Пет
въпроса към вицепремиера Томислав Дончев
Уважаеми г-н Дончев,
Измина повече от една година, откакто Вие заявихте, че на България трябва нов икономически модел :
“ Моделът с ниска
цена на труда и ресурсите вече е изчерпан, сега трябва да се инвестира във
високи технологии и роботизация, защото повишават добавената стойност“ и „Мисълта, че сме евтина
работна ръка не е решение. Ако не се промени този подход следващите
години, много бизнеси ще фалират просто защото няма да са
конкурентоспособни“.
Чакахме с нетърпение нещо да се случи, но уви. Във връзка с това възникват
следните въпроси:
1.Защо не използвахте и използвате пълноценно възможностите
на
Европейския фонд
за стратегически инвестиции - ЕФСИ (план “Юнкер“), за разлика от другите
страни-членки на ЕС, за реализиране на проекти в хай-тех индустриите. От 9 проекта финансирани до края 2019 г. само
3 са в тази област, като само 2 са директно свързани с развоя и иновации – „Software Group“ и
„Биовет Пешера“.1 Третият проект е кредитна линия за МСП, в т.ч. и за развойна дейност от тях. При
някои проекти правителствата на другите държави:
o подпомагаха с облекчено възмездно финансиране
частни
компании, за да покрият 50+% делово участие в
необходимия бюджет за реализиране на конкретния проект. Така например в
Словакия(общо финансирани 9 проекти) беше реализиран проект за магистрала чрез
публично-частно партньорство поради високи разходи и малки ползи.2
Но Словакия си запази Закона за публично-частно партньорство за разлика от
България. С финансова помощ от ЕФСИ в Гърция(общо финансирани 19 проекти) е
подпомогнато концесионирането на регионални летища(Гърция също си запази закона
за публично-частно партньорство).
o създаваха общи проекти(между фирми от 3-4 държави
при
изследванията, с което се издига
конкурентноспособността на участващите фирми, а от друга се осигурява
намаляване на конкуренцията за продуктите, създавани в рамките на конкретния
проект;
Българското правителство само наблюдаваше процеса и не се интересуваше от просперитета на българските
фирми.
2. Защо не използвахте и използвате
възможностите на Хоризонт
2020 за създаване на производствени
технологии и системи, основани на знанието за фабриките на бъдещето3, които включват:
•
конкурентоспособни и устойчиви производствени предприятия;
• индустриална автоматизация, машини и
роботика;
• индустриален софтуер за проектиране и
управление на инсталации
на
бъдещето;
Навярно
защото тези възможности се реализират на база на
договорното публично-частно партньорство(Contractual public-private partnerships), закона за което
отменихте, а не на база концесии.4
Съгласно чл.25 на директива 2014/23 се прилага само за концесии за услуги за научноизследователска
и развойна дейност, когато са изпълнени и двете условия :
а)
ползите възникват изцяло за възлагащия орган или възложителя, за да ги използва
при осъществяването на дейността си; и
б) предоставената услуга се
заплаща изцяло от възлагащия орган или възложителя;
Технологиите имат по-дълъг
живот от иновациите и те са гаранции за успешно създаване и реализиране на нови
продукти и с отмяната на закона за публично-частно партньорство Правителството
лиши бизнесът от възможността да развива нови технологии с помощта на инструмента
Хоризонт 2020 и ще трябва да се плаща ако иска да остане конкуретноспособен.
Бизнесът се разглежда от Правителството като доведено дете.
Правителството
на България няма идея какви конкретни технологии да развива в България. Досега
няма индустриално-технологичен профил на страната.
3. По какви
критерии ще оценявате влиянието върху
националната сигурност
на преките чуждите инвестиции в съответствие с Регламент 2019/452 от 19
март 2019 г., който влиза в сила от 11 октомври 2020 г.5 Вече една година няма официална реакция от
Правителството. То разчита на тях и в момента навярно текат преговори, но:
-
кой
орган ще се произнася по прилагането на регламент 2019/452?
-
как
спазването на този регламент се вписва в споразумението СЕТА,
тъй
като той не е споменат в него;
Правителството
няма идея кои технологии, особено във високите технологии, следва да бъдат
развивани в България и с които България да се гордее и в кои области ще трябва
да се разчита, респ. да се купуват от други страни. Не може да се разчита само на
инициативата на предприемачите, а Правителството също така трябва да влезе в
такава роля.
4.
На 27.02. т.г. Министерският съвет одобри позицията на страната
ни по
предложението на ЕК за Регламент на ЕП и Съвета за създаване на Фонд за
справедлив преход.6 Европейската
комисия представи предложението си за Регламент за създаване на Фонд за
справедлив преход на 14 януари 2020 г., като той ще се явява основен елемент на
Механизма за справедлив преход в рамките на Зелената сделка. Предвидено е
Фондът за справедлив преход (ФСП) на
Европейската комисия (ЕК) да отпусне 458 млн. евро (при общ размер от 7,5 млрд.
евро) на България за периода 2021-2027 г., с което да се помогне на
страната ни да осъществи преход към по-чиста икономика.
В съответствие с параграф 1, ФСП подпомага
изключително някои от
следните дейности:
а) производствени
инвестиции в МСП, включително стартиращи предприятия, водещи до икономическа
диверсификация и преструктуриране;
б) инвестиции
в създаването на нови предприятия, включително
чрез бизнес инкубатори и
консултантски услуги;
в) инвестиции
в научноизследователски и иновационни дейности
и насърчаване на трансфера на модерни
технологии;
В позицията на — Европейска асоциация на
научноизследователските и технологичните организации (EARTO) 5
май 2020 е записано:
„1. Да
се подкрепи разрастването на европейските технологии за екологосъобразен и
цифров преход чрез стимулиране на
публичните и частните инвестиции в R&D като ключов двигател на устойчивия и
приобщаващ растеж: като се отчита, че технологичните способности на Европа
ще бъдат решаващите стратегически за изграждане на бъдещето на Европа.
Европейският зелен механизъм следва да въздейства върху следващата многогодишна
финансова рамка (МФР), като гарантира, че програмите на ЕС, основаващи се на
безвъзмездни средства, с цел по-нататъшно
привличане на частни инвестиции в R&D в Европа, като програмите
"Хоризонт Европа" и "Цифрова Европа", ще бъдат насочени към
по-нататъшно толериране на частните инвестиции в R&D в горните програми приоритетно в следващия
бюджет на ЕС.“7
Как
ще привличате частни инвестиции, за решаване проблеми на
държавата в
рамките на „зелената сделка“ без закон за публично-частно партньорство?
5. Защо с
необяснима радост беше избрана „Дънди прешъс
металс“ за инвеститор
на 2019 г.?
В същото време няма отговор защо беше предоставена концесията за добив на злато
на „АДА тепе“-Крумовград:
o
срещу
концесионно възнаграждение от 1,44% (при 1,5%
при
Челопеч) при почти 2 пъти по-високо съдържание на злато и почти 2 пъти по-висок
рандеман, респ. по-малки разходи за 1 тон руда поради открития способ на добив.
В същото време в техническия доклад за това находище Дънди прешъс металс“ беше
заложила да плаща 2,3% концесионно възнаграждение(КВ).8 Къде е отишъл почти 1% приход, който компанията е била
готова да плати на някого? Или ако се приеме сумата от 986 мил. долара като
приходи, заложени в техническия доклад, то този 1 % е на стойност около 10 мил.
долара! А при 1,44% КВ държавата ще получи около 14 мил. долара, респ 50%
остават в община Крумовград.
o
не се взеха
мерки за отстраняване на констатациите на
Сметната палата в одитиния й доклад9
относто концесията за Челопеч, а именно: “Изменението
на ЗПБ (обн. ДВ, бр. 70 от 08.08.2008 г.) не е в интерес на концедентите по
концесионни договори,
сключени преди влизането му в сила. При запазването на процентния размер на КВ,
определен в КД-концесионния договор (1,5 на сто) и с неприлагането на
променената през 2007 г. методика за определяне на КВ, обвързана с
рентабилността на дейността на концесионера, за одитирания период (2011г. -
2013 г.) концедентът е лишен от
възможността да получи по-високо КВ, което се отразява негативно на ползите за
държавата, имайки предвид дългият срок на концесията“ ?
С бездействие и мълчание ли се защитават интересите на
държавата?
Уважаеми
г-н Дончев,
Понеже
не вярвам, че ще се получи диалог и дискусия по поставените въпроси си
позволявам да Ви препоръчам:
-
Поемете
инициативата за ускорено възстановяване на Закона за
публично-частно
партньорство, като запазите закона за концесиите, което е практиката в повечето
страни в света. Това е шансът за ускорено изграждане на високотехнологична
производствена база на Р България с български съвременни и перспективни
технологии.
-
В новия вариант
създайте възможност за укрупняване на
компаниите в
България, защото тези с персонал 50-250 заети са само 1% от всички действащи,
докато в Европа те съставляват около 40%. Само с такива фирми може да се
разчита на устойчиво иновативно развитие на икономиката на България и защита на
икономическата сигурност на страната.
В противен случай Вашата съвест няма да получи индулгенция и
ще се сбъднат Вашите мрачни прогнози за българските компании.
Информационни
източници:
2. Construction of a Motorway in
Slovakia under the Juncker Plan: A public-private partnership with high costs
and limited benefits, http://bankwatch.org/sites/default/files/briefing-EFSI-BratislavaBypass-08Jun2016.pdf
3. FACTORIES OF THE FUTURE MULTI‑ANNUAL ROADMAP FOR THE CONTRACTUAL PPP UNDER
HORIZON 2020, The need for a manufacturing PPP at EU level,
https://www.effra.eu/sites/default/files/factories_of_the_future_2020_roadmap.pdf
4. Contractual public-private partnerships, https://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/en/contractual-public-private-partnerships, https://www.effra.eu/sites/default/files/factories_of_the_future_2020_roadmap.pdf
5.
Регламент 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19.03.2019 г. за
създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019R0452
6.
Предложение на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Фонд за справедлив преход, file:///C:/Users/PC/AppData/Local/Packages/Microsoft.MicrosoftEdge_8wekyb3d8bbwe/TempState/Downloads/Proposal_for_a_regulation_establishing_the_Just_Transition_Fund_and_annexes_EN.pdf%20(3).pdf
7.
EARTO Position Paper: Mobilising European RD&I Capabilities &
Skills towards the European Green Deal,
, file:///D:/Consulting%2020/Статия-писмо/EARTO-Position-Paper-Mobilising-European-RDI-Capabilities-Skills-towards-the-European-Green-Deal.pdf
8. ОДИТЕН
ДОКЛАД № 0400001414 за извършен одит на
договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства –
златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област,
предоставена на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, за периода от 01.01.2011 г.
до 31.12.2013 г. , приет с
Решение № 125 от 06.07.2016 г. на Сметната палата (Протокол № 20), www.bulnao.government.bg
› download › od-dandi-200716
9.
KRUMOVGRAD GOLD PROJECT, Ada Tepe
Deposit, Bulgaria, Definitive Feasibility Study 43-101 Technical Report -
January 11, 2012, https://secure.kaiserresearch.com/i/jk/tr16/TRDPM20140328.pdf
7.03.2017 г. Д-р инж.
Александър Трифонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар