сряда

Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 г. – подигравка с бъдещето на нашата родина

На 10.02. на портала на Министерския съвет за обществени консултации беше публикуван проект на Министерството на енергетиката „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 година с хоризонт до 2050“ - http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5872. Анализът на 67-те страници буди недоумение за безпомощността (реална или целенасочена) на нейните автори по отношение на анализи и обосноваване на прогнози, липсата на задълбоченост и обвързване с други национални и сектори стратегии. Основания за тези изводи са следните:  Не е спазена глава ІІІ „Методологични указания за изготвяне на националните стратегии“ на Методологията за стратегическо планиране в Република България. Няма описани дейности, които да гарантират постигането на всяка отделна цел и приоритет.  Eнергетиката се разглежда като самостоятелен и независим сектор в икономиката на страната. А тя е в основата на производството, транспорта, благосъстоянието на населението. Личи негативното влияние от липсата на индустриален профил на икономиката, който е в основата на устойчивото развитие, а не услугите. Стратегията се базира на спазване на директиви и регламенти на Европейския съюз, защото България няма национална политика за интегрирано устойчиво развитие, а управлението на държавата вече 10 години я води към дъното на всички възможни класации.  Пропуснат е един важен регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/941 от 05.06.2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния пазар. Той определя правилата за сътрудничеството между държавите членки с оглед на предотвратяването на кризи в електроснабдяването, подготовката за тях и управлението им в дух на солидарност и прозрачност и при пълно спазване на изискванията на един конкурентен вътрешен пазар на електроенергия. Не се споменава за разработване на планове за „Готовност за справяне с рискове“ на основание на чл.5, ал.1 от горния регламент чрез Методиката за определяне на най-значимите сценарии при регионална криза в електроснабдяването, разработена от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия). А регламентите се прилагат директно в българското законодателство, без хармонизиране и одобряване от националните органи. Съгласно този регламент основните групи рискове са: а) редки и крайно тежки природни бедствия; б) случайни опасности, превишаващи критерия за сигурност N-1, и изключителни извънредни ситуации; в) опасности, които произтичат от обстоятелства, включително последици от зловредни атаки и от недостиг на горива. В предложената Стратегия няма: - оценка на изменението на климата върху производството на електрическа енергия (особено при ВЕИ) и достъпа до елзахранване. А цитираният в Стратегията регламент (ЕС) 2018/1999 от 11.12.2018 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата се свързва пряко с проблемите на енергетиката. Според резултати от изследване, цитирано от Франс прес климатът през 2030 г. ще бъде като този от пред 3 милиона години, а според учени от БАН, климатът в България през 2050 г. ще бъде субтропичен. За 10 дни в началото на м. февруари Германия увеличи закупуване на газ от Русия с 49% поради това, че милиони немски слънчеви панели са покрити с дебел сняг и лед, а 30 000 вятърни турбини нищо не произвеждат, дори им необходима енергия срещу замръзване. Как България би се справила с такава ситуация? - няма оценка и план за преодоляване на щетите при случайно или целенасочено (терористичен акт) повреда на носещите конструкции при далекопроводите от 400 и 110 квт.( критерий за сигурност N-1) и други подобни;  Eнергийната сигурност се свежда до: - Наличие на въглища в Маришкия басейн за още 50-60 години; - Възможност за внос на природен газ от 6 източника; - Ресурс на блокове 5 и 6 на АЕЦ“Козлодуй“ за 30 години; - Увеличаване на дела на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. (27.09%) е прогнозирано следното разпределение по сектори: • 30.33% дял енергията от ВИ в сектор електрическа енергия; • 42.60% дял енергията от ВИ в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане; • 14.2% дял енергията от ВИ в сектор транспорт. Прогноза за нетна инсталирана мощност на електрическите централи, Целеви сценарий /с допълнителни мерки/ 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 Нетна инсталирана мощност (GW) 12.426 12.699 13.855 13.971 15.819 16.568 19.382 Ядрена енергия 1.889 1.889 1.889 2.889 3.889 3.889 2.000 ВЕЦ 2.508 2.508 2.508 2.508 2.508 2.508 2.508 ВтЕЦ 0.699 0.749 0.948 0.948 1.811 2.723 4.500 ФЕЦ 1.042 1.785 3.216 3.216 3.216 3.277 4.555 Електрически централи на конвен-ционални горива и биомаса, в т.ч.: 6.289 5.769 5.294 4.410 4.395 4.171 5.820 ТЕЦ без технология за улавяне на въглеродния двуокис 0.476 0.328 0.230 - - - - ТЕЦ на лигнитни въглища без технология за улавяне на въглеродния двуокис 3.688 2.967 2.202 1.367 1.367 0.989 0.989 Комбинирани централи на въглища 0.137 0.137 0.087 0.087 0.087 0.087 0.087 Паро-газови централи без технология за улавяне на въглеродния двуокис - - 0.422 0.843 0.843 0.843 2.109 Кондензационни и комбинирани централи на природен газ 1.909 2.084 2.052 1.807 1.790 1.881 2.233 ЕЦ на биомаса 0.080 0.253 0.302 0.306 0.309 0.371 0.335 Геотермални електрически централи - - - - - - 0.066 Източник (B)EST model, E3-Modelling Дяловото разпределение на различните видове енергийни източници ( % ): Вид източник/година 2020 2030 2050 Ядрена енергия 15,20 13,63 10,32 ВЕИ, в т.ч. 34,19 48,16 59,65 ВЕЦ 20,18 18,11 12,94 ВтЕЦ 5,63 6,84 23,21 ФЕЦ 8,38 23,21 23,50 Електрически централи на конвенционални горива и биомаса, 50,61 38,21 30,03 Общо 100% 100 % 100% Прогноза за крайното потребление на енергия по горива и сектори, Целеви сценарий /с допълнителни мерки/ 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 Крайно потребление по сектори(GWh) 116110 119668 119977 118262 117708 117276 117912 Индустрия 33030 33904 34461 34103 34191 34103 34210 Транспорт 41162 43594 43447 42001 40619 39902 40258 Домакинства 26886 27724 27550 27643 28325 28607 28809 Услуги 14033 14786 14519 14514 14573 14664 14635 Прогноза за крайното потребление на енергия по горива, Целеви сценарий /с допълнителни мерки/ 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 Крайно потребление на горива и енергия (GWh) 116110 119558 119977 118262 117708 117276 117912 Твърди горива 4190 3286 2180 1704 781 388 282 Нефтопродукти 40436 41348 40108 37386 35438 34170 33682 Природен газ 15704 14489 14540 14713 15031 14880 15278 Електрическа енергия 30408 32354 34203 36438 37785 39057 39241 Топлинна енергия 9457 9865 9758 9583 9609 9543 9331 ВЕИ 15913 17856 19189 18437 18963 19237 20099 Няма отговор на следните въпроси: - на какво се основава повишаване производството на електрическа енергия с 11,5 % в 2030 г. и с 56% спрямо 2020 г. след като: • потреблението в индустрията през 2030 г. нараства само с 4,33 % и с 3,57 % в 2050 г спрямо 2020 г.; • потреблението в услугите през 2030 г. нараства с 3,46% и с 4,29 % в 2050 г. спрямо 2020 г.; • потреблението в домакинствата нараства с 2,47% в 2030 г. и с 7,15 % в 2050 г. спрямо 2020 г. като същевременно населението ще намалява съответно с 6,35 % в 2030г. и с 19,88% в 2050 г. спрямо 2020 г.: - на какво се основава рязкото покачване делът на електроенергията от вятърните централи през 2050 г., близо 4 пъти? - как ще се постигне увеличението от близо 3 пъти делът на електроенергията от фотоволтаични централи, след като към 2030 г. ще са изминали повече от 20 години от първите построени такива и техният капацитет ще е спаднал с около 80%? А кой ще строи нови до 2050 г.? - на какво се дължи нестабилното потребление на природен газ и защо намалява през 2030 г. с 7,4 % спрямо 2020 г. а се увеличава в 2050 г. с 5,7%? Свързано ли това, че има риск при диверсификацията на доставчиците? - какви са вариантите за заместващи мощности в случай, че не се продължи лиценза за експлоатиране на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, след 2030 г. тъй като той се издава за 10 години? Как внедряването на алтернативно гориво се отразява на лицензирането на блоковете и тяхната производителност ( КПД- коефициент на полезно действие)? - какви са вариантите за заместващи мощности при закриване на въглищните централи? - няма идея и предложения за намаляване загубите от преноса и разпределение на енергия, които за 2019 г. са 434 ктое или около 5047,42 МВтч (1 toe=11.63 мегават часа). Тон на нефтен еквивалент (toe) е единица енергия, определена като количеството енергия, отделена чрез изгаряне на един тон суров нефт; - няма визия за диверсификация на енергопроизводството; - няма обяснение защо намалява потреблението на топлоенергия; - няма визия за използване на научно-изследователски и иновативен ресурс на науката и бизнеса в България за решаване на проблемите при производството и преноса на енергия, в електротранспорта и в бита съгласно т. 5 от приоритетите в Стратегията –„Внедряване на иновативни технологии за устойчиво енергийно развитие“ в т.ч.: • нови технологии за пренос и съхранение на енергия; • нови технологии за ВЕИ и възможности за усвояване в България – напр. плаващи ВЕЦ, водородно-кислородни смеси(ННО) и др. - няма обвръзка с политиката на ЕС и света в областта на водородната енергетика; - няма оценка за инвестициите, които ще са нужни за реализиране на Стратегията, респ. кои ще бъдат източниците за финансиране и степен на надеждност и вероятност за тяхното реализиране? - няма анализ на цените на различните видове енергии и как те ще се отразят на икономическото развитие на страната и върху благосъстоянието на населението? - няма анализ геополитическите процеси и отражението им върху устойчивото енергийно развитие на Р България; Изводи:  Този анализ не изчерпва всички слабости на представената Стратегия;  От анализа на данните в предложената Стратегия се вижда, че няма визия за развитие на индустрията в България. Дори и да се приеме, че ще се намалява енергоемкостта на произвежданата продукция, нарастването на потребление на електроенергия в индустрията с около 4% гарантира: - неустойчиво и силно зависимо икономическо развитие на страната; - стабилно изоставане на страната спрямо Европа по отношение на средното ниво на брутен вътрешен продукт на човек от населението. България ще остава най-бедната страна в Европа. При липса на убедителни обосновки и на отговори по изброените по-горе въпроси Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България може да се разглежда като фантазия на служители, без чувство за отговорност за бъдещето на България. Заключение Уважаеми господин премиер, Моля Ви да отделяте повече време за запознаване с подготвяните материали от членовете на Вашия екип вместо да обикаляте страната, защото с нескопосано законодателство и с такива документи Вие като главнокомандващ на българската икономика априори сте загубили битката за бъдещето на България и нямате място в него. Защото не бива след 144 години да звучи все по-актуално характеристиката на Константин Иречек за българите - „Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните“. 16.02.2021. Д-р инж. Александър Трифонов Източници на информация: - Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/941 от 05.06.2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния пазар, file:///D:/Energy%2021/%D0%A0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5_BG_TXT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!.pdf - Годишен отчет за изпълнението през 2019 г. на Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., https://seea.government.bg/documents/Otchet_NPDEE_2019_22.07.2020.pdf - Българите ще живеят в субтропичен климат през 2050 г. https://www.mediapool.bg/balgarite-shte-zhiveyat-v-subtropichen-klimat-prez-2050-g-news177964.html - Регламент (ЕС) 2018/1999 от 11.12.2018 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018R1999#:~:text=%D0%A0%D0%95%D0%93%D0%9B%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%20(%D0%95%D0%A1)%202018/1999%20%D0%9D%D0%90%20%D0%95%D0%92%D0%A0%D0%9E%D0%9F%D0%95%D0%99%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%AF%20%D0%9F%D0%90%D0%A0%D0%9B%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%20%D0%98%20%D0%9D%D0%90,%D0%BD%D0%B0%20%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0,%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 https://pogled.info/bulgarski/strategiyata-za-ustoichivo-energiino-razvitie-na-rb-do-2030-g-podigravka-s-badeshteto-na-nashata-rodina.126169

Няма коментари: