Пощенските услуги и концесии

Пощенските услуги и концесии

1. Пощенските услуги са обект на либерализация и тя е в ход в България от 2011 г. България е спазила директива 2008/6/ЕО.

2. Не е изяснено достатъчно задълбочено понятието „пощенска услуга“ и какви дейност би трябвало да влизат в това понятие . Стандартното тълкувание е  - доставка на пощенски пратки – писма, колети и т.н. Пощенската услуга е възникнала от необходимостта хората да могат да обменят информация и в древността е имало куриери/бързоходци, след това служби за обмен за пратки, в т.ч. лично, чрез специализиран транспорт и/или чрез гълъби. С развитието на техниката каналите за обмен на информация са многобройни – като обем, вид  и те отговорят на нуждите на населението като се подминават някои принципи и изисквания като скорост на обем на информация, надеждност, поверителност.

3. Същевременно публичната власт в лицето на държавата и общината трябва да осигуряват надеждно, навременно и безотказно покриване на нуждите на населението (местно и чуждо ), чрез предоставяне на качествени услуги в съотвествие с директивата 2006/123/ЕО („Болкенщайн“)

4.  Именно качеството на пощенските услуги е в основата на тяхната либерализация и възможността населението да има възможност за избор на оператор. Тук обаче възниква противоречието между възможностите на държавния оператор“Български пощи“ ЕАД и частните оператори по отношение:

- по-пълното задоволяване нуждите на населението от услуги;

- осигуряване на поверителност и предотвратяване на злоупотреба с личните данни на населението;

5. Съгласно директива 2014/23 ( в сила от 18.04.2014 г.) следва дасе уеднаквят концесионнитепроцедури. Чл. 7  Възложители гласи:

1. За целите на настоящата директива „възложители“ означава субекти, които извършват някоя от дейностите по приложение II и възлагат концесия за извършване на една от тези дейности.... Съответно в Приложение ІІ се включват:

5. Дейности, свързани с предоставяне на:

а) пощенски услуги;

б) услуги, различни от пощенски услуги, при условие че тези услуги се предоставят от субект, който предоставя също пощенски услуги по смисъла на втора алинея, подточка ii) от настоящия параграф, и ако условията, посочени в член 34, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС, не са изпълнени по отношение на услугите, попадащи в обхвата на втора алинея, подточка ii).

За целите на настоящата директива и без да се засяга Директива 97/67/ЕО:

i) „пощенска пратка“ е адресиранa пратка в окончателната форма, в която тя се пренася, независимо от теглото. Освен кореспондентските пратки, тези пратки още включват например книги, каталози, вестници, периодични издания и пощенски колети, съдържащи стоки със или без търговска стойност, независимо от теглото;

ii) „пощенски услуги“ са услуги, които се състоят в събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенски пратки. Това включва както услугите, попадащи в обхвата на универсалната услуга, установена в съответствие с Директива 97/67/ЕО, така и тези извън нейния обхват;

iii) „други услуги, различни от пощенски услуги“ са услуги, предоставяни в следните области:

— услуги за обслужване на поща (както услугите, които предхождат, така и услугите, които следват изпращането, включително „разпределителни услуги в пощенски салон“);

— услуги относно пощенски пратки, които не са обхванати от буква а), като пряка кореспонденция без означен адрес.

От горното следва, че могат да бъдат концесионирани всички дейности, които пряко или непряко са свързани подготовката, изпращането, респ. получаването на пощенски пратки.

6. В многогодишното съществуване на “Български пощи“ ЕАД до 2011 г. е позволило да бъде изградена високо развита мрежа от недвижими обекти/офиси (2981), което позволява:

- да се покриват почти на 99% населените места ( в края на 2014 г. те са общо 5302, от които 257 са градове и 5 045 – села, в 183 населени места няма население, а в 1 127 пък живеят от 1 до 50 души ) на територията на Р България;

- да се минимизират, респ. оптимизират разходите за относително комплексно обслужване на населението;

Тази инфраструктура стои в основата на предоставянето на „Български пощи“ ЕАД правото да извършва и парични преводи и разплащания в т.ч. изплащане на пенсии, социални помощи и т.н.  По този начин възрастното население или това в трудноподвижно състояние, респ. хора с увреждания да бъде осигурявано с полагаемите му се парични средства, предоставяне на елктронно  генерирани справки и т.н.

7. Логично е да последва опит за концесиониране и на тази дейност, което не е допустимо и опасно поради следните причини:

- новите  икономически оператори ( над 10 ) в куриерските услуги трудно ще изградят такава мрежа от офиси, с цел максимално надежно обслужване на  населението по отношение на паричните преводи. Анализът показва, че :

- много от фирмите съвместяват общи офиси, с цел икономия на средства;

- техните таксите за парични преводи варират от 1,2% до 12% в зависимост от желанията на клиента;

- изнасянето на необслужваеми/автоматизирани офиси на куриерските фирми в слабо населените места е подходящо за компютерно грамотни хора, а от друга страна те не могат да бъдат надежно охраняеми;

 От горното следва, че и в този вид услуга има либерализация на пазара, но само „Българси пощи“ предлага такса от 0,8%.

Ако въпреки това се концесионира дейността на „Български пощи“ ЕАД, възниква следваща опасност за държавата:

-                Тя ще трябва да изплаща на концесионера възнаграждение за разходите за транспорт, охрана и т.н., което ще натовари допълнително държавния бюджет и ще осигури неизвестна печалба за концесионера. Това ще бъде по-скъпо отколкото държавата на субсидира „Български пощи“ ЕАД, като по-този начин ще осъществява социалната политика спрямо пенсионерите, които получават под 300лв/месец. Те са около 900 000. На минималната пенсия от 157 лв. са 203 хил. Още близо 42 000 възрастни получават по 133.82 лв. социална пенсия, защото нямат достатъчно стаж. С по-малко или около 157 лв. живеят и хора с инвалидни пенсии и пр. Близо 85 хил. пенсионери вземат между 157.44 и 180 лв. Още 171 хил. пък могат да се похвалят с пенсия до 200 лв. Най-голяма е групата на пенсионерите в диапазона 200-250 лв.-над 376 хил. ).  Под прага на бедност живее 27% от населението;

                     Този контингент от близо 1 000 000 души не може да си позволи да плаща допълнителни такси за услуги, което основателно и неминуемо ще бъде поискано от бъдещите концесионери на „Български пощи“.

-          

Същевременно наличието на държавно /публично предприятие осигурява:

-         Неутрализиране на евентуално картелиране на този вид услуги от частни предприемачи;

-         Ще оказва положително влияние върху размера на таксите за услуги, които са елемент на държавна политика;

-         Осигуряване на надеждно обслужване на населението и невъзможност за оказване на натиск чрез бойкоти, стачки и т.н

Чл. 129. ( от Директива 2014/23) гласи:  „Паричните вземания на концесионера, произтичащи от концесионния договор, и тези на подизпълнителите по договор за подизпълнение може да се прехвърлят, да се залагат и подлежат на принудително изпълнение.“

Чл. 28. – от същат адиректива - (1) В прогнозната стойност на концесията се включва стойността на следните възможни прогнозни приходи на концесионера:

-      приходи от продажба на активи, които са част от обекта на концесия;

От горното следва, че:

§  при евентуално забавяне (случайно или умишлено), концесионерът може да разпродава имуществото на „Български пощи“ ЕАД или

§  да прехвърля вземанията си от държавата на трети лица и по този начин държавата , респ. държавния бюджет да стане заложник на неизвестни корпоративни, финансови или спекулативни интереси;

-      в случай, че се разреши на концесионера да покрива своите разходи от потребителите на неговите услуги, това ще доведе:

o  допълнително финансово натоварване на населението и при ниския стандарт до живота това може да предизвика социален взрив;

o  рекет на неплатежоспособните потребители от колекторски компании, което е в ущърб на населението.

Докато либерализацията на пощенските услуги се развива успешно „Български пощи“ ЕАД би трябвало да разшири спектъра от услуги ( в това число и чрез публично-частно партньорство – смесени дружества под ръководството на „Български пощи“ ЕАД ), които са елемент на държавна и общинска политика и изискват пълна конфиденциалност като:

-      изнесени пунктове за медицински контрол на населението чрез специализирана апаратура – напр. измерване на кръвно, диабет, астма и т.н.

-      издаване на различни удостоверения, т.е да се аутсорсват/изнесат част от услугите, които предлагат общините в офисите на „Български пощи“ ЕАД.

Основание за това е и сертифицирането на „Български пощи“ ЕАД през 2014 г. по стандарта BS ISO/IES 27001:2013 – Система за управление на информационната сигурност.

Този подход отговаря на духа на директива 2014/23 относно концесиониране на строителства и услуги, а именно:

(5) Настоящата директива признава и потвърждава правото на държавите членки и публичните органи да вземат решения относно начина на управление, който те считат за най-подходящ за предоставяне на строителство и услуги. По-специално настоящата директива не следва по никакъв начин да засяга свободата на държавите членки и на публичните органи да предоставят пряко строителство или услуги на населението или да възлагат такова предоставяне на трети лица. За постигане на целите на обществената си политика държавите членки и публичните органи следва да останат свободни да определят и конкретизират характеристиките на услугите, които ще се предоставят, включително всякакви условия относно тяхното качество или цена, в съответствие с правото на Съюза.

(7) Целесъобразно е също така да се припомни, че настоящата директива не следва да засяга законодателството на държавите членки в областта на социалната сигурност. Тя не следва също така да води до либерализация на услугите от общ икономически интерес, запазени за публични или частни субекти, нито до приватизация на публични субекти, които предоставят услуги.

10) Определени разпоредби за координация следва да бъдат въведени и при възлагането на концесии за строителство и услуги в секторите на енергетиката, транспорта и пощенските услуги предвид факта, че националните органи могат да влияят върху поведението на субектите, действащи в тези сектори, и като се отчита затвореният характер на пазарите, на които те извършват дейност, поради наличието на специални или изключителни права, предоставяни от държавите членки във връзка с доставянето, осигуряването или експлоатацията на мрежите за предоставяне на въпросните услуги.

           

В заключение и следвайки девиза, че „благополучието на народа  трябва да бъде върховен закон“(М.Т Цицерон) трябва „Български пощи“ ЕАД да продължава да съществува, докато:

-      се намали процентът на населението, което живее под прага на бедност, респ. се повишат доходите на населението;

-      държавата да гарантира надеждна защита на личните данни;

-      се въведе електронното управление по цялата територия на страната;

6.10. 2016 г.

                                        Д-р инж. Александър Трифонов