План "Юнкер"

ЗАЩО МОЖЕ ДА НЕ ПРОРАБОТИ "ПЛАН ЮНКЕР"

В БЪЛГАРИЯ

І. Малко история

На 30.11.2016 се роди мечтата на бюрократа – ще се създаде през март 2017 Звено за консултации по Плана за инвестиции за Европа ( Европейски фонд за стратегически инвестиции – ЕФСИ ), „План Юнкер" на база на Меморандум за разбирателство между Министерство на финансите  и Европейската инвестиционна банка.  То ще бъде в помощ на българските предприемачи, публичните институции и власти при подготовката и структурирането на качествени проекти, които да бъдат финансирани по Плана "Юнкер".

В края на 2014 г. България кандидатства за финансиране по плана "Юнкер" с 18 проекта на стойност над 3,5 млрд. евро., основно в областта на инфраструктурата.
          На 13 април 2015 г. надеждите се изпариха, като евентуално  шансове са да получим едва 38 млн. евро, при това по съвместен проект с Гърция – за изграждането на междусистемната газова връзка между двете страни, което би позволило България да получава природен газ, който ще се доставя до Солун по вода.

Едва на 5.06.2016 г.( по информация от  сайта „Инфраструктура.БГ“)  г-жа Лиляна Павлова стига до прозрението, че  по плана "Юнкер" не бяха одобрени предложените проекти за пътища – за направленията София – Калотина, София – Видин, София през Велико Търново до Русе, които са ключови транзитни европейски коридори в България поради това, че тези проекти не генерират приходи.

А всичко това е ясно от:

-       Информацията на страницата на Министерство на финансите - http://www.minfin.bg/bg/page/953 и особено от Регламент 2015/1017 на Европейския парламент и Съвета от 25.06.2015 г. - http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32015R1017&rid=1., както и от самия формуляр, респ. обясненията към него - https://ec.europa.eu/eipp/data/forms/EIPP_MS_Project_Application_Global_BG_V2.0.pdf;

-       На 19.02.2016 г. в София се проведе представяне на „план Юнкер“ . Установи се, че има строг ред по отношение разработването, съгласуването и представянето/одобряването на проектите за финансиране по този инструмент. За целта са създадени:

o  Европейски портал за инвестиционни проекти, на който може да се потърсят съинвеститори, да се видят вече приети проекти през 2015 г. :

§     for project submission: eipp-project@ec.europa.eu ;

§  general inquiries: eipp-helpdesk@ec.europa.eu;

o  уникална платформа за консултантски услуги за финансови инструменти по европейските структурни и инвестиционни фондове (ESIF) и микрофинансиране по програма за трудова заетост и социални иновации (EaSI) - https://www.fi-compass.eu/;

-                     Не трябва да се пропуснат и изобилието от публикации в интеренет-пространството по тази тема;

ІІ. Основания за тезата:

1. По отношение на критериите за допустимост за използването на гаранцията на ЕС чрез ЕФСИ са посочени в чл. 6 и чл. 9 и Приложение II на Регламент 2015/1017 на страницата на Министерството на финансите е записано:

а) Проектите да са икономически жизнеспособни съгласно анализ на разходите и ползите, извършен в съответствие със стандартите на Съюза, като се взема предвид евентуалната подкрепа и съфинансиране на проектите от страна на частни и публични партньори;

б) Проектите да са съгласувани с политиките на Съюза, включително с целта за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, създаване на качествени работни места и икономическо, социално и териториално сближаване;

в) Проектите да спомагат, където това е възможно, за максималното мобилизиране на капитал от частния сектор;

г) Проектите да са жизнеспособни от техническа гледна точка;

д) Проектите да осигуряват допълняемост: с цел да се избегне дублиране на съществуващите финансови инструменти гаранцията на ЕС може да допълва, да се комбинира със или да укрепва или да подобрява други съществуващи програми или други източници на финансиране от Съюза;

е) По време на инвестиционния период на ЕФСИ инвестициите, получили подкрепа от ЕФСИ, като правило не изместват използването на други финансови инструменти на Съюза;

ж) Добавена стойност: принос за постигането на целите на ЕФСИ;

з) Необходимо е финансовите операции да се осъществяват или само в рамките на Съюза или да включват образувания, намиращи се или установени в една или повече държави членки, като обхващат една или повече трети държави, включени в обхвата на Европейската политика за съседство, включително стратегическото партньорство, политиката на разширяване и Европейското икономическо пространство или Европейската асоциация за свободна търговия, или отвъдморска страна или територия, посочена в приложение II към Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС).

Следва да се има предвид, че специфичните изисквания за всеки отделен финансов продукт ще зависят допълнително от условията договорени с ЕФСИ, както и от самия посредник, предлагащ финансиране.

2. От презентациите става ясно, че:

- реализирането на проекти с помощта на ЕФСИ става на база на публично-частно партньорство;

- инвестициите са предназначени за частни инвестиционни проекти, но с национален приоритет, т.е. подкрепени от държавата. Затова се изисква максимално участие на частен капитал;

- средствата от този фонд се предоставят чрез нисколихвени или гаранционни кредити, което означава, че проектите тряба да носят печалба и при това да са устойчиви във времето. Гаранция за устойчивостта е участието на държавата в тези проекти;

- За разработката на проекта се изисква прилагането на финансов инженеринг и прецизно изчисляване и доказване на разходите, приходите и ползите от проекта. Документацията по конкретния проект преминава на оценка в специализирано звено на Фонда с участието на Европейската инвестиционна банка;

- Инвестициите по конкретния проект трябва да надвишават 10 мил. евро, с изключение на гаранционните схеми за малки и средни предприятия;

ІІІ. Изводи:

1. Явно прецизният анализ и контрола на документацията по проекта се извършва извън територията на България от независими специалисти и трудно ще може да им се влияе „да си затварят очите“. Това обяснява защо ие нужно създаването на Звено за подпомагане в България – именно, за да може чрез него да може се лобира и влияе на решението за допускане до финансиране на конкретния проект. Процедурата за намиране партньори и кандидатстван е достатъчно ясна и прозрачна и поради това в другите държави няма такива звена. Това от друга страна показва:

- неспособността на българската администрация да усвоява прозрачно европейски средства;

- как корупцията, която изисква пълен контрол на средствата от определен кръг „посветени“ спъва създаването на съвременна промишлена база на икономиката на България;

- опити на българската администрация да хитрува и да разчита на снизхождение от страна на ЕС по строгото спазване на въведените процедури;

- че пак ще трябва да се плаща за оказаната помощ, защото умишлено признаваме, че не можем да се справим. Но това от една страна е лоша оценка за интелигентността на българската бюрокрация, а от друга ще ни струва скъпо;

2. Опитът за отмяна на Закона за публично-частно партньорство отваря една празнота в публично-частните отношения, защото Законът за концесии не касае създаването на смесени частно-публични дружества за промишлени производства, наука. Този извод показва лошият подход при нормотворчеството в България, когато за прокарване на лобистки закони за защита на корпоративни интереси, държавата се лишава от други възможности, много по-ефективни за икономически растеж. А именно от създаване на нови хай-тек производства се нуждае икономиката на България.

3. Звеното за консултации се предвижда да бъде създадено  към „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД (Фонда на фондовете), който ще поеме всички финансови разходи от българска страна за структурирането му. Този фонд бе създаден през м. юли 2015 г. за разработка и използване  на финансовите инструменти, които заедно с другите форми на подкрепа, предвидени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., са част от подкрепата, предоставена на България от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) чрез оперативните програми.  И се пропуска най-важното  - за да се спестят хонорарите за експерти на ЕИБ за тяхната разработка, което се получи при инструментите „Джереми“ и „Джесика“ за програмния период 2007 – 2013 г. Досега обаче има само един въведен преди седимци за ползване  финансов инструмент - „Микрокредитира със споделен риск“. А такива са нужни за ОП „Региони в растеж“, „Околна среда“ „Транспорт“ и т.н.  Като се има предвид темпа на работа на този Фонд – мениджър не може да се очаква прогрес в усвояването на средства по плана Юнкер.

4. България е отказала прилагането на чл.36 на глава ІІІ „териториялно развитие“ на Регламент 1303/2013 „ Интегрирани териториални инвестиции“ при подписване на Споразумението за партньорство за периода 2014-2020, което ще затрудни силно структуирането на финансовите източници, за да се спази принципа на ЕФСИ за допълняемост от средства на оперативните програми. Отново недалновидно решение на Правителството, за да скрие некомпетентността и липсата на квалификация на управляващите органи на Оперативните програми.

ІV. Примери за одобрени проекти за финансиране от ЕФСИ:

1. Великобритания

Болница „на кафяво“ в гр. Бирнигнам – Великобритания

Вид на договора – ПЧП – участие на Правителството;

Общ бюджет – 350 мил. евро.

От ЕИБ – 120 мил. евро чрез дългосрочен заем от 30 години.

2.  Дания

Наука – Инвестиция за научни изследвания , развитие и иновации ( НИРД) в хай-тек решения за телекомуникационни спътници, радари с нуждите на гражданската сигурност и наблюдения в съответствие със стратегията Европа 2020.

Общ бюджет – 58 мил. евро.

От ЕФСИ  - 28 мил. евро.

Изпълнител на проекта – частна фирма „ Terma space and radar technology”.

3. Холандия

Транспорт – разширяване на магистрала близо до Алмере ( 13,6 км. от 2х2 на 2х4 платна)част от европейската TENT-мрежа.

Вид на договора DBFOM

Общ бюджет 234 мил. евро.

От ЕФСИ – 100 мил. евро.

Изпълнител – чрез тръжна процедура „състезателен диалог“.

         4. Холандия и Швеция

Цифровизация – 100% покрития на територията на 2-страни 4 G

Общ бюджет – 252,11 млн. евро.

От ЕФСИ – 125 мил. евро.

От правителството на Холандия – 73,750,000 евро.

От правителството на Швеция – 51,250,000 евро.

Изпълнител: частна компания - TELE2 AB. Тя е една от водещите европейски мобилни оператори с 14 мил. клиенти в 9 страни.

         5. Гърция

Хранителна промишленост – финансиране на НИРД за нови маркови месни и млечни продукти

Общ бюджет – 30,87 млн. евро

От ЕФСИ – 15 мил. евро.

Изпълнител- частна компания - CRETA FARM INDUSTRIAL AND COMMERCIAL CO

V. Заключение

1. Няма почти област, в която да не може да се ползват възможностите на ЕФСИ, но проектите трябва да водят до икономически растеж на националната икономика, чрез растеж на отделната частна компания.

2. Държавите подпомагат частни фирми за тяхното стабилизиране на международния пазар и/или разкриване на нови работни места чрез финансово участие или референция към ЕК.

3. България не е предприела нищо ( т.2 ) в тази насока, независимо от констатациите в Работния документ на службите на ЕК от 26.02 2016 г. ,  SWD(2016) 72 final г.  относно Доклад за България за 2016 г.,  включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, а именно: „Дялът на инвестициите в БВП в България понастоящем съответства на съотношението в другите държави членки, които се присъединиха към ЕС след 2004 г., и на средната стойност за ЕС. При все това той намаля значително след кризата от 2009 г., като от най-високата си стойност от 33,5 % от БВП през 2008 г. спадна до 21 % през 2014 г. при съкращаване на всички видове инвестиции. Очаква се този дял да намалее още до 19,5 % през 2017 г. Частните инвестиции бяха основната причина за спада след кризата в брутното образуване на основен капитал. Този спад бе частично компенсиран от нарастването на дела на публичните инвестиции, най-вече поради по-високото усвояване на структурните фондове на ЕС. Очаква се обаче публичните инвестиции да се свият през 2016—2017 г., тъй като предходният програмен период за структурните фондове на ЕС достига своя край, а новият период все още няма да е набрал скорост.“ . Това силно ще повлияе при реализирането на Регионалните стратегии за устойчиво развитие на България или по-точно – тези стратегии ще останат само на хартия. Това личи и от бюджет 2017 г.

Завистта, корпоративните интереси, корупцията продължават да дърпат българската икономика към дъното. Дано дойде „Видовден“.

5.12.2016 г.

                                                        Д-р инж. Александър Трифонов

Неуважение към науката

Неуважението към българската наука на държавно ниво е неуважение към самата държава и българския народ

Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад. Аристотел

         Накъде върви народ, Правителството на който не се интересува от  родната наука и проявява неуважение към постиженията на българските учени?

        

o   Повече бюрокрация и по-малко ефективни действия:

От 1989 г. до днес всяко правителство заделя под 1% за развитие на НИРД. В тоди процент обаче се разчита на преобладаващото участие на развойната дейност в частния бизнес и за фундаменталната наука остават около 0,5%. А фундаменталната наука създава устойчивост в технологичната независимост и конкурентноспособност на икономиката. Затова Япония отделя 3% от БВП за наука, САЩ -2,5%, Европа около 2%. Като се има предвид, че като БВП на глава от населението България изостава 3-4 пъти от европейските страни, то очертава се застрашителна тенденция за унищожаване на българската наука.  Пожеланията в разработените стратегии за научните изследвания остават на хартия, а целта да се достигне 1,5% от БВП през 2020 г. само потвърждават тази тенденция.

Съгласно чл. 8 на Закона за насърчаване на научните изследвания          ( приет на 26.02.2013 г.) се създава Национален съвет на наука и иновации за провеждане на държавната политика и като правоприемник на Националният съвет по иновации (НСИ) е създаден в съответствие с РМС № 723/08.09.2004 г . като консултативен орган към министъра на икономиката. Този съвет се закрива с доклад на министъра на икономиката г-н Лукарски от 22.11.2016 г.                                                                                   ( http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2381)  без никакъв отчет какво е свършил ( а изразходвал за възнаграждения на членовете). С Постановление на МС No116 от 12.05.2016 г. е създаден Съвет за интелигентен растеж (СИР) като консултативен орган към Министерския съвет, който определя насоките за развитие на тематичните области на икономиката, визията и стратегическите цели, координира и мониторира изпълнението на Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г.

Бюрокрацията се възпроизвежда чрез съвети, стратегии, работни групи, докато България бетонира предпоследното си място ( пред Румъния) в Европа по иновационнна активност ( 2 пъти по ниска от средната в Европа).

o        Не спазва Законът за насърчаване на научните изследвания          ( ЗННИ )

Чл. 5 на този закон гласи: „На този закон създава условия за усъвършенстване на организацията за финансиране на научните изследвания от държавата за постигане на:

2. нови възможности за научното развитие като източник за повишаване ефективността на икономиката;

3. повишаване обществената значимост на научните изследвания;

4. национално и/или международно експертно независимо оценяване и наблюдение на научните изследвания и на резултатите от тях;

6. увеличаване общия обем на средствата и инвестициите в областта на научните изследвания;

7. насочване на обществените средства към стратегически важни научни области, определени от Националната стратегия за научни изследвания;

А чл.6 на същия закон гласи: “ Средствата за финансово насърчаване на научните изследвания се осигуряват от държавния бюджет и от други източници, в съответствие с целите и приоритетите, определени в Националната стратегия за научни изследвания и от Национална-та програма за реформи на Република България, приета с решение на Министерския съвет е записано:

(2) Държавата:

1. разработва и провежда националната политика в областта на научните изследвания;

2. създава условия за съгласуваност на политиките в областта на образованието, науката и иновациите;

3. създава условия за взаимодействието между научната дейност и икономиката чрез изграждане на инструменти за общи действия;

4. създава условия за повишаване обема на финансовите средства за научни изследвания;

6. осигурява финансирането и изпълнението на национални научни програми и проекти;

7. насърчава изграждането на научна инфраструктура, на достъп до електронни научни бази данни;

8. насърчава научноизследователската дейност;

9. създава условия за привличане на млади специалисти в научни разработки и разпространение на знания;

10. създава инструменти за стимулиране на заявителската активност за закрила на изобретенията и полезните модели, разработени в резултат на научноизследователската дейност;

В бюджет 2017г. не намират отражение постановките на Закона и Стратегията:

o       За развитието на научната инфраструктура беше направен анализ на наличното оборудване, обвързването му с научни разработки и възможностите за тяхната реализация. – т.н. Бизнес план. Трябваше да се финансира окомплектоване на оборудването от държавния бюджет, а постепенно това се насочи към ОП “Наука и образование за интелигентен растеж“ и по конкретно за изграждането на Центровете за върхови постижения и Центрове за компетентност;

o       Няма съгласуваност между икономика и наука и стимули за развитие на това сътрудничество – само препоръки и пожелания;

o       Младите специалисти напускат България – т.е привличането е с обратен знак и т.н и т.н. Стачките на учените от БАН също не допринесоха за промяна на отношението на държавата към младите учени. А те са гаранцията за устойчивост и прогнозируемо бъдеще;

o        Неясно е бъдещето на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014- 20120 ( ИСИС). Разчита се основно на ОП“ Наука и образование за интелигентен растеж“, ОП“ Иновации и конкурентноспособност“ и Хоризонт 2020 на ЕС.  Националният фонд за научни изследвания с ресурс от около 18 мил.лв. и общо за БАН от около 120 мил.лв. представляват едва 0,2% от БВП. В бюджет 2017 г. липсва планираното в ИСИ държавно подпомагане от 260 мил.лв ( 0,27% от БВП). Разчита се на частните инвестиции за НИРД от около 550 мил.лв. ( 0,57% от БВП). А стимули за това няма. На чужд гръб лесно се планира;

o        Държавата се е изолирала от процеса на внедряване на наши и чужди научни постижения с цел науконасищане на българската икономика. Разчита се на инициативата на крехкия и притискан от всички страни малък и среден бизнес. Ал. 3 на чл.5 от ЗННИ – „  (3) Министерският съвет определя условията и реда за подпомагане и стимулиране на внедряването на научни продукти и тяхното разпространение във всички области“ остава химера за науката и обществото, а имаме патентовани избретения, оценката на икономическия ефект на които възлиза на много милиарди левове. Не потвърждава ли това, че се цели трайно обедняване на българския народ и неговото научно обезличаване и опростяване?  

Не се спазва и чл. 21. от ЗННИ (1) Приходите на фонд "Научни изследвания" се набират от:

2. собствени приходи от дейността на фонда - от интелектуални права над научни продукти, защитени патенти;

В потвърждение на това е :

o        информацията от 25.11.2016 г. за срещата на зам. министър Л.Петров с делегация от Китай, водена от Ли Мън, заместник-министър на науката и технологиите.  Няма и дума за предложение от българска страна за съвместна реализация на български изобретения. Навярно г-н Петров не знае за такива или такава е политиката на Министерството на икономиката и на Правителството ( вече в оставка ) да се играе ролята на сутеньор – да им обещаваме колко хубаво ще им бъде ако станат наематели на Технологичния парк София и на някои индустриална зона. Приоритет търговията, а не устойчива база за просперираща икономика;

o        В закона за патентите и регистрацията на полезните модели чл. 80  „Патентното ведомство осъществява следните основни дейности“ т.10 гласи: „образува фонд "Индустриална собственост" от дарения, собствени средства и други постъпления;“. Именно чрез този фонд би трябвало да се подпомага и стимулира реализацията на перспективни български изобретения у нас и в чужбина. Досега няма информация за какво се използва този фонд и какъв ресурс е натрупал;

o        Няма пример за спазването на чл. 4 от ЗННИ, от Фонд“Научни изследвания“, Патентното ведомство или Министерствотона икономиката, който гласи:“ Насърчаването и развитието на научноизследователската дейност обхваща финансовото стимулиране на научните изследвания, създаването на условия за използване на научния потенциал и неговото развитие в съответствие с приоритетните насоки за развитие на страната, създаването на условия за защита и за реализация на научни резултати и подпомагане на разпространението им във всички области на обществения живот.“

o        Съгласно Стратегията за научни изследвания преките чужди инвестиции се търсят в следните области - Химически продукти, Производство на метали, Промишленост и енергетика, Телекомуникации. Няма и дума за високотехнологични производства, чрез които да се отговори на технологичните предизвикателства на 21 век. Технологичното изоставане е заложено и по отношение на научните изследвания.

o        Учените и академичната мисъл не са желани при разработването на нормативната уредба на страната, в следствие на което тя се променя непрекъснато, което руши авторитета на държавата;

На 24.11.2016 г. се подписа споразумение между БАН и Европейската лига  за създаване на Европейски институт за анализи и стратегии (ЕИАС) за дългосрочно сътрудничество, в рамките на което ще бъде създаден Европейски институт за анализи и стратегии (ЕИАС).  Институтът ще бъде платформа по пътя на експертизата и анализа за своеобразен натиск върху управлението и институциите за отстояване на европейските и демократичните ценности. А Споразумението ще даде възможност на учените от БАН да се включат в процеса по формиране на позиции на страната ни за преодоляване на стратегическите и актуалните икономически предизвикателства, които стоят пред България и Европейския съюз.

Възникват въпросите:

o        Кои са икономическите предизвикателствата пред България, когато България няма приоритети, няма модел за икономическото бъдеще – да бъде равностоен партньор на Европейското семейство или територия за реализиране на европейски/чужди политики, но не и на национални/български?

o        Ще проявяват ли и в бъдеще българските политици и бюрократи неуважение към българската наука? Това ли са европейските демократични ценности? На какво основание те ще искат да уважаме тях. Уважението е елемент на нравствеността, на моралните устои на една държава. Когато те почнат да се рушат елемент по елемент, то лесно може да се прогнозира фаталния й край.

Много въпроси – малко отговори. Това показва, че държавата България е дебалансирана, крепи се на търпението на населението, на индивидуалната предприемчивост и чувство за принадлежност към родината и демагогията и обещанията на поредната управляваща партия/коалиция. Но всяко търпение има своя край.

30.11.2016 г.

                                                        Д-р инж. Александър Трифонов
Бр.2 /11.04.2017 г. сп. Сигурност