Ние и Европа за водата

Натиск на европейска гражданска инициатива води до промени в директивата за водата

От Ирина Недева, програма "Хоризонт"

октомври 23, 2018

В старозагорското село Казанка тази пролет бяха силно притеснени заради наличието на наднормено количество уран в питейната вода.Там след анализи в лаборатория на Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките в София бе открито наличието на естествен уран.Снимка: БГНЕС

Независимо дали сте в Берлин, Париж или в малко селце в Алпите, ако идвате от България ще се учудите, че в ресторантите и закусвалните ще ви налеят кана студена вода от чешмата. 

Очаква се днес Европейският парламент да гласува планове за увеличаването на доверието на потребителите в пиенето на чешмяна вода, която е много по-евтина и чиста за околната среда в сравнение с бутилираната вода. С това ще се ограничат максималните допустимите количества замърсители като олово (наполовина), полифлуороалкилирани вещества (PFAS) и вредни бактерии. Залагат се нива за наблюдение на пластмасови микрочастици, които са повод за безпокойство. За поощряването на чешмяна вода за сметка на бутилираната се позовава и европейската гражданска инициатива „Право на вода“.

„Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока“ - с тези послания от 2014 година „Право на вода“ става първата успешна европейска гражданска инициатива, която събира над милион и половина подписа. 

Според гражданската инициатива „Право на вода“ държавите-членки на ЕС трябва да вземат мерки за подобряването на достъпа до вода, като осигурят свободно достъпни чешми в градовете и на обществени места - подходящо и пропорционално. 

След приключването на европейската гражданска инициатива „Право на вода“ се очаква евродепутатите да потвърдят апела си към държавите-членки да увеличат усилията си сред уязвимите групи, които разполагат с ограничен достъп до вода, предназначена за консумация.

За разлика от много европейци обаче българите са недоверчиви към чешмяната вода и предпочитат да купуват бутилирана вода въпреки опасенията от пластмасовото бутилиране.

Има ли вероятност „правото на вода“, подкрепено от ЕП, да си остане на хартия като добро пожелание, а водата у нас в отделни градове да бъде с качество, което няма да успее да отговори на тези повишени стандарти? Дали след гласуването на промените в директивата от ЕП и след европейската гражданска инициатива „Право на вода“ на практика Брюксел ще намали драстично допустимото количество на олово и други съставки, и как това ще се отрази на разбирането за качеството на питейната вода у нас? 

На тези въпроси отговаря инж. д-р Александър Трифонов, експерт по публично-частно партньорство. Той има множество публикации за контрола върху качеството и българските измерения на европейското законодателство в областта на услугите.

https://hear-europe.bnr.bg/article/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%BA%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%20%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%20%D0%B4%D0%BE%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0

Вода и корупция ІІ

Правото ни на вода и водата, която пием

Александър Трифонов - 12 октомври 2018

„Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!“
 
През 2014 г. това убеждение залегна в основата на първата успешна европейска гражданска инициатива „Право на вода“ (1), която събра 1,6 млн. подписа. С нея организаторите поискаха от Европейската комисия да гарантира на всички европейци достъп до вода за питейни и санитарни нужди, както и да поеме ангажимент, че водоснабдяването в ЕС няма да бъде либерализирано.
Правото на достъп до основни услуги, включително водоснабдяване, е  и един от принципите на Европейския стълб на социалните права, подкрепен единодушно от правителствените и държавните ръководители на срещата им на върха в Гьотеборг на 17.10.2017 г.
В отговор на инициативата „Право на вода“ Европейската комисия излезе на 01.02.2018 г. със законодателно предложение да се преразгледа Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на водата за човешка консумация. Целта е това качество да се повиши, а също така да се подобри питейното водоснабдяване. Друга цел на предложението е доставчиците на вода да предоставят на клиентите си по-ясна информация за потреблението, структурата на разходите и цената за литър.

Какви са българските парадокси

от гледна точка на политиката на Европейския съюз за осигуряване на безопасна и достъпна питейна вода?
В България качеството на водата, която пием, е регламентирано с Наредба №9 (2), в която са заложени 63 показателя. Към 25.03.2018 г. у нас съществуват общо 118 лаборатории, акредитирани като органи за оценка на съответствието (ООС) на показателите на питейната вода (3). Видно от графиката, броят на частните и държавните лаборатории е приблизително еднакъв.

БАБХ – към Българската агенция за безопасност на храните, ВК – към ВиК оператори,

ИАОС – към Изпълнителната агенция по околна среда, РЗИ – към регионални здравни 

инспекции (ок – органи за контрол, лаб – само лаборатории)

Сред акредитираните са едва 17 от лабораториите на съществуващите у нас 64 ВиК оператори. Другите 47 очевидно разчитат на услугите на останалите 101 акредитирани лаборатории. Проучванията обаче показаха, че само няколко от всичките 118 органи изпълняват изискванията за оценка на съответствието. Една от тях е акредитираната лаборатория към ВиК оператора, осигуряващ питейната вода за София (4).
Практиката показва, че понякога различните лаборатории дават различни анализи на една и съща проба вода. Случва се също една лаборатория да предоставя различни анализи на водни проби в течение на няколко дни. Причините биха могли да бъдат некомпетентност, небрежност, формалност и т.н. Но това са все пак отстраними обстоятелства, за разлика от корупцията при извършването на „поръчани“ анализи и при акредитацията, респ. при текущата оценка на съответствието на лабораториите.
Често граждани сигнализират за лошо качество на питейната вода, замерванията и анализите на акредитирани структури са обект на спорни и противоречиви тълкувания.
Повече от две години се избягва прилагането на държавния стандарт, свързан със системите за управление на борбата с подкупването (5). Това се отнася и за използването на национални или международни стандарти при провеждане на тръжни процедури при обществени поръчки. Закрит беше Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, чиято основна задача беше да установява вратичките за корупция в нормативните документи и уязвимите за корупция области. От всичко това следва, че в България само се имитира борба с корупцията
Безопасността и качеството на водата обаче са въпрос и на националната ни сигурност. Съществуват различни методи (механични, електромагнитни, нанотехнологии и пр.) за обработка на водите, в т.ч. на питейните или на тези за напояване, като целта е да се придадат нови свойства и качества на тези води. В същото време липсва оценка за влиянието им върху здравето на хората. Наночастици с размери под 70 нанометра се отлагат безпрепятствено в клетките на човека и могат да предизвикат тежки заболявания.
Подценява се прилагането на стандарта за управление на риска (6). А рискове в тази сфера от гледна точка на националната сигурност са възможни  било поради немърливост, било заради злоупотреби с користни и други (терористични) цели.

Всичко това очертава следните открити въпроси:

• Как се гарантира качеството на питейните води при ВиК оператори, които нямат собствени лаборатории (47 на брой), след като мониторингът не се извършва в реално време?
• Как Изпълнителната агенция „Българската служба за акредитация“ гарантира безпристрастност при анализа на питейни води от акредитираните лаборатории? Към момента ведомствените лаборатории могат да манипулират анализите, напр. при повреда на пречиствателните инсталации, или да скрият данни до отстраняването на източника на замърсяването под благовидния предлог да не се всява смут в населението. Освен това частните лаборатории могат да манипулират данните срещу прилично заплащане от възложителя на анализа.
• Защо агенцията  акредитира като органи за оценка на съответствието лаборатории, които не могат да покрият изискванията на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели?
• Съответстват ли предвидените санкции на евентуалните щети върху здравето на населението?
• Как се гарантира безопасна вода за населението в по-широк аспект в съответствие с показателите в Наредба № 9?
• Чия е отговорността за подценяването на рисковете за здравето на населението при користно прилагане на нови технологии за обработка на питейните води?

Открит остава и въпросът

Как ще се спази изискването на Европейския съюз водата да бъде достъпна като цена и качество за всеки български гражданин?

Европейската директива 2014/23 за възлагане на договори за концесия предвижда в своя член 12 „Специални изключения в областта на водоснабдяването“ , а именно:
„Настоящата директива не се прилага за концесии, възложени с цел:
а) осигуряване или експлоатация нa фиксирани мрежи, предназначени да предоставят на населението услуги във връзкa с добива, преносa или разпределението нa питейна вода;
б) снабдяване с питейнa водa нa такивa мрежи.“    
При транспонирането на тази директива в нашето законодателство изискването на чл.12 не беше въведено. В новия закон за концесиите, в сила от 01.01.2018 г., има един обтекаем запис: „Не се възлагат концесии при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за живота и здравето на гражданите, за околната среда, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, както и в други случаи, определени със закон“ (чл. 24).
На общините обаче продължава да се  препоръчва да използват инструмента на концесиите за модернизиране и обновяване на ВиК мрежите. Това индиректно води до превръщането на водата в стока, защото не се отделя цената на водата от услугата за нейното доставяне до отделния потребител. В Закона за концесиите също така се премахна търсенето на наказателна отговорност при злоупотреба със служебно положение (широка врата за корупция на всички нива), а се налага само административна глоба (максимален размер 50 000 лв.). Като се има предвид всичко това, опасенията за злоупотреба както с цената, така и с качеството на питейната вода, остават безкрайно големи.

Заключение

Населението на България е лишено от основна и текуща информация за качеството на питейните води и тяхната полезност (особено при минералните), за опасностите при т.н. обработени води.
В регистрите, поддържани на интернет страницата на Изпълнителната агенция  „Българската служба за акредитация“, липсва информация за реалния капацитет на органите за оценка на съответствието (акредитираните лаборатории), по-конкретно за обхвата на изпитване/измерване на дефинираните показатели/величини, за квалификацията на персонала, текущото калибриране на измервателното оборудване, неговото осъвременяване, в т.ч. предлагане на допълнителни и специфични измервания и анализи.
Подобна е ситуацията и в сферата на здравеопазването, тъй като в нито един нормативен акт няма изискване за акредитация на медицинска лаборатория съгласно съответния държавен стандарт (7). Именно с него може да се въведе при тях оценка за съответствие и да се гарантира качеството на услугата в съответната здравна област.

Какво трябва да се направи?

• Да се въведе текущ контрол на регистрираните лаборатории от специализирана структура към Министерството на здравеопазването и/или от структури, отговарящи за националната сигурност, в т.ч. не само за питейната вода, чрез възлагане на паралелни анализи от подставени възложители;
• Да се извършва текущ контрол на питейните води, и особено на тези със силна минерализация и обработени с различни методи, от гледна точка на влиянието им върху здравето на населението;
• Стандартът БДС ISO 37001:2016 „Системи за управление за борба с подкупването“ да се внедрява с приоритет в звена, от които зависи здравето на населението, като се въведат строги санкции за извършване на некачествени и подвеждащи анализи.

Здравето е първостепенна задача на правителството съгласно Конституцията на Република България  ̶  чл. 52(3). Държавата закриля здравето на гражданите,  както и отговоря съгласно чл. 7 за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Д-р инж. Александър Трифонов, проф. д-р инж. Илия Ценев

Бележки:
(1) Right2Water, https://www.right2water.eu/
(2) Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (изм. и доп. ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г.), утвърдена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите.
(3) Акредитацията на лабораториите се извършва от Изпълнителната агенция  „Българската служба за акредитация“ ( ИА БСА) в съответствие с БДС EN ISO/IEC 17025:2018 „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“ и БДС EN ISO/IEC 17011:2018 „Оценяване на съответствието. Изисквания за органите за акредитация, извършващи акредитация на органи за оценяване на съответствието“.
(4) Повече подробности в тази насока могат да се видят от изследването на голям авторски колектив, публикувано в списание M&E 7&8-2018, или на http://www.kachestvo-21.com/Docs/M_E_7_8_2018.pdf.
(5)  БДС ISO 37001:2016 „Системи за управление за борба с подкупването. Изисквания с указания за прилагане“, виж http://www.kachestvo-21.com/Docs/4_M_E_9_2017_str.36_42_ISO37001_2017.pdf.
(6) БДС ISO 31000:2018 „Управление на риска. Указания“, виж http://www.kachestvo-21.com/old/Docs/7-M&E-5_6-2011.pdf
(7) БДС EN ISO 15189:2012 „Медицински лаборатории. Изисквания за качество и компетентност“.

 http://24may.bg/2018/10/12/%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b0/

Вода и корупция

„Визия за България“ – опит за омагьосване

„Визия за България“ – опит за омагьосване

Александър Трифонов - 25 юли 2018

След блестящо организираната от БСП презентация на „Визията за България“, прозвучала като ехо от Европредседателството, последва  медийна тишина, нарушена единствено от терзанията на г-жа В. Велева от 23.07.2018 г. (1). Изведените от нея акценти „какво, „как“, „с кого“ остават като въпроси с жокери. А жокерите са в размислите от раздела  „какво трябва“. Системата е продукт на администрацията и партиите, а как ще се сменят администрацията и партиите, за да се смени системата?  Нова администрация и нови партии? И тук именно се крият опитите за омагьосване:

1. Корупцията, майката на всички беди, е пощадена като е предупредена, че ще се търсят условия да й се пречи. Но как – няма и дума. Корупцията е защитена и институциализирана в законите – Закона за концесиите, в изменението на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Закона за обществените поръчки и др. Този процес продължава и се поддържа от всички партии – изявено или прикрито чрез плахи и повърхностни реакции. Кой ще разсее вярата в тази магия, че може да се промени съзнанието на депутатите при създадените възможности за финансово облагодетелстване и че те ще минат през духовното чистилище?
2. Защитата на държавната собственост – чрез защита на стратегическите обекти от приватизация и концесиониране. Изначало е ясно, че инициативата за извеждане на тези обекти от списък за концесиониране е обречена на неуспех. Защо не се потърси докладът/концесионният анализ на летище София от разработчиците – директно Международната финансова компания, Европейската инвестиционна банка, а се търси само от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията? Дори в самата обосновката е записано, че информацията не е конфиденциална, а дори и да има такава, има ред за запознаване с нея. Именно от този анализ ще проличи какво е било възложено и как тези институции се отнасят към България – държава за колонизация или държава за уважение. Не е ли това действие мнима съпротива?
3. Как ще реализирате „Повече държава там тогава, където и когато това е необходимо“, след като след още 2 години може цялата държава да е дадена на концесия за 47 години, т.е държавата ще бъде в чужди ръце, а в приетия Закон за концесиите съществуват и следните видове услуги за концесиониране:

75100000-7   Услуги на държавното управление

75110000-0   Услуги по общофункционално управление на държавата

75200000-8    Услуги на държавното управление за обществото като цяло.

С подкрепата на ЕС чужди икономически или наши олигархични субекти ще диктуват стандарта на живот у нас – заплати, социални придобивки и т.н. Държавата ще им бъде подчинена, след като се приема примиренчески такова законодателство. Какво се крие зад магията на фасадата Европейски съюз – суверенна държава?

4. Защо се боготворят чуждите инвестиции, индустриалните зони? Не става ли много силно зависима държавата от чужди икономически интереси? Какво ще се случи с националната икономика и развитие ако те напуснат страната по различни причини – финансови, политически, регионални, форс-мажорни и т.н. Защо не се поставя въпросът за баланс между делът на чуждите компании (производствени, финансови, за услуги) и такива с преобладаващ национален, местен капитал? Защо държавата се разглежда като инвеститор, а не като предприемач, т.е тя да стимулира, временно да участва в инвестиционния и производствения процес с произтичащите от това права и възможности за контрол? Кой ще разсее магията за благоденствие чрез чужди инвестиции? Кои колонии са просперирали?
5. Защо не се поставя като приоритет развитието на националната икономика, свързана с природните ресурси на страната, а те са предоставени на чужди експлоататори? Развитието на дефинираните съвременни отрасли е свързано с външни пазари, като източник на суровини и реализация на продукция, а те стават все повече натоварени с политически заряд, респ. зависими от геополитиката. Как може да се разработват стратегии с неясно бъдеще и ориентация? Ще остане ли България в световната топ-листа 3 в търговията с патешко, череши, работно облекло? Или това не е отговорност на магьосника? Защо държавата не влезе в ролята на бизнес-ангел на родни изобретения? Кога ще се разсее илюзията, че българите не могат да създават нови и перспективни продукти и се забравя, че сме дали 19 открития на света? Кой, ако не ние самите, българите, не създадем “нови и с висока добавена стойност производства“?
6. За какво публично-частно партньорство се споменава в областта на науката и производството, като опозицията допусна да се отмени регламентиращия този инструмент закон? Защо при обсъжданията в комисиите и в зала не се защити този закон, с което се допусна празнота в привличането на частен капитал за решаване на проблеми от обществен интерес? Това беше констатирано в концепцията, разработена от адвокатското дружество, във връзка с транспонирането на директивата за концесиите на ЕС. Защо не се приеха от депутатите тезите на многото публикации и становища в подкрепата му дори от Сметната палата и Министерството на финансите и не се прие подходът на другите страни от ЕС по този въпрос, а именно по транспонирането на тази директива? Защото корупцията доказа, че има страшна магическа сила и е жизнена,че тя владее душите на депутатите и чиновниците. Как да премахнем тази магия и да изчистим душите на бъдещите кандидати за тези постове?
7. Защо не е поставен въпросът за ефективно и прозрачно използване на публичния ресурс като принцип в управлението на държавата, независимо за коя сфера на обществено-икономическия живот става дума, с конкретните критерии и измерители, както е в цял свят? Защо се споменават само субсидидиите на общините като финансов инструмент, къде са субвенциите? Защо опозицията не потърси ефективността от планираните в Министерството на регионалното развитие и благоустройството около 3,5 млрд. лева за периода 2014-2018 „за управление на държавната собственост чрез концесиониране и публично-частно партньорство“? Дали не се е възползвала тя от този ресурс, за да запази мълчание и послушание? Със смяната на системата ще се забрави ли за присвоените народни пари? Изглежда авторите на тази визия са били омагьосани, защото често се губи реалността:

– Кое е високотехнологичното във филмовата индустрия, например?

– Услугите във високите технологии не създават висока добавена стойност, те могат само да спомагат;

–  Защо в стратегиите за икономическо развитие са включени само 18 града, а другите? Как тези изброени производства са подкрепени с резултатите от дейността на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, с научната мисъл в България? С тези ли производства ще се гордее България и българският народ ? Ето, че в самата визия на БСП е въведено противоречие с принципите на балансираната регионална политика. Поредният омагьосан кръг.

Заключение:

Призивът „Ние казваме, а вие мислете“ няма да заработи, колкото и да  е желателно, защото:

• Липсва визия за основните принципи за бъдещето на България, а именно:
  – България ще свети ли със собствена светлина, с респектираща национална икономика, или ще мъждука с отразена светлина – тази на чужди компании и работа на ишлеме
  – Ще се съобразява ли администрацията – правителството и чиновниците с мнението на обществото и как обществото ще участва ефективно и прозрачно в приемането на нормативни и поднормативни актове? Досега този процес е омагьосан и скрит под булото на демагогията;
• Има неясноти по отношение на съдържанието на понятия, относно размера на финансова подкрепа само за някои структури и др. Явно материалът за „Визията“ е работен от различни групи и не е имало време за сихронизиране;
• „Визията за България“ е една розова мечта, която бързо почернява, когато обикновеният човек се събуди пред празния хладилник, с треперещи болни ръце и липса на помощ. Трябват приоритети в нейната реализация с конкретен ефект, с осезаеми за обществото резултати. Това обаче е свързано с отговорност, а в момента няма кой да е поеме.

„Думите са най-евтината магия“ според Джоан Харис. Нека обаче не злоупотребяваме с тях, защото те са всичко, което ни е останало.

(1) http://epicenter.bg/article/Valeriya-Veleva–Ninova-predlaga-restart-na-prehoda–Vazmozhno-li-e-tova–/159875/11/0

Има ли задкулисни договорки и манипулации в концесията на летище София – 12 въпроса без отговор

Има ли задкулисни договорки и манипулации в концесията на летище София  – 12 въпроса без отговор

Александър Трифонов - 10 юли 2018

 Подготвяната от сегашното правителство концесия на летище София може да доведе до огромни загуби за България и катастрофа за националната сигурност. Имайки предвид това публикуваме откритото писмо на д-р Александър Трифонов с 12 въпроса в него, на които трябва да се отговори, ако не искаме България отново да бъде предадена в името на частни и чужди интереси.
Клуб „24 май“
Открито писмо
 До:
Международната финансова корпорация (МФК)
Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията
Министерския съвет на Р България
На 5.07.2018 в официалния вестник на Европейската комисия бе публикувано обявлението за открита процедура за концесиониране на летище София-https://www.concession-sof.bg/bg/procedure. В София се разгоряха некомпетентни спорове. Къде е истината и как да се стигне до  нея:
І. Важна изходна информация:

• От публикуваната информация личи професионализъм и може да се приеме като обучително помагало за държавната администрация. Особено ако се сравни с тази от спряната процедура през 2016 г.
• От изследване на компанията Airports Council International (ACI) за 2016 г. става ясно, че значително преобладава публичната собственост на летищата.

Вид собственост, %	Европа	Извън Европа
Напълно публична	53,2	73,1
Смесена	29,9	13,8
Частна	16,9	13,1

Забележка:При смесена собственост се разбира, че управлението на летището е предоставено на смесено дружество между публичната власт и частна компания като публично-частно партньрство или концесия, тъй като по време на концесията публичната власт може само да контролира дейността на концесионера за дълъг срок от време 30-50 години, но не и да прекрати договора без основателни причини. Дори и да има основание, връщане владеенето на собствеността минава през продължителна, сложна и скъпа съдебна процедура.

• За последните 4 години обслужените пътници на летище София нарастват с 86%, за последните две – с 58%, а през 2017 г. – с 30,3%, като това е най-високият ръст сред 100-те най-натоварени летища в Европа;
• Летище София е елемент на националната сигурност в съответствие с постановление № 181 на МС, т. 2.8;
• Договорът за консултантски услуги, сключен на 25.10. 2017 г. между Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като клиент/възложител и Международната финансова корпорация (МФК), част от групата на Световната банка, като изпълнител, в партньорство с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а новият закон за концесии е в сила от 1.01.2018 г., а Наредбата към него за изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията е приета от Министерския съвет едва на 16.05.1018 г.
• Правителството на Сърбия е избрало на 6.01.2018 г. френската инфраструктурна компания Винчи (Vinci Airports ) за 25-годишна концесия на Белградското летище Никола Тесла.

Сравнение между концесиите на летище София и Белград

Показател                        Летище	София	Белград
Собственост	100% публична	83,1% публична  Air Serbia 16,9% частни акционери
Брой терминали	2	2
Площ на терминалите,                             кв.м.	66 000	33 000
Брой обслужени пътници 2016/2017г., брой	6 490 096	4 900 000
Приходи                                             хил.евро	76 694	около 81 000
Печалба 2016/2017г.                        хил.евро	6 000 декларирана за 2017 г.  или около 34 512,3 при приходи от 76 694 евро за 2017 г. и 45% марж на печалбата, установена в Обосновката, стр.68	27 000 за 2016 г.
Срок на концесията,                             години	35 – 46,7	25
Авансово плащане                          хил.евро	281 211	501 000
Инвестиции                                      хил.евро	600 000	732 000
Годишно концесионно плащане хил.евро	7 667	16 000
Концесионерът не трябва да управлява летище в периметър                                  км.	няма изискване	450
Концесионерът имa aĸтиви c нeтнa cтoйнocт зa пocлeднитe тpи гoдини oт минимyм          хил. евро	200 000	над 500 000

ІІ. Въпроси, които водят към истината:
Въпрос първи:
По кой закон и Наредба или Правилник  е извършен концесионния анализ от МФК, след като по време на подписването е действал стария закон за концесиите, а новият е в сила от 1.01.2018 г.?
Въпрос втори:
Подвъпрос първи: Ако концесионният анализ е извършен на база на приети в международната практика ( навярно и от МФК) подходи, то защо не са приложени ( не е споменато в обосновката ) т.н. компаратори или сравнителни показатели като: PSC (public sector comparator) –  компаратор на публичния сектор, PCC ( public cost comparator)- компаратор на публични разходи, PPC (public private comparator)  – компаратор за публично-частно партньорство, за да може да се докаже при кои финансови параметри е по-целесъобразно да се използва инструмента на концесията пред обществената поръчка, респ. на тяхна база да се коригират параметрите на концесията?
Подвъпрос втори: Ако те не са приложени как МФК е оценила размера на авансовото плащане от 500 млн.лева( 281,211 млн.евро) или това й е било разпоредено от МТИТС?
Въпрос трети:
Как е доказана пряката финансова полза от концесионирането на летище София, след като има приведени разпосочни ползи като:
– преките ползи са общо около 2 195  млн.лв  , които са в резултат на 500 млн. лв. авансовото плащане + 525 млн.лв. и концесионните възнаграждения са (15 млн.лв. х 35 години) ( стр. 67 от Обосновката) + инвестиции за 600 млн.евро = 1170 млн. лв. от инвестиции;
– на стр.74 от Обосновката е записано:“ Съгласно предвижданията на финансовия анализ за срока на концесията концесионерът ще извърши годишни концесионни възнаграждения общо в размер на 1 408 220 хил. лв. без ДДС;
Кое е вярното?
Подвъпрос първи:– Ако се приеме твърдението от стр. 68 на Обосновката, а именно:“При всички сценарии, маржът на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се предвижда да се доближава до реперите за сектора и да надхвърля сегашните ~45%, постигани от Летище София ЕАД“, то следва , че при 150 млн.лв/г. ( 76 694 хил. евро) възможната печалба  за срока на концесията е 2 362 500 хил.лв.=( 150 х 0,45 х 35).  Или положителна разлика от 167,5 млн.лв. спрямо преките ползи от концесията от 2 195 000 хил.лв за срок от 35 години и при това без развитие на летището. Какъв е смисълът да се предоставя тогава летището на концесия?
Подвъпрос втори: Защо не се приложи предоставянето на летището на управление, като възнаграждението за управляващата компания се формира като процент от повишаване на приходите ( възнаграждение за успех – success fee)? Срещу тях може държавата, респ. Летище София ЕАД може да вземе изгодни кредити за инвестиции за терминал, писта и т.н.? Защо трябва да предлагаме на частна компания да получава над 45% марж на печалба, а държавата да се откаже от тях. Не поражда ли това съмнение за корупция?
Въпрос четвърти:
Какви разходи ( годишно и общо) са предвидени в прогнозната стойност на концесията на основание ангажимента на Р България към НАТО? „По силата на Споразумението НАТО, силите на НАТО, личният състав на НАТО и изпълнителите по договор с НАТО използват летищата в Република България без да заплащат съответните такси, налози, мита, вземания или сборове, но със задължение да заплащат на разумна цена поисканите и предоставените услуги.“
Въпрос пети:
Подвъпрос първи:По силата на кой документ на концесионера ще се даде допуск до секретна информация, касаеща при военни действия, респ.отбраната на страната,тъй като летище София е стратегически обект на националната сигурност?  Кой ще управлява летището по време на военни действия, кризи? В обосновката се третира само охраната и контрола на летището в съответствие със Закона за отбрана и въоръжените сили (ЗОВСРБ)?
Подвъпрос втори:Какви разходи са предвидени в прогнозната стойност на концесията за финансиране на мерки за защита на летището, защото съгласно Постановление 181 на МС, чл. 2 „Ръководителите на стратегически обекти отговарят за изпълнението на мерките за защитата им, включително за финансирането на тези мерки.“
Въпрос шести:
Подвъпрос първи: Какъв ръст на пътниците е заложен като задължение към концесионера? За сравнение с изискванията към концесионера на летище Никола Тесла 2024 г  – 7,9 милиона пътници, 2030 – 19 млн. и 2040 – 15 млн.
Подвъпрос втори: Как развитието на това летище ще се отрази на летище София? Направен ли е анализ на влиянието на други летища в региона върху реализирането на заложените параметри за развитието на летище София?
Въпрос седми:
Кои са тези 6(шест) програми, които трябва да присъстват в бизнес-плана  и да се изпълнят съгласно раздел Р2.1 ( стр. 62 от обосновката)?
Въпрос осми:
На какво основание е избран срокът на концесията от 35 години, (а не напр. 25 и 30 години) и е предоставена/разработена и опция за продължение до 46,7 години, след като срокът на откупуване на инвестициите (собствен капитал) е изчислен на 15 г., а индексът на рентабилността на собствения капитал се изчислява на 3.7.( стр. 75 от обосновката)?
Подвъпрос първи: При това удължаване предвидени ли са инвестиции за ремонт – например за настилки и други строителни елементи, гаранционния срок на които е 20 години?
Подвъпрос втори: Предвидените инвестиции от 600 млн.евро разпростират ли се и върху това продължение на концесията?
Подвъпрос трети: Защо е предвидена тази възможност, след като ефектът от продължението ( 11,7 години) е минимален:

Дисконтов процент  4%.	Приходи в хил. лв при концесия 35 г.	Приходи в хил. лв. при концесия 46,7 г.
Общо приходи от летищни  дейности	4 066 774	4 072 896
Общо приходи от допълнителни дейности	1 155 157	1 490 050
Общо приходи от търговски  дейности	1 556 834	2 061 329
Общо Дисконтирани  приходи	6 778 765	7 624 275

Подвъпрос четвърти: Какво се включва и изразява в реални цифри твърдението на стр. 75 от Обосновката: “Той ( срокът) трябва да позволява на концесионера да извлече максимална полза от използването на активите, в които е вложил средства.“
 Въпрос девети:
Как кореспондира твърдението в раздел ІХ, стр. 82 от Обосновката: Настоящата процедура не предвижда възможност за плащане от страна на
концедента: предвижда се концесионерът да събира всички летищни такси, както и приходи от дейности по наземно обслужване и други търговски дейности“ с „Методите, чрез които се променя балансът са посочени в проекта на концесионен договор и са както следва::

2. намаление на концесионното възнаграждение, доколкото необходимостта

от възстановяване е резултат от законодателна промяна, така, както е определена в проекта на концесионен договор;

3. предоставяне на субсидии (в случай че е приложимо и съгласно отпускане на

субсидии (ако е приложимо и позволено съгласно законодателството за държавните помощи);

4. концедентът избира да финансира изцяло или (доколкото концесионерът е

получил финансиране за част от допълнителните Капиталови разходи) останалата част от допълнителните Капиталови разходи;“
Въпрос десети:
Защо не се използва възможността за съфинансиране от фондовете на Европейския съюз, а се приема:“…за настоящата процедура не е предвидена възможност за получаване на финансова подкрепа под формата на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което за откриването на процедурата не е необходимо положително становище по обосновката на концесията от съответния управляващ орган (чл. 71, ал. 2 от ЗК)“( стр. 82 от Обосновката)? Това е страх от по-голяма прозрачност, респ.разкриване на заложено/обещано облагодетелстване на предварително избран концесионер?
Въпрос единадесети:
Не се ли въвежда чрез Споразумение 13“Пряко споразумение“ подчинение на държавата на финансиращите организации и в зависимост от трети лица чрез въведените текстове, както следва:
3.1 Концедентът няма право да изпраща уведомление за прекратяване на Концесионния договор съгласно Клауза 40.1 (Случай на неизпълнение на Концесионера) от същия, без да е предоставил на Заемодателите;
6.1.2 Заемодателите могат, с писмено предизвестие от най-малко тридесет(30) дни, отправено до Концедента и който и да е Представител, да поискат прехвърляне на правата и задълженията на Концесионера по Концесионния договор на подходящо лице, което да замести Концесионера.
11.2 При спазване на свързаните с рефинансирането задължения съгласно Клауза 15(Рефинансиране) от Концесионния договор, всеки от Заемодателите и Агента по обезпеченията има право без съгласието на Концедента и Концесионера да възлага или прехвърля своите права и задължения по настоящото Споразумение на правоприемник на Заемодателите или Агента по обезпеченията (според случая), в съответствие с Договорите за финансиране.
11.4 Ако се приложи член 11.2, Концедентът се задължава да сключи пряко
споразумение с новите Заемодатели или новия агент по обезпеченията (според случая) при условия, които по същество са идентични с условията на
настоящото Споразумение.
9.4 За избягване на съмнения се уточнява, че при противоречие или несъответствие между разпоредбите на настоящото Споразумение и Концесионния договор, предимство имат разпоредбите на настоящото Споразумение.
Отговорът на този въпрос е важен, тъй като се допуска финансирането да бъде 70% кредит и 30% собствени капитал на концесионера.
Въпрос дванадесети:
Защо не се публикува концесионният анализ/доклада на МФК , след като на стр.84 от Обосновката, раздел „2.2. Класифицирана информация“ е записано:“Процедурата по възлагане на концесия на летище София не е свързана с класифицирана информация“. Още повече, че се работи с прогнозни данни и няма данни за потенциални кандидати?
Горните въпроси не изчерпват дискусионни текстове в самия договор, защото коментар по него е безсмислен ако няма приемливи, достоверни и аргументирани отговори.
Остава надеждата споменатите институции да вземат отношение по повдигнатите въпроси, с което да демонстрират откритост, прозрачност, готовност за диалог с обществото във взаимен интерес. В противен случай ще остане съмнение за задкулисни договорки и манипулации, което противоречи на Директива 2014/23 и на принципите, заложени в Препоръка (2002)2, относно достъпа до официални документи, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 21.02.2002 г


Д-р инж. Александър Трифонов
 http://24may.bg/2018/07/10/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BB/