ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО
ПАРТНЬОРСТВО И КОРУПЦИЯТА
Продължава вялата реакция на средствата
за масова информация по повод проектозакона за концесиите. Причините могат да се
крият в некомпетентност по темата или скрита цензура. Това обаче не е от полза
нито за управляващи, нито за опозицията, защото последиците от приемането на
закона ще се отрази отрицателно върху авторитета на държавата, ще се увеличи
нерегламентиран натиск върху кметове и министри за раздаване на концесии на посочени
концесионери. Катализатор за тези процеси ще бъдат заложените вратички за
корупция. Те са в целия процес на концесиониране на обекти за строителство,
услуги и ползване:
1. При съставяне
на Плана за концесиите.
1.1 Ролята на обществото е изключена, независимо,
че то би трябвало да се представлява от общинските съветници в общините. Но
срещу „прилично“ парично „уважение“
би могло да се реши партийното противопоставяне в общинските съвети и плана за
концесиите ще бъде съставен, респ. допълван и изменян в името на баланса на
компромиси и интереси.
1.2 При министрите това е още по-просто,
тъй като като партийни назначения позволяват директивно определяне плана за
концесиите от партийните централи и/или гравитиращи покрай тях търговски
дружества и заинтересовани лица. Т.е корупцията
има партийно лице.
2.
При изработване на концесионния анализ, респ. прединвестиционното проучване
Със заложеното в проектозакона
определяне стойността на концесията на база прогнозни данни много лесно могат
да се изпълнят указания от длъжности лица и/ да се удовлетворят интересите на
потенциални концесионери. Жертви на корупцията
са длъжностните лица и специалистите, които изработват концесионния анализ.
За тяхната защита в проектозакона е предвидено отпадането на т.н. финансово-икономически
модел като приложение към концесионния договор. Т.е няма да има следа на каква
база е определено в какъв размер и дали изобщо бъдещият концесионер ще плаща
възнаграждение на Възложителя/концедента или последните ще трябва да му плащат
възнаграждение за положените усилия.
Възниква въпросът кой концесионер ще иска
да се лиши от допълнителна печалба, респ. да плаща концесионно възнаграждение
на Концедента. Примери – „Софийска вода“, добива на строителни материали и т.н. Корупцията
ощетява населението и лишава държавата от приходи.
3.
При избор на процедурата
Едва ли ще има кандидат-концесионер,
който би искал да се състезава с конкуренти. И това е решено с възможността да
се прилага „открита“-та процедура, при която и при един кандидат, процедурата е
редовна. Състезателният диалог, при който няма дефиниран минимален брой
участници, но за да има състезание трябва да най-малко двама, е включен
вероятно само, за да се спази препоръката на ЕК и Директива 2014/23. След като
не са дефинирани случаите, при които да се прилага съзтезателния диалог, то би
могло да се допусне, че срещу прилично „уважение“, Възложителят ще избере
откритата процедура или такава с договаряне. Официално се подсказва на
потенциалните концесионери, че корупцията
в Р България е всемогъща.
4.
При критериите за избор на концесионер
Те най-лесно се манипулират, зародишът
им е още в концесионния анализ – виж. т.2. Няма го в законопроекта приетият в
международната практика критерий – т.н. компаратор на публичния интерес. Той
представлява сравнение на приходите и разходите при варианти за решаване на
проблема изцяло от Възложителя/концедента и при привличането на концесионер.
Този критерий е заложен в действащото на Европейската комисия „Ръководство за анализ на
инвестиционни проекти по разходи-ползи“.
Явно разработчиците на проектозакона за концесиите не са запознати с
това ръководство и с методите за оценка на ползите за обществото от инвестиции.
Тук би могло да се предполага, че още при разработването на проектозакона витае
сянката на корупцията, щом не е взет
под внимание този критерий. А той трябва да се прилага при проекти с
инвестиционен характер по оперативните програми.
4.1 В същия мисловен ред и могло да се
намери обяснение, защо не са разтълкувани като съдържание и методика на
прилагане на такива понятия като „Социално приемлива цена“, „икономическа
изгода“, финансово-икономически модел“ и т.н. Не трябва да се пречи на
корупцията!
5.
По отношение на концесионния договор
Тук корупцията
блаженства, защото:
-
Договорът
за концесия се обявява за конфиденциален;
-
В
договора могат да се включат такива клаузи, като напр.:
o
Възложителят
няма право на възражения на искания на концесионера. Това съществува в
международната практика, и ако за договора се наемат обиграни кантори, то
такава формулировка обезателно ще съществува;
o
Ще
се включат такива клаузи, при които той да може да се изменя в интерес на концесионера
и по такъв начин се опорочава избора на концесионер;
А след като няма възможност за контрол
на договорите от обществото и поради това, че към договора няма да се прилага
финансово-икономическия модел, корупцията е защитена.
6.
По отношение на контрол на изпълнението на концесионния договор
Концесионният договор е проявление на
частно правни отношения на две самостоятелни страни със своите права по
Конституция и Търговски закон. Вследствие на горното действието „контрол“ е
неприложимо. Поради това и в Директива 2014/23 е включено понятието
„мониторинг“ и концесионерът е в правото
си да дава Концедента само тази информация, която защитава неговите интереси. Срещу
прилично „уважение“ мониторинговата организация ще може да признава всякакви
разходи, ще може да си затваря очите за потенциални приходи и всичко това за
сметка на обществото, в т.ч. и продажба на на активи – обект н аконцесията ( чл.
28 от проектозакона). Как да не вирее корупцията, след като няма санкции за
тази мониторингова организация, а длъжностните лица, които допускат отклонения
при защита на обществения интерес носят само административна отговорност (
глоба до 50 000 лева ). Именно
неспоменаването на чл. 282 от Наказателния кодекс – „Злоупотреба със служебни
задължения“ се дава възможност да вирее корупцията.
Този проблем „Публично-частно
партньорство и корупция“ съществува и в развитите страни. Дори има и теоретични
разработки по въпроса. Изведена е
формулата К = М + Д – О, която се тълкува така: Корупцията е положителна,
когато ефектът от монопола и дискретността е по-голям от отчетността.1
За Р България тя би могла да се разшири както следва: К = М + Д + А – О –
М, т.е корупцията ще вирее когато сумата
от ефекта от монополизъм, дискректност и алчност е по-голяма от отчетността и
мониторинга.
Възникват въпросите – защо е необходим в
този вариант проектозакона за концесиите:
-
За
да угодим на Европа, като разпродадем Р България?
-
За
да се облагодетелстват длъжностни лица за сметка на това
общество, но и това на
нашите деца, внуци и правнуци?
-
Корупцията да стане
основен белег на метода на управление и вземане на решения в България?
- За да се отмени Закона за
публично-частно партньорство, който по оценка на Сметната палата и Министерството на финансите е твърде
прозрачен. Може би затова и не беше подкрепен от Правителствата след 2013 г.
Нека всеки, който ще гласува при второто
му четене да се замисли какво се приема и какво ще последна.
Нека тези, които пледират за борба с корупцията и прозрачност в
публично-частните отношения не си мълчат и впоследствие да правят оценки на
това явление, а да вземат отношение в средствата за масова информация.
Корупцията трябва да се унищожава в
зародиш, а не след като е направила метастази в законодателната уредба.
 |
1. PUBLIC-PRIVATE COLLABORATION AND CORRUPTION, Robert Klitgaard, Claremont Graduate University, September 2012
22.07.2016г.
Д-р
инж. Александър Трифонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар