„Златната” концесия
Какво ни казва и какво не одитния доклад на Сметната
палата за „Дънди Прешъс”
Публикувана:
26 Август, 2016 08:00
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 
400
·
В края на
юли излезе доклада на Сметната палата за "Дънди Прешъс" за златната
концесия в периода 2011 – 2013 година в Челопеч. Приходите са 674 млн. долара,
а в държавата са влезли 22 млн. долара. Отделно община Челопеч е получила 14,7
млн. лв., а община Чавдар – 1,7 млн. лв.
Или
държавата сама се е ощетила. Сред грешките в доклада, които са допуснати,
дебело се подчертава слабия контрол. Докторът по национална сигурност в
икономиката Александър Трифонов заяви в интервю за Факти.бг, че държавата
трябва да влезе поне с 5% във въпросната концесия, за да може да упражнява
наистина контрол.
Г-н
Трифонов, работи ли в случая държавата в полза на концесионерите и къде е
грешката й?
Това е
най-болният въпрос. Когато се определя концесионното възнаграждение, за да се
даде един обект на концесия или да се реши някакъв проблем чрез концесия, се
възлага или на специалисти от ведомството, което ще бъде възложител, или на
външни експерти, да определят финансово икономическите параметри на концесията.
Т.е., едни много добри специалисти започват да умуват какво би правил един
бъдещ концесионер, какви приходи, какви разходи би трябвало да направи, без да
познават кой е този концесионер. На тази база те изчисляват някакви прогнозни
приходи и разходи и определят какво трябва да бъде това концесионно
възнаграждение, решават колко години да бъде срокът на концесията, а това е
недопустимо в икономиката. И това е една традиция, която отдавна съществува. В
случая, особено с Челопеч, е направена една методика, която никой не казва на
каква база се основава. Тя е с подзаконов акт, което показва, че винаги може да
се променя във времето. Именно по този начин се облагодетелства концесионерът,
тъй като всяко едно правителство може да приеме такива решения. Както виждате и
в случая с Челопеч, може да се променя концесионния договор, да се удължава
срокът, да се отказват някакви задължения в името на решаване на екологични
проблеми и т.н. Избрано е концесионно възнаграждение от 1,5% , след това е намалено на
0,75%. Никъде няма в доклада на Сметната палата кой е правил тези обосновки, за
да се вземе решение на Министерски съвет. Т.е., персоналната отговорност
абсолютно отпада. И поради това може да се мисли за корупция, защото много
лесно е да се възложи на една фирма, която да направи концесионен анализ и да й
се каже в какви параметри трябва да бъде концесионното възнаграждение. Т.е.,
грешката е, че се работи по прогнозни данни, а когато се подписва договорът не
се прави корекция на този анализ на база на декларирани от избрания концесионер
експлоатационни разходи и планираните приходи, за да се разбере истината.
Чрез експлоатацинните/оперативните разходи най-лесно може да се крие печалба.
Тази лоша практика е заложена и в новия проектозакон. Има една уловка, която се
практикува в България. Тъй като концесионерите казват - експлоатационните
разходи са фирмена тайна и ние не можем да ви кажем какви разходи ние правим
при експлоатацията. Това фактически е капанът. В международната практика има
едно, така наречено, споразумение за конфиденциалност, non disclosure
agreement, при което, когато се подпише частния партньор, независимо дали
това е концесия или публично частно партньорство, трябва да покаже
експлоатационни разходи и вече според тях да се определи реалната норма на
възвращаемост и фактически да може да се разпредели икономическата изгода между
възложителя и концесионера. Никъде и в новия закон това не се практикува като
документ. Даже в една моя книга, съм публикувал такъв документ, като елемент от
действаща процедура в Англия. Така че бъдещият концесионер трябва да си каже
истината и ако впоследствие има драстично изменение на тези разходи, той трябва
да доказва защо се изменят и в конкретния размер.
Упражняван
ли е контрол?
Как да се
упражнява контрол от външни лица спрямо концесионера?! Концесионерът е
независимо търговско дружество. Съгласно Търговския закон, той може да дава
информация, която на него му е изгодна. Той публикува едни отчети и вътре може
да си слага каквито си иска разходи. Кой може да му каже, че тези разходи са
правомерни или не са правомерни? Никой. И така се източва, такава е практиката
и на всички други проекти и концесии. Формално има – специалисти, структура, но
те само регистрират предоставените им данни.Те не взимат отношение към
променящите се условия, като цени на енергия, борсовите цени и т.н.Тези
специалисти са на подчинение на министър, който е политически обвързан и спазва
указанията на партийната централа. Т.е са зависими независимо в коя структура
на управлението се намират. Природните богатства са ресурс, който се изчерпва,
той не се възстановява. Ще свърши един ден златото, горите, биомасата се
възстановява, но това няма възстановяване. В момента се повишава цената на
златото, преди дни казаха, че тя се е повишила с 18%, особено след Брекзита.
Държавата, какво прави? Тя ще има ли отношение към печалбата на „Дънди
Прешъл”?! Вероятно не, независимо от препоръките на Сметната палата. Държавата
обаче не е взела отношение дали действащата наредба за определяне размера на
концесионното възнаграждение е в нейна полза, т.е на обществото,
респ. как да се отразяват действащи цени на Лондонската борса. Но като не се
вземат предвид тези цени, какъв е смисълът от това, когато се прави за период
отпреди 5 години, т.е до 2013 г., а ние сега сме 2016 г., та какво от това, че
сега констатираме тези неща.
Да, докладът
е за периода 2011 г. – 2013 г., одит за 2014 г. – 2015 г. няма, а основните
грешки са за периода 2000 – 2008 г. Какво правим?
Абсолютно
нищо. Има още един момент, който е интересен. През април 2014 г. излиза един
доклад на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната
престъпност. Те правят анализ на нормативните актове и процедурите, анализират
същия този период. И там се доказва, че държавата не си е прибрала от
концесионни такси и възнаграждения 1 милиард лева, а за 67 концесии няма дори и
договори. Т.е., и там правят маса бележки по отношение на самата процедура. В
одитния доклад на Сметната палата няма нито една дума, че има друга институция,
която се е сезирала, няма препратки да се анализира този доклад. Поне в
заключенията си Сметната палата можеше да вземе препоръките и на този доклад.
Т.е., институциите сами за себе си изпълняват някаква дейност, а всъщност няма
координация. И именно концесионерите са хитри и използват тази несъгласуваност.
Дори и в новия Закон за концесиите този доклад също не е взет под внимание.
Колко губи
държавата от концесионните договори като цяло?
Центърът за
превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност само
казва, че до 2014 година държавата не си е прибрала един милиард лева от
концесионни такси и при това без да прави одити. И то само въз основа на
проверките, които са извършени от министерствата, които се явяват възложители.
Когато се прави една концесия, този финансово - икономически анализ не се дава
на обществено обсъждане. Единствено сега за Летище София се подложи на такова.
И така трябва да бъде. Второто - там се злоупотребява с едни бъдещи инвестиции,
които щял да направи концесионерът и ние едва ли не трябва да сме му
благодарни. И какво се получава? За 500 концесии само на подземните богатства, които
са изчерпаем източник, държавата годишно печели последните три години максимум
100 милиона лева. По-миналата година 100 милиона, а миналата година са 87
милиона лева, а от тях 40% е делът на Челопеч Поне държавата трябваше да се
грижи с разработването на тези подземни богатства да се създадат нови
предприятия, промишленост, които да работят в България. „Дънди Прешъс” е искала
да внедри някаква модерна технология, но нашите еколози са спрели този проект и
по този начин те преработват извлечения концетрат извън България. Защо
досега държавата не се намеси и не намери някаква друга технология, за да
остане промишленост в България?! А ако беше съдружник на „Дънди прешъс“ можеше
от полагащата й се печалба да внедри екосъобразна технология. Вторият вариант е
по примера на Румъния. Тя участва с 20 – 25% в ново предприятие, което създава
с концесионера. А концесионното възнаграждение, което ще получава е 6%.! Срещу
деловото участие там персонално ще има хора на държавата, които ще участват в
управлението на това дружество, които ще следят всички тези парични потоци.
Синтезирано
Сметната палата какво ни казва за този концесионен договор?
Има три
нарушения на процедури, на нормативната уредба, която е регулирала даването и
управлението на концесиите. Взимани са решения без съгласуване в Министерски
съвет. Има доказана щета ог близо 38 милиона долара, за които не е ясно, кой
министър е подписал. Никакви последствия след това. Нанесена е щета и нищо.
Сметната палата е получила конкретни данни по отношение приходната и
разходната част, за пръв път. Печалбата на „Дънди Прешъс” много се дискутираше,
че се изнася, а за България остава много малко. Т.е., за първи път Сметната
палата показа някакви данни, които те не са могли да ги скрият. Има проблясък.
Но трябва да има един постоянен контрол, а не да се прави на 10 години веднъж.
Трябва да бъде създадена независима агенция, в която да има един специален
отдел, който да контролира концесиите. Тя трябва да е в Сметната палата или да
бъде в НАП, макар че приходната агенция също е подчинена на министъра на
финансите и там може да се окаже натиск. А НАП не се самосезира за доклада на
Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната
престъпност.
Какво
очаквате да се случи с тази концесия?
Според мен
трябва да се направи финансово-икономически анализ и да се разгледа концесията,
това е все нещо. Ако ние искаме да се намесваме и да я прекратяваме или да я
изменяме, ще има огромни неустойки. Не се споменава например Софийска вода,
където няма концесионно възнаграждение, а срещу 20% на участие на Общината, тя
не получава нищо, след като печалбата е 90 милиона. Кой е грабител и кой е
глупакът в случая, т.е., държавата се явява като кредитен глупак и то за сметка
на народа. Единственото решение, според мен, е държавата да действа по метода
на Румъния - тя трябва да стане съдружник на „Дънди Прешъс” и да започне да
откупува дял от капитала на това дружество. Т.е., да откупи 5-10% от него след
оценка колко струват тези 5%. „Дънди Прешъс“ ще си получи същите пари, които би
трябвало да получи след 20 години, т.е компанията няма да бъде ощетена, но
представител/и на държавата ще могат текущо да контролират паричните потоци.
Видно от доклада на компанията-майка за второто тримесечие на 2016 г.
„Дънди Прешъс Инк“ има делово участие и в компании за злато в Сърбия, но участието им е около
50%. Т.е. сръбската държава си е запазила 50% дял. Не бива да прекъсваме
концесиите, това не е една добра практика. Държавата трябва да следи, както е
записано и по Закона за концесиите, да има професионално разпределение на
икономическата изгода. В момента, това което се предлага от Сметната палата е
да се направи анализ на концесията на „Дънди Прешъс”. Аз не виждам кой ще го
направи, не става ясно ще бъде ли публикувано заданието, респ. търг и ще се
даде ли на обществено ообсъждане този анализ? Може би ще мине пак по служебен
път от работна група на няколко министерства. Но той вероятно ще докаже, както
и за Софийска вода, че не може да се развали концесията и че ние, ако решим да
направим това, ще трябва да понесем високи обезщетения. И едва ли ще предложат
държавата да стане съдружник. Защото всички казват, че държавата лошо
управлява, но не е необходимо тя да прави това, тя остава само съдружник. Това
са две различни неща. Ние сме взели толкова много пари – 16 милиарда заем, сега
имаме излишък, нямаме никакъв проблем да купим 5% от „Дънди Прешъс”. Ако
фирмата откаже да приеме държавата като съдружник, тогава вече може да се
развали договора. Коренно трябва да се измени отношението към предоставянето на
концесиите. В Гана държавата взима 36% от печалбата от добива на злато, при нас
са 11,5%. – 10% корпоративен данък и 1,5% концесионно възнаграждение. Ние
по-глупави ли сме от Гана?! Държавата да си влезе в ролята на партньор, за да
може да си осъществява контрола. И да не продължи тази практика при концесията
за находището в Крумовград, при което златното съдържание е по-високо 4-7
гр./тон, а извличането ще бъде 85% срещу 55% в Челопеч. Ще продължаваме ли да
бъдем благородни глупаци?!
София /
България
http://fakti.bg/mnenia/199498-zlatnata-koncesia
Няма коментари:
Публикуване на коментар