„Златната“
концесия
или какво не ни
казва одитният доклад на Сметната палата
На 27.07. беше публикуван одитния доклад
на Сметната палата на договора за предоставяне на концесия за подземни природни богатства –
златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област,
на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013
г. извършена в съответствие с чл. 6. (1) Сметната палата одитира: т. 8. приватизирането и концесионирането на
държавно и общинско имущество.... от Закона за сметната палата.
Положителен момент е
анализът на правно-договорната история на тази концесия.
Какви мисли поражда този доклад:
1. Защо е избран само този
период за анализ? И защо се публикува чак на 27.07. 2016 г. Кой ще носи
отговорност за щетите на база на констатацията, че тази концесия не е изгодна
за Държавата за периода 2013 – 2016 г.? На база на тези констатации тези щети
са за около 1 млрд щ.д. ( виж. т.
8).
2. Защо
не се споменава кой персонално е отговорен за подписването допълнително
споразумение № 1 – констатация от доклада:“ 3.1. С ДС № 1 е
извършена промяна в изискванията, заложени в решението на министерския съвет
(РМС) за предоставяне на концесията по чл. 7, ал. 1 от ЗК (отм.), без
предварително РМС, с което е нарушено изискването на чл. 43, ал. 2 от ППЗК
(отм.). От министъра на икономиката е извършено предоговаряне на средствата по
задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период
на концесията, като е намален значително техния размер и предоговорен срокът за
изпълнение на мероприятията по тях от 5 г. на 3 г.
С
подписването на допълнителното споразумение, концедентът се лишава от
договорени инвестиции, които се дължат по задължителните инвестиционна и
екологична програми към концесионния договор за първия период на концесията, в
общ размер на 37 085 457 щ.д.
3. С какви аргументи и кой носи отговорност за промяна
в методиката за изчисляване на концесионното възнаграждение за Държавата срещу
ползването на нейните подземни богатства: констатация от доклада: 5.1. През 2007 г. методиката за
определяне на КВ е променена и процентният размер на КВ се обвърза с
рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат
на дружеството. Една година след приемане на промените в Методиката, в ЗПБ
(ред. ДВ, бр. 70 от 08.08.2008 г.) е включена разпоредба, съгласно която,
концесионерите по сключени КД запазват правата и задълженията си при условията
на сключените договори до изтичане на срока им.
С
въведената разпоредба, на практика, законодателят поставя в неравностойно
положение, концесионерите по сключени договори преди и след 2008 г. относно
размера на дължимото КВ при еднакви други условия.
5.2. При запазването на процентния размер на
КВ, определен в КД (1,5 на сто) и с неприлагането на променената през 2007 г.
методика за определяне на КВ, обвързана с рентабилността на дейността на
концесионера, концедентът е лишен от
възможността да получи по-високо КВ, което се отразява негативно на ползите за
държавата, имайки предвид дългият срок на концесията.
4. Защо се приема формално
констатацията, че концесионерът не е заявил намерения да производство на
вторични продукти на метали. Ако концесионерът е изнасял за преработка на концентрат
извън България, то е възможно там да са добивани такива метали. Остава открит въпросът – имало ли е износ в
т.ч за кои страни и в какви количества? Основание - публикация на в. Капитал от
6.12.2012 г. - http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2012/12/06/1963022_chelopech_maining_shte_iznasia_za_kitai/ Няма ли ощетяване на Държавата по този
начин от реализацията на:
-
по-висок добив/извличане на злато от 95% ( при заявен от концесионера добив от
55% в завода в Челопеч );
-
извличане на други редки метали, които се съдържат в концентрата;
Какво
е осчетоводено в приходната част на концесионера от тези сделки?
5. Защо не е отбелязано на каква стойност
е оценена лицензията за добив на подземни богатства на „Челопеч“ АД като
нематериален актив ( 1996 г. ) във
връзка с неговата приватизация от
ирландската компания „Наван Бългериън майнинг“ ( НБМ ) през 1999 г.,
респ. на каква цена той е продаден на същата компания при продажбата на
държавния дял от 24,43 % през 2003 г., при което „НБМ“ става притежател на почти 100% акциите на „Челопеч“
АД. Няма ли щета за Държавата?
6. Защо не е анализирана причината за изпадането
в несъстоятелност на „Наван Бългериън майнинг“ през 2002 г.?. Да не би това да
е умишлено действие? Независимо, че това е минал период това обстоятелство е
важно, за да не се допуска в бъдещите концесионни договори. Или в периода 1999
– 2002 г. тази компания е изнасяла цялата печалба във фирмата майка? Или е бил
занижен контролът, което има дъх на корупция?
7. Как е било съгласувано приемането на
финансово-икономическия анализ на потенциалния акционер „Дънди прешъс акуизишънс инк“ - дъщерно дружество на „Дънди Прешъс Металс“
Инк., Канада. Имало ли е и други предложения за изменения на концесионния
договор, които не са били приети от МС? Съществува ли финансово-икономически
анализ, изготвен по поръчка на Министерския съвет, въз основа на който да се подпише
Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2004 г. на база на което
следва:
а) Договаряне на нова минимална
инвестиционна програма за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. в размер на
18 000 000 щ.д., като разпределението по години е отразено в Приложение № 5 към
ДС № 2;
б) Намаляване
размера на годишното концесионно възнаграждение с 50 на сто, за периода от
01.01.2004 г. до 31.12.2010 г., поради наличие на неблагоприятни
минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики на находище „Челопеч”,
но не по-малко от 600 000 щ.д.;
в) За периода на намаляването концесионерът се
задължава да депозира суми, равни по
размер на разликата между ГКВ, което би било дължимо при липсата на намаляване,
и ефективно платимото КВ по доверителна сметка при банка, одобрена по
взаимно съгласие на двете страни;
8.
Защо не се реализира постигнатото споразумение между „Дънди прешъс металс“ от
10.07.2008 г. за участие на Държавата с 25% в ново дружество?. Каква е щетата
за Държавата от решението на ВАС с решение № 4985 от 15.04.2010 г., с което не
се дава ход на реализацията на инвестиционното предложение на концесионера. А тя за периода 2010–2016 г.
е около 580 мил. щ.д. ( 25% от 2, 3 млрд. щ. д. = 7 години по 330 мил.
щ./година – виж. т.8). Т.е. за тази сума би могло да се инвестира в нова
екосъобразена технология и да остане печалба и за държавата. Каква отговорност
носят за това организациите-жалбоподатели?
9.
Стойността на съдържанието на ценни метали в добитата руда за 2011г. и 2012 г.
(от стр. 42-43 на доклада) е:
|
Вид метал
|
Стойност 2011г.
|
Стойност 2012 г.
|
Общо
|
|
Злато
|
255
785 185 щ.д
|
358
623 819 щ.д
|
614 409 004 щ.д.
|
|
Мед
|
167
651 610 щ.д
|
184
287 458 щ.д
|
351 939 068 щ.д.
|
|
Сребро
|
12 008 197 щ.д
|
16 744 558 щ.д
|
28 752 755 щ.д.
|
|
Всичко:
|
435 444 992 щ.д.
|
586 655 835 щ.д.
|
995 100 827 щ.д.
|
Ако
се приеме, че съобразно действащата технология се извлича 59% злато и 85 % мед
и средно 43% сребро се получава, че
приходите на „Дънди прешъс металс“ съответно за 2011г. и 2012 г. са:
|
Вид метал/Приход
|
2011 г. в щ.д.
|
2012 г. в щ.д.
|
Общо в щ.д.
|
|
Злато
|
150 931
259
|
211
588 053
|
362 525 312
|
|
Мед
|
142 503
868
|
156 644
393
|
299 148 073
|
|
Сребро
|
5 163 525
|
7 200 160
|
12 363 918
|
|
Всичко
|
298 598 652
|
375 432 606
|
674 037 303
|
Или за
Държавата приходите от КВ за одитирания период са 22 665 800 щ.д. , а за концесионера 674 037 303
щ.д. т.е средно приходите на
концесионера на година са около 330 мил.
щ.д. Ако се приспаднат инвестициите за този период в размер на 136 мил. щ.
д. то реалния приход е 538 мил. щ. д.
А какви са приходите от добития ценен метал при по-висок рандеман на
преработка на изнесения концентрат в Китай или на друго място? (виж. 3)?
Изводи:
1. Финансово-икономическия анализ,
препоръчан от Сметната палата трябва да бъде подложен на обществено обсъждане,
респ.на обсъждане в Парламента.
2. На база на
този анализ да се направят промени в проектозакона за концесиите и Закона за
подземните богатства. За пример може да послужи подхода на Румъния за
предоставяне на концесия за добив на злато – концесионно възнаграждение 6% и
20% дялово участие в съвместно предприятие. http://www.mining.com/romanias-ruling-party-says-yes-to-europes-would-be-largest-gold-mine-97709/.
3. Чрез
доверителната сметка практически Държавата е финансирала в рамките на 4 мил.
щ.д. за мерки по управление на екологичния риск за периода 2004 – 2008 г., тъй
като в нея концесионерът е внасял разликата между дължимото годишно концесионно
възнаграждение и минималната договорена сума като такова от 600 000 щ.д.
Това също би могло да се разглежда като щета за Държавата.
4. Трябва да се въведе и наказателна
отговорност за лицата, които проверяват/контролират дейността на концесионера,
защото в противен случай ще вирее корупцията, за проявленията на която може да
се предполага от одитния доклад на Сметната палата.
1.08.2016.
Д-р инж. Александър Трифонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар