мултипликатори увеличават обема на дължащите се от определените доставчици офсетни задължения. Техният размер във всяка държава е различен и може да варира от 0.5 до 12.
Използвани мултипликатори от държавите членки на ЕС при сключване на офсетни сделки - за България той е в границите 0,5-12, в Гърция до 10, в Испания 2-5, Италия до 3, Полша 1,5-5, във Финландия 1-3, в Холандия варира в диапазони: 1-5, 5-10, 10-30, в Швеция до 3.
Офсетните сделки са „ускорител“, който принуждава чужди компании да налеят знание в местната индустрия. Когато държава купува оръжие и изисква технологичен трансфер, тя буквално прескача десетилетия развойна дейност.
Някои от най-ярките примери за държави и компании, които израснаха чрез този механизъм:

1. Южна Корея: От вносител до световен експортен лидер
Това е може би най-успешният пример за „индустриализация чрез офсет“.
През 80-те и 90-те години Корея купуваше американски изтребители F−16. Условието беше огромна част от сглобяването и производството на компоненти да става в Корея от компанията Samsung Aerospace (днес KAI - Korea Aerospace Industries).
Днес Южна Корея не само не зависи от внос, но и продава собствения си свръхзвуков самолет T-50 Golden Eagle и танка K2 Black Panther (който Полша наскоро закупи в огромни количества). Те използваха американското „ноу-хау“, за да създадат своя школа.

2. Турция и възходът на „Bayraktar“
Турция е държавата, която в последните 20 години използва офсета най-агресивно.
При всяка покупка на танкове „Леопард“ или самолети F−16, Анкара поставяше условие за софтуерна интеграция и производство на части от местните фирми Aselsan и Roketsan.
Когато САЩ отказаха да продадат въоръжени дронове на Турция, страната вече имаше обучени инженери и технологична база. Така се появиха дроновете Bayraktar TB2, които промениха съвременната война. Те са директен плод на натрупаното знание от предишни офсетни договори. Размерът на офсетното задължение е в размер 700 млн. щ. долара.

3. Бразилия и Embraer
Бразилия използва покупката на шведските изтребители Saab Gripen, за да изстреля своята аерокосмическа индустрия в космоса (буквално).
Бразилия купи 36 самолета, но договори над 175% офсет. Това включваше обучение на стотици бразилски инженери в Швеция и прехвърляне на критични технологии за управление на полета.
Компанията Embraer днес е третият най-голям производител на граждански самолети в света след Airbus и Boeing. Много от технологиите в техните пътнически джетове са „страничен продукт“ от военното сътрудничество.
Офсетът създава цели нови сектори:
Как се променя икономиката чрез офсет

Държава	Сделка	Резултат от офсета
Саудитска Арабия	Покупка на системи AWACS	Създаване на модерни центрове за ремонт на електроника и софтуерни академии.
ОАЕ	Покупка на френски самолети Mirage	Инвестиции във фармацевтични заводи и десалинация на вода (непряк офсет).
Израел	Военно сътрудничество със САЩ	Разработване на цивилни приложения на радарните технологии (медицински скенери, GPS).
България	Първият договор за възлагане на специална обществена поръчка, в който бе предвиден офсет бе Рамковия договор за доставка, интегрирана логистична поддръжка и следпродажбено обслужване на превозни средства „Мерцедес-Бенц“, подписан между министъра на отбраната и „Даймлер-Крайслер“ АД на 19.12.2003г. По договора за хеликоптери с „Юрокоптер“ на стойност 354 млн. евро. .	„Електронпрогрес“ АД получава трансфер на технологии и софтуер за производство и ремонт на радиостанции в България от „Харис“ САЩ (световен лидер в тактическите радиостанции) е на стойност 15 млн. щ. долара. Тя е първият договор за специална обществена поръчка в България, в който е предвиден офсет. Договореностите по него са изпълнени за период от 8 години. Директен офсет: 249 милиона евро. Тези средства са насочени към дейности, пряко свързани с поддръжката на техниката, включително обучение на летци и механици, гаранционно и извънгаранционно обслужване, доставка на резервни части и тестова апаратура. Индиректен офсет: 105 милиона евро. Тези средства се реализират чрез различни инвестиционни проекти под контрола на Министерството на икономиката и енергетиката в граждански сектори на икономиката.

Без визия, без дългосрочен производствено-икономически модел, единен Национален договор за индустриално развитие България често изпада в ситуацията на „пасивен купувач“. Ние плащаме пълната цена, без технологичен трансфер остава на хартия и по този начин:
- Нашата икономика няма притегателна сила да се запазят завършващите висше образование в страната;
- Висшето образование няма визия от какви кадри ще се нуждае нашата икономика след 5,10, 20 години;
- разчитаме все на чужди инвестиции в пасивна позиция, който и да дойде му се радваме. Това води до отрицателен имидж пред потенциалните високотехнологични инвеститори. Изграждат се предприятия за работа на ишлеме, с ниска добавена стойност;

Как го правят умните държави?
Те създават „Офсетна агенция“ – орган от експерти (инженери, икономисти и юристи), които не са политически лица. Тяхната работа е да кажат: „България иска да бъде лидер в производството на ………. след 10 години. Затова всяка оръжейна сделка днес трябва да включва обучение на 50 …….. инженери и прехвърляне на патенти за …………….“
Въпросът е какво направление да се избере. В бъдеще софтуерът вече пише и ще пише изкуствен интелект, тежкото машиностроене не е по силите на България и ще се ограничи поради навлизането на нови материали и нови технологии, а при енергетиката ще се появят скоро нови източници, за които сега не се знае.
Трябва да изберем „квантов скок“ в технологията, за да икономисаме време докато го реализираме изобщо. Едно перспективно направление е развитието на кристалите като памет за информация и тяхното използване за развитие на оптични компютри, които ще се различават от досегашната технология. Кристалът ще бъде облъчват с лазер и той ще генерира интерактивен екран, чрез който ще се ползва информацията на кристала.
Защо това може да бъде едно перспективно направление?
Още през 2014 г. учени от университета в Саутхамптън успяха да превърнат фантастиката в реалност, като разработиха преносима компютърна памет на стъклен носител. Чрез наноструктуриране в кварцово стъкло с помощта на ултрабързи фемтосекундни лазери. Информацията се записва в пет измерения (трите пространствени плюс две оптични).
На новите дискове може да се побере информация от 360 терабита, равностойна на 300 хиляди сегашни DVD носители.
Новата памет може да издържи на температура от 1000 градуса по Целзий и да съхрани данните в продължение на милиони години, без да се повреждат. Ръководителят на разработката проф. Цзинюй Чжан уточни, че в нея се използва ултрабърз лазерен лъч, който записва и сваля информация в изключително тънък слой кварц с наноструктура.

През 1985-1986 г. в ДФ „Оптични технологии“ се разработи установка за израстване на кристали „РУМО“, работеща на атмосферно налягане по метода Чохралски.

Същевременно се разработи технология за израстване на кристали от литиев ниобат. Бяха продадени 100 установки на Русия. При участие на специализирани изложби в тази област, немските специалисти не можеха да повярват на очите си. Преди 1989 г. България беше „Силициевата долина“ на Източния блок.

Първият кристал от литиев ниобат, произведен на „Румо“, март,1985г.

Литиевият ниобат (LiNbO₃) е сегнетоелектричен материал с отлични електрооптични и нелинейно-оптични характеристики. Двете му оптични повърхности и способността му да променя показателя си на пречупване под въздействието на светлина го правят идеален за холографски запис на данни. „холографска памет“ (Holographic Versatile Disc - HVD) и триизмерното съхранение на данни. Докато традиционните твърди дискове и дискове записват информацията само върху повърхността (2D), при кристалите използваме целия обем на материала.
Дори днес литиевият ниобат е ключов компонент в оптичните телекомуникации за модулиране на светлинните сигнали в оптичните влакна.
Освен литиевия ниобат подходящи кристали за оптични памети са:
Бариев титанат (BaTiO₃): Изключително чувствителен кристал, който позволява запис при много ниска мощност на лазера. Недостатъкът му е бавното време за реакция в сравнение с ниобата.
Бисмутов силициев оксид (Bi₁₂SiO₂₀): Използва се често в холографската интерферометрия. Има висока фотопроводимост и е много подходящ за динамичен запис (където информацията трябва често да се презаписва).
Фотополимери: Те не са кристали в класическия смисъл, а сложни пластмаси. Те са по-евтини за производство, но имат проблем с „свиването“ на материала при химическата реакция на записа, което размазва информацията.
Синтетичен кварц (Silica Glass): Чрез споменатия вече фемтосекунден запис (5D технология), кварцът предлага вечно съхранение, макар и по-трудно за презаписване.
Теоретичният лимит на плътността на записа в холографските среди се определя от дължината на вълната на лазера (λ). За един кубичен сантиметър (1cm³) цифрите са впечатляващи:
Теоретичен капацитет: Около 1 терабит (1Tbit) или 125 GB в един единствен кубичен сантиметър.
Лабораторни постижения (с оптимизация): Чрез използване на различни ъгли на лазерния лъч (мултиплексиране) и различни дължини на вълната, учените твърдят, че е възможно да се достигнат нива от 1 до 10 терабайта (TB) в същия обем.
За да разберем защо това е „убиецът“ на днешните технологии, ето как изглежда 1cm³ кристал спрямо сегашните носители:

Носител	Макс. капацитет за 1cm³	Трайност на данните
MicroSD карта	~128 GB (но само на повърхността)	5–10 години
Твърд диск (HDD)	~0.05 GB (средно за обема на кутията)	3–5 години
Оптичен кристал	1,000 – 10,000 GB	1,000+ години

Литиевият ниобат позволява т.нар. „недеструктивно четене“. Проблемът при много други кристали е, че когато лазерът освети кристала, за да прочете информацията, той енергийно го променя и започва да „изтрива“ записа. Литиевият ниобат, чрез специфично дотиране (добавяне на примеси като желязо или магнезий), може да направи записа устойчив на процеса на четене.
Технологията за запис в кристал вече съществува. Голямото предизвикателство, което може да бъде обект на офсетна сделка, е производството на прецизните пространствени модулатори на светлина (SLM). Това са устройствата, които превръщат цифровите нули и единици в „светлинни картини“ (холограми), които се вкарват в кристала.
Ако България поиска чрез офсет не просто готови машини, а технологии за производство на SLM и лазерни диоди с висока кохерентност, ние можем да затворим цикъла:
Български кварц -> Български кристал -> Български лазерен модулатор = Информационна независимост.
Защо е възможно да се осъществи такова направление:
България разполага със суровини - барий, бисмут, кварц.

Суровина	Роля в технологията на кристалите	Потенциал за България
Кварц	Основа за синтетичен кварц и 5D памет.	Високото съдържание на вода в нашия кварц е идеално за специфични хидротермални методи на израстване.
Барий	Ключов за Бариевия титанат (BaTiO₃).	Баритът е една от най-стабилните ни суровини. Баритът обикновено се среща в оловно-цинкови жили, във варовикови скали, в отлагания на горещи извори и в хематитова руда. Бариевият титанат е незаменим за „самообучаващи се“ оптични системи.
Бисмут	За Бисмутов силициев оксид (Bi₁₂SiO₂₀).	Бисмутът е рядък, но в България често се среща като съпътстващ елемент в медно-полиметалните находища. Той е ключов за динамичната холография.

България има забележителна история и принос в световната наука за кристалите и оптиката. Български учени не само са поставили основите, но са създали школи, които са признати в целия свят.
Едни от най-ярките фигури, свързани с кристалите и оптиката са:
Акад. Иван Странски (1897–1979) – „Бащата на кристалния растеж“
Невъзможно е да говорим за кристали без него. Той е световен авторитет в кинетиката на кристалния растеж.
Принос: Създава модела на Косел-Странски и механизма на Странски-Кръстанов (за растеж на тънки слоеве). Тези теории днес са в основата на нанотехнологиите и производството на полупроводникови и оптични кристали. И днес по неговите учебници се учат в Австрия.

Акад. Георги Наджаков (1896–1981) – Откривателят на фотоелектретите.
Принос: През 1937 г. открива фотоелектретното състояние на веществата. Това откритие е в основата на съвременната ксерография (копирните машини), но по-важното за нас е, че фотоелектретите са основата на фоторефрактивния ефект в кристалите (като литиевия ниобат), който позволява холографския и оптичния запис.

Акад. Милко Борисов (1921–1992)
Дългогодишен директор на Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) към БАН.
Принос: Той е архитектът на модерната българска школа по физика на кристалите и акустооптиката. Под негово ръководство се развиват направленията за литиев ниобат и неговото приложение в управлението на светлинни лъчи. През 2022 година бяха отбелязани 50 години от създаването на Институт по физика на твърдото тяло, БАН.

Институт по оптични материали и технологии (ИОМТ) „Акад. Йордан Малиновски“ е правоприемник на ЦЛАФОП и ЦЛОЗОИ (Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информация). Учени като проф. Венцеслав Съйнов и Симеон Съйнов и колегите им имат принос за развитието на холографския запис на информация и нови материали за оптична памет.

Холографски автопортрет на проф. Венцеслав Съйнов, Национален политехнически музей

Проф. Андрей Апостолов(1935 - 2020), е един от 10-имата най-значими български физици за всички времена, бил е ръководител на катедра „Физика на твърдото тяло“ и заместник-ректор на Софийския университет и председател на Националния комитет по кристалография (1992-2003), с принос в областта на магнетизма и кристалографията.

През 2024 г. Институт по минералогия и кристалография - БАН чества своя 40 годишен юбилей. Акад. Иван Костов (1913-2004) е български геолог, минералог-кристалограф.

Проф. Петър Казански
Макар да работи основно в Саутхемптън, той е българин и е водещ учен зад 5D оптичния запис в кварцово стъкло (кристали на паметта). Неговата работа е директно продължение на българската школа в оптиката, приложена към нуждите на XXI век – съхранение на огромни масиви от данни за милиарди години.

България има реалната възможност да реализира стратегия за пълна вертикална интеграция – от минералните ресурси до крайния продукт с висока добавена стойност. България е в уникална позиция, защото притежава „геологическата азбука“ на бъдещата фотоника.
Комбинацията от суровини и технологичен офсет може да превърне страната ни от държава, която изнася концентрат и руда, в държава, която изнася квантова памет.
Ако днес преговаряме за нов тип въоръжение (например системи за ПВО или нови кораби), държавата може да постави следните три стълба на офсета:
Индустриално сътрудничество за пречистване: Изискване на технологии за ултра-високо пречистване на местните баритни и кварцови суровини до степен 99.9999% (six nines). Без тази чистота кристалът е просто камък.
Възстановяване на проекта „Румо“ дори и с установки, които се продават на пазара: Чрез офсет можем да получим достъп до софтуерно управление и прецизна електроника за ново поколение установки за израстване на кристали по метода на Чохралски или Бриджмен-Стокбаргер.
Приложна наука: Интегриране на български оптични памети в бордовите компютри на закупената техника. Това е най-добрата реклама – ако една технология е достатъчно надеждна за изтребител, тя е готова за световния пазар.
„Офсетът е забранен по силата на Споразумението за държавни поръчки на Световната търговска организация в близо 45 страни. Споразумението за държавни поръчки определя офсета като „мерки, използвани за насърчаване на местното развитие или подобряване на балансовите сметки, лицензиране на технологии, инвестиционни изисквания, за борба с търговията или подобни изисквания”. Въпреки това се приемат някои изключения за развиващите се страни, присъединили се към Споразумението за държавни поръчки, офсетът може да се договаря във фази на квалификацията на офертите, доколкото те не се смятат като критерии за възлагане.
Страните от Европейския съюз също са обвързани от договорите на ЕС, с директивите, одобрени в Парламента на ЕС и Съвета на ЕС. Общите правила за обществени поръчки забраняват офсетните сделки, но по чл. 296 изключенията са включени в Договора за създаване на Европейската общност ^[1]. Члeн 296 гласи, че дадена страна „може да предприеме такива мерки, каквито счита за необходими за защитата на основните интереси на своята сигурност, които са свързани с производството или търговията с оръжие, боеприпаси и военни материали“.
В България няма специален закон за офсета. Тази дейност попада в сферата на действие на Закона за обществените поръчки (ЗОП), който регламентира основните принципи, условията и реда за тяхното възлагане. Обществените поръчки по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки се регламентират на подзаконово ниво в Наредба по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и реда за сключване на договори приета с Постановление №180 от 22 август 2013 г. При наличието на такива интереси без процедура по ЗОП предстои да се възлага изпълнението на значими проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили. Компенсаторното (офсетно) споразумение по смисъла на §1, т. 11 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) представлява договор, с който изпълнител на значим проект в областта на сигурността и отбраната се задължава да извърши дейности (свързани пряко или непряко с предмета на проекта), които целят запазване и/или развитие на съществуващи или създаване на нови способности, необходими за гарантиране на съществени национални интереси в областта на сигурността и отбраната. На трето място, със същия подзаконов акт следва да се регламентира и ред за вземане на решение за възлагане на договори, основани на международно споразумение или договореност, както и за подготовката и сключването на договорите, възлагани от българското правителство на друго правителство.
„В България, както е предвидено в чл. 10 от Наредбата, офсетното споразумение може да се отнася до няколко групи въпроси:
• съвместно или лицензирано производство;
• технологичен трансфер;
• обучение и квалификация;
• инвестиции;
• други дейности, пряко или непряко свързани с предмета на договора.

По отношение на предмета на офсетното споразумение правилата в България се доближават до тези в Австрия.“
Офсетът е мощен инструмент, но той е просто двигател. Ако нямате шаси (държавна стратегия) и пътна карта (икономически модел), двигателят просто ще стои в гаража и ще гори ресурс, без да ни заведе никъде.
Когато една държава няма дефинирани приоритети, тя приема това, което продавачът предложи (често остарели технологии или просто боядисване и сглобяване).
Фотонните компютри ще заменят електронните. Светлината (фотоните) не генерира топлина като електроните и позволява паралелна обработка на данни с невъобразима скорост.
Интерактивните екрани: Идеята за кристал, който генерира холографски или интерактивен интерфейс чрез лазерна възбуда, е върхът на интерфейса човек-машина. Това премахва нуждата от монитори, клавиатури и кабели – всичко е в структурата на самия материал.
Вместо да искаме завод за части, трябва да искаме съвместни лаборатории и Национален център по фотоника и кристалография или да се разшири дейността и да се дооборудва Института за оптични материали и технологии (ИОМТ), където нашите физици и техните инженери да работят върху следващото поколение лазери за запис върху кристали. България има реални възможности да развие и произвежда оптични/фотонни компютри.
Създаваме ниша, в която ИИ не може да ни замени лесно, защото самото производство на физическия кристал и управлението на светлината изискват специфична инфраструктура и чиста среда. Това е хай-хай-тек.
Енергийна ефективност: Оптичните системи консумират частица от енергията на сегашните дейта центрове. Без кристалите за оптични памети е невъзможно да се увеличава мощността на центровете за изкуствен интелект.
Ако правителството има смелостта може да поиска и преразглеждане (като пропуск на досега управляващите) на сключените договори. Трябва обаче да се състави списък с перспективни производства и технологии, при които България:
- има задел от учени, институти и лаборатории;
- има традиция и опит в производството и приложението на кристалите;
- ще може ефективно да развива мощни изкуствени интелекти;
- има природен ресурс. Това може да се види в музея „Земята и хората“ /за създаването на който през 1987 г. имам скромен принос и е отразено в книгата „Разговори с Жаров“/ .Притежаването на суровините (барий, бисмут, кварц) означава, че България може да контролира цената на крайния продукт. Ако другите държави имат технологиите, но нямат материала, те винаги ще бъдат зависими;
- иска да се специализира, а всеки българин да се гордее с това производство и технология;
Не е ли време да възкръсне България, както в началото на 20-век 26-ия президент на САЩ Теодор Рузвелт признава:
„Нито един народ по целия свят не е демонстрирал такава скорост на модернизация за последните 20-години като японците и българите.“

Информационни източници:

^{- Сравнителен анализ на прилагането та офсета при сделки с отбранителни продукти, https://www.researchgate.net

- Офсетни сделки при търговия с несмъртоносни оръжия, https://bg.napisajattanacsok.com

- Международни бизнес операции - II част: Офсетни споразумения, https://www.studocu.com

- Разкриха тайните на стъклото на Супермен, https://nakratko.bg

- Литиев ниобат, https://www.kaldata.com/

- LiNbO3 (литиев ниобат) - често задавани въпроси и отговори https://bg.meta-laser.com/

- МЕТОДЫ ПОЛУЧЕНИЯ ЛЕГИРОВАННОЙ ШИХТЫ НИОБАТА ЛИТИЯ ДЛЯ ВЫРАЩИВАНИЯ МОНОКРИСТАЛЛОВ, https://cyberleninka.ru

- Иван Странски (физикохимик), https://bg.wikipedia.org

- Георги Наджаков, https://bg.wikipedia.org

-Photorefractive effect, https://en.wikipedia.org

- photoelectrets are the basis of the photorefractive effect in crystals, https://www.bing.com/

- Милко Борисов, https://bg.wikipedia.org

- Световните български учени. Акад. Иван Костов, https://www.eurochicago.com/

- Петър Каназирски, https://www.southampton.ac.uk/

- Учени съхраниха човешкия геном върху кристал, който може да издържи милиарди години, https://www.eranova.bg/

- Холография, https://bg.wikipedia.org

- Световните български учени. Акад. Иван Костов, https://www.eurochicago.com

- Регистър на минералите в България, https://www.bgd.bg

- LiNbO3 (литиев ниобат) - Често задавани въпроси и отговори, https://bg.meta-laser.com/

- Процес на Чохралски https://bg.wikipedia.org,} ^{PDM - Lecture 10.Чохралски http://web.uni-plovdiv.bg

- Синтез на оптически кристали с широк спектър на приложени, https://clmc.bas.bg/

- ЗОП.pdf, https://www.gli.government.bg

- Новата Наредба по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки, https://trudipravo.bg}