РАЗМИСЛИ върху мястото на научните изследвания в икономическата политика на държавата

РАЗМИСЛИ

върху мястото на научните изследвания в икономическата политика на държавата

І. Научните изследвания елемент стратегията за икономически просперитет

1. Науката трябва да се разглежда като надежден тил за икономически просперитет и икономическа независимост.

2. Постиженията на науката под формата на патенти, ноу-хау, методики и т.н. трябва да присъства в външно-икономическата политика на страната с цел:

2.1 привличане на инвестиции за съвместно реализиране на научните резултати в страната, с което ще внесе и технологичен опит( който липсва в  момента в България, специфични кадри ( които също така липсват в България особено в технологичната сфера – нови материали и технологии за тяхната обработка),а чрез тях ще се създадат възможност за трансфер на опит и и създаване на собствен интелектуален ресурс;

За целта:

1. Със средства от приходи от патентните заявки къв Патентното ведомство на България се направи пазарна оценка на интелектуалната собственост - патенти, полезни модели, ноу-хау, методики. Най-перспективните да влязат в експортната листа на България и списъка за приоритетни области за чужди инвестиции. ( Днес в областта на привличане на инвестиции сме в ролята на „проститутки“, които се радват на всеки появил се клиент). Днес има патенти, чиято обща пазарна оценка е в размери на стотици милионни  евро. А индиректните ползи не се отчитат – Виж Приложение 1.

2. Няма оценка на деловото участие на български учени в европейски патенти, създадени в рамките на V, VІ и VІІ Рамкови програми за научни изследвания на ЕС.  А това е нематериален актив на българската държава, от който се възползват други държави и чужди компании.

3. Към Патентното ведомство да се създаде структура, която да защитава българите и организации-патентнопритежатели при тяхната реализация с чужди компании и/или при тяхното доусъвършенстване/ технологична зрялост. Това е необходимо, защото:

- отделните патентопритежатели нямат финансовия и правен ресурс да реализират своите достижения, лесно могат да бъдат „ограбени“ интелектуално, без да могат да се защитят;

- чуждите компании, които проявяват интерес често не желаят да имат съвместна дейност с българския притежател на интелектуална собственост поради липса на гаранции, че той ще спази поети ангажименти;

- Държавата, със своите институции не поощряват/защитават българския научен потенциал във всякаква форма;

            4. При покупката на въоръжение за българската армия да се прилагат „офсетните“ сделки, чрез  които да се внесат най-тек заводи под ключ. Пример -  компанията „Нокиа“ – от производител на гумени ботуши днес е водеща телекомуникационна компания.

4.1 Това е стандартна процедура в международната практика при покупка на въоръжение.

4.2 Компаниите доставчици също са заинтересовани в това, тъй като:

- това може да им даде бонус при спечелване на съответния търг;

- стойността на доставения завод се мултиплицира с коефициент ( до 13 ) по отношение на реалната му стойност, в зависимост от нивото на ноу-хау като състояние и перспектива. Пример: при доставка на военно оборудване за 1 млрд. лева и условие за офсетна компонента – напр. само 50% ( а е възможно и повече ) или за около 500 мил. лева може да се достави завод на стойност 500 : 13 = 38 мил. лв. ако той е най-високо ниво на технология. 38 мил. лв. от 1 млрд. е 3,8 %, което е обичайна търговска отстъпка (ако не се даде като подкуп );

ІІ. В България трябва да се обособи високотехнологичен отрасъл

1. Това е необходимо за повишаване научната и технологичната привлекателност на България:

- като инвестиции;

- като кадри;

В момента това е оставено на малкия и среден бизнес, но това не може да бъде устойчиво във времето, тъй като изисква непрекъснато обновяване и модернизиране, а кредитната и данъчната система в България не са благосклонни  към такива дейности в областта на науката, защото ги оценяват като твърде рискове. Това е вследствие от общата политика към науката и липса на кадри за оценка на ефективността от инвестиции в науката;

            2. В развитите страни гръбнака на такъм отрасъл е военно – промишления комплекс, тъй като той притежава съвременни технологии и по-лесно те се трансферират от военно към гражданското производство.

            3. Да се използват възможностите за изграждане на хай-тек предприятия в набелязаните 8 области на Хоризонт 2020 чрез публично-частно партньорство, т.е участие на публични предприятия и научния ресурс на България.

За целта:

            1. На база на постигнатите научни резултати и тяхната технологична зрялост в рамките на научните структури ( от Националната пътна карта за НИРД инфраструктура) до се разработи специална инвестиционна програма ( подобно на тази за Северозападния регион, Родопите и Странджа ) за създаване на такива предприятия, които да допълнят и оформят високотехнологичен отрасъл – пример научна инфраструктура „Съхранение на енергия и водородна енергетика“.

            2. Паралелно на инвестиционната програма да се приемат данъчни, кредитни стимули и облекчения за определен от време;

            3. Държавата да влезе в ролята на временен предприемач ( чрез публични предприятия ) при реализирането на тази инвестиционна програма, като по този начин:

                        3.1 Да не допусне рекетиране на инвеститорите;

                        3.2 След 3-4 години държавата би могла да продаде своя дял в създадените производства на местни или чужди инвеститори с прилична печалба. Този подход ще даде и увереност в инвеститорите че има срещу себе си надежден партньор.

            4. На база на бизнес-оценките на бизнес плановете на Научните инфраструктури да се изберат тези от тях, които да бъдат подпомогнати от Държавата във финансов, материален и лобистски аспект за изграждане на такива предприятия в България;

            5. Същия подход да се приложи и по отношение възможностите на „План Юнкер“.

            Ако няма визия за използване на научните резултати, създадени от научно-изследователската общност на България винаги ще има съмнение в добронамереността и реализуемостта на всякаква стратегия за научни изследвания. Само тогава биха се върнали и българските специалисти, които са получили образование в чужди страни или са потърсили реализация в чужди компании. Само тогава ще има смисъл от развитието на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, респ. да възникне съзтезателност/глад за такива центрове ( в ч. и на областно ниво ) между общините и регионите в България.

14.07.2016 г.

                                                                                                          Д-р инж. Ал. Трифонов