Правителството в капана на концесиите

ПРАВИТЕЛСТВОТО В КАПАНА НА КОНЦЕСИИТЕ

КОНЦЕСИИТЕ И ПАРИТЕ ОТ ЕВРОПА

Предстои второто четене на проектозакона за концесиите в парламентарна зала. А дискусията преди и по време на първото четене мина почти незабележимо за повечето депутати и медии. Или темата е сложна или Правителството респектира със своята мощ. За съжаление избраният подход към концесиите е опасен за Правителството и за обществото. Защо:

І. Има драстично разминаване между документите на Европейската комисия, което е пренесено и в проектозакона за концесиите.

1. Директива 2014/23, приета на 26 февруари 2014

В член 8 Праг и методи за изчисляване на прогнозната стойност на концесиите  в т. 3. Е записано :“Прогнозната стойност на концесията се изчислява въз основа на обективен метод, посочен в документацията за концесията. При изчисляване на прогнозната стойност на концесията възлагащите органи и възложителите отчитат, когато е приложимо, по-специално следното:

в) плащания или всякакви финансови предимства под каквато и да е форма, предоставени на концесионера от възлагащия орган или възложителя или от друг публичен орган, включително компенсация за изпълнението на задължение във връзка с обществена услуга и публични инвестиционни субсидии;:

д) приходи от продажба на активи, които са част от концесията;“

2. Регламент 1303/2013, приет на 17 декември 2013 г.

С този регламент се урежда използването на средствата от фондовете на ЕС за периода 2014-2020 г. и замества регламент 1083/2006, действащ за периода 2007-2014. В член 63 Бенефициери по операции на ПЧП, е записано в т.1 „По отношение на операция на ПЧП и чрез дерогация от член 2, точка 10 бенефициер може да бъде: б) частноправна организация на държава-членка („частен партньор“), която е избрана или ще бъде избрана за изпълнението на операцията.“ А в чл. 64 Подкрепа за операции на ПЧП е записано:

 в т.1 При операция на ПЧП, където бенефициерът е публичноправна организация, разходите за операция на ПЧП, които са направени и платени от частния партньор, могат чрез дерогация от член 65, параграф 2 да се смятат за направени и платени от бенефициер и да се включат в искане за плащане до Комисията, при условие че са спазени следните условия:

а) бенефициерът е сключил споразумение за ПЧП с частен партньор;

б) управляващият орган е проверил, че декларираните от бенефициера разходи са платени от частния партньор и че операцията съответства на приложимите право на Съюза и национално право, на програмата и на условията за подкрепа на операцията.

в т.2. Плащанията към бенефициери, които се правят за разходите, включени в искането за плащане в съответствие с параграф 1, се извършват по гаранционна блокирана сметка, специално открита за тази цел на името на бенефициера.

Член 71 Дълготрайност на операциите третира наказателни действия при злоупотреба в частен интерес с предоставените средства от фондовете на ЕС за инвестиции, а именно:

1. Операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна помощ — когато е приложимо — подлежат на едно от следните:

б) промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено търговско дружество или публичноправна организация неправомерно преимущество;

3. Ръководство за анализ на инвестиционни проекти по Разходи-ползи  за периода 2014-2020, прието през декември 2014 г.

В чл.2.7.8 Финансов анализ при публично-частно партньорство е записано:

„С цел привличане на частни инвеститори, които по принцип имат различни цели, стремежи и по-висока антипатия към риск от публични органи, следва да се предвиди подходящи стимули, но до сума, която не предоставя неоправдано високи приходи.“

„Трябва да се обърне внимание на структурата на ПЧП, тъй като това може да повлияе на проекта чрез допустими разходи.“

А т.2.7.4 Оперативни разходи и приходи гласи:

Втората стъпка през финансов анализ е изчисление на общите оперативни разходи и приходи (ако има такива). Оперативни разходи  включват всички разходи за експлоатация и поддържане (O & M) на нови или подобрени услуги. Прогнози за разходите може да се основава на исторически единица разходи, модели на разходи за експлоатация и поддръжка, които адекватно гарантират спазването на стандарти за качество.

Изводи:

1. Личи липса на ясна позиция как да се гарантира устойчивост на проекта, финансиран със средства от фондовете на ЕС. Някаква защита се прилага по отношение на 5- годишния период след въвеждането на обекта в експлоатация/крайното плащане към бенефициера, но същевременно:

o  Съгласно чл. 8 на директива 2014/23 частният партньор има право да продава активи, обект на концесията ако няма достатъчна печалба, за да се постигне приемлива за него норма на възвращаемост на неговите инвестиции, респ. тогава бенефициера – държавата или общината ще трябва да върне предоставеното финансиране. Облагодетелства се частният партньор/концесионера, а губи държавата. Възможност за корупция, особено за обекти в областта на културата, туризма и др.;

o  Дори да се спази този 5-годишен срок, след това остава опасността от преминаването на собствеността, изградена със средства от фондовете на ЕС в ръцете на трети лица,.  По този ли начин ЕС иска да подпомага частния бизнес и къде остава грижата за обществото и кохезионната политика?

2. Разминаване в изискванията за установяване на

действителните разходи и приходи

o   В документацията за кандидатстване за финансиране от фондовете на ЕС и в съответствие с чл. 61 на регламент 1303/2013, т.е когато ще се генерират приходи при въвеждането на обекта в експлоатация се изисква да се приложи и анализ „разходи-ползи“. Съгласно т. 2.7.4 се изисква да се включат във финансовия анализ всички разходи за експлоатацията и поддръжката. А съгласно регламент 480/ 2014 от 3 март 2014 в тях се включват и променливите разходи – напр.разходите за суровини, енергия, ремонт и т.н.  Възникнат следните въпроси:

Ø Как е възможно да се включат променливите разходи като не се познава бъдещият концесионер, който да поеме част от финансирането срещу възможните приходи, респ. неговата технология, ноу-хау и т.н.;

Ø Ако се приложи да се използва експертни оценки на база аналогични проекти и се приложат прогнозни цени:

§  Как би се намерил концесионер, който да поеме съфинансирането на проекта срещу бъдещи възможни приходи, ако той няма да получи приемлива за него печалба?

§  Ако бенефициерът/ бъдещият концедент реши да подкрепи финансово( стимули – съгл.чл. 2.7.8 – виж. т.1.3) концесионера то се попада в клопката на държавните помощи, които трябва да се съгласуват с ЕК. Това изисква допълнителна процедура, а в същото време не е уточнено какво трябва да се разбира под неоправдано високи приходи.

3. Създава се патова ситуация:

3.1Или трябва предварително да се избере концесионер и с него да се разработи документацията за кандидатстване за финансиране на проект от фондовете на ЕС. Има обаче много неясни проблеми по отношение критериите за неговия избор:

o        Какво означава, респ. какво е съдържанието на упоменатото в т.1 споразумение за ПЧП с частен партньор (от официалният превод на български език).  Логично е да се допусне, че това не е договор ( в оригиналния текст -  agreement, а не договор/contract ). Как трябва да бъде избран този частен партньор и каква сила има това споразумение, респ. до каква степен има задължителен/ангажиращ характер за страните?

o        Ще бъде ли одобрена изискуема финансова помощ, респ. кога ще стартира проекта. Кой ще поеме разходите на концесионера за участието му в подготовката на документацията, ако проектът не бъде одобрен и ще бъде нанасена корекция, която не би удовлетворила концесионера?

o        Ще се признае ли от Управляващия орган, респ. ЕК допустимата печалбата, респ. разходите и приходите на бъдещия концесионер;

o        Ще се признае ли различна от 4% ставка за дисконтиране на паричните потоци за частното финансово участие в съответствие с т.5 на чл.10 от регламент 480/2014 Стойности, различни от 4 %, могат да бъдат обосновани с оглед на „характерните особености на инвеститора или структурата на изпълнение, например публично-частни партньорства“?

А размерът на тази ставка се избира на база лихви по кредитите, срок за погасяването им, респ. приемлива за инвеститора норма на възвръщаемост.

o        Какво е бъдещото на проект, ако не бъдат одобрени планираните приходи за потенциалния концесионер – виж. чл.2.7.8, т.1.3?

3.2 Или да не се привлича частен партньор/концесионер, а публичният партньор/бенефициера да поеме съфинансиране за сметка на бъдещи приходи. Това обаче е свързано с доказването наличието на тези средства, респ. осигуряването от бюджета на държавата   – съгласие на Министерството на финансите. Това пък лишава участието на частния капитал в реализирането на проекти, респ. устойчивост на бизнеса при дългосрочно партньорство с публичен партньор ( особено на т.н. Интегрирани проекти – гл. ІІІ на регламент 1303/2013 - Член 36 Интегрирани териториални инвестиции 1. Когато дадена стратегия за градско развитие или друга стратегия за териториално развитие или териториален пакт, посочен в член 12, параграф 1 от Регламента за ЕСФ, изисква интегриран подход, включващ инвестиции от ЕСФ, ЕФРР или Кохезионния фонд по повече от една приоритетна ос на една или няколко оперативни програми, действия могат да се проведат като интегрирана териториална инвестиция („ИТИ“).

4. Липса на яснота коя е по-устойчива и надеждна форма на партньорство – концесията и или институциализираното ( смесено ) публично-частно дружество по отношение контрола на вложените финансови средства и гаранцията за спазване на заложени срокове:

o   При концесията Възложителят/концедентът и изпълнителят/концесионера са две страни на един договор при съхраняване на тяхната юридическа самостоятелност и възникнали противоречия се решават по съдебен път. Концесионерът защитава и преследва своите интереси ( виж. чл. 2.7.8 на т.1.3 ), а концедентът може да бъде изнудван при различните модели на концесиониране. Това предполага неустойчивост при реализацията на дългосрочно партньорство и в повечето случаи облагодетелстване на частния партньор;

o   При институциализираните публично-частни дружества, контролът е текущ от страна на публичния партньор, защото той е съдружник с частния партньор с всички произтичащи от закона и договора за партньорство права. При нарушения на договорените ангажименти или дори при форсмажорни обстоятелства за частния партньор, публичният партньор продължава автоматично да управлява и изпълнява проекта, в т.ч. да намери нов съдружник/частен партньор. Този подход въведен от Европейската комисия с т.н. „Зелена книга за публично-частно партньорство и общинско право на публични договори и концесии“ СОМ(2004)327 final от 30.04.2004 г. не се споменава конкретно в документите по усвояването на средствата от фондовете на ЕС. Дава се право на членките на ЕС сами да решават коя форма да използват. Оказва се, че постоянният контрол е нежелан ( с изключение на 5-годишния срок ) и се дава на възможност частният бизнес да се облагодетелства със средства от фондовете на ЕС.

    

ІІ. Сляпото прилагане на европейските документи води към спорно усвояване на средства от фондовете на ЕС.

1. В проектозакона за концесиите е пренесен текста от директива 2014/23 – чл.8, а именно: чл. 28. (1) В прогнозната стойност на концесията се включва стойността на следните възможни прогнозни приходи на концесионера:

6. приходи от продажба на активи, които са част от обекта на концесия;

2. Споразумение за партньорство на Р България, очертаващо помощта от европейските структурни и и нвестиционни фондове за периода 2014-2020 г., прието юли 2014 г. В т.3.1.2 Интегрирани териториални инвестиции е записано: „Към момента не се предвижда прилагане на подхода на интегрирани териториални инвестиции по смисъла на Регламент 1303/2013. Предвижда се целенасочена подкрепа за развитие на Северозападен район (вж. 3.1.6 - Интегриран подход за справяне с демографските предизвикателства на регионите или специфични нужди на географските области).“

3.  Указанията на МРРБ за попълване на електронния формуляр за кандидатстване за финансиране на проекти по ОП“Региони в растеж“

            На стр. 4 по отношение „Основни данни“ е записано: Проектът включва публично-частно партньорство - следва да маркирате опцията „НЕ“;

На стр. 5 по отношение „Данни за кандидата“ обаче съществува указанието: Следва да имате предвид, че ИСУН 2020 позволява да направите редакция на тези данни, в случай че са неактуални или непълни. Всички останали полета следва да бъдат попълнени ръчно от кандидата, както следва:

- Вид организация – от падащото меню изберете релевантната опция;

- Публичноправна/ частноправна организация – изберете релевантната

опция

            На стр. 6 по отношение данни за партньори е записано: В поле „Финансово участие“ следва да попълните финансовия принос на партньора по проекта.

            На стр.12 по отношение „Бюджет“ е дадено следното указание: В случай на проектно предложение с комбинирано финансиране на БФП и финансов инструмент, създаден по линия на ОПРР 2014-2020 г., кандидатът трябва да попълни финансирането, което ще получи от кредитната институция в раздел „Недопустими разходи“, ред „Финансиране от финансов инструмент по ОПРР 2014-2020“.

            На стр. 13 по отношение на „Финансова информация – източници на финансиране“ е дадено следното  указание:

Важно!!!

В случай на проектно предложение, по което се предвижда съфинансиране от бенефициента, при проект, генериращ приходи, както и при проект с комбинирано финансиране на БФП ( безвъзмездна финансова помощ) и финансов инструмент по ОПРР 2014-2020 г., кандидатът трябва да попълни ръчно следните полета:

- „Съфинансиране от бенефициента/ партньорите (средства от

бюджетни предприятия)“ – в полето кандидатът следва да копира

стойността от полето „Общо съфинансиране“;

- „Очаквани приходи от проекта“ - в полето кандидатът следва да

попълни очакваните приходи от проекта съгласно финансовия анализ/

анализа разходи-ползи;

- „Недопустими разходи, необходими за изпълнението на проекта

(когато е приложимо)“, подред „Други“ – в полето кандидатът попълва

стойност, в случай на финансиране, осигурено чрез финансов инструмент

по ОПРР 2014-2020 г.

            4. В указанията на МРРБ за попълване на формуляра за големи проекти за кандидатстване за финансиране на проекти по ОП“Региони в растеж“

А.5.   Информация за всички съответни институционални договорености с трети страни във връзка с изпълнението на проекта и успешното функциониране на създадените по него съоръжения, които са били планирани и евентуално сключени:

А.5.1   Опишете подробно как ще се управлява инфраструктурата след приключването на проекта (т.е. наименование на стопанския субект; методи за подбор — публично управление или концесия; вид на договора и т.н.).

Б.3.3   Когато проектът представлява етап от цялостен проект, опишете накратко предвижданите етапи на изпълнението и пояснете по какъв начин етапите са независими един от друг от техническа и финансова гледна точка. Ако проектът е съфинансиран от повече от една оперативна програма, посочете съответните части, финансирани от различните оперативни програми, заедно с процентното разпределение на финансирането.

Б.4.2   Моля, дайте по-подробни разяснения относно съгласуваността на проекта със съответните приоритетни оси на оперативната програма или оперативните програми и неговия очакван принос за постигане на показателите за резултатите по специфичните цели на тези приоритетни оси.

Ж.1.2.   Годишен план на общите допустими разходи за деклариране пред Комисията (финансов показател за мониторинг на напредъка)

За големи проекти, съфинансирани от няколко оперативни програми, се посочва поотделно годишен план за всяка от съответните оперативни прог .

Ж.1.4.   Чрез публично-частно партньорство (ПЧП)  (По смисъла на член 62 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 - Европейските структурни и инвестиционни фондове могат да се използват в подкрепа на операции на ПЧП („операция на ПЧП“). Такива операции на ПЧП съответстват на приложимото право, и по-конкретно относно държавната помощ и възлагането на обществени поръчки) ли ще бъде осъществено изграждането на инфраструктурата? Ако отговорът е утвърдителен, моля, опишете формата на ПЧП (т.е. процедурата за избор на частен партньор, структурата на ПЧП, договореностите относно собствеността върху инфраструктурата, включително след прекратяване на ПЧП с изтичане срока на договора или на друго основание, договореностите за разпределението на риска и др.). В допълнение представете резултатите от изчисленията на ФНВ(Kp), и сравнението им с националните референтни стойности за очакваната рентабилност в даден сектор.

Ж.1.5.   Ако за финансирането на проекта трябва да бъдат използвани финансови инструменти  (По смисъла на член 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013- финансови инструменти) , моля, опишете вида на финансовите инструменти (инструменти под формата на дялово участие или дългови инструменти):

5. Приложение Л1: Кандидатстване с инвестиционна програма и проектни предложения по процедура „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие“

2.1. Списък на документите за кандидатстване с проектни предложения, Финансов анализ  (в случай че проектът генерира приходи и общият размер на допустимите разходи надвишава левовата равностойност на 1 000 000 евро) - подава се в оригинал - файл формат WORD, подписан с електронен подпис от кандидата.

Изводи:

            1. Сляпото копиране на директива 2014/23 практически ще опорочи инструмента на концесиите, защото дава възможност за скрита приватизация на публични активи, в т.ч. и създадени със финансови средства от фондовете на ЕС? Как ще реагира на това Европейската комисия – облагодетелстване на наши и чужди концесионери за сметка на европейските данъкоплатци?

2. Отказване от прилагането на глава ІІІ – Интегрирани териториални инвестиции на регламент 1303/2013 чрез Споразумението за партньорство (ІІ.2)  практически обезмисля прилагане на публично-частното партньорство и лишаване на бизнес от устойчивост чрез дългосрочно партниране с публичните власти. Именно чрез интегрираните инвестиции могат да се разработят проекти, при които да се включат различни дейности, които едни губещи, други-печеливши и по този начин:

            - ще се решава проблем от обществен интерес;

            - съвкупната/интегрираната инвестиция ще има положителен паричен поток и по този начин ще има възвращаемост на инвестициите на частния бизнес;

            - частният бизнес ще получи възможност да участва в усвояването на средствата по фондовете на ЕС, но не само като изпълнител на обществени поръчки, а като създател и организатор на дейности, които носят приходи за него и за държавата за дълъг период от време;

            - ще се създаде възможност със средствата от фондовете на ЕС да се реализират повече проекти, да се решат повече проблеми на обществото, а решенията да изглеждат завършени;

            - ще се даде възможност на общините да подготвят своевременно повече и по-привлекателни за обществото и бизнеса проекти, именно чрез финансовата подкрепа на частния бизнес – чл. 63 от Регламент 1303/2013 -

1. По отношение на операция на ПЧП и чрез дерогация от член 2, точка 10 бенефициер може да бъде: б) частноправна организация на държава-членка („частен партньор“), която е избрана или ще бъде избрана за изпълнението на операцията.   

            - засега няма специална мярка в ОП“Региони в растеж“ за Северозападна България, което да е оправдание за отказване от възможностите, които предоставя глава ІІІ – на регламент 1303/2013.

3. Не е ясно на какво основание МРРБ дава категорично указание (ІІ.3) в електронния формуляр за кандидатстване с проекти да се изключи публично-частното партньорство. Нали една от целите на фондовете на ЕС е да се създаде устойчива икономическа среда и просперитет, т.е чрез фондовете трябва да се създаде не само съвременна жизнена среда, но и възможност за печеливша икономическа дейност. И за да не се спазва чл.61 от регламент 1303/2013 – „Операции, които след приключване генерират нетни приходи“  ще продължи практиката от програмния перод 2007 – 2013 дасе подава деклерация от бенефициента, че проектът не генерира приходи или ще се финансират само именно такива проекти – без приходи. Какво става тогана с проекти в областта на кулутурата, туризма, детските градини и т.н.

4. В същото време във формуляра се допуска на стр. 5 да съществува частноправна организация като вид кандидат. Формално се спазва чл. 63 на регламент 1303, но такава организация може да участва при определени условия, избрана с процедура, с отчетен интерес при предоставяне на финансово участие в реализацията на проекта и т.н. Именно това се урежда с договора за публично-частно партньорство. И отново се попада в патова ситуация – виж. Раздел І, Изводи т.3.1

5. Неясно е как ще се изпълнят указанията в т. Б3.3 и Б4.2 за финансиране на проекти от различни програми, респ. от различни оси на една програма, когато в Споразумението за партньорство България се е отказала да прилага глава ІІІ – Интегрирани териториални инвестиции, в която именно се третират тези възможности?

6. Формално е предвидено да се използват финансови инструменти за съфинансиране на проекти, които генерират приходи, защото тези инструменти фактически са нисколихвени кредити. Но такива още няма и няма и план, респ.процедури за избор на партньори за тяхното учредяване – задача на Фонда на фондовете - „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД. Едва на 26 август се появи Въпросник за провеждане на пазарни консултации, Финансов инструмент „Микрокредитиране със споделяне на риска“,

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 Съгласно регламент 1303/2013 г. могат да бъдат учредявани финансови инструменти по направления или региони.

Такива инструменти от програмния период 2007-2013 са „Джесика“ „Джереми“ и за тяхното въвеждане в практиката бяха необходими 2-3 години. Вече 2016 г. приключва и следва, че такива инструменти биха могли да се появят през 2019 г. а тогава трябва да се приключват инвестиционните проекти с финансиране от фондовете на ЕС. Това важи и за т.н. големи проекти – на стойност над 50 мил. евро.( Ж 1.5)

7. Друг парадокс е упоменаването в т. А 5.1  - управлението на инфраструктурата чрез концесия, а в Ж 1.5 се упоменава публично-частно партньорство, а не концесия.  Няма обяснение какво трябва да се разбира, какво е съдържание на тези две понятия.

8. Ако се приеме управлението на инфраструктурата чрез концесия т. А5.1  ( ІІ.4 ) след въвеждането на обекта в експлоатация, то възникват следните въпроси:

- как във финансовия анализ – респ. в размера на необходимата финансова помощ е отразен интереса на бъдещия концесионер, т.е неговата печалба след като той не е още избран?

- ако негласно е било съгласувано това с потенциален концесионер, а необходимия финансов ресурс бъде коригиран/намален, как ще се реализира тогава ангажимента пред ЕС за управлението на инфраструктората чрез концесия. Излиза, че се заблуждава Европейската комисия.

9. В т. Ж 1.4 ( ІІ.4 ) се потвърждава, че бъдещият партньор следва да бъде избран след одобряването на проекта, респ. след одобряването на процедурата за избор и на структурата на публично-частното партньорство. Явно тук се намеква, че е възможно учредяването на съвместно публично-частно дружество. Остават обаче въпросите:

- Какво се случва, че не се явят кандидати за частни партньори/концесионери?

- Какво се случва, ако те не се съгласят със структурата, респ. с клаузите на договора за партньорство?

- Как техните интереси са защитени в този договор като печалба, срок и норма за възвращаемост на инвестициите, срок на договора, гаранции и т.н.?

- Какво се случва с проекта, ако той не започне в съответствие с графика за изпълнение/ГАНТ-графика по вина на забавяне избора на частен партньор? В предложения проект на график ( Ж1.2 ) са предвидени само мероприятията, които ще се финансират от средствата по Оперативната програма – изборът на частен партньор/концесионер е за сметка на Възложителя/концедента.

 Резюме на изводите:

1. Забавянето по вина на Правителството на хармонизирането на закона за концесиите във връзка с директива 2014/23,  институциализирането на финансови инструменти и разработката на ръководства и наръчници за разработка на проекти по оперативните програми за периода 2014-2020 г. е твърде голямо и има реална опасност да не бъдат усвоени ефективто предоставените средства от фондовете на ЕС.

2. Няма и намек в разработените ръководства за прилагане в разработка на проекти за прилагане на чл. 63, 64 на регламент 1303/2013, а именно за водеща роля на частен партньор при разработка и реализация на проекти с финансиране от фондовете на ЕС. Това е вследствие на създадения мит от управляващите, че Закона за публичо-частно партньорство не работи. В същото време управляващите не направиха и дори един опит да проверят на практика кои са силните и слабите му страни. Не се постараха и да се запознаят с все пак реализирани проекти. А този закон е в услуга на частния бизнес при защита на публичната собственост, при достатъчна прозрачност и професионално доказване на всеки параметър от договора за партньорство.

3. Единственият изход от създалата се ситуация е Парламенът да приеме Решение със приблизително следния текст:“ При прилагането на действащия закон за концесиите да се имат предвид препоръките на ЕК и Съвета в директива 2014/23 като се съблюдават националните интереси за икономическа независимост и икономически просперитет на Р България“.

По този начин ще се спести време за поправяне на предложения проект за нов закон за концесиите, ще може да се усъвършенстват ръководствата за разработка на проекти по оперативните програми. Трябва да се има предвид, че:

-                     Хармонизирането на закона за концесиите трябваше да бъде извършено до 18 април 2016 г. съгласно изискването на директива 2014/23;

-                     ЕК не е уверена в действието на директива 2014/23 след като иска оценка на икономическите последици от нейното действие до 18 април 2019 г. По подобен начин са постъли и други страни от ЕС:

o  Великобритания – под формата на Правила към действащото законодателство;

o  Германия – Закон за усъвършенстване на процедурата за възлагане на обществени поръчки;

o  Франция – само указ на Правителството – като подзаконов акт;

-                     Ще може да се ускори усвояването на средствата по Оперативните програми в интерес на обществото и бизнеса;

Паралелно да се възложи усъвършенстване на закона за концесиите при отчитане на многобройните критики и становища.

7.09.2016.                                       Д-р. инж. Александър Трифонов