Законът за концесиите – капан за ГЕРБ и коалиция

Законът за концесиите – капан за ГЕРБ и коалиция

         На 30.05.2017 г. от група депутати беше внесен в Парламента законът за концесиите след ветото на Президента. Към текста на Закона са приложени и Мотиви. Какво прави впечатление:

І. Принципни бележки:

1. Няма нито една дума по основанията за ветото на Президента. Упорство и неуважение към чуждо мнение, още повече и на Президента на Р България. Това се потвърждава и доклада на Парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление от заседанието й на 1.06. „Поставен бе и въпроса с какво предложения законопроект се отличава от приетия от предишното Народно събрание и направени ли са промени в разпоредбите, по които бе наложено вето от Президента на Републиката. От страна на вносителите бе направено уточнението, че законопроекта възпроизвежда текстовете на приетия на второ гласуване законопроект от предишното Народно събрание, като в него са направени четири промени, но те не са свързани с наложеното вето поради липса на конкретика в мотивите.“  Стенограма от заседанието няма, но докладът е вече публикуван – това признак за липса на прозрачност и упражняване на политически диктат.

2. Запазено е понятието „несамофинансиращи се концесии“ ( стр. 152 от Мотивите ), при които приходите за концесионера да бъдат „само от концедента“, чл. 32, чл.46  от Законопроекта. Това означава, че:

- обществото ще трябва да плаща и печалбата на концесионера, която е фирмена тайна и няма критерии за нейния размер;

- такова понятие „несамофинансиращи се концесии“ няма в международната практика и противоречие с приетите дефиниции за концесии. Виж т. 5 по-долу;

3. Въведена е известна защита на държавния и общинските бюджети чрез императивното въвеждане на изискването за спазване на Закона за публични финанси в чл. 47. Това същевременно обаче:

- ограничава броя на общините, които ще могат да реализират концесии, респективно да решават проблеми на обществото с този инструмент ако ще трябва да заплаща за усилията на концесионера поради това, че повече от 70% от тях разчитат на субсидии от държавата;

- ако случайно и  целенасочено общината или държавния бюджет изпадне в неплатежоспособност по отношение задължения към концесионера, концесионерът е в правото си да пристъпи в принудително изпълнение по всички допустими от закона възможности;

4. Въвежда се несполучлив опит нормотворецът да се измъкне от примката на публично-частното партньорство ( ПЧП ). И това личи още в твърдението в чл. 1, че „с този закон се урежда публично-частното партньорство........“ . Понятието „публично-частно партньорство“  е по-общото понятие, а концесията е една от формите за неговата реализация, заедно с учредяването на съвместно дружество между публичния и частният партньор.  А това може да се види от страницата на Световната банка и по-конкретния на нейния център за ресурсно осигуряване на на инфраструктурни проекти чрез ПЧП ( https://ppp.worldbank.org/public-private-partnership/legislation-regulation/laws/ppp-and-concession-laws). Привличането на частен капитал за реализиране на проблеми от обществен интерес се реализира чрез специализиран закон за ПЧП в 75 държави, чрез закон за концесии в 21 държави, чрез други закони – в 18 държави, а във Франция, Хърватия и България действат и двата закона.

Същевременно се вижда, че самата световна банка приема двата подхода за реализиране на инвестиционни проекти от обществен интерес чрез концесии и публично-частно партньорство, като цитира документа на Европейската комисия, с който тя го въвежда на 30 04. 2004 г. с т.н. „Зелен документ“. COM(2004) 327   ( Зелен документ за публично-частно партньорство и общинско право на публични договори и концесии).  Съответно институциите, които регулират публично-частните отношения в отделните държави включват в наименованието си „ПЧП, а не концесия. (https://ppp.worldbank.org/public-private-partnership/overview/international-ppp-units). Информация за инфраструктурни проекти се разпространява в интернет-пространството като „ПЧП, а не концесия http://www.partnershipsbulletin.com/, http://www.infrapppworld.com/.

            5. Не е цитирана дефиницията за концесия от Директивата, която гласи: „(11) Концесиите са възмездни договори, чрез които един или повече възлагащи органи или възложители възлагат изпълнението на строителство или предоставянето и управлението на услуги на един или повече икономически оператори. Предметът на тези договори е възлагане на строителство или услуги посредством концесия, като възнаграждението по договора се състои от правото да се експлоатират строежите или услугите или от това право в съчетание с плащане. Тези договори могат, но не е задължително, да включват прехвърляне на собствеността на възлагащите органи или възложителите, но възлагащите органи или възложителите винаги получават ползите от въпросните строителство или услуги.“ Няма цитиране на публично-частно партньорство и на несамофинансиращи се концесии, респ. възнаграждението да бъде само чрез плащане. Не се споменава и „концесия за добив“.

            6. Не са въведени тълкувания на понятия като „икономическа изгода“, „икономически баланс“, „ползи“, „социално-приемлива цена“, „пропорционалност“, „съотношение цена-качество“( напр. спрямо какви стандарти и изисквания) и т.н. Няма тълкуване на понятията и съдържанието на „финансов анализ“ и финансово-икономически модел“ и т.н. Това създава възможност за злоупотреба при тяхното използване. Това беше изискване на много институции и от организации по време на общественото обсъждане на портала на Министерския съвет.  (http://www.strategy.bg/PublicConsultations/List.aspx?lang=bg-BG&sortDirection=Descending&sortExpression=OpenningDate&typeConsultation=1&typeCategory=0&docType=0&obshtiniValue=0&page=56).

            7. Скрива се информацията, че забавянето по транспонирането на Директива е по причина на Правителството на ГЕРБ, тъй като законопроектът за концесиите е публикуван за обществено обсъждане на 19.04.2016 г. един след крайният срок заложен в нея – 18.04.2016 г. (http://brodbg.com/gwrgyevm-news-5-420-Analiz_na_protsesa_po_transponiraneto_na_Direktiva_201423.html). Ако ЕК наложи глоби, би трябвало те да се плащат от субсидията за партия ГЕРБ.

8. Не е приложено писмото, което изпратено до ЕК с питане дали добива на подземни богатства трябва да се подчинява на закона за концесиите или на отделен специализиран закон, респ. отговора от ЕК, за което се споменава в протокола от междуведомствената работна група от 9.12.2015 г. ( А може би няма писмо и отговор), тъй като на негово основание се взима решение от подведомствена група добивът на подземни богатства да се изключи от действието на този закон за концесиите.

            9. Няма информация дали и как Правителството е отворило на ЕК на съобщението й от 8.12.2016 г. със срок 8.02.2017 г. относно забавянето на хармонизирането на директива 2014/23 ( директивата да концесиите). Към тази дата забавянето е констатирано в 15 държави на ЕС - Австрия, Белгия, България, Естония, Ирландия, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Португалия, Словения, Финландия, Хърватия и Швеция.  (http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-16-4211_bg.htm). Към момента няма информация всички тези страни да са транспонирали директивата.

Следва, че опасност за наказателна процедура все още няма и не следва да се злоупотреба с такава заплаха и да се бърза за приемане на едни ощетяващ българската държава закон.

ІІ. Конкретни бележки по мотивите, отнесени към проектозакона

А. Основания за отмяна на ЗПЧП(закона за публично-частно партньорство)

1. „Относно обектите, със ЗПЧП  е възприет ограничителен подход, като изчерпателно са изброени дейностите от обществени интерес, за които може да се реализират ПЧП проекти ............. ,които са с обхват по-малко от 20% от възможните за реализация чрез ПЧП дейности...“ ( стр. 146).

Становище: Подвеждаща констатация, защото:

а.Техническата инфраструктура включва: Система на сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, газоснабдяването и електроснабдяването, третирането на отпадъците и геозащитната дейност“ и заедно с обекти на социалната инфраструктура – обекти в здравеопазването, образованието, културата, спорта, социалните дейности и т.н. една ли съставляват само 20%. Този процент е приет услужливо и целенасочено от противниците на ЗПЧП.

       б. Не се споменава ал.2 на чл. 4 от ЗПЧП, а именно: (2) Услуга от обществен интерес е всяка услуга в полза на обществото, отговорността за предоставянето на която се носи обичайно или по силата на нормативен акт от публичния партньор.

Следва, че ако територията за прилагане на ЗПЧП е ограничена, би могла да бъде елементарно разширена с допълнение към този член на закона, а не да се отменя целия закон!

2. „Законът за публично-частно партньорство предвижда публичният партньор да определя частния партньор чрез провеждане на процедура по ЗОП. Процедурите по ЗОП не са подходящ вариант за ПЧП, защото те се реализират чрез дългосрочни, комплексни..... договори и защото са предназначени за избор на изпълнители за избор на изпълнители с продължителност максимум 5 години.“ (стр. 146).

Становище: Подвеждаща информация, защото:

а. В чл. 52 на проектозакона за концесиите е записано:(1) процедурите за определяне на концесионер за концесиите с трансграничен интерес са открита процедура, състезателна процедура с договоране и съзтезателн диалог.“ Именно в чл.18 и чл.74 на Закона за обществени поръчки са описани изброените в чл. 52 процедури като организация и провеждане. В проектозакона за концесиите са преписани в почти 90% процедурите от ЗОП. Поради това процедурите за избор на частен партньор не е аргумент за отмяна на закона, тъй като може или да се допълни ЗОП или описанието на процедурите да се пренесат в ЗК;

б/ България е актуализирала ЗОП на 15.04.2016 именно във връзка с транспонирането на директива 2014/24, която не случайно върви в пакет с директива 2014/23 ( за концесиите) и директива 2014/25 ( за комунални услуги) със срок 18.04.2016 г. и затова Еврепйската комисия има претенции само към директивата за концесии.

3. „Законът за публично-частно партньорство предоставя дейностите, които са включени в предмета на ПЧП да се извършват от частният партньор като публичният партньор компенсира частния партньор чрез механизма на финансова подкрепа. Поетите ангажименти по финансова подкрепа представляват държавен, съответно общински дълг.“ ( стр. 147).

Становище: Подвеждаща информация и демагогия, защото:

            а/ В чл.46 на проектозакона за концесиите е записано: „(1) Конкретните бюджетни средства, необходими за плащания по сключени концесионни договори се включват в закона за държавния бюджет на Република България в хода на бюджетната процедура за съответната година, съответно в общинския бюджет за съответната година“.  Тези плащания са дълг, независимо, че думата „дълг“ е заменена с „плащане“;

            б/ Поемането обаче на допълнителен дълг освен, че трябва да спазва Закона за публичните финанси и особено чл. 21 относно държавните помощи, трябва да се одобри и от министъра на финансите, тъй като този дълг или финансови ангажименти трябва да са елемент на обосновката за получаване на разрешение за откриване на процедура. Това обаче създава възможност за партийни пристрастия и оказване на влияние върху местната власт.

            Извод: Между двата текста няма разлика по същество и не може да се приеме като основание за отмяната на ЗПЧП.

            в/ Не се привежда информация на Европейската комисия относно документа, с който тя въвежда публично-частното партньорство като водещо, а не концесиите, като форма за по-активна работа с частния капитал - Зелен документ за публично-частно партньорство и общинско право на публични договори и концесии, COM(2004) 327 , а така също и последващите съобщения, както следва:

Тълкувателно съобщение относно прилагането на правото на Общността в областта на обществените поръчки и концесии по отношение на институционализираните публично-частно партньорства     ( ИПЧП), СОМС(2007)6661 от 05.02.2009 г.

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален съвет и Комитета на регионите относно „Мобилизиране на частни и публични инвестиции за възстановяване и дългосрочно структурно изменение – развиване на публично-частните партньорства“, СОМ(2009) 615 от 19.11.2009 г. Явно се разчита на неинформираността на депутатите в тази област.

       г/ Не се споменава, че в ЗПЧП се допуска минимално и то временно ангажиране на държавния, респ. общинския бюджет, чрез записа в чл. 9, а именно: Чл. 9. (1) Публичният партньор участва в ПЧП чрез финансова подкрепа на частния партньор, която е под формата на:

2. предоставяне на права върху имоти или части от имоти, които са различни от обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, за извършване на допълнителна стопанска дейност и/или за предоставяне на допълнителни услуги извън дейността от обществен  

3. предоставяне на права за извършване на допълнителна стопанска дейност и/или за предоставяне на допълнителни услуги, извън дейността от обществен интерес с обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес.

Докато при учредяване на публично-частно дружество публичният партньор влиза в ролята на предприемач, съинвеститор финансовата подкрепа остава в неговия актив като дялово участие. При концесия плащането към концесионера е присъщ разход, отива в полза на концесионера, което трябва да  стане в съответствие със Закона за държавните помощи  (чл.5, ал.3) и/или Закона за конкуренцията по отношение предоставяне на монополно положение на стопански субекти. Това не е обяснено в този проектозакон и могат да възникнат проблеми при неговото прилагане.

      

4. „До момента на практика не са реализирани ПЧП проекти по ЗПЧП, поради ограничения обхват на услугите, които е възможно да се предоставят чрез ПЧП, неефективната система на планиране и разрешаване на проектите чрез ПЧП, финансовите условия за реализация на договорите за ПЧП и неподходящи процедури за избор на частен партньор.“( стр. 147).

Становище: Невярна констатация и аргумент, защото:

            а/ Правителствата на ГЕРБ и г-н Орешарски не изпълниха ангажиментите на Министерството на финансиите и на Министерския съвет, произтичащи от чл.чл. 15, 16, 17, 24, 25 и 26 от ЗПЧП, независимо, че беше сигнализирано от неправителствени организации през м. юни 2013 г. Сега това се изтъква като основание за отмяна на ЗПЧП. Това в минали времена се наричаше саботаж, а неизпълнение на служебни задължения се наказва съгласно НК чл. 282;

            б/ Проектите, реализирани чрез инструмента „Джесика“ са типични ПЧП-проекти са реализирани без ползването на ЗПЧП. Чрез инструмента „Джесика“ се съфинансират публично-частни проекти, нисколихвени кредити, изплашането на които трябва да поеме честния партньор, т.е да се реализира чисто публично-частно партньорство. „Двата фонда по финансовия инструмент "Джесика" - РФГР за шестте града от страната и Фондът за устойчиво градско развитие на София (ФУГРС), управляван от Надя Данкинова, с 66 млн. лв. европейски ресурс са финансирали 33 проекти с привлечени средства от частния сектор за общо 265 млн. лв.“ http://gradat.bg/news/2016/02/12/2703999_regionalniiat_fond_za_gradsko_razvitie_rfgr_po_djesika/&rubrname=news/.

            в/ Реализирани са проекти за публично-частно партньорство въпреки саботажа на държавата в Русе, Варна, Пазарджик, Ботевград и т.н. в областта на спорта, социални дейности, транспорт, управление на отпадъци и т.н.

            5. „Анализът на изискванията на директивата за концесиите и на съответствието на уредбата на ЗК и на ЗПЧП с нея се налагат възприемане на подход за приемане на нов Закон за концесиите, който да обедини ЗК и ЗПЧП.“ ( стр.147).

Становише: Подвеждаща и заблуждаваща информация, защото:

            а/ Не е приложена и първото внасяне на законопроекта справка, с какво действащия е по-лош и в кои членове само трябва да се променят, респ. кои от разпоредбите на Директива 2014/23 отговарят на националния интерес. Констатациите са, че:

- в проектозакона не е транспонирана изцяло директивата като напр. чл. 25 „Услуги за научноизследователска и развойна дейност, Настоящата директива се прилага само за концесии за услуги за научноизследователска и развойна дейност, обхванати от кодове от 73000000-2 до 73120000-9, 73300000-5, 73420000-2 и 73430000-5 по CPV, когато са изпълнени и двете условия по- долу:  а) ползите възникват изцяло за възлагащия орган или възложителя, за да ги използва при осъществяването на дейността си; иб) предоставената услуга се заплаща изцяло от възлагащия орган или възложителя.“ . От това следва, че няма да има база за привличане на частен капитал при реализиране на Стратегията за научни изследвания, респ. научната политика на страната.

                - за да се измъкнат от капана, в който авторите сами са си направили и попаднали в него те са длъжни да признаят, че: “В програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2020 г. и някои стратегии са заложени редица проекти в областта на иновациите, транспорта, туризма, науката, социалната сфера, които да се реализират чрез концесия или ПЧП“.( стр. 170 на мотивите ) И за да няма отговорност защо не е проработил ефективно ЗПЧП ( едно правителство не спазва собствените си закони), се предвижда да се разработи, приеме „Национална стратегия за развитие на концесиите“. Какво ще последва от този бюрократичен и вреден подход:

·     Няма да има никакъв растеж в науката и стратегията за научните изследвания ще остане на хартия, докато се приеме Стратегията за концесиите.  Това е бюрократичен саботаж в развитието на държавата;

·     Обществото и бизнеса ще страдат още много години докато се приеме Стратегията за концесиите и се променят приетитет вече стратегически и нормативни документи, включващи ПЧП;

б/ отпаднало е изискването  финансово-икономическия модел да бъде задължително приложение към договора за концесии или за ПЧП, при което обаче:

- той може да е разработен от концесионера/частния партньор, но данните в него са актуализирани на база на информацията на реалните приходи и разходи,  а не на тези, подадени от кандидатите за концесионер или частен партньор. Нито един концесионер или частен партньор няма да покаже истинските приходи и разходи, за да може да реализира максимална печалба и по този начин се ощетява държавата, респ. обществото. Достатъчно лоши примери у нас и в чужбина ;

- финансово-икономическият модел е свързан с инвестиционната програма, флуктуацията на цени на горива, суровини и т.н. При такъв подход, няма през 2-3 години концесионерите да искат повишение на цените към потребителите с основание да направят инвестиции;

- чрез този модел могат безпроблемно и текущо да се докаже размера на щета от потенциално настъпило рисково събитие и т.н.

С отмяната на този подход се ограничава прозрачността в отношенията с концесионерите и се поражда съмнение за корпоративни интереси.

            в/ По плана Юнкер се съфинансират частни проекти, при които публичният партньор участва с финансов дял до 50%. Не се споменава формата на концесия, а именно публично-частно партньорство, тъй като:

- проектите са с частно-производствен характер и не е обвързан с проблем от обществен интерес. Публичният партньор обаче държи за просперитета на конкретната компания и за да може тя да върне кредита по плана Юнкер и трябва финансова подкрепа;

- Подобно на плана Юнкер може да се получи съфинансиране по програмата „Хоризонт 2020“ при изграждане на „заводи на бъдещето“ – предприятия с „високи“ технологии и отново се търси съфинансиране на публичния партньор кат оподкрепа на частния партньор. Всичко е в духа да се изгражда съвременна и високодоходна икономика;

Извод: От горното следва, че:

- публично-частното партньорство е по-общото понятие, а концесията е една от формите за негово реализиране. С новия закон за концесиите се предлага точно обратното;

 Преодложеният закон за концесиите е разработен, за да прикрие корпоративни интереси използвайки като параван изискването за транспорниране на Директивата за концесиите.

Само в някои страни от ЕС са постъпили по този начин, а останалите са въвели изискванията на директивата като Наредба, Указ, допълнение към действащ закон.

6. „Законопроектът е изчерпателен и в необходимата пълнота урежда обществените отношения, които подлежат на трайна употреба, както и в достатъчна степен – правилата за тяхното прилагане.“( стр. 148).

Становище: Подвеждащо твърдение и опит да се възпрепятства опити за по-задълбочен анализ, защото:

            а/ В разработената концепция във връзка с подходи  за транспониране на директива 2014/23, а именно( на стр. 18) нейният автор - адвокатско дружество „Бузева и партньори“ ( автор и самия проектозакон) констатира: „ В действащото законодателство е налице законова празнота относно цялостното регулиране на отношенията, свързани с участие на държавата и общините в търговски дружества, включително за образуване на еднолични търговски дружества. Поради това е необходимо и препоръчително да се инициира изработването на отделен закон, който да уреди посочените обществени отношения.“   Може би затова концепцията не беше допусната/предоставена за обществено обсъждане!  В Мотивите (стр. 170) се препотвърждава този факт, но се привеждат неоснователни твърдения,че:

            - Правилата за „създаването на публично-частни дружества(joint venture), правила за които понастоящем са уредени със ЗПЧП ... са странични за основния предмет на ЗПЧП, запазването им не е аргумент против неговата отмяна“ . Абсурдно твърдение  и е против решението на ЕК и съобщението за инстуциализираните ПЧП, цитирано в по-горе;

            - Поради настъпващата празнота все пак да се използва възможността на чл. 113 ЗОП, без да се описват кои са тези изключителни случаи. Т.е такива случаи няма да има.

            б/ На депутатите при първото внасяне на законопроекта в парламента  не беше предоставена справка за направените предложения, критики, становища по време на общественото му  на портала за обществи консултации на Министерския съвет - 33 на брой. http://www.strategy.bg/PublicConsultations/List.aspx?lang=bg-BG&sortDirection=Descending&sortExpression=OpenningDate&typeConsultation=1&typeCategory=0&docType=0&obshtiniValue=0&page=56).

Навярно това не е било изгодно за вносителите,  трябвало да се скрие неприятна информация и да се разчита на некомпетентността в тази материя на повечето депутати. Доказателство за това е елементарността на задаваните въпроси при обсъждането на законопроекта в парламентарните комисии и в зала.

Законът би следвало да носи наименованието Закон за публично-частно партньорство и тогава определението за концесията, че е вид публично-частно партньорство е обосновано и логично! Доказателство – формулировките от стр. 151 на Мотивите и чл. 7 и чл.8 от проектозакона.

7. „В контекста на разпределението на рисковете и в съответствие с добрата европейска практика действащият ЗК въведе понятието икономически баланс на концесията, който е определен като равновесие между ползите и рисковете за концедента и концесионера. Законопроектът запазва изискването за поддържане на икономически баланс на концесията, който трябва да е налице във всеки един етап от дейността на концесионния договор“.( стр. 165).

Становище:Невярно и подвеждащото твърдение, защото:

1. Като твърдение на юристи е правилно, но за икономисти не.

2. Не може да се балансират словесни твърдения и описания на ползи и рискове.

3/ За оценка на икономическото измерение на ползите и влиянието на рисковете има методи, ръководства, които се прилагат в международната практика. А публично-частното партньорство има икономическо влияние върху развитието на държавата. А за оказването на финансова подкрепа от страна на публичния партньор/концедента също така има въведени мин. 3 (три) критерия/компаратори. В това направление няма нито една дума в Мотивите и законопроекта.  А откъде авторите да ги познават? Как иначе ще се облагодетелстват хищни концесионери?

           

            8. На стр. 155 е записано: „Тъй като Регламент 1303 допуска възможността за използване на средства от Европейския съюз при прилагане на публично-частно партньорство (чл. 63,64), при извършване на подготвителните действия трябва да се проучи и възможността за получаване на финансова подкрепа под формата на безвъзмездна финансова помощ за финансиране на разходи по концесията чрез европейските структурни и инвестиционни фондове.“

Становище: Опит за силно манипулиране същността на Регламент 1303/2013, без да се изяснява съдържанието на тези членове и на други свързани с тях, а именно:

            а/ Регламент 1303/2013 регламентира използването на средствата от фондовете на ЕС за програмния период 2014-2020;

            б/ Регламентът не допуска, а изисква да се използва публично-частното партньорство при инвестиционни проекти с възможни приходи:

24) „публично-частни партньорства“ (ПЧП) означава форми на сътрудничество между публичноправните организации и частния сектор, чиято цел е да се подобри ефективността на инвестициите в инфраструктурни проекти или други видове операции, които предоставят публични услуги чрез поделяне на рисковете, обединяване на опита и познанията на частния сектор или осигуряване на допълнителни източници на капитал;

            Извод: Частният капитал трябва да допълва средствата от фондовете на ЕС при реализиране на инвестиционни проекти, които генерират приходи, а не обратното.

Член 62 Публично-частни партньорства (ПЧП)

Европейските структурни и инвестиционни фондове могат да се използват в подкрепа на операции на ПЧП („операция на ПЧП“). Такива операции на ПЧП съответстват на приложимото право, и по-конкретно относно държавната помощ и възлагането на обществени поръчки.

Член 63 Бенефициери по операции на ПЧП

1. По отношение на операция на ПЧП и чрез дерогация от член 2, точка 10 бенефициер може да бъде:

б) частноправна организация на държава-членка („частен партньор“), която е избрана или ще бъде избрана за изпълнението на операцията.

Член 64 Подкрепа за операции на ПЧП е записано:

т.1 При операция на ПЧП, където бенефициерът е публичноправна организация, разходите за операция на ПЧП, които са направени и платени от частния партньор, могат чрез дерогация от член 65, параграф 2 да се смятат за направени и платени от бенефициер и да се включат в искане за плащане до Комисията, при условие че са спазени следните условия:

а) бенефициерът е сключил споразумение за ПЧП с частен партньор;

б) управляващият орган е проверил, че декларираните от бенефициера разходи са платени от частния партньор и че операцията съответства на приложимите право на Съюза и национално право, на програмата и на условията за подкрепа на операцията.

т.2. Плащанията към бенефициери, които се правят за разходите, включени в искането за плащане в съответствие с параграф 1, се извършват по гаранционна блокирана сметка, специално открита за тази цел на името на бенефициера.

Изводи:

1. Използва се понятието публично-частно партньорство, а не концесия.

2. При разработката на бюджета на инвестиционен проект ( напр. регионално развитие, околна среда) трябва много точно да се разпишат необходимите разходи и възможните приходи, тъй като те ще бъдат контролирани от ЕК и едва ли частният партньор ще може да гарантира прекомерна печалба. Това е заложено в:

2.1 Регламент 1303/2013 Член 121 Модулация на ставките на съфинансиране

„Ставката на съфинансиране от фондовете за дадена приоритетна ос може да бъде модулирана, така че да се отчете: 3) степента на мобилизиране на частно финансиране; „

За някои сектори то дори е фиксирано -  Приложение V „Определяне на фиксирани справки за проекти, генериращи нетни приходи“ са заложени минималните ставки за участие на частен капитал, както следва:

Сектор                                                                                Фиксирана ставка

1 АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ                                                            30 %

2 ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ                                               20 %

3 ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ                                                                        20 %

4 ВОДЕН СЕКТОР                                                                         25 %

5 ТВЪРДИ ОТПАДЪЦИ                                                                20 %

2.2 Ръководство за анализ на инвестиционни проекти по Разходи-ползи  за периода 2014-2020, прието през декември 2014 г.

В чл.2.7.8 Финансов анализ при публично-частно партньорство е записано:

„С цел привличане на частни инвеститори, които по принцип имат различни цели, стремежи и по-висока антипатия към риск от публични органи, следва да се предвиди подходящи стимули, но до сума, която не предоставя неоправдано високи приходи.“

„Трябва да се обърне внимание на структурата на ПЧП, тъй като това може да повлияе на проекта чрез допустими разходи.“

А т.2.7.4 Оперативни разходи и приходи гласи:

„Втората стъпка през финансов анализ е изчисление на общите оперативни разходи и приходи (ако има такива). Оперативни разходи  включват всички разходи за експлоатация и поддържане (O & M) на нови или подобрени услуги. Прогнози за разходите може да се основава на исторически единица разходи, модели на разходи за експлоатация и поддръжка, които адекватно гарантират спазването на стандарти за качество.“

            На база на гореизложеното следва, че:

            3.1 Спазването на изискванията на регламент 1303:

а/ не може да стане по проктозакона за концесиите, защото процедурата изисква точно описание на обекта на концесията – чл. 78, Приложение № 6 към чл. 73 и приложение № 7 към чл. 75. А такова точно определение не може да направи, защото не се знае прогнозната стойност на обекта на концесията ( напр. пречиствателна станция), тъй катотова зависи от използваната технология. При такива случаи се използва т.н. описателен документ, залегнал в документацията за състезателна процедура и състезателен диалог по линия на ЗОП, но изключен в тяхното описание в проектозакона за концесиите;

б/ Законът за публично-частно партньорство обаче допуска такъв подход, защото в описателния документ се описва проблема, а частните партньори трябва да предложат решения. Трябва обаче да се поясни, че това изисква повече време за провеждане на процедурата за избор на частен партньор и по-висока квалификация за оценка на предложенията чрез финансово-икономически модел, но не направен от всеки участник, а от публичния партньор. Описателният документ ( Descriptive document ) е стандартизиран в международната практика документ като съдържание и приложение. Към него стандартно се прилага и договора за конфиденциалност (  Non-disclosure agreement ), на база на който частният партньор не може да крие от публичният партньор данни по отношение на размера на разходи и приходи. Но и този документ не е включен в проектозакона за концесиите. Това говори или за непознаване на международната практика в публично-частното партньорство или е направено в интерес на корпоративни/частни интереси.

в/ Още по-силно тези слабости на закона личат при финансиране на т.н. интегрирани проекти съгласно глава ІІІ на Регламента –Интегрирани териториални инвестиции, т.е да се реализират проекти, които включват строителство, услуги  ( а може и ползване на обекти на публична собственост; За това също така навярно умишлено не се споменава нищо в Мотивите. Прави се само намеква, че ще се проучват възможностите, предоставяни в Регламент 1303.

Извод:

1. С проектозакона за концесиите няма да могат да използват ефективно средствата от фондовете на ЕС за инвестиционна дейност, поради това, че:

- той е не позволява да спазват изискванията на регламент 1303, изложени по-горе;

- законът може да влезе след приемането на 2 наредби – за финансовите елементи на концесията и за контрола и мониторинга в срок до 6 месеца след приемането му от парламента. След тях следват още 3 месеца    ( § 6 и §7 ) за разработване на държавни и общински планове за концесии. Това означава, че 2017 и част от 2018 години ще бъде загубена по отношение на усвояването на средствата по оперативните програми. Такава заплаха се простира в 2019 година, тъй като дори да се приеме този закон ще трябва да се преработят насоките за разработване и съгласуване на проекти по оперативните програми ( особено в ОП“Регионално развитие“), след това те трябва да бъдат съгласувани и с ЕК;

9. „С промените се дава възможност държавата и общините, както и държавните, съответно общинските дружества с над 50 на сто държавно/общинско участие да могат да учредяват или да участват в търговски дружества, чийто капитал не е изцяло тяхна собственост, след решение на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, без да се изисква прилагането на определена процедура. Участите може да се извършва с парична или с непарична вноска. Когато участието на посочените субекти е с парична вноска, за да се защити обществения интерес, законопроектът предвижда блокираща квота при приемането на определени решения, които имат съществен означение за функционирането на дружеството за разпореждането с имуществото – предмет на непаричната вноска.“( стр. 170-171на Мотивите). Това е заложено в измененията на Законите за държавната и общинската собственост ( §25), съответно чл. 48а, 57а на алинея §11и от Преходните и заключителни разпоредби, и а именно::

Чл.48а„(2) Държавата може да учредява и да участва в учредяването на акционерни дружества и на дружества с ограничена отговорност по решение на Министерския съвет. Решение на Министерския съвет не се изисква за учредяване на публично-частно дружество по смисъла на Закона за концесиите.“

„Чл. 57а. (1) Държавата, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала може да учредяват или да участват в търговски дружества, чийто капитал не е изцяло тяхна собственост след решение на Министерския съвет. Участието може да е с парична или с непарична вноска.

(2) Когато предмет на вноската е вещно право върху имот или вещ – частна държавна собственост лицето, което я е извършило, има блокираща квота при вземането на следните решения:

1. изменение на устава или на дружествения договор;

2. увеличаване и намаляване на капитала;

3. сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон;

4. извършване на разпоредителни сделки с имущество - предмет на непарична вноска на публичния съдружник;

5. преобразуване и прекратяване на дружеството.“

Становище: Силно подвеждащо и опасно твърдение, защото:

         1. Не ограничено това дружество да участва във второ, трето, четвърто и така да се изгуби внесения капитал.

     2. Чл. 236, ал. 2 от Търговския закон гласи:

„Само по решение на общото събрание на акционерите могат да се сключват следните сделки:

2. разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет;“

Следва, че концесионерът, частният партньор, който по закон ще управлява дружеството ( чл. 22, ал.3 ), ще може без решение на общото събрание текущо да се разпорежда с активи, чиято стойност е по-малка от 50%. Скрита приватизация!.

Скрита приватизация на държавна, съответно общинска собственост се крие и в чл. 28. (1) В прогнозната стойност на концесията се включва стойността на следните възможни прогнозни приходи на концесионера:

6. приходи от продажба на активи, които са част от обекта на концесия;

Следва, че ако в договора се предвиди продажба на активи, които са част от обекта на концесията това обезсилва защитата на публичната собственост в чл. 57а.

            10. „С предложените промени в ЗМД ( Закон за местните данъци и такси) се цели създаването на предпоставки концесионер, на когото е възложено предоставянето на услуги, за които със закон е установено да се събират местни такси, да може да събира такси в своя полза“( стр. 171)

Становище: опасна за населението възможност, защото

            1. Концесионерът ще има достъп до лични данни на населението, което е в противоречие със Закона за защита на личните данни;

            2. Ако се вземе предвид чл. 129 „Паричните вземания на концесионера, произтичащи от концесионния договор, и тези на подизпълнителите по договор за подизпълнение може да се прехвърлят, да се залагат и подлежат на принудително изпълнение“ следва, че населението няма да има никаква защита, респ. срещу претенции на концесионера, относно цени, такси, глоби, закъснение на плащане на сметки и т.н. и т.н.

Б. Коментар по съдържанието на проектозакона

            1. В проектозакона не е заложен принципа за състезателност, защото при процедурите няма изискване за минимален брой участници, за да бъде валиден избора на концесионер. Това не дава гаранция, че ще бъде избран най-подходящия, а най- доверения концесионер. Възможност за лобиране и корупция.

            2.  Съхранена е възможността за корупция ( чл. 195 – 200):

            „Чл.195 (1) Концедент, който наруши принцип чл.4,ал.1при възлагането на концесия, включително когато не е осигурил публикуването на съответното обявление за откриване на процедурата, се наказва с глоба в размер на 2 на сто от стойността   на концесията, с включен ДДС, но не повече от 50 000 лева.

 Чл. 4. (1) Възлагането на концесия се извършва при спазване на принципите на публичност,  прозрачност, пропорционалност. равнопоставеност и недопускане на дискриминация.

            Чл.196 (1) Концедент, който определи прогнозната стойност на концесията в нарушение на изискванията на чл.28 се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лева.

Чл. 28. (1) В прогнозната стойност на концесията се включва стойността на следните възможни прогнозни приходи на концесионера:

1.    приходите от експлоатацията на строежа и/или на услугите, включени в предмета на концесията;

2.    приходите от всяка възможна опция и от всяко удължаване на срока на концесията или на друго изменение на концесионния договор;

3.    приходите от такси и глоби, заплащани от ползвателите на строителството или на услугите, освен тези, които е предвидено да събира за концедента;

4.    плащания или всякакви финансови предимства, предоставени под каквато и да е форма на концесионера от концедента, включително компенсация за изпълнението на задължение във връзка с обществена услуга и публични инвестиционни субсидии;

5.    безвъзмездни средства или всякакви други финансови предимства, предоставени под каквато и да е форма от други лица за изпълнението на концесията;

6.    приходи от продажба на активи, които са част от обекта на концесия;

7.    всички доставки и услуги, предоставени от концедента на концесионера, ако такива са необходими за изпълнението на строителството или предоставянето на услугите.

След като няма отговорност по Наказателния кодекс предложените глоби могат да останат само добро пожелание и примамка за корупция.

            2. „В резултат от прилагането на закона се очаква привличането на частни инвестиции в изграждането на публична инфраструктура с минималното или без финансовото участие на публичните органи и надяваме се, че така както е разписан законопроектът, ще стане ясно, че целта на законопроекта не е държавата или общините да получават приходи“. Това е част от изказването на представител на МС на заседанието на Парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление на 30.06.2016 г.

Извод: Законопроектът за концесиите е направен предимно приходи да има концесионерът за сметка на обществото, защото концесионерът работи винаги с печалба, а в размера на печалбата се крие и корупцията.

2. Няма заложени гаранции за възможностите за разваляне на договорите за концесия            поради това, че финансово-икономическия модел вече не е задължително приложение. Досега има разваляне на договори само за концесиониране на плажове. Няма анализ по тази тема на база на действащите концесионни договори, т.е. концесионните договори ще останат неразваляеми, защото в договорите ще бъдат включени такива клаузи, че и при виновност на концесионера, държавата ще бъде ощетана при изплащане на обезщетенията. Това личи в текста на ал.3 на чл. 150:“ При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която отговаря концесионерът, концедентът:

1. дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзктановените разходи наконцесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалена със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвращаемостза концесионера за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на прекратяване на договора, когато обектът е собственост на държавата, съответно на общината.“

А ал.4 гласи: „Възстановяването на разходите на концесионера за инвестиции покрива собствения капитал с норма на възвращаемост, определена с финансово-икономическия модел, и привлечен капитал с неговата цена при спазване разпределението на рисковете съгласно чл.31.“

Следва, че обществото ще трябва да плати не само печалбата на концесионера( нормана, на която в България е 5-6 пъти по-високо от колкото в страната на концесионера), но и лихвите по привлечения капитал, който за концесинерите и винаги пъти по-скъп отколокото за публичния партньор.     ( При ЗПЧП това не е допуснато, защото тези лихви се отразяват върху цената на услугите, които трябва да плаща населението).

3. Иска се отмяна на Закона за публично-частно партньорство, за да се намали/ограничи прозрачността и публичността при изразходването на публичен ресурс,  които се определят като основание за това деяние от Сметната палата (писмо № 03-06.-33/1`8.08.2015г.) и от Министерството на финансите (писмо № 03-00-1048/31.08.2915 г., в което то изразява съмнение относно правилността и целесъобразността за отмяна на ЗПЧП). Тези писма също така са скрити от депутатите, защото не са в услуга на авторите на проектозакона.

4. Определянето на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ( АПСК) за институци за контрол и мониторинг на концесиите ( а така също Съвети, служби към Министерския съвет) показва бюрократична немощ, защото:

- Подобните институции по света правят анализи на договори за публично-частни договори, дават консултации, обучават специалисти и т.н и т.н. А има ли тази структура такива специалисти? Досега колко приватизационни договори са развалени или са посочени като неизгодни за държавата.?

- Каква сила ше имат нейните констатации, след като препоръките на Сметната палата не се изпълняват от изпълнителната власт – конкретно към Министъра на енергетиката по отношение концесията за Челопеч в нейния одитен доклад?

Законът създава защитни бариери срещу разкриване на истината и хаос.

5. Задава се колониално робство чрез изменението на чл.129 в ЗМДТ, обяснено по-горе.

6. Няма да се реализират плановете за устойчиво развитие на общините и областите, обезмислят се ръководствата за  прилагането на ПЧП, в т.ч. и  в социалната сфера, за които бяха похарчени милиони евро на европейците. И би следвало всички тези средства да се върнат на Европейския съюз, но не от държавата, респ. да бъдат за сметка на обществото, а от авторите на този законопроект.

7. Казусът с този законопроект е уникален с това, че:

1. Едно и също адвокатско дружество разработва закони и същото след това пише други като отменя предишните;

2. Как се разбалансирва правната уредба чрез постоянни промени, в т.  отмяна на закони и приемане на нови, вместо да се търси тяхното усъвършенстване и да се повиши отговорността към нормотворците.

3. Проличава как с политическа подкрепа:

-  се прокарват корпоративни интереси;

- се дава приоритет на частните интереси за сметка на населението;

- официално се отварят вратички за нерагламентиран лобизъм и корупция;

- се застрашава икономическата/националната сигурност на държавата за ангажиране на държавния, директно и индиректно чрез общинските бюджети) и прехвърляне на вземания от него към неизвестни лица, организации, структури;

8. От Оценката на въздействието тече истински елей за престъпната бюрокрация и се откроява нещастието, към което е насочено общество.

От гласуването в Комисиите и в парламентарна зала, ще проличи кои партии и народни избраници милеят за държавата и за своите избиратели, за българския народ.

Дано докато населението спи, Бог да си свърши работата.

А докато бог си свърши работата Европейската комисия да се самосезира как се използват документи( решения, директиви, регламенти) на ЕС, за да разходват порочно средства по фондовете за дейности за създаване на документи (стратегии, ръководства, проекти), които след това се отменят, обезмислят или се създават пречки за извличане на оптимална полза от предоставяната финансовата помощ.

5.06.2017 г.                                          Д-р. инж. Александър  Трифонов