Кашата с концесиите продължава

Кашата с концесиите продължава

Този път в нея се включи концесионирането на морските плажове. На 3.10 беше публикуван за обществено обсъждане Проект на Постановление за приемане на Методика за определяне на минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове - обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие - http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4694.

Как е забъркана кашата, въпреки проявеното  усърдие:

Констатация първа: Срокът за обсъждане е 14 дни. Обосновката в Доклада и Оценката на въздействие :“ Навременното приемане на нова методика в най-кратки срокове е от изключителна важност като се има предвид, че измененията и допълненията на законовата рамка са в сила и възниква необходимостта от откриване на множество концесионни процедури за възлагане на концесия за морски плаж, съобразно приетия План за действие на държавните концесии, изтичащи концесионни договори и  прекратяването на концесии, при които са установени неизпълнения от страна на концесионерите.“ не кореспондира с съдържанието на ал.4 на 26 от Закона за нормативните актове :“ При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.“, а именно:

-         не е приложена справка колко нови концесии трябва да бъдат

открити и колко да бъдат прекратени;

-         до следващият туристически сезон има 7 месеца и би трябвало да

има приложен график, от който да видно натоварването на министерството с провеждането на нови процедури за концесии;

         Явно се цели по време на изборната кампания това постановление да не бъде забелязано и да няма бележки и възражения.

         Констатация втора: Връзката със Закона за концесиите е само отношение на понятията „концесия“, „възнаграждение“ и „открита процедура“. В Методиката няма обвръзка на концесионното възнаграждение с NPV(нетна сегашна стойност), IRR (вътрешна норма на възвращаемост), респ. с Наредбата за изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията,  което е в противоречие с декларираната в Доклада цел за съобразяване със Закона за концесиите.

Констатация трета:  В Оценката на въздействието се посочва, че:“Привличането на дългосрочни инвестиции е цел на държавата, а при липсата на публично-частно партньорство в този сектор, ще се застрашат най-вече интересите на посетителите на морския плаж и ще се създадат непредвидени разходи за държавата, по отношение на подсигуряването задължителните дейности.“  В същото време няма отговор на следните въпроси:

-         защо Министерството на туризма не признава, че то е подкрепило

отмяната за Закона за публично-частно партньорство, а сега констатира липсата му;

-         защо няма обосновка какви други форми за предоставяне на

качествени услуги на населението при използване на морските плажове.че само концесиите са решение  освен концесиите. Защо:

-         не се поиска да се възстанови публично-частното партньорство? 

-         не се използват възможностите на „публичните предприятия“ ,

защото те работят на минимална печалба, но не и при предлагания грабителски вариант на законопроекта за тях;

         Констатация четвърта: Няма обосновка как е приет размерът на  БППМ - базов приход от едно плажно място в левове от 225 лева. Как тази сума ще се променя не само от инфлацията и коефициента за корекция (КК), а от:

-         флуктуацията в броя на ползвателите на плажовете като туристи,

местни и чужди граждани по различни причини;

-         влияние от качеството и цената на подобни услуги в конкурентни

плажове в Гърция и Турция;

Констатация пета: От разработената методика  следва, че:

-         максималното концесионно възнаграждение може да бъде.801 лв х

броя на местата, а

-         минималното концесионно възнаграждение, съответно 186,75 лв. х

броя на местата;

         Няма приложена информация как чрез тази методика ще се защитят интересите на концедента и интересите на концесионера спрямо ситуацията в момента.

Констатация шеста: Как концедентът ще може да контролира целесъобразността и размера на разходите на концесионера, за да може да има изгода от данък върху печалбата му? При публично-частното партньорство това би било възможно, докато при концесията концесионерът винаги ще търси начини да намали печалбата, за да плаща по-малко данъци.  

Как при гореизложеното ще се реализира заложеното в чл. 22 на Методиката „Справедливото разпределение на икономическата изгода се определя, като се постига равновесие между изгодата за концедента и изгодата за концесионера.“?

Какво се разбира под „справедливо разпределение“, респ. справедливо спрямо кого?

Спрямо кого „може да може да бъде коригирано с до 20% постигнатото разпределение на икономическата изгода по чл. 22 от концесията, за морските плажове, за които концедента е поставил условия за постигане на социално приемливи цени на услугите, или за други обстоятелства от фактически или правен характер, свързани с морския плаж“„и въведено в чл. 23 на Методиката?

С тези общи и обтекаеми формулировки се създава вратичка за облагодетелстване на концесионера, опорочаване на процедурите за избор на концесионер и за корупция.

Констатация седма: В доклада и Оценката на въздействие няма и дума за това как чрез тази Методика ще се измени ситуацията в момента, установена от проучване на изследователския център „Тренд“ от 27 юни, а именно:

-         53% от населението не планира почивка;

-         62% от тях поради липса на финансови възможности;

-         19% от тях не са почивали през лятото през последните 5-10 години;

Не е ли най-малко странно, че по-голямата част от населението в България не може да се ползва от тази природна даденост – плажовете, която му принадлежи по конституция. А концесионерът търси винаги максималната печалба и не може да се търси от него великодушие, съпричастност и състрадание.

Заключение:

1.     Може би за пръв път в своето становище администрацията на

Министерския съвет практически отхвърля представената Оценка на въздействието, тъй като прави препоръки за изясняване и допълване на почти всички нейни раздели. Тези препоръки покриват частично и направените по-горе констатации.

2.     Тази Методика е поредният документ, който е израз на тържеството

на некомпетентната бюрокрация. Всичко е стока и не се мисли за здравето и благоденствието на българския народ.

7.10.2019 г.

                                                                  Д-р инж. Александър Трифонов

http://epicenter.bg/article/Kashata-s-kontsesiite-prodalzhava/194840/11/0