Партии, демокрация и още нещо

Партии, демокрация и още нещо

Много обществени системи са опитвани

в тоя грешен и враждебен свят. Никой не претендира, че демокрацията е съвършена и

всемъдра. Наистина, демокрацията е възможно най-лошата система за управление, с изключение на всички останали вече опитани тук и там. Уинстън Чърчил

                Без партии демокрацията е невъзможна или партиите са гаранции за демокрацията. Тази постановка е заложена в днешното държавно устройство. Не се уточнява обаче за кой вид демокрация се отнася тя –  за пряката, непряката или за представителната демокрация.

Папа Франциск I дефинира днешната демокрация като: „Връзка между народа и демокрацията. Тази връзка би трябвало да протича естествено, но тя е под заплахата да се размие и да стане неузнаваема. Пропастта между народите и днешните наши форми на демокрация се задълбочава все повече като последствие от огромната власт на икономическите и медийните групировки, които са ги подчинили.“¹

Възникват обаче следните противоречиви въпроси:

Въпрос първи – Осигуряват ли партиите достатъчна представителност на гражданското общество в управлението на неговия живот? Управлението се осъществява чрез Правителство и Парламент, респ. чрез представителите на изпълнителната власт и депутатите. Според Лев Троцки „Никоя партия не струва нищо, ако целта ѝ не е да вземе властта.“ А докато вземе власта страда обществото, което тя представлява. Същевременно една партия в опозиция няма достъп до Правителство и присъства само като миманс в Парламентарния театър?  В такъв случай и демокрацията е театрална, а не истинска.

Въпрос втори – Кога трябва да стане това:

-  когато ситуацията в страната й позволява това или

- когато има интелектуалния потенциал и готов модел за успешно управление?

Парламентът е обаче институцията, която одобрява решенията на Премиера и Правителството по отношение на структура, състав, решения.Правителството се съставя от представители на спечелилата изборите партия/коалиция, но тя има и мнозинство в Парламента, т.е тя провежда своята политика като представлява само една част от обществото. Не се ли превръща Парламентът в театрална сцена ( позорище на сръбски), на която се демонстрира загриженост за обществото, но докато трае представлението. Защото няма наказание или позор за лоши или облагодетелстващи определени кръгове (политически, икономически)  закони. Следва, че законите не гарантират представителност, дори въвеждат все по-силна подчиненост и зависимост на управляемите от управляващите. Такава подчиненост и зависимост води пряко към диктатура. Не е ли решение двукамерният парламент?

Въпрос трети- Достатъчна ли е компетентността на депутатите, за да участват във вземането на решения по ключови за страната проблеми, закони и нейната национална сигурност, след като:

- някои от тях нямат висше или полувисше образование;

- попаднали са случайно  или са заплатили своето попадане в Парламента;

- няма практика потенциалните депутати да имат и поддържат специална подготовка за управлението и функционирането на държавата като политическа и икономическа система. „Главен недостатък на демокрацията се състои в това, че само партия лишена от власт знае как да управлява страната.“ Синтезира Лоуренс Дж. Питър канадски професор и писател и извежда принципа на Питър^2,3:

В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност.

От принципа на Питър произтичат два основни извода:

• работата се върши от хората, които още не са достигнали своето ниво на некомпетентност;
• след известно време всяка позиция в дадена йерархия се заема от сътрудник, който е неспособен да си върши работата.

На произтичащия от втория извод въпрос: Кой тогава върши работата в една такава йерархия, Питър отговаря, че не всички достигат едновременно своето ниво на некомпетентност и работата се върши от тези, които не са достигнали още своето ниво на некомпетентност.

А според Жорж Клемансо „Парламентът е най-големият организъм, измислян някога, за да се вършат в него политически грешки“. За съжаление няма наказание за политически грешки, ако не се счита стойността на пепелта, с която се посипват партийните глави.

Въпрос четвърти – Следва ли безразлично да допуснем:

-  „Някакви си 90 процента от политиците да са отговорни за лошата репутация на останалите 10 процента.“ според Хенри Кисинджър или „ Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.“ според  Платон.

Партиите разчитат на самоподготовката или на някаква интелигентност на своите членове, (някои от тях стават впоследствие управляващи/министри), което им струва скъпо когато упражняват властта. Може ли демокрация да се реализира от неуки и некомпетентни за механизмите за осигуряване на представителността на народа, в името на която се кълнат министри и депутатите в Парламента. Следва обучението им да започне след като са получили властова/управляваща позиция?

Въпрос пети - Още по време на Римската империя Цицерон въвежда в управлението „Благополучието на народа е върховен закон“. Но според американския политик Бари Голдуотър “ Тези, които се стремят към абсолютна власт, дори и когато считат че правят това в името на доброто, просто искат да наложат своята собствена версия за рай на земята. Нека ви напомня, че те са тези, които създават най-жестоките тирании.”.  Как кореспондира желанието за благополучие на обществото с желанието и стремежа за власт на всяка цена.  Не важи ли сентенцията на Ото фон Бисмарк и за днешната ситуация  “Политиката е изкуство да се приспособяваш към обстоятелствата, и да извличаш полза от всичко, даже и от това, което ти пречи”. Може би затова законите в България не се оценяват по отношение на оразмерени, а не описани ползи за обществото. А като следствие приемане и въвеждане в действие на приворечащи на себе си и на същестуващи вече нормативни документи.

Въпрос шести – Как една партия осигурява представителността на народа в управлението на държавата след като:

- ако е в опозиция нейните предложения, инициативи много често се игнорират/отхвърлят от мнозинството в Парламента;

- ако е в коалиция тя трябва да прави компромиси със своята визия за успешно управление в името на властта, а не в името на народа. Вярна ли е констатацията на руския публицист Валентин Домил „При многопартийна система, партията не може да бъде едновременно ум, съвест и чест за епохата. От нещо трябва да се откажем.“ Но дали народът ще бъде съгласен за това и дали се иска това от него?

Въпрос седми – Как партиите ще защитават представителността на народа при все по-силното влияние на глобализма, олигархизацията^4,5, корпоратокрацията⁶ (господство на корпорациите в държавното управление), от политиката на международни структури, в които те участват или от ангажиментите на правителствата/държавата, произтичащи от  членството й в съюзи и международни организации, които понякога са срещу интересите на българското общество?

“За двайстия век са характерни три явления с огромна политическа важност: развитието на демокрацията, увеличаването на корпоративната власт и увеличаването на корпоративната пропаганда като средство за защита на корпоративната власт срещу демокрацията” според австралийския социален психолог Алекс Кери. Неговата характеристика на ХХ век важи и за ХХІ век, но докога това ще продължи? Може би ще се подчини на постулата на съвременния интелектуалец Ноам Чомски: “Най-ефективния начин да се ограничи демокрацията е решенията да се прехвърлят от публичната политическа арена към безотчетни институции: царе и принцове, висши религиозни касти, военни хунти, партийни диктатури или модерни корпорации”. А това е допустимо в новия закон за концесиите – Приложение 3, където се допуска дейности от общото управление на държавата да се предоставят на концесия.

Въпрос осми – След гореизложеното следва изводът на американския философ Роберт М.Хътчинс, основател през 1959 г. на първия неправителствен Център за изследване на демократичните институти “Смъртта на демокрацията няма да дойде с  убийство от засада. Това ще е бавна смърт от апатия, безразличие и неучастие.” Не е ли причина за това именно прекалената представителност предоставяна от обществото на партиите?

Заключение:

Още Аристотел е прозрsл, че „Ако свободата  и равноправието, както някои мислят, са част от демокрацията, те могат да имат смисъл само ако всеки отделен човек участва равностойно в управлението на страната.”

Следва, че народът трябва да присъства /участва в управлението на държавата под различни форми.  Опосредствяването на това участие чрез представителната демокрация не гарантира благополучие и просперитет, дори крие опасност от злоупотреба с предоставената власт. В противен случай  ни чака политическо и корпоративно робство, предсказано от великия Волтер:“ Ако хората не пазят свободата си, тези които мечтаят за тирания ще им я отнемат; тираните са активни и волеви и ще посветят живота си на каквито и да е богове, небесни или земни, за да сложат в окови спящите”.

Докога ще проспиваме свободата си? Докога ще ни приспиват с представителна демокрация, а не се преборим за пряката демокрация?

1. Кънев В. Идеологията на представителната демокрация, https://bg.mondediplo.com/article1593.html

2. Принцип на Питър, https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80,

3. Вълканов В. „ГЕРБ, принципът на Питър и законът на Паркинсон“, https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=15185

4.Цакова И, Гражданското общество и въпросът за демокрацията: политическа, икономическа и социокултурна демократизация,

https://www.unwe.bg/uploads/Yearbook/Yearbook_2013_No6_I%20Tzakova.pdf

5. Цакова И, Форми на олигархичната власт в България – опит за демаскиране, http://probuzhdane.blogspot.com/2016/12/blog-post_29.html

6. Трифонов А, Корпоратокрацията и новият световен ред,, http://24may.bg/2019/07/11/%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%bf%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b8-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d1%80%d0%b5/

19.09.2019                                             Д-р инж. Александър Трифонов

http://epicenter.bg/article/Aleksandar-Trifonov--Partii--demokratsiya-i-oshte-neshto/193096/11/33