четвъртък

ГОЛАТА КОРУПЦИОННА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

ГОЛАТА КОРУПЦИОННА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО Наскоро станахме свидетели на нещастно съвпадение при появата на: - Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 – 2027г.) на 27.01.2021г. - Изследване за нивото на възприятие на корупцията на международната организация „Прозрачност без граници“ за 2020 г. на 29.01.2021 г. - Икономически преглед на България, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на 29.01.2021 г. Това съвпадение показа целенасочена безпомощност на правителството в бутафорната му борба с корупцията през последните 10 години. Основанията за това твърдение са следните: І. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие От ОИСР очакват да видят подобряване в управлението на държавните дружества с прилагането на Закона за публичните предприятия, който беше изготвен с помощта на експерти от организацията. Те припознаха като проблем и ползването на in-house договори вместо търгове за обществени поръчки при големи инфраструктурни проекти, като очакванията са тази практика да бъде ограничена. Зам. финансовият министър Маринела Петрова заяви, че тази бележка е отчетена и ще се работи по нея. А защо трябваше да се стига до тази забележка? Печатът от ОИСР за качество на управлението на държавните компании е част от изискванията пред България за влизане в еврозоната. При констатациите и препоръките се открояват следните записи: • Общините имат ограничени възможности и стимули за сътрудничество при подобряване на ефективността на предоставянето на услуги. Вероятно основание - отмяна закона за публично-частно партньорство при липса на достатъчен финансов ресурс в общините за провеждане на икономическа и социална политика в полза на населението. А в закона за концесиите се въведоха т.н. „несамофинансиращи се“ концесии, при които, ако концесионерът няма достатъчно приходи, то концедентът (държавата или общината) трябва да му доплащат вкл. и за печалбата му. А всичко това е източник на корупция. • Да се въведат условията за прилагане на Закона за публичните предприятия от 2019 г. за съответните публични агенции, включително общинските органи. Вероятно основание е забавяне включването в управляващите органи на независими експерти, за да се осигури по-голяма прозрачност и ограничаване на корупцията при изразходване на бюджетни средства. • Да се увеличи разкриването и прилагането от страна на Органа за защита на конкуренцията на санкциите срещу картели и предприятия, които злоупотребяват с монополно/пазарно господстващо положение. • Въвеждане на регулиране на лобирането, включително кодекс за поведение на лобистите с членове на парламента. Вероятно основание за това е, че лобизмът е пряко свързан с корупцията, поради което в развитите страни има специален закон за лобизма, а в България всички опити в тази насока се отхвърляха от управляващото мнозинство. ІІ. Според доклада на „Прозрачност без граници: - Индексът за възприятие на корупцията в България през 2019 година е 43 пункта, като с това страната заема 74 място в световната класация. Нивото на корупцията в държавата се определя от стойността на индекса. Възприета е общата дефиниция на корупцията: “злоупотреба с обществено положение за лично облагодетелстване.” В рамките на регионалната класация на държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на индекса ЕС 64,32). - България е включена за двадесет и втори път в изследването на Transparency International. В сравнение с предходната година индексът бележи незначително повишение от 1 пункт.
- За периода 2012 – 2019 г. има основание за критична оценка – липсва съществен напредък в противодействието на корупцията, като на фона на положителното развитие при значима част от държави-членки на ЕС (като например Естония, Чехия, Гърция), индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане.
Промяната от една точка в резултата на Индекса не е статистически значима, като в тази връзка следва се вземат предвид две обстоятелства: - стойности на индекса под 50 пункта са показател за систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба с нея; - за отбелязване на съществен напредък е необходимо подобрение на резултата със статистически значимо повишение над 3 пункта. Резултатът през 2019 г. не позволява на страната да се придвижи напред от последното си място в класацията на Европейския съюз. Държавите се оценяват по скала от 100 (ниско ниво на корупция) до 0 (високо ниво на корупция). Необходими са минимум 3 изследвания за всяка държава, включена в изследването. Този комплексен индикатор измерва нивото на корупцията в публичните институции в 180 държави. Определя се на базата на 13 различни изследвания, проведени от 12 независими една от друга международни институции и изследователски организации, като се основава на аналитични доклади, оценки и възприятия на чуждестранния бизнес, академичните среди и анализатори на политическия и икономическия риск като Economist Intelligence Unit, Freedom House, Global Insight – Център за изследване на световните пазари, Институт за управленско развитие (Център за световна конкурентноспособност), Университета в Гьотеборг (Институт „Модели на демокрацията“), Фондация „Бертелсман“, Световната банка, Световния икономически форум, Група за оценка на политическия риск. Този индекс, респ. оценката за България дава отговор, защо традиционно намаляват чуждите инвестиции в България и управляващото мнозинство трябва да даде отговор защо 10 години не подобри този индекс. Сякаш то е работило срещу международния авторитет на страната като партньор в международното икономическо сътрудничество. III. Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 – 2027г.) Анализът на тази стратегия показва безпомощност и формалност при решаването на този проблем, защото: - Няма оценка как се прилагат и какъв е ефектът от заложените приоритети и мерки в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2015-2020). Както се вижда от горните данни индексът за нивото на корупцията не се е изменял в периода 2012-2020 г. Но явно той не е важен за Правителството или то не иска да влиза в такъв анализ, за да не се самоизобличи в толериране на корупцията; - Няма информация по изпълнението на Плана за реализация на тази стратегия за 2015-2020, в т.ч. колко и какви парични награди са дадени на разследващи журналисти, длъжностни лица и граждани, които са подали сигнали за корупция и са довели до ефективни присъди или санкции на уличените лица, съгласно мярка 6.2 на приоритет 6 „Създаване на среда за обществена нетърпимост към корупцията“. Практиката показва, че сигнали има, но присъди няма, защото корупцията е на върха на управлението на държавата; - В новото издание за периода 2021-2027 г. отново са заложени мерки, които симулират желание за борба срещу корупцията като: • Надграждане на капацитета на институциите, свързани с превенция на корупцията в областта на обществените поръчки; • Надграждане на дейността по ротация на служителите, работещи на рискови за корупция места; • Надграждане на дейността по изготвяне на антикорупционни планове и изготвяне на методика за оценка на ефективността от изпълнение на антикорупционните планове; • Въвеждане на инструменти за противодействие на корупцията и насърчаване на почтеността в работата на държавните предприятия; • Приобщаване на бизнеса за създаване на нетолерантна към корупцията среда чрез почтено поведение (интегритет); • Организиране на информационни и образователни антикорупционни кампании; • Проучване на добрите практики, разработване и обсъждане на концепция и предлагане на мерки за уреждане на лобистките дейности в Република България; • Мониторинг за изпълнение на антикорупционните политики;. В пътната карта за реализиране на стратегията с предложените мерки се предвижда: - Продължаващо обучение на експерти, служители и т.н.; - Подобряване на координацията между институциите; - Нова бюрокрация - в т.ч. и постоянен секретариат към Националния съвет по антикорупционни политики (НСАП); - Постоянни анализи на наредби, закони` (над 300 секторни закона), антикоруционни планове и т.н. В Насоките за изработване на антикорупционните планове дори се допуска съгласно чл.4(1), че „Антикорупционните планове се превръщат във формалност, в случай на преповтаряне на задълженията, регламентирани в закон или подзаконов нормативен акт, които съответните административни или длъжностни лица трябва да изпълняват по силата на самия закон като конкретни мерки (напр. провеждане на конкурси за държавни служители, провеждане на обществени поръчки при изразходване на средства в съответствие със ЗОП); Изводи: - В нито един документ на Правителството не се споменава и препоръчва внедряването на стандарта БДС ИСО 37001 „Системи за управление за борба с подкупването, изисквания с указания за прилагане.“ Стандартът ИSO 37001 предвижда изисквания за създаване, внедряване, поддържане, преглед и подобряване на системата за управление срещу корупцията. Този стандарт е предназначен за всички видове организации от всеки сектор и за всякакъв вид подкуп, с който те могат да се сблъскат. Освен това, тя може да бъде приложена като самостоятелен стандарт или да бъде интегрирана с други системи за управление. Сертификацията по ISO 37001 води до: • Намаляване на рисковете от подкупи чрез прилагане на финансов контрол на ранен етап; • Непрекъснато подобряване на практиките за борба с подкупите; • Придобиване на конкурентно предимство; • Гарантиране, че бизнес партньорите и клиентите са уведомени за въведените и ефективно функциониращи практики срещу подкупите; • Привличане на нови бизнес партньори; • Предотвратяване, откриване и справяне с рисковете за подкупи; • Нарастване на международното признание; • Насърчаване на доверието; • Предотвратяване на конфликт на интереси; • Насърчаване на културата срещу корупцията; Логично възниква въпросът, защо от юни 2016 г., от когато стандартът БДС ИСО 37001 е в сила, той не се прилага от Правителството, а се прилагат мерки, с които формално се отчита дейност, и но нямат никакъв реален ефект върху борбата с корупцията. Отговорът е също така логичен: за да живее корупцията. Имитира се дейност. Например в плана на Агенцията за публичните предприятия за 2020 г. са били заложени проверки на 5 незначителни като приход в държавния бюджет концесии (3 държавни и 2 общински) като тези за блатното кокиче, за минерална вода, конна база „Хан Крум“. И за тези дейности се предоставят от държавния бюджет финансов ресурс от 300 000 лв. за командировки, дълготрайни активи, обучение, квалификация и за консултански услуги. Същият ресурс се предоставя и за 2021 г. отново за командировки, дълготрайни активи, обучение, квалификация и за консултански услуги. В плана за 2021 г. са включени отново 3 държавни и 2 общински концесии и отново с несъществен принос в държавния бюджет като концесията за Спортна база и Хигиенна баня в гр. Сандански, Къща-музей „ Андрей Николов“ в гр. Враца, хижа „Селимица“ в с. Кладница и язовир „Осиковица“ в с. Осиковица. Логично следва въпросът: „Толкова ли са неквалифицирани назначените служители за контрол на концесиите, че е необходимо непрекъснато обучение и заплащане за външни консултански услуги. Не е ли това вратичка за корупция срещу получаване на положителни одити на концесиите? Бариерите за корупцията са крайно и ниски и са заложени в съответните закони. Например в: • Закона за концесиите, където в чл. 195 срещу „Злоупотреба със служебно положение“ на най-високо ниво максималната административна глоба е само 50 000 лева; • Чл. 54 от Правилника за приложение на Закона за публичните предприятия към Договора за управление или за контрол, отговорността при неговото неизпълнение се свежда до парична гаранция в размер на не по-малко от три месечни- брутни възнаграждения; И двете санкции са мизерни спрямо щетите, които могат да се нанесат на държавния бюджет и спрямо подкупа, който може да се даде срещу прокарване на корпоративни, политически или други интереси. Борбата с корупцията се превръща в шоу и показване на мускули от страна на правораздавателните институции. А според Джесика Ким, постоянен съветник по юридическите въпроси към посолството на САЩ в България "За разлика от глобалната пандемия от COVID-19, ендемичната корупция в България не може да се лекува с единична или двукратна ваксинация. Това е заболяване, което изисква продължително лечение, усилие и воля. Отчетността започва от лидерите на България, във всяка партия, на всяко равнище, които да подкрепят принципа, че никой не е над закона, включително самите те". Корупцията е като раковото заболяване, предадеш ли му се и то ще те унищожи. Съгласни ли сме, да бъдем унищожени от корупцията, след като вече е на показ грозната й голота? 8.02.20121 Д-р инж. Александър Трифонов https://pogled.info/bulgarski/golata-koruptsionna-politika-na-pravitelstvoto.125978

Няма коментари: