За
концесиите с г-н Данаил Кирилов
Малко закъснял, но все пак състоял се
задочен диспут - http://www.bloombergtv.bg/v-razvitie/2017-06-23/noviyat-proektozakon-za-kontsesiite-mneniyata-za-i-protiv
. Какво се проясни от него:
1. Г-н Кирилов се опита да хвърли мъгла
около началото на общественото обсъждане на новия законопроект, като го
привърза с дата на възлагането на
разработването на Концепция по транспонирането на Директива 2014/23, а това е
15 август 2015 г. Анализ на целия процес на приемането на проектозакона за
концесиите от 43 НС е в материала „Анализ вето -
истина“. А истината е следната: Проектът на нов закон за концесиите и
мотивите към него (Концепцията не е
предоставена за обществено обсъждане, както и заданието за нейното разработване)
са публикувани на портала на Министерския съвет за обществени консултации на 19.04.2016
г. ( един ден след като е изтекъл срокът за транспониране на директивата, което
г-н Кирилов правилно споменава – 18.04.2016 г.) с краен срок 10.05.2016 г. и
това може да се установи в архива на портала http://www.strategy.bg.
2. Въведена е мнима състезателност. Защото
услужливо, е пропуснато в закона да се упомене при какъв минимален брой
участници в състезателната процедура/диалог ще бъде валидна, както е дефинирано
в ЗОП, респ. транспонирано от директива 2014/24 на ЕС. Следва, че и при 1
участник тя може да бъде проведена. В същото време в Мотивите се споменава, че позоваването
на процедурите от ЗОП ( Закон за обществени поръчки) в Закона за
публично-частно партньорство е основание за неговата отмяна, тъй като по ЗОП
максималният срок за изпълнение на поръчките е до 5 години. Измислена причина/основание, защото
процедурата няма нищо общо със срока на изпълнение на заданието на публичния
партньор.
3. Нямаше конкретен отговор защо при
внасянето на законопроекта в пленарна зала на 5.06. нямаше доклади на
Парламентарната комисия по икономическа политика и на Парламентарната комисия
по бюджет и финанси. Разпределението на законопроекта се извършва от
Председателя на народното събрание, но нали той е от същата политическа партия –
ГЕРБ. Ако наистина г-н Кирилов търси прозрачност в обсъждането, можеше да
поиска законопроектът да се разпредели и на тях, а сега това „намирисва“ на на
политическо манипулиране/диктат при обсъждането на законопроекти. В тази връзка възниква и въпросът „Защо
когато този закон има пряко влияние върху икономическото развитие на страната и
върху държавния бюджет, водеща е Правната комисия, а не упоменатите по-горе
комисии.
Този факт поражда следните мисли:
- Защо Правната комисия, на която г-н
Кирилов е председател, бърза с обсъждането на новия/стар законопроект за
концесиите още на 31 май в 11,35 ч., а същият е внесен в Народното събрание на
30 май в 12,44 ч. Кога членовете на
Комисията са имали време да прочетат Мотивите и Законопроектът, чийто обем е 173
страници, да потърсят мнението на експерти, съветници? Прилича на политическа
поръчка.
- Защо Правната комисия не е изчакала
становищата на другите комисии? Значи тя не се интересува от тях, защото е
водеща и тя решава дали законопроектът може да влезе в парламентарна зала. Това
би могло да се разглежда като неуважение към колегите от другите комисии на
Парламента.
5. Господин Кирилов признава, че закона
за публично-частно партньорство е интегриран в закона за концесиите. В това
проличава непознаване на същността на публично-частните отношения, а именно:
- При концесията има ясно дефиниране на задачата,
която поставя Концедентът – държавата или общината. При публично-частното партньорство
държавата или общината, дефинират проблема в т.н. описателен документ ( този
документ съща така е изключен при закон аза концесиите, за разлика от ЗОП) и
частният партньор трябва да даде решението. Другата съществена разлика е в в
разпределението на рисковете: при концесията
се поема от концесионера строителния риск и още един, докато при
публично-частното партньорство рисковете се разпределят съобразно възможностите
на партньорите да ги контролират, което е и един от критериите за финансовото
участие на публичния партньор. За оценка размера и ефективността при
използването на публичен финансов ресурс има освен стандартите методи и 3
измерители/компаратори. За тях обаче нито дума в закона, следва ,че може да има
и в последващата наредба. Следва, че ще
може да се харчи публичен ресурс на воля.
- Следва, че публично-частното партньорство
е по-общото понятие, а концесията и публично-частнот дружество са две форми/два
инструмента за реализиране задачата на държавата или общината. Това се
потвърждава от информацията от Световната банка. Според нея в 75 държави в
света публично-частните отношения се реализират чрез Закон за публично-частно
партньорство, в 21 – чрез закон за концесиите, а останалите – чрез други закони
като ЗОП, за инвестиции и т.н. Затова в плана Юнкер, Регламент 1303/2013, в инструмента
„Джесика“ се използва понятието публично-частно партньорство, а не концесия.
Особено ако задачата е да се изградят производствени предприятия с подкрепата
на държавата по плана Юнкер, Хоризонт 2020, в областта на научните изследвания
и т.н.;
6. Господин Кирилов не споделя публикациите
срещу закона за концесиите в средствата за масова информации, но няма нито един
писмен отговор на тях. Повтаря се само една мантра, че това е законът и не се
търси публичната дискусия. Едва ли депутатите в парламента имат конкретен опит
от подготовка на документацията за концесии и публично-частно партньорство,
провеждане на процедури и на преговори. За това не можя да бъдат обвинявани и
затова има свобода на пресата, за да се даде възможност на обществото да задава
въпроси, да изразява мнения, становиша – в търсене на истината. В противен
случай действа поговорката „Кучетата си лаят – керванът си върви“.
7.
Трипартитният контрол на концесията бе обявен като надежден. В същото време,
финансово-икономическия модел вече не е задължително приложение към договора за
концесия или публично-частно дружество. Без този модел, който интегрира в
най-малки детайли входящите и изходящите парични потоци заедно с времедиаграма
за инвестиции и поддръжка/експлоатация, ДФИ,АПСК и Светната палата могат само да
контролират информацията, която им подава концесионера, т.е те ще вървят след
събитията. Пресен пример-концесията „Оброчище“. Не е дефинирано в закона как ще
се процедира с констатациите. Защото препоръките например на Сметната палата в
нейния одитен доклад от м. юли 2016 г. за неизгодна за държавата концесия за
добив на злато в Челопеч, останаха без последствия от Министъра на енергетиката
–„1. Да се разработи финансово икономически анализ на концесията и да се предприемат
действия за постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за държавата
и концесионера., одити. На основание чл.
50, ал. 2 от Закона за Сметната палата в срок до четири месеца от получаване на
настоящия доклад министърът на енергетиката следва да предприеме мерки за изпълнение
на препоръките и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата.“ А може би нещо направено и е запазено в
тайна от обществото.
Изводът е, че той ще остане формален до
намеса на прокуратура, но тогава е твърде късно – държавата е ощетена, а щета
назад не се връща.
Заключение:
Законът за концесиите има пряко
отношение към икономическото развитие на страната, за привличане на инвестиции,
но и за съхраняване на устойчиво развитие чрез намаляване на дефицита в
държавния бюджет. С „несамофинансиращите се“ концесии и ангажиментите за
покриване от държавата/общината на разходите на концесионера при прекратяване на
концесията по негова вина се залага опасност държавният или общинският бюджет
да станат заложници на користни концесионери.
За да се избегнат подобни съмнения и опасения трябва да има повече публичност и
открита дискусия без обвинения и нападки, защото последствията за цялото
българско общество.
24.06.2017 г.
Д-р
инж. Александър Трифонов
Забележка: Други статии по
темата са на www.trifonoval.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар