Натиск на европейска
гражданска инициатива води до промени в директивата за водата
От Ирина
Недева, програма "Хоризонт"
октомври 23,
2018
В
старозагорското село Казанка тази пролет бяха силно притеснени заради наличието
на наднормено количество уран в питейната вода.Там след анализи в лаборатория
на Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия
на науките в София бе открито наличието на естествен уран.Снимка: БГНЕС
Независимо
дали сте в Берлин, Париж или в малко селце в Алпите, ако идвате от България ще
се учудите, че в ресторантите и закусвалните ще ви налеят кана студена вода от
чешмата.
Очаква се
днес Европейският парламент да гласува планове за увеличаването на доверието на
потребителите в пиенето на чешмяна вода, която е много по-евтина и чиста за
околната среда в сравнение с бутилираната вода. С това ще се ограничат
максималните допустимите количества замърсители като олово (наполовина),
полифлуороалкилирани вещества (PFAS) и вредни бактерии. Залагат се нива за
наблюдение на пластмасови микрочастици, които са повод за безпокойство. За
поощряването на чешмяна вода за сметка на бутилираната се позовава и
европейската гражданска инициатива „Право на вода“.
„Водата и
санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не
стока“ - с тези послания от 2014 година „Право на вода“ става първата успешна
европейска гражданска инициатива, която събира над милион и половина
подписа.
Според
гражданската инициатива „Право на вода“ държавите-членки на ЕС трябва да вземат
мерки за подобряването на достъпа до вода, като осигурят свободно достъпни
чешми в градовете и на обществени места - подходящо и пропорционално.
След
приключването на европейската гражданска инициатива „Право на вода“ се очаква
евродепутатите да потвърдят апела си към държавите-членки да увеличат усилията
си сред уязвимите групи, които разполагат с ограничен достъп до вода,
предназначена за консумация.
За разлика
от много европейци обаче българите са недоверчиви към чешмяната вода и
предпочитат да купуват бутилирана вода въпреки опасенията от пластмасовото
бутилиране.
Има ли
вероятност „правото на вода“, подкрепено от ЕП, да си остане на хартия като
добро пожелание, а водата у нас в отделни градове да бъде с качество, което
няма да успее да отговори на тези повишени стандарти? Дали след гласуването на
промените в директивата от ЕП и след европейската гражданска инициатива „Право
на вода“ на практика Брюксел ще намали драстично допустимото количество на
олово и други съставки, и как това ще се отрази на разбирането за качеството на
питейната вода у нас?
На тези
въпроси отговаря инж. д-р Александър Трифонов, експерт по публично-частно
партньорство. Той има множество публикации за контрола върху качеството и
българските измерения на европейското законодателство в областта на услугите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар