Проектозакон за индустриалните паркове

До

Администрацията на Министерския съвет

На вниманието на г-жа Мариета Немска -Директор на дирекция „Икономическа и социална политика“

СТАНОВИЩЕ

Относно: Проект на закон за индустриални паркове и Мотивите към него

Уважаема г-жо Немска,

На 13 март т„г. на Портала за обществени консултации при Министерския съвет беше публикуван законопроект на индустриалните паркове, мотивите към него и други придружаващи го документи-http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5019.

         За съжаление констатирам, но това е документ, с който бюрокрацията защитава своето съществуване, но не и за постигане на целите, заложени в него. Основанията ми за това са следните:

I. Принципни бележки

- Защо няма приложена справка-анализ за дейността на действащите индустриални зони в България и бизнес инкубатори? Действащите индустриалните зони в България са 6 броя, а в Унгария 210. С изключение на зоните в Пловдив и Божурище свободният капацитет на останалите е около 50%.  Единици са успешните бизнес инкубатори. От 2007 г. започна изграждането на Центрове за трансфер на технологии(38 броя към момента). Какъв е резултатът от тяхната дейност и какво различно ще се случи с новия закон?

- Какво е постигнато или защо ако не е постигнато по целите, които се залагат в проектозакона, а именно в чл.2:

3. стимулиране на инвестициите във високотехнологични производства и услуги чрез осигуряване в индустриалните паркове на условия за внедряване на научноизследователска и развойна дейност, на иновации и на трансфер на технологии.

4. привличане и стимулиране на инвестиции за балансирано социално и икономическо развитие на регионите и общините.

         Няма смисъл да се залагат непрекъснато едни и същи цели чрез различни документи, без да се изяснят причините за тяхното нереализиране или частично реализирани досега.

 - Какви  индустрии и особено високи технологии се очаква да се реализират с този закон след като досега няма разработен индустриално-технологичен профил на страната – по региони и по-сектори?

- Как този законопроект кореспондира със заложеното в споразумението СЕТА изискване за разкриване на научните разработки, с цел да не се дублират? Защото в чл. 21.4, „Дейности за регулаторно сътрудничество“ е записано: „Страните полагат усилия да постигнат определените в член 21.3 цели чрез предприемането на дейности за регулаторно сътрудничество, които могат да включват:

н)

осъществяване на съвместни изследователски програми с цел: i) да се намали дублиращата се изследователска дейност;“ iv) да се изготвя, когато е целесъобразно, обща научна база;           Привидно привлекателни цели, но като се вземе пред вид нивото и заетите в науката в Канада и България, следва че българската наука ще стане зависима, филиал на канадската. Възможна е хипотезата, че с този законопроект се дава възможност на чужди компании/инвеститори чрез изграждане на един високотехнологичен парк да привлекат с по-високо заплащане останалия научен ресурс на БАН и ВУЗ, за да разработват за свои цели съвременни технологии и по-този начин на да унищожат научния потенциал на България, респ. да лишат България от собствена научна политика и поне относителна технологична независимост?

- Как се защитава българската наука в светлината на горната хипотеза? Не е ли това предателство на научната ни независимост и научен авторитет? Още повече, че в Заключителни разпоредби към Постановление № 254 от 10.10.2019 г. за допълнение на постановление № 181 на МС от 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност в раздел XI Сектор“ Образование, наука, технология“ под т.1 е записано „1. Стратегически дейности: 1.1. Научноизследователска и развойна дейност в системата на БАН и ВУЗ.“

- Как този закон ще се прилага в съответствие с Регламент 2019/ 452 относно срининг на инвестициите засягащи националната сигурност, а именно  относно чл.4:  „Фактори, които могат да бъдат взети под внимание от държавите членки или от Комисията: 1.При определянето дали дадена пряка чуждестранна инвестиция има вероятност да засегне сигурността или обществения ред, държавите членки и Комисията могат да вземат предвид нейното потенциално въздействие, върху, inter alia:

 а) критична инфраструктура, била тя физическа или виртуална, включително свързана с енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, отбраната, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни съоръжения, както и земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на такава инфраструктура;

б) критични технологии и изделия с двойна употреба съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета (15), включително изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергията, квантови и ядрени технологии, както и нанотехнологии и биотехнологии;

в) доставката на критични ресурси, включително на енергия или суровини, както и върху продоволствената сигурност;“

Кой орган ще оценява риска и ще носи отговорност за взетите решения за допустимост на инвестициите ?

- Как кореспондира този законопроект с юридическите лица, които ще бъдат създадени и процедурата „Създаване и развитие на Регионални иновационни центрове (РИЦ)“?

- Какъв е човешкият ресурс на страната за осигуряване на научен и специализиран персонал особено за високотехнолигичните индустриални паркове при наличието на други структури за създаването на съвременни и високи технологии, изброени по-горе?

- При липса на специалисти за родния бизнес, колко индустриални паркове се предвижда да се развият, респ. могат да бъдат обезпечени с персонал поне в близко бъдеще;

По тези въпроси няма отговор в законопроекта, мотивите към него и в Оценката на въздействието.

II. Конкретни бележки

- Записът в чл. 5 ал.2 «Урегулираните поземлени имоти с предназначение за производствени дейности заемат не по-малко от половината от площта на индустриалния парк.“показва, че екипът, разработил този законопроект:

o   няма информация(няма данни да е ползвал чужд опит) за

препоръчителните в международната практика съотношения/проценти на производствените площи и на другите предназначени за социални и други дейности спрямо общата територия на индустриалния парк. Нито една индустриална зона в България не отговаря на тези изисквания

o   не се е запознал с проекти за индустриални паркове/зони

в България, разработени от български и чуждестранни специалисти;

- кой ще финансира подготовката на документацията – концепция, бизнес-план, устройствения план в съответствие с чл. 24.  (2). „Към предложението по ал. 1 се прилагат най-малко:

1. концепция за индустриалния парк;

2. бизнес-план на оператора;“

Изграждането на един индустриален парк изисква силно маркетингово проучване и сключване на предварителни договори с потенциални инвеститори/ партньори като им се гарантира:

-          персонал с квалификация към даден момент;

-          осигуряване на инфраструктура, захранване с ток, вода, газ, телекомуникация;

-          гаранции за цени на суровини, енергия, данъци и т.н.

Това изисква предварителна работа в продължение на 2-3 години,

като тя трябва да бъде целенасочена в зависимост от планираната специализация на индустриалния парк. Не звучи професионално – универсален индустриален парк, пък бил той за производствени или високотехнологични дейности.

         За съжаление след отмяната на Закона за публично-частно партньорство отпада възможността частен партньор да финансира тези дейности. Концесионер не е в състояние, защото той може да избран само при вече изработено задание с конкретни параметри, т.е той може да поеме строителството и предоставянето на услуги на база на предварително проучване, подписани предварителни договори и т.н.. Финансовата тежест се пада на държавата и общините. Четиригодишните мандати на кметовете практически обезмисля техни инициативи за развитие на индустриални паркове, а повечето от тях не разполагат с финансов ресурс за такива предварителни дейности.

-          Не е решен въпросът с противопожарната охрана на парка и

задължения на оператора в тази връзка.

-          В чл. 20 (2) относно стимулиране на индустриални паркове не е

уточнено:

o   Кой може/има право да иска стимули;

o   Срещу какви критерии се предоставят стимули и т.н.

Това може да се предизвика злоупотреба с тази възможност.

Изводи и заключение:

- Такъв закон е нужен, но този законопроект иска сериозна преработка;

- С този законопроект за пореден път се доказва, че отмяната на Закона за публично-частно партньорство беше погрешно. Гърция, Словакия, Франция и др. си запазиха тези закони при транспонирането на директива 2014/23 за концесиите.  Вече 2 години няма концесии за социални дейности, за производствени мощности-изграждане на нови и съхраняване на съществуващи, което гарантира заетост, намаляване на миграцията и по-добър стандарт на живот. 90% от общинските концесии са за язовири и водоеми. В плана и за 2020 г. са включени концесии за летища, терминали, плажове. С концесии не може да се изгради производствената база за устойчива икономика. В връзка с това си позволявам да Ви препоръчам да поемете инициативата за възстановяване на закона за публично-частно партньорство..

Позволих си публично да публикувам това становище, защото има случаи на цензура от страна на Вашата дирекция на бележки, мнения по документи за обществено обсъждане по пътя им до депутатите в Народното събрание.

17.03.2020 г.

                                                                          Д-р инж. Александър Трифонов