Диагноза на управлението на държавата

Диагноза на управлението на държавата

Ако не мислите за бъдещето, то вие нямате такова.

Джон Голсуърти

         Кризата с Корона-вируса показа недостатъците на управлението държавата, които са следните:

ü  Държавата се управлява ръчно, от ден за ден, без икономически

модел, на база на който да се прави текущ анализ за:

o   възможни рискове;

o   рисковите фактори, тяхното влияние като обем, срок и

условия за проявление;

o   срок на устойчивост на икономиката при проявление на

някой от установените рискови фактори( напр. епидемия);

o   предварително набелязване на мерки и план за намаляване

или елиминиране влиянието на рисковите фактори;

Нищо от гореизброеното не съществува и доказателство за

това са:

o   периодичното вземане на кредити от държавата;

o   изхарчването на милиардните бюджетни излищъци в края

на годината без обществено обсъждане и без да се мисли за бъдещето;

o   разчитане на финансиране от външни източници;

Финансирането от външни източници води до зависимост и трябва да се връща, при това при строги условия, за които не се споменава. Като най-богатата държава на злато в Европа и повишаване на неговата цена, Правителството трябва да взема заеми, защото добивът му е даден на концесия.

ü  Говори се за устойчиво развитие на държавата по разни форуми, а

в действителност:

o   Няма визия какво да бъде съотношението между

дяловете на държавната/общинската, частната и кооперативната собственост. Досега е приватизирана почти 70% от общонационалната собственост до 1989 г., а с концесиите за природни богатства на държавата са останали около 20% да води някаква собствена икономическа политика;

o   Колко от фирмите в България са с персонал до 9 заети (92,6%)

могат да устоят на кризи-финансови, икономически, климатични, епидемии. Тези с персонал 250+ заети са само 0,18 %, докато в Европа те съставляват около 40%.

	Групи предприятия според броя на заетите лица за 2018 г.
Според броя на заетите лица		до 9	10-49	50 – 249	250+
Общо	413 535	383 134	24 982	4 666	753
%		92,6	6,04	1,12	0,18
Великобритания %					43
Германия %					38

С такава структура на предприятията трудно може да се разчита на устойчиво развитие и държавата трябва да предприеме мерки и стимули за нейното хармонизиране с европейската и международна практика.

            

            Според световния лидер в кредитното застраховане КОФАС – след спад в броя на фирмите в несъстоятелност се наблюдава ръст. Като се добави междуфирмената задлъжнялост (около 150 млрд.лева, колкото брутния вътрешен продукт, което е бомба със закъснител), както нестабилния и трудно прогнозируем пазар на електроенергия може да се очаква този тренд да се засили.  Фирмите с персонал до 50 заети съставляват 98,64% и те не са представени от профсъюзите. Кой ще се погрижи за персонала им от 1 183 649 заети? Те формират 53,6% от всички заети и 44,7% от всички приходи от дейността на нефинансовите предприятия. Колко от тях ще фалират и колко от тях ще се решат след това отново да продължат своя бизнес? Не съществува ли опасност на тяхно място да се появят фирми от Китай, Близкия изток и по този начин постепенно да се колонизира икономиката на България?  Засега анализ и мерки срещу това няма. Инструмент за решаване на междуфирмената задлъжнялост („Оптима“)  и освобождаване на паричен ресурс за Правителството беше предложен още преди 7 години, приет от г-н Дянков, но отхвърлен от Министерството на финансите след неговата оставка.

ü  Инвестициите са другата опасност за колонизиране и националната

сигурност на държавата, поради очаквани фалити или изпаднали в несъстоятелност дружества и последващото им придобиване от чужди и със съмнителни цели компании. Тази опасност е залегнала т.19 от  Съвместно изявление на членовете на Европейския съвет от 26.03.т.г. „Приветстваме насоките на Комисията относно скрининга на преките чуждестранни инвестиции и призоваваме държавите членки да предприемат всички необходими мерки за защита на стратегическите активи и технологии от чуждестранни инвестиции, които биха могли да застрашат легитимни цели на обществената политика. Това ще допринесе за стратегическата автономност на ЕС, по време на кризата и след това.“ Този скрининг влиза в сила от 11 октомври 2020 г. и се въвежда от с Регламент 2019/452 от 19 март 2019 г. В Постановлението № 254 от 10.10.2019 г. са актуализирани стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, определени с постановление № 181 на МС от 2009 г. Независимо от това обекти от този списък се дават на концесия или са обект на бъдеща приватизация. Досега нито едно правителството не определи кои  стратегически производства и технологии трябва да развива България, за да има някаква технологична независимост и устойчивост при кризи. От 150 действащи стратегии няма нито една реализирана. Няма индустриално-технологичен профил на държавата с хоризонт 20-30 години. Няма визия какъв да бъде балансът между националнта икономика и чуждите инвестиции, за да се гарантира устойчивост при кризи.

ü  Очакваната икономическа криза, за която предупреждава и

Световната банка ще се отрази негативно и на външнотърговския стокообмен на държавата. И сега личи, че смесените междуправителствените комисии за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество не са допринесли за гарантиране на пазар за български стоки. Сега ще се наложи да се върнем към бартерната търговия в международен и национален мащаб. Тази търговия не е спирала по света и дава възможност за по-лесна реализация на стоки и услуги при недостатъчен паричен ресурс.

ü  Управлението при кризи изисква интегриран подход с прогнозируем

резултат, а не палиативни решения.

Примерна концептуална рамка за политики при кризи:

	Предотвратяване на кризи	Контрол и смекчаване на последиците от кризи	Преодоляване на кризи	Бележки, препоръки
Финансова политика	Създаване на фондове за гарантиране благосъстоянието на населението Регулярни стрес тестове	Предоставяне на ликвидност, капиталови инжекции, кредитни гаранции	Държавна подкрепа при запазване на независимост от международ-ни финансови институции	Държавата да се управлява като проект, съпрово-ден с всички текущи и про-гнозни анализи за устойчивост и предолояване на кризи.
Парична политика	Банките като съветници на бизнеса и заедно с бизнеса да прогнозират неговата устойчивост и просперитет	Гъвкава лихвена политика, въвеждане и непарачни/ финансови деривати	Акционерно участие на банки чрез свои структури във важни за финансовите институции клиенти, удържане на инфлацията и предпазване от дефлация	Съвет за финансов надзор, с цел предпазване от фалит на банки и баланс на финансовите деривати
Фискална политика	Политиката трябва да стимулира инвестициите в производство с висока възвращаемост и в ресурси за преодоляване на кризисни ситуации	Намаляване на тежестта върху длъжници когато последните поемат част от ангажиментите на държавата – напр. грижи за болни, за стари хора, за деца и хора в неравностойно положение	Въвеждане на непарични способи за разплащания към фиска и държавните институции от страна на  участниците в обществено- икономиче-ския живот и освобождаване на паричен ресурс за Пра-вителството	Въвеждане на инструменти като „Оптима“ и др. подобни
Структур-на политика	Периодичен креш/разрушаващ анализ по предприятия и сектори и набелязване на мерки за предпазване от кризи. Стимулиране на перспективни научни разработки и иновации	Ангажиране на публични финанси за временно стабилизиране на важни за икономиката предприятия	Временно участие на държавата като партньор във важни за икономиката предприятия и гарантиране по този начин на взетите кредити и преодоляване на кризи	Чрез публично-частно партньорство да се развие устой-чива производ-ствена база на балансирано регионално промишлено производство със перспективни технологии
Пазарна политика	Балансиране  на външнотърговска-та зависимост с вътрешен и регионален пазар. Подписване на междудържавни споразумения	Възлагане на държавни поръчки като например за:- попълване на държавен ре-зерв, машини за производ-ство, за селско стопанство и др.	Развитие на вътрешния пазар и предоставяне на средства за производство на база безлихвени кредити.	Бартерна търговия и организации за предоставяне на средства за производство срещу продукция или услуги, а не на кредит.

Изводи:

-         Вече 30 години България се управлява без цел за бъдещето като

жизнен стандарт, структура на икономиката и като духовна нация. Поради това тя е на последното място в Европейския съюз. България губи своя авторитет като държава и все повече засилва интереса към нея като територия. Това влияе негативно на самочувствието на българина и неговото желание да даде своя принос за просперитета на България.

-         За управление при кризи се иска определена компетентност и не

налучкване и тичане след събитията. От приложената рамка се очаква да породи:

o    интерес и желание към увеличаване на знанията от

страна на управляващите и приемане на конкретни мерки за реализиране на отделните политики преди, по време и след кризи;

o   дискусия по повдигнатите въпроси от експерти и специалисти с

цел ориентиране на управляващите към вземане на разумни и целесъобразни решения за устойчивоторазвитие на България;

-         Управлението е интегриран подход към всички компоненти на

обществено-икономическия живот и изисква стратегическо планиране, което за съжаление липсва в България.

-         Държавата трябва активно да участва в изграждането на национална

промишлена база със съвременни и перспективни технологии чрез публично-частно партньорство(концесиите са неподходящи за тази цел), каквато е практиката в САЩ, Великобритания, Германия, Франция и съхраняване и развитие чрез този подход на водещи национални компании.

Заключение:

-         Да се създаде незабавно щаб/център за управлението на държавата

след преминаване на пандемията от Корона-вируса, който своевременно да предлага и приема мерки за смекчаване негативното влияние от спиране на производствени мощности, увеличаване на безработицата, фалити. Този щаб да остане действащ във връзка с предизвикателствата и рисковете пред обществото от ускореното настъпване на дигиталната ера и изкуствения интелект във всички сфери на обществено-икономическия живот.

-         В управлението на държавата да участват само експерти с доказана от

практиката компетентност, а не верни партийни функционери.

            На България й трябва ясна, собствена, дългосрочна визия/доктрина за  бъдещето като авторитетна, уважавана и благоденстваща нация, която цялото общество да приеме и с помощта на всяко правителство да реализира.

               Пътят към никъде е павиран с извинения – Марк Бел

30.03.2020

                                                                                  Д-р инж. Александър Трифонов
http://epicenter.bg/article/Inzh--Aleksandar-Trifonov--Diagnoza-na-upravlenieto-na-darzhavata/211861/11/0

https://www.brodbg.com/news-4-925-Diagnoza_na_upravlenieto_na_darzhavata.html