Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 – проявление на управленска немощ

Проект на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 – проявление на управленска немощ

На 27  септември беше публикуван на портала на Министерския съвет за обществени консултации този проект-http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4682

Това е един продукт на осакатено бюрократично творчество. Основания за това са следните:

I. Принцнпни констатации

1. Под програма се разбира набор от предложения и препоръки за изход от някаква ситуация. От този документ са направени виждания и приоритети за такива конкретни предложения, но те трябва тепърва да се разработват.

2. Няма никаква финансова осигуреност на целите и приоритетите поради което  тази програма прилича повече на една от многото безплодни стратегии, с което бюрокрацията защитава своето съществуване.

3. Замяната в наименованието Програма вместо Стратегия навярно е направено, за да не се приложи действащата Методика за разработване на стратегии и изискваща SWOT и PEST анализи за всеки сектор, както и ресурсите, които са необходими за решаване на констатираните проблеми. Няма и опит да се дефинират причините за това състояние, за да може да се планират мерки за тяхното по-нататъшно недопускане. Това още един път показва безстойността на този документ.

4. Приетите целеви стойности на индикатори не отчитат тяхното развитие в Европа, което означава, че изоставането ни от Европа е гарантирано и твърдението във визията за България за 2030 г., а именно: „През 2030 г. България е държава с висок жизнен стандарт и конкурентноспособна, нисковъглеродна икономика. Страната разработва и внедрява иновации във всеки сектор на икономиката, адаптирайки се към променящия се свят чрез своето високообразовано, креативно, солидарно и здраво общество.“ е един розов балон.

II. Конкретни констатации

1. Цел 1. Технологична трансформация

„Основна цел на правителството за периода до 2030 г. е технологична трансформация на икономиката, повишаване на ресурсната ефективност и наваксване на изоставането в цифровизацията й чрез целенасочена и фокусирана правителствена подкрепа, при повишаване на специализацията в продукти и отрасли, характеризиращи се с по-висока технологична и интензивност на научните изследвания, развойната дейност (НИРД) и иновациите (а следователно – и с по-висока добавена стойност), което ще позволи заемането на по-добри и по-престижни позиции в глобалните вериги на стойността“.

В подкрепа на констатацията в т.4 на раздел I се предвижда:

-         При „Дял на иновативните предприятия от общия брой

Предприятия“ целевата стойност на този индикатор се залага да бъде 30,5, (през 2016 г. е била 27,5), докато за Европейския съюз е бил през 2016 г. 50,6;

-         При „Ресурсна производителност, евро/кг“ целевата стойност се

залага да бъде 1,5 (при 0,33 през 2016 г), докато за ЕС през 2016 г . е 2.04;

         От горното следва, че технологичната трансформация е невъзможна, а българската  промишленост няма да бъде конкурентноспособна и ще се изнася национален доход, което ще се отрицателно на икономическия растеж, т.е тази цел е една химера.

2. Цел 2. Демографски подем

„...основна стратегическа цел на правителството е смекчаването на неблагоприятните демографски тенденции и обръщането им в по-дългосрочна перспектива.“ “.

В подкрепа на констатацията в т.4 на раздел I се предвижда:

-         При “Коефициент на естествен прираст“ e заложена

целева стойност от -5,0 ( през 2016 г е била -6,6), докато за ЕС през 2016 г. е 0,7;

         Следва, че за никакъв подем не може да се говори, след като:

-         Няма никакви стимули за раждаемост на повече деца при най

нисък стандарт на живот в ЕС;

-         Неблагоприятната тенденция ще продължи, а „обръщането в

дългосрочна перспектива“ се отнася навярно за друго население, което ще насели територията на Р България, навярно това ще бъда и друга държава;

3. Цел 3. Намаляване на неравенствата

„Основна цел на политиката за периода до 2030 г. е постигане на по-включващ и по-устойчив растеж, при намаляване на социалните и териториални неравенства и способстване на споделен просперитет.“

В подкрепа на констатацията в т.4 на раздел I се предвижда:

-         При „Вариация на БВП на глава от населението по райони, ППС

(паритет на покупателна способност)“ заложената целева стойност е 34,0 (при 37,5 през 2017 г.), а в ЕС през 2017 г. е била 30,1;

         Следва, че дебалансираното развитие на България ще продължи и няма доказателства, че и тази заложена стойност е постижима, защото:

-         Досега нито едно правителство не направи индустриален профил

на страната, в който:

o   да бъдат записани и утвърдени приоритетни отрасли по

региони. Разчита се на чужди инвестиции, към които се проявява проституиращ подход – просто караме да ни харесат, а нищо не сме направили, за да може инвеститорите да бъдат заинтересовани;

o   развитието на тези отрасли да бъде със закон финансово

осигурени при делово участие на държавата. Да не се повтаря случая със стратегията за Северозападна България, Родопите и Странджа, за която уж бяха заделени 600 млн.лева. Дори заблудихме Европейската комисия при подписване на Споразумението за приемане на Регламент 1303/2013 г. и тя беше използвана като повод да не се въвежда реализирането на член 36

„Интегрирани териториални инвестиции“ от глава III „Териториално развитие“ при усвояване на средствата по Оперативните програми за периода 2014-2020 г.. Това може да се разглежда като политико-икономически саботаж и затова в този документ не се разглеждат причините за сегашното състояние на регионалното развитие.

         А с отмяната на Закона за публично-частно партньорство бяха захвърлени на боклука общинските и областните стратегии за икономическо развитие с привличането на частен капитал, разработени с европейско финансиране. Не само не използваме пълноценно възможностите на европейските фондове, но безотговорно пропиляваме създадените с тяхна помощ документи.

4. Ос на развитие 1. Иновативна и интелигентна България, приоритет „Образование и умения“

„Важни акценти в тази връзка са както придобиването на функционална грамотност, на релевантни (интер)дисциплинарни и практически ориентирани знания и умения, така и развиването на творческото и критично мислене, на отговорност и умения за решаване на проблеми, на гражданска ангажираност. Контекст, ще се предприемат мерки в посока консолидиране на публичните висши училища чрез предоставяне на финансови стимули, фокусиране на публичната подкрепа и увеличаването на възможностите за публично-частно партньорство.  Ще бъде изградена система от стимули и ефективни механизми за повишаване на квалификацията на населението, (вкл. и на възрастното население), която да позволи повторната интеграция на пазара на труда на безработни, включително структурно безработни, дълготрайно безработни и икономически неактивни нискоквалифицирани работници.“

В подкрепа на констатацията в т.4 на раздел I се предвижда:

-         При „Население (25-64 г.), участващо в образование и обучение“

се залага целева стойност от 7,0 (в момента 2,5), а в ЕС е 11.1.   Изоставането спрямо ЕС е устойчиво, още повече, че/

o   40% от учениците са функционално неграмотни, а това е

контингентът, на който ще се разчита да се включи впоследствие в производствения процес;

o   41% от работодателите обучават  (2017 г.) допълнително

наетите от тях млади хора, заради пропуски при образованието им;

o   Заложената цел в Стратегията за намаляване дела на

преждевременно напусналите образователната система 2013-2020 г. от макс. 11% е надмината и в момента е 12,7%. А сега се залага да се намали до 7,0 %, като дори да бъдем по-добри от ЕС с 10,6%. А защо досега този процент се увеличава и кои са причините за това – обяснение няма. Няма и  оценка за резултатите от изпълнението на горната стратегия.  И навярно така ще продължи стратегия след стратегия. Или България да развие т.н. „сребърна икономика“ – икономика на пенсионерите!

5. Ос на развитие 1. Иновативна и интелигентна България, приоритет „Наука и научна инфраструктура“

         „Основната цел на политиката в областта на науката и научната инфраструктура е стимулиране и ускоряване на процеса на разработване и внедряване на иновации в отделните сектори на икономиката, като ключова ще е ролята на образователните институции, научните центрове и бизнеса и връзката между тях. Фокус ще има стимулирането на приложните научни разработки и мерките за тяхната комерсиализация и превръщането им в пазарни продукти с висока добавена стойност.“

         Единственият положителен резултат в това направление е създаването на Центровете за върхови постижени, чрез които се оптимизира използването и модернизирането на оборудването и наличния изследователски ресурс. 

В подкрепа на констатацията в т.4 на раздел I се предвижда:

-         При „Разходи за НИРД като % от БВП“ е заложена стойност от

2,5%, (при 0,75% през 2017) и средно за ЕС от 2,06 за 2017 г.  Това е една розова мъгла, защото:

o   Всичко е в бъдеще време и няма начален срок, т.е може да

започне и в 2029 г.;

o   Няма обяснение и поне извинение защо досега ( 30 години)

се отделяха 0,5% от БВП, а учените се наричаха „синодални старци“(0,25% е инвестицията в НИРД от бизнеса, който също така не се стимулира);

o   Как ще се разширява НИРД в частния сектор след като         

92, 5 % от регистрираните търговски правни субекти са Микропредприятия – това са всички еднолични търговци, семейни фирми, малки търговски и производствени предприятия с персонал до 10 наети лица;

o   Под комерсиализация на резултатите от научната дейност се

предвижда нейната приватизация, защото:

§  Държавата не се ангажира да подкрепя реализацията на

резултатите у нас и в чужбина;

§  Предвижда това да се предостави на частния бизнес

чрез проекта за Постановление за условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научни изследвания и обекти на интелектуалната собственост от 12 август т.г.¹

6. Ос на развитие 1. Иновативна и интелигентна България, приоритет „Интелигентна индустрия“

         „Акцент на политиката ще продължи да бъде финансирането на предприятията, със специален фокус върху малките и средни предприятия, както и на иновативни нововъзникващи предприятия, насочени към разработването, внедряването в производство и трайната пазарна реализация на иновации, посредством фондове за начално финансиране, както и фондове за рисков капитал на последващите етапи от развитие на предприятията.“

         В подкрепа на констатацията в т.4 на раздел I се предвижда:

-         При „Дял на високотехнологичния износ от общия износ в %“ е

заложена стойност от 15% (при 5,9% през 2017 г.), и 17,9% за ЕС. Розови мечти, защото:

o   Предприятията с персонал от 50 до 250 заети, които биха

могли да поддържат и развиват НИРД е едва 1,2 %, докато в Европа този дял е около 40%;²

o   Мечти за „Индустрия 4.0“, а няма разчет за нужните

специалисти и финансовия ресурс. С обещания това е мисия невъзможна;

7. Ос на развитие 2. Зелена и устойчива България, приоритет „Кръгова и нисковъглеродна икономика“

„За постигане на преход към ресурсно ефективна, кръгова и нисковъглеродна икономика ще се разшири прилагането на финансови инструменти, които ще мобилизират финансиране от частния сектор за инвестиционни решения, които се нуждаят от подкрепа с „търпелив“ и рисков капитал в дългосрочна перспектива.“

В подкрепа на констатацията в т.4 на раздел I се предвижда:

-         При „Рециклиране на битови отпадъци“ се предвижда стойност от

55% (при 34,6% през 2017 г.), а ЕС – 46,6% през 2017 г. Регистрира се някакво отрезвяване, защото се признава, че е необходим рисков капитал, поради което тази цел е трудно постижима, защото:

o   Кръговата икономика, включва не само битови, а и

промишлени отпадъци, които не са предвидени в тази програма;

o   Кръговата и нисковъглеродната икономика изисква

спазването на много стандарти по цялата верига - от проектирането на съответния продукт до неговата утилизация, а затова са нужни високо компетентни кадри, специализирана организация и финансов ресус, осигуряването на което не е фиксирано във времето;

7. Ос на развитие 2. Зелена и устойчива България, приоритет „Кръгова и нисковъглеродна икономика“

„За подобряване на качеството на атмосферния въздух, политиката на правителството ще бъде насочена към намаляване на емисиите на едни от най-значимите замърсители - ФПЧ, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в страната. Ще бъдат осъществени практически структурни мерки за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на целите за качеството на въздуха със специфични ключови секторни политики, като енергетика и транспорт.“

-         При „Население, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ10 над

допустимите норми,“е заложена стойност от 0 (при 78,6 през 2017 г.), а ЕС средната стойност е 17,0 през 2017 г.; Този подход може да се разглежда като пореден опит да се заблуди ЕС, защото не се споменава в документа, че:

o   България беше осъдена през 2017 г., но все още няма

наложени глоби, тъй като ЕК чака да види напредъка на България за чистотата на въздуха. През ноември 2018 г. комисията обяви, че приложените до момента мерки и ефектът от тях не са достатъчни;

o   Европейската комисия съди България заради замърсяването

със серен диоксид в Гълъбово;

         Трудно осъществима цел, защото:

-         Само с глоби спрямо замърсителите, вместо стимули, няма да се

получи ефект, защото може само да усили фалирането на производствените предприятия ( България е вече на 2-ро място в Централна и Източна Европа с ръст от 16%);

-         Не се споменава за помощ от страна на държавата за решаване на

този проблем, а само някакви мерки и политики.;

8. Ос на развитие 2. Зелена и устойчива България, приоритет „Устойчиво селско стопанство“

         „Основната цел на приоритета е развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство, който да гарантира продоволствената сигурност на населението.“

Само обещания, а няма оценка напричините довели до констатациите в доклада на БАН от 2016 г.³, а именно:

-         Съсредоточаване на земята в малък на брой стопанства, които и

получават субсидиите, монокултурно земеделие, като се произвеждат само 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото, необходими за населението на България;

-Прекъсната е връзката между земеделските производители и

Потребителите;

- Основно място в търговията заемат мултинационалните търговски

вериги, които не са заинтересовани от развитието на дребните стопанства;

- Западащо животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство;

- Производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност,

основно зърно.;

 - Липсват традиционните български храни;

- Няма връзка между селскостопанските производители и

преработващите предприятия и така наречения вътрешен износ-туризма;

9. Ос на развитие 3. Свързана и интегрирана България, приоритет “Местно развитие“

         „Ще се търсят механизми за териториално фокусиране на интервенциите, които чрез интегриран подход ще позволят да бъде оползотворен местният потенциал по-най-добрия начин, както и да бъдат адресирани местните проблеми и предизвикателства. Реализирането на интегрирани териториални инвестиции, както и прилагането на воденото от общността местно развитие ще позволи да се постигнат синергийни ефекти от реализираните интервенции.“

         В подкрепа на констатацията в т.4 на раздел I се предвижда:

-         При „Европейски индекс на конкурентоспособността на

регионите, медиана“ се предвижда стойност от 20,0 ( при 9,8 през 2016 г.) и 57,7 за ЕС;  

         Следва, че:

-         Ще се запази непривлекателността на регионите, а това ще влияе

силно отрицателно върху инвестиционна дейност, демографската политика, социалното включване, туризъм и т.н. Няма и опит за обяснение за създалото се състояние (виж и т.3), а отново се предлагат розови обещания;

Заключение:

         1. Този анализ не изчерпва всички аспекти и приоритети на тази Програма, а има за цел да покаже некачествения, дори вредния подход за нейното изработване и представяне.

2. Тази Програма може да се разглежда като опит за заблуда на населението по отношение възможностите и способностите на сегашното Правителство да осигури по-достоен живот на населението и по-висок авторитет на Р България.  Едно захаросано обещание, от което само повече горчи и увеличава безнадежеността за едно достойно бъдеще на българския народ.

3. С този документ България само може да затвърди 88-то си място от 140 страни в Global Competitiveness Report за 2018 г. по отношение „Ориентация на правителството за бъдещето“

Информационни източници:

1. Опит за приватизация на научната мисъл, http://epicenter.bg/article/Aleksandar-Trifonov--Opit-za-privatizatsiya-na-nauchnata-misal/191179/11/33

2. Предизвикателствата пред стратегическото планиране, https://bgeconomist.bg/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d1%87%d0%b5/

3. „Аграрният сектор като фактор за икономическото развитие на България” https://www.iki.bas.bg/files/Doklad_2016_0.pdf

14.10.2019 г-

                                                        Д-р инж. Александър Трифонов

http://24may.bg/2019/10/15/управленската-немощ-на-проекта-бълг/