Публично-частно партньорство -TRIFONOV

четвъртък

ЗА „ОФСЕТА“, КРИСТАЛИТЕ И БЪДЕЩЕТО

Снимка: Vilius Kukanauskas
29 Април 2026

Офсетът е мощен инструмент, но сам по себе си не е достатъчен. Без ясна държавна стратегия и последователен икономически модел той се превръща в механизъм, който поглъща ресурс, без да създава движение напред. България има реалната възможност да изгради стратегия за пълна вертикална интеграция – от минералните ресурси до крайния продукт с висока добавена стойност. Комбинацията от суровини и технологичен офсет може да превърне страната ни от износител на концентрат и руда в износител на квантова памет. Фотонните компютри ще заменят електронните, а България е в уникална позиция, защото притежава „геологическата азбука“ на бъдещата фотоника.

България вложи милиарди в покупката на въоръжение и не се възползва от един познат и прилаган инструмент за повишаване на хай-тек нивото на българската икономика. „Офсетните споразумения“ (Offset Agreements) в сферата на отбраната и международната търговия е изключително интересна практика, при която купувачът (държавата) казва на продавача (военната корпорация): „Аз ще купя вашите самолети/танкове за 1 милиард, но вие трябва да инвестирате част от тези пари обратно в нашата икономика или да ни дадете технологии.“
Корените на офсетните сделки са в периода след Втората световна война (края на 40-те и 50-те години на XX век). САЩ решават да възстановят отбранителните способности на съюзниците си в Европа (по линия на НАТО). Вместо просто да им продават оръжие, те започват да позволяват на европейски компании да произвеждат части по лиценз. Целта е да се създаде индустриална база в Европа, която да поддържа американската техника на място, в случай на конфликт със СССР.
С времето инструментът става по-сложен и се разделя на два основни вида:
Пряк офсет (Direct Offset)
Това е най-ранната форма. Тя е пряко свързана с купуваното оръжие.
Пример: Купувате изтребители F−16, но изисквате крилата или двигателите им да се сглобяват във ваши заводи. Така вашите инженери получават достъп до чертежи и специфично ноу-хау.
Непряк офсет (Indirect Offset)
Развива се по-късно (през 70-те и 80-те години). Тук инвестицията няма нищо общо с оръжието.
Пример: Производителят на самолети се съгласява да изгради завод за софтуер или да помогне за износа на земеделска продукция от страната-купувач.
Това е по-скоро икономическа субсидия.
Днес почти всяка голяма сделка за въоръжение включва офсет. Причините за еволюцията му са:
Технологичен скок: За държави като Южна Корея, Турция или Израел, офсетът беше „трамплин“. Чрез покупка на чуждо оръжие те придобиха технологии, с които днес произвеждат собствени дронове, ракети и танкове.
Политическа цена: На министрите им е по-лесно да обяснят пред обществото защо харчат милиарди за оръжие, ако могат да кажат: „Но те ще построят завод тук и ще разкрият 500 работни места.“
Офсетът е най-бързият начин една държава да „прескочи“ 20 години развойна дейност, получавайки готови патенти и методи за производство.
В момента Европейският съюз се опитва да ограничи офсетните сделки между държавите-членки, защото те се считат за форма на протекционизъм, която пречи на свободната конкуренция. Въпреки това, в глобален мащаб (особено в Близкия изток и Азия), те са задължително условие за всяка сделка.
Важно уточнение: Често офсетната стойност надхвърля 100% от цената на договора. Тоест, вие плащате 1 милиард за танкове, а компанията се задължава да генерира икономически ползи за 1.2 милиарда в страната ви за следващите 10 години.
За повишаване на интереса към поемане на офсетните задължения по проекти, имащи приоритетно значение за получателя, страните вносителки могат да прилагат по отношение да доставчиците на отбранителни продукти система от специални офсетни коефициенти т.нар. мултипликатори. Тези мултипликатори увеличават обема на дължащите се от определените доставчици офсетни задължения. Техният размер във всяка държава е различен и може да варира от 0.5 до 12.
Използвани мултипликатори от държавите членки на ЕС при сключване на офсетни сделки - за България той е в границите 0,5-12, в Гърция до 10, в Испания 2-5, Италия до 3, Полша 1,5-5, във Финландия 1-3, в Холандия варира в диапазони: 1-5, 5-10, 10-30, в Швеция до 3.
Офсетните сделки са „ускорител“, който принуждава чужди компании да налеят знание в местната индустрия. Когато държава купува оръжие и изисква технологичен трансфер, тя буквално прескача десетилетия развойна дейност.
Някои от най-ярките примери за държави и компании, които израснаха чрез този механизъм:

1. Южна Корея: От вносител до световен експортен лидер
Това е може би най-успешният пример за „индустриализация чрез офсет“.
През 80-те и 90-те години Корея купуваше американски изтребители F−16. Условието беше огромна част от сглобяването и производството на компоненти да става в Корея от компанията Samsung Aerospace (днес KAI - Korea Aerospace Industries).
Днес Южна Корея не само не зависи от внос, но и продава собствения си свръхзвуков самолет T-50 Golden Eagle и танка K2 Black Panther (който Полша наскоро закупи в огромни количества). Те използваха американското „ноу-хау“, за да създадат своя школа.

2. Турция и възходът на „Bayraktar“
Турция е държавата, която в последните 20 години използва офсета най-агресивно.
При всяка покупка на танкове „Леопард“ или самолети F−16, Анкара поставяше условие за софтуерна интеграция и производство на части от местните фирми Aselsan и Roketsan.
Когато САЩ отказаха да продадат въоръжени дронове на Турция, страната вече имаше обучени инженери и технологична база. Така се появиха дроновете Bayraktar TB2, които промениха съвременната война. Те са директен плод на натрупаното знание от предишни офсетни договори. Размерът на офсетното задължение е в размер 700 млн. щ. долара.

3. Бразилия и Embraer
Бразилия използва покупката на шведските изтребители Saab Gripen, за да изстреля своята аерокосмическа индустрия в космоса (буквално).
Бразилия купи 36 самолета, но договори над 175% офсет. Това включваше обучение на стотици бразилски инженери в Швеция и прехвърляне на критични технологии за управление на полета.
Компанията Embraer днес е третият най-голям производител на граждански самолети в света след Airbus и Boeing. Много от технологиите в техните пътнически джетове са „страничен продукт“ от военното сътрудничество.
Офсетът създава цели нови сектори:
Как се променя икономиката чрез офсет

Държава	Сделка	Резултат от офсета
Саудитска Арабия	Покупка на системи AWACS	Създаване на модерни центрове за ремонт на електроника и софтуерни академии.
ОАЕ	Покупка на френски самолети Mirage	Инвестиции във фармацевтични заводи и десалинация на вода (непряк офсет).
Израел	Военно сътрудничество със САЩ	Разработване на цивилни приложения на радарните технологии (медицински скенери, GPS).
България	Първият договор за възлагане на специална обществена поръчка, в който бе предвиден офсет бе Рамковия договор за доставка, интегрирана логистична поддръжка и следпродажбено обслужване на превозни средства „Мерцедес-Бенц“, подписан между министъра на отбраната и „Даймлер-Крайслер“ АД на 19.12.2003г. По договора за хеликоптери с „Юрокоптер“ на стойност 354 млн. евро. .	„Електронпрогрес“ АД получава трансфер на технологии и софтуер за производство и ремонт на радиостанции в България от „Харис“ САЩ (световен лидер в тактическите радиостанции) е на стойност 15 млн. щ. долара. Тя е първият договор за специална обществена поръчка в България, в който е предвиден офсет. Договореностите по него са изпълнени за период от 8 години. Директен офсет: 249 милиона евро. Тези средства са насочени към дейности, пряко свързани с поддръжката на техниката, включително обучение на летци и механици, гаранционно и извънгаранционно обслужване, доставка на резервни части и тестова апаратура. Индиректен офсет: 105 милиона евро. Тези средства се реализират чрез различни инвестиционни проекти под контрола на Министерството на икономиката и енергетиката в граждански сектори на икономиката.

Без визия, без дългосрочен производствено-икономически модел, единен Национален договор за индустриално развитие България често изпада в ситуацията на „пасивен купувач“. Ние плащаме пълната цена, без технологичен трансфер остава на хартия и по този начин:
- Нашата икономика няма притегателна сила да се запазят завършващите висше образование в страната;
- Висшето образование няма визия от какви кадри ще се нуждае нашата икономика след 5,10, 20 години;
- разчитаме все на чужди инвестиции в пасивна позиция, който и да дойде му се радваме. Това води до отрицателен имидж пред потенциалните високотехнологични инвеститори. Изграждат се предприятия за работа на ишлеме, с ниска добавена стойност;

Как го правят умните държави?
Те създават „Офсетна агенция“ – орган от експерти (инженери, икономисти и юристи), които не са политически лица. Тяхната работа е да кажат: „България иска да бъде лидер в производството на ………. след 10 години. Затова всяка оръжейна сделка днес трябва да включва обучение на 50 …….. инженери и прехвърляне на патенти за …………….“
Въпросът е какво направление да се избере. В бъдеще софтуерът вече пише и ще пише изкуствен интелект, тежкото машиностроене не е по силите на България и ще се ограничи поради навлизането на нови материали и нови технологии, а при енергетиката ще се появят скоро нови източници, за които сега не се знае.
Трябва да изберем „квантов скок“ в технологията, за да икономисаме време докато го реализираме изобщо. Едно перспективно направление е развитието на кристалите като памет за информация и тяхното използване за развитие на оптични компютри, които ще се различават от досегашната технология. Кристалът ще бъде облъчват с лазер и той ще генерира интерактивен екран, чрез който ще се ползва информацията на кристала.
Защо това може да бъде едно перспективно направление?
Още през 2014 г. учени от университета в Саутхамптън успяха да превърнат фантастиката в реалност, като разработиха преносима компютърна памет на стъклен носител. Чрез наноструктуриране в кварцово стъкло с помощта на ултрабързи фемтосекундни лазери. Информацията се записва в пет измерения (трите пространствени плюс две оптични).
На новите дискове може да се побере информация от 360 терабита, равностойна на 300 хиляди сегашни DVD носители.
Новата памет може да издържи на температура от 1000 градуса по Целзий и да съхрани данните в продължение на милиони години, без да се повреждат. Ръководителят на разработката проф. Цзинюй Чжан уточни, че в нея се използва ултрабърз лазерен лъч, който записва и сваля информация в изключително тънък слой кварц с наноструктура.

През 1985-1986 г. в ДФ „Оптични технологии“ се разработи установка за израстване на кристали „РУМО“, работеща на атмосферно налягане по метода Чохралски.

Същевременно се разработи технология за израстване на кристали от литиев ниобат. Бяха продадени 100 установки на Русия. При участие на специализирани изложби в тази област, немските специалисти не можеха да повярват на очите си. Преди 1989 г. България беше „Силициевата долина“ на Източния блок.

Първият кристал от литиев ниобат, произведен на „Румо“, март,1985г.

Литиевият ниобат (LiNbO₃) е сегнетоелектричен материал с отлични електрооптични и нелинейно-оптични характеристики. Двете му оптични повърхности и способността му да променя показателя си на пречупване под въздействието на светлина го правят идеален за холографски запис на данни. „холографска памет“ (Holographic Versatile Disc - HVD) и триизмерното съхранение на данни. Докато традиционните твърди дискове и дискове записват информацията само върху повърхността (2D), при кристалите използваме целия обем на материала.
Дори днес литиевият ниобат е ключов компонент в оптичните телекомуникации за модулиране на светлинните сигнали в оптичните влакна.
Освен литиевия ниобат подходящи кристали за оптични памети са:
Бариев титанат (BaTiO₃): Изключително чувствителен кристал, който позволява запис при много ниска мощност на лазера. Недостатъкът му е бавното време за реакция в сравнение с ниобата.
Бисмутов силициев оксид (Bi₁₂SiO₂₀): Използва се често в холографската интерферометрия. Има висока фотопроводимост и е много подходящ за динамичен запис (където информацията трябва често да се презаписва).
Фотополимери: Те не са кристали в класическия смисъл, а сложни пластмаси. Те са по-евтини за производство, но имат проблем с „свиването“ на материала при химическата реакция на записа, което размазва информацията.
Синтетичен кварц (Silica Glass): Чрез споменатия вече фемтосекунден запис (5D технология), кварцът предлага вечно съхранение, макар и по-трудно за презаписване.
Теоретичният лимит на плътността на записа в холографските среди се определя от дължината на вълната на лазера (λ). За един кубичен сантиметър (1cm³) цифрите са впечатляващи:
Теоретичен капацитет: Около 1 терабит (1Tbit) или 125 GB в един единствен кубичен сантиметър.
Лабораторни постижения (с оптимизация): Чрез използване на различни ъгли на лазерния лъч (мултиплексиране) и различни дължини на вълната, учените твърдят, че е възможно да се достигнат нива от 1 до 10 терабайта (TB) в същия обем.
За да разберем защо това е „убиецът“ на днешните технологии, ето как изглежда 1cm³ кристал спрямо сегашните носители:

Носител	Макс. капацитет за 1cm³	Трайност на данните
MicroSD карта	~128 GB (но само на повърхността)	5–10 години
Твърд диск (HDD)	~0.05 GB (средно за обема на кутията)	3–5 години
Оптичен кристал	1,000 – 10,000 GB	1,000+ години

Литиевият ниобат позволява т.нар. „недеструктивно четене“. Проблемът при много други кристали е, че когато лазерът освети кристала, за да прочете информацията, той енергийно го променя и започва да „изтрива“ записа. Литиевият ниобат, чрез специфично дотиране (добавяне на примеси като желязо или магнезий), може да направи записа устойчив на процеса на четене.
Технологията за запис в кристал вече съществува. Голямото предизвикателство, което може да бъде обект на офсетна сделка, е производството на прецизните пространствени модулатори на светлина (SLM). Това са устройствата, които превръщат цифровите нули и единици в „светлинни картини“ (холограми), които се вкарват в кристала.
Ако България поиска чрез офсет не просто готови машини, а технологии за производство на SLM и лазерни диоди с висока кохерентност, ние можем да затворим цикъла:
Български кварц -> Български кристал -> Български лазерен модулатор = Информационна независимост.
Защо е възможно да се осъществи такова направление:
България разполага със суровини - барий, бисмут, кварц.

Суровина	Роля в технологията на кристалите	Потенциал за България
Кварц	Основа за синтетичен кварц и 5D памет.	Високото съдържание на вода в нашия кварц е идеално за специфични хидротермални методи на израстване.
Барий	Ключов за Бариевия титанат (BaTiO₃).	Баритът е една от най-стабилните ни суровини. Баритът обикновено се среща в оловно-цинкови жили, във варовикови скали, в отлагания на горещи извори и в хематитова руда. Бариевият титанат е незаменим за „самообучаващи се“ оптични системи.
Бисмут	За Бисмутов силициев оксид (Bi₁₂SiO₂₀).	Бисмутът е рядък, но в България често се среща като съпътстващ елемент в медно-полиметалните находища. Той е ключов за динамичната холография.

България има забележителна история и принос в световната наука за кристалите и оптиката. Български учени не само са поставили основите, но са създали школи, които са признати в целия свят.
Едни от най-ярките фигури, свързани с кристалите и оптиката са:
Акад. Иван Странски (1897–1979) – „Бащата на кристалния растеж“
Невъзможно е да говорим за кристали без него. Той е световен авторитет в кинетиката на кристалния растеж.
Принос: Създава модела на Косел-Странски и механизма на Странски-Кръстанов (за растеж на тънки слоеве). Тези теории днес са в основата на нанотехнологиите и производството на полупроводникови и оптични кристали. И днес по неговите учебници се учат в Австрия.

Акад. Георги Наджаков (1896–1981) – Откривателят на фотоелектретите.
Принос: През 1937 г. открива фотоелектретното състояние на веществата. Това откритие е в основата на съвременната ксерография (копирните машини), но по-важното за нас е, че фотоелектретите са основата на фоторефрактивния ефект в кристалите (като литиевия ниобат), който позволява холографския и оптичния запис.

Акад. Милко Борисов (1921–1992)
Дългогодишен директор на Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) към БАН.
Принос: Той е архитектът на модерната българска школа по физика на кристалите и акустооптиката. Под негово ръководство се развиват направленията за литиев ниобат и неговото приложение в управлението на светлинни лъчи. През 2022 година бяха отбелязани 50 години от създаването на Институт по физика на твърдото тяло, БАН.

Институт по оптични материали и технологии (ИОМТ) „Акад. Йордан Малиновски“ е правоприемник на ЦЛАФОП и ЦЛОЗОИ (Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информация). Учени като проф. Венцеслав Съйнов и Симеон Съйнов и колегите им имат принос за развитието на холографския запис на информация и нови материали за оптична памет.

Холографски автопортрет на проф. Венцеслав Съйнов, Национален политехнически музей

Проф. Андрей Апостолов(1935 - 2020), е един от 10-имата най-значими български физици за всички времена, бил е ръководител на катедра „Физика на твърдото тяло“ и заместник-ректор на Софийския университет и председател на Националния комитет по кристалография (1992-2003), с принос в областта на магнетизма и кристалографията.

През 2024 г. Институт по минералогия и кристалография - БАН чества своя 40 годишен юбилей. Акад. Иван Костов (1913-2004) е български геолог, минералог-кристалограф.

Проф. Петър Казански
Макар да работи основно в Саутхемптън, той е българин и е водещ учен зад 5D оптичния запис в кварцово стъкло (кристали на паметта). Неговата работа е директно продължение на българската школа в оптиката, приложена към нуждите на XXI век – съхранение на огромни масиви от данни за милиарди години.

България има реалната възможност да реализира стратегия за пълна вертикална интеграция – от минералните ресурси до крайния продукт с висока добавена стойност. България е в уникална позиция, защото притежава „геологическата азбука“ на бъдещата фотоника.
Комбинацията от суровини и технологичен офсет може да превърне страната ни от държава, която изнася концентрат и руда, в държава, която изнася квантова памет.
Ако днес преговаряме за нов тип въоръжение (например системи за ПВО или нови кораби), държавата може да постави следните три стълба на офсета:
Индустриално сътрудничество за пречистване: Изискване на технологии за ултра-високо пречистване на местните баритни и кварцови суровини до степен 99.9999% (six nines). Без тази чистота кристалът е просто камък.
Възстановяване на проекта „Румо“ дори и с установки, които се продават на пазара: Чрез офсет можем да получим достъп до софтуерно управление и прецизна електроника за ново поколение установки за израстване на кристали по метода на Чохралски или Бриджмен-Стокбаргер.
Приложна наука: Интегриране на български оптични памети в бордовите компютри на закупената техника. Това е най-добрата реклама – ако една технология е достатъчно надеждна за изтребител, тя е готова за световния пазар.
„Офсетът е забранен по силата на Споразумението за държавни поръчки на Световната търговска организация в близо 45 страни. Споразумението за държавни поръчки определя офсета като „мерки, използвани за насърчаване на местното развитие или подобряване на балансовите сметки, лицензиране на технологии, инвестиционни изисквания, за борба с търговията или подобни изисквания”. Въпреки това се приемат някои изключения за развиващите се страни, присъединили се към Споразумението за държавни поръчки, офсетът може да се договаря във фази на квалификацията на офертите, доколкото те не се смятат като критерии за възлагане.
Страните от Европейския съюз също са обвързани от договорите на ЕС, с директивите, одобрени в Парламента на ЕС и Съвета на ЕС. Общите правила за обществени поръчки забраняват офсетните сделки, но по чл. 296 изключенията са включени в Договора за създаване на Европейската общност ^[1]. Члeн 296 гласи, че дадена страна „може да предприеме такива мерки, каквито счита за необходими за защитата на основните интереси на своята сигурност, които са свързани с производството или търговията с оръжие, боеприпаси и военни материали“.
В България няма специален закон за офсета. Тази дейност попада в сферата на действие на Закона за обществените поръчки (ЗОП), който регламентира основните принципи, условията и реда за тяхното възлагане. Обществените поръчки по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки се регламентират на подзаконово ниво в Наредба по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и реда за сключване на договори приета с Постановление №180 от 22 август 2013 г. При наличието на такива интереси без процедура по ЗОП предстои да се възлага изпълнението на значими проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили. Компенсаторното (офсетно) споразумение по смисъла на §1, т. 11 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) представлява договор, с който изпълнител на значим проект в областта на сигурността и отбраната се задължава да извърши дейности (свързани пряко или непряко с предмета на проекта), които целят запазване и/или развитие на съществуващи или създаване на нови способности, необходими за гарантиране на съществени национални интереси в областта на сигурността и отбраната. На трето място, със същия подзаконов акт следва да се регламентира и ред за вземане на решение за възлагане на договори, основани на международно споразумение или договореност, както и за подготовката и сключването на договорите, възлагани от българското правителство на друго правителство.
„В България, както е предвидено в чл. 10 от Наредбата, офсетното споразумение може да се отнася до няколко групи въпроси:
• съвместно или лицензирано производство;
• технологичен трансфер;
• обучение и квалификация;
• инвестиции;
• други дейности, пряко или непряко свързани с предмета на договора.

По отношение на предмета на офсетното споразумение правилата в България се доближават до тези в Австрия.“
Офсетът е мощен инструмент, но той е просто двигател. Ако нямате шаси (държавна стратегия) и пътна карта (икономически модел), двигателят просто ще стои в гаража и ще гори ресурс, без да ни заведе никъде.
Когато една държава няма дефинирани приоритети, тя приема това, което продавачът предложи (често остарели технологии или просто боядисване и сглобяване).
Фотонните компютри ще заменят електронните. Светлината (фотоните) не генерира топлина като електроните и позволява паралелна обработка на данни с невъобразима скорост.
Интерактивните екрани: Идеята за кристал, който генерира холографски или интерактивен интерфейс чрез лазерна възбуда, е върхът на интерфейса човек-машина. Това премахва нуждата от монитори, клавиатури и кабели – всичко е в структурата на самия материал.
Вместо да искаме завод за части, трябва да искаме съвместни лаборатории и Национален център по фотоника и кристалография или да се разшири дейността и да се дооборудва Института за оптични материали и технологии (ИОМТ), където нашите физици и техните инженери да работят върху следващото поколение лазери за запис върху кристали. България има реални възможности да развие и произвежда оптични/фотонни компютри.
Създаваме ниша, в която ИИ не може да ни замени лесно, защото самото производство на физическия кристал и управлението на светлината изискват специфична инфраструктура и чиста среда. Това е хай-хай-тек.
Енергийна ефективност: Оптичните системи консумират частица от енергията на сегашните дейта центрове. Без кристалите за оптични памети е невъзможно да се увеличава мощността на центровете за изкуствен интелект.
Ако правителството има смелостта може да поиска и преразглеждане (като пропуск на досега управляващите) на сключените договори. Трябва обаче да се състави списък с перспективни производства и технологии, при които България:
- има задел от учени, институти и лаборатории;
- има традиция и опит в производството и приложението на кристалите;
- ще може ефективно да развива мощни изкуствени интелекти;
- има природен ресурс. Това може да се види в музея „Земята и хората“ /за създаването на който през 1987 г. имам скромен принос и е отразено в книгата „Разговори с Жаров“/ .Притежаването на суровините (барий, бисмут, кварц) означава, че България може да контролира цената на крайния продукт. Ако другите държави имат технологиите, но нямат материала, те винаги ще бъдат зависими;
- иска да се специализира, а всеки българин да се гордее с това производство и технология;
Не е ли време да възкръсне България, както в началото на 20-век 26-ия президент на САЩ Теодор Рузвелт признава:
„Нито един народ по целия свят не е демонстрирал такава скорост на модернизация за последните 20-години като японците и българите.“

Информационни източници:

^{- Сравнителен анализ на прилагането та офсета при сделки с отбранителни продукти, https://www.researchgate.net

- Офсетни сделки при търговия с несмъртоносни оръжия, https://bg.napisajattanacsok.com

- Международни бизнес операции - II част: Офсетни споразумения, https://www.studocu.com

- Разкриха тайните на стъклото на Супермен, https://nakratko.bg

- Литиев ниобат, https://www.kaldata.com/

- LiNbO3 (литиев ниобат) - често задавани въпроси и отговори https://bg.meta-laser.com/

- МЕТОДЫ ПОЛУЧЕНИЯ ЛЕГИРОВАННОЙ ШИХТЫ НИОБАТА ЛИТИЯ ДЛЯ ВЫРАЩИВАНИЯ МОНОКРИСТАЛЛОВ, https://cyberleninka.ru

- Иван Странски (физикохимик), https://bg.wikipedia.org

- Георги Наджаков, https://bg.wikipedia.org

-Photorefractive effect, https://en.wikipedia.org

- photoelectrets are the basis of the photorefractive effect in crystals, https://www.bing.com/

- Милко Борисов, https://bg.wikipedia.org

- Световните български учени. Акад. Иван Костов, https://www.eurochicago.com/

- Петър Каназирски, https://www.southampton.ac.uk/

- Учени съхраниха човешкия геном върху кристал, който може да издържи милиарди години, https://www.eranova.bg/

- Холография, https://bg.wikipedia.org

- Световните български учени. Акад. Иван Костов, https://www.eurochicago.com

- Регистър на минералите в България, https://www.bgd.bg

- LiNbO3 (литиев ниобат) - Често задавани въпроси и отговори, https://bg.meta-laser.com/

- Процес на Чохралски https://bg.wikipedia.org,} ^{PDM - Lecture 10.Чохралски http://web.uni-plovdiv.bg

- Синтез на оптически кристали с широк спектър на приложени, https://clmc.bas.bg/

- ЗОП.pdf, https://www.gli.government.bg

- Новата Наредба по чл. 13, ал. 3 от Закона за обществените поръчки, https://trudipravo.bg}

Тема Наука

Aвтор: проф. Александър Трифонов

България Икономика Технология

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

Източник: БРОД сп. „Сигурност“

https://www.brodbg.com/news-3-2609-ZA_OFSETA_KRISTALITE_I_BaDESchETO.html

Суверенитетът като индикатор за управлението на държавата

Суверенитетът като индикатор за управлението на държавата

Ако една политическа общност не притежава тази абсолютна, постоянна и единствена власт, която Боден нарича суверенитет, тогава тя не е държава.

Проф. Даниел Вълчев

В последните месеци суверенитетът навлезе силно в дискусиите, аргументите и дори при опасенията от провежданата политика от правителството. Суверенитетът като атрибут на държавното управление има дълга история, но той винаги се разглежда като право на върховна власт, превъзходство, господство, независимост на държавата във външните ѝ работи и върховенството на държавната власт във вътрешните ѝ работи. И това в зависимост от строя, по който е устроена държавата.

Суверенитетът е изключителното право на държавата да установява и упражнява власт на своята територия, както и нейната независимост при вземането на международни решения. Той изразява върховната власт на държавата на нейната територия и нейната независимост в международните отношения, което означава, че никоя външна сила не може да диктува поведението на държавата във вътрешните или външните работи без нейно съгласие.

В началото на 20-ти век, от гледна точка на международното право, „суверенитет“ е абсолютното и изключително право на държавата да решава всички вътрешни въпроси независимо от волята на другите и правото да сключва всякакви споразумения с други държави. Терминът държавен суверенитет също се използва за обозначаване на това понятие, за да се разграничи от понятията за национален и народен суверенитет.

Бъдещето на националния суверенитет ще зависи от способността на държавите да балансират своята независимост с отговорностите и ползите от глобалното сътрудничество, намирайки средно положение, което запазва националната идентичност, като същевременно възприема възможностите на глобализирания свят.

Следва, че суверенитетът трябва да се разглежда като събирателно понятие, което включва проявленията му като държавен, национален, народен, икономически, финансов/паричен, културен.

Възникват следните въпроси относно използването на този термин „суверенитет“ при оценка политиката на всички правителства през изтеклите 35 години преход:

Ø До каква степен е независима България по отношение на

вътрешната политика след като регламентите на Европейския съюз са над националните закони?

Регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който е незабавно изпълним, като правило, във всички държави членки едновременно. Регламентите са в известен смисъл еквивалентни на „актове на парламента“, в смисъл, че техните разпоредби не трябва да се осъществяват в националното законодателство чрез мерки за прилагане. Когато регламент влезе в сила, той отменя всички национални закони, отнасящи се до един и същи предмет и последващото национално законодателство трябва да бъде съобразено с регламента. Правната основа за приемането на регламенти е член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 249 от ДЕО)

„С оглед на упражняването на компетенциите на Съюза, институциите приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и становища. Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.“

Регламентите и директивите не могат да се обжалват. Тяхното неспазване и нехармонизиране с националното законодателство води до наказателни процедури за страната. Този договор не беше предложен за обществено обсъждане/референдум, с което беше игнориран народния суверенитет.

Предоставила ли е България своя държавен и народен суверенитет на Европейския съюз след като регламентите подменят националните парламенти и кой е оценил ползите и вредите от това предоставено право? Кой носи отговорност за това предоставено право, без да е чут гласа на народа, респ. игнориран ли е народния суверенитет? Европейските институции могат да наказват, но не се интересуват от съблюдаване на правото в отделните страни-членки. Излиза, че напразно сме отстъпили върховната власт на тези европейски институции. Не може 240 депутати да решават съдбата на милиони. Следва, че той може да бъде преразгледан и съобразен съгласно националните интереси.Докога може да продължи това?

Ø Не сме ли вече изгубили Икономически си суверенитет, който

означава „Способността на държавата да контролира своите ресурси, икономическа политика и финансова система. Това включва защита от външен икономически натиск, контрол върху стратегически индустрии и природни ресурси.“ след като:

- бяха затворени 3 и 4 блокове на АЕЦ „Козлодуй“, за да не може да имаме свръх приходи от продажбата на електроенергия. Дори тогавашния ръководител на представителството на Европейската комисия у нас Майкъл Хъмфри заяви през 2007 г., че въпросът за повторно отваряне на 3- и 4- и блок не може да се поставя. Не успяхме да защитим каква електроенергия ще ни е необходима в следващите 10-20 години, защото нямахме визия какви производства ще бъдат запазени и защитени като национални, макар и някои да бъдат приватизирани. Същевременно изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй" тогава-Иван Генов уточни, че затварянето на 3-и и 4-и блок стана след редица положителни заключения за блоковете от международните експерти. „Затварянето им беше политическо решение и няма нищо с техническото им състояние и нивото на сигурност". А електроенергията е кръвта на една икономика и така България беше обречена на икономическа деградация. Днес трябва да плащаме 30 млрд. долара за нови блокове;

- България не може да прилага инструментите за „поощряване на износа“ и „ограничаване на вноса“(„ажио“ и „дизажио“) в търговските операции и особено след приемане на еврото, тъй като всички парични потоци ще се контролират от ЕЦБ.

Също така без разрешението на ЕЦБ няма да може Правителството да предоставя субсидии и субвенции за стимулиране на важни за икономическия растеж отрасли в икономиката, за подобряване на благосъстоянието на населението. Следва, че България губи възможността за провеждане на собствена финансова политика. При анализ на засягането на прерогативите на суверенната държава вследствие Договорите от Маастрихт и Амстердам, се стига до заключението, че има достатъчно основания да се приеме, че държавата запазва това свое качество. Но що се отнася до основните компетенции на държавата, осъществяването на Икономическия и валутен сьюз има за последица прехвърлянето на един важен аспект на „материалния“ суверенитет – паричната политика. „Прехвърлянето на правомощия, свързани с националния икономически суверенитет, остава ограничено.“; Започна да се говори за делим суверенитет, но дали някой от управляващите и депутатите би разрешил да раздели правото да се харчи съдържанието в портмонето му с някой пенсионер. Това е предателство макар и скрито под ангажименти към ЕС и Еврозоната.

Същото се повтаря със „Зелената сделка“, „Въглеродния отпечатък“, разходите за превъоръжаване. Без икономически анализ на ползите за националните икономики едни чиновници в Брюксел защитават бюрократични, но и частни и корпоративни интереси като лишават по-бедни страни в ЕС от възможности за икономически просперитет.

Ø Регламентите се различават по принцип от директивите, които не се

прилагат пряко, а първо трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства на страните членки. Регламентите могат да се приемат чрез различни законодателни процедури в зависимост от техния предмет.

Кой ще носи отговорност за приетото Приложение № 3 („Дейност или договори, включващи строителство или услуги, за които законът се прилага“) в (Приложение № 4 в Директивата) Закона за концесиите, утвърден с указ на Президента № 240 от 27 октомври 2017 г. въз основа на директива 2014/23 на ЕС, а именно:

Код по СVР Наименование

75100000-7 Услуги на държавното управление

75110000-0 Услуги по общо функционално управление на държавата

75124000-1 Услуги на държавното управление в областта на отдиха, културата, спорта и религията

75130000-6 Спомагателни услуги за държавното управление като цяло

75200000-8 Услуги на държавното управление за обществото като цяло

75211000-8 Услуги в областта на външните работи

75211100-9 Дипломатически услуги в чужбина

75211110-2 Консулски услуги в чужбина

75211200-0 Услуги, свързани с външноикономическа помощ

75211300-1 Услуги, свързани с външна военна помощ

75230000-7 Услуги на правораздаването и съдебната дейност

Нямат ли тези услуги пряко отношение към националната сигурност? Показателен пример как в закон се предава националния суверенитет.

За да скрият депутатите това предателство в това приложение са публикувани само кодовете на CVP(Общ терминологичен речник за обществени поръчки), без да бъдат разшифровани, разчитайки, че никой няма да интересува от значението им. Това показва, че е направено съзнателно, а същевременно не се взе под внимание становището на Съюза на икономистите в България от 28.04.2016, подготвено с мое участие.

Пример как ЕС краде суверенитета на страните-членки като се обоснова с провеждане на единна политика в различни области, но не дава възможност страните да напасват директивите към националните интереси. Страните в ЕС са с различно ниво на обществено-икономическия живот, интереси, цели.

Диктаторското отношение на институциите на ЕС към опит за провеждане на собствена политика е видно от резолюцията на ЕП от 13 октомври 2020 г. да се игнорира Решението на Конституционния съд по конституционно дело №3 от 2018г. срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция: „ЕП призовава българските органи …. да направят необходимото, за да се даде възможност за ратифициране на Конвенцията от Истанбул, и да въведат колкото е възможно повече елементи от Конвенцията, които съответстват на конституционния ред в България“.

Не е ли това опит на Европейския парламент да накара правителството на България да предаде своя национален суверенитет. И след този опит правителствата на България продължават безропотно да спазват решенията на институциите на ЕС. Докога?

Същевременно тази директива се използва користно да се отмени Закона за публично-частно партньорство, което страни като Франция, Полша не допуснаха.

Прави впечатление основанията, защо не е сработил ефективно този закон, а именно:

- с писмо изх. № 03-06-33/18.08.2015 г. Сметната палата заключава: „По наше мнение, причините дългоочакваният ЗПЧП да няма реално приложение могат да се търсят в следните насоки: установяването на формални, публични и прозрачни процедури за избор на частен партньор“;

- становището на Министерството на финансите е в писмо № 03-00-1048/31.08.2015 г. „Положителните страни на ЗПЧП със сигурност включват максимална публичност и прозрачност на процесите“. А в Закона за концесиите са оставени вратички за корупция. Вирусът на корупцията е заразителен и опасен, защото тя поражда изкушението към престъпления и дори срещу суверенитета на България. Това обаче не прави впечатление на Европейската комисия и днес, след 10 години еврокомисарят по правосъдието Майкъл Макграт да се тревожи, че няма борба с корупцията по високите етажи на властта. Може би тази тревога е демагогия, защото корупционни зависими управляващи са послушни на Европейската комисия и не възразяват на нейните решения, програми, цели.

Ø Според Устава на ООН (1), всички държави-членки имат равни права и

отговорности в международната правна система. Формалното равенство не изключва действителното неравенство във властта и влиянието, но гарантира равен правен статут. Възниква противоречието, че сме отстъпили върховната власт на една организация Европейски съюз“, която не може да има суверенитет, а в същото време тя провежда дейности, които нарушават суверенитета в сложното му проявление в страните-членки.

Принципът на народния суверенитет означава, че източник и субект (носител) на властта в държавата е народът. На него принадлежи върховенството при осъществяване на държавната власт. Съдържание на принципа на народния суверенитет е народовластието, осъществено чрез различни форми и способи.
В чл.1, ал. 2 и 3 от Конституцията се прогласява принципът на народния суверенитет и се разкрива неговото съдържание, формите и механизмите за осъществяването му и са регламентирани гаранции срещу посегателството върху него.
Според чл.1, ал.2, „Цялата държавна власт произтича от народа”. Народът е източникът на властта.

След 35 години преход се оказа, че управляващите са отнемали по-малко от суверенитета на народа, без да искат неговото разрешение и са го прехвърлили отново без съгласието на суверена, на народа на ЕС и НАТО. Следва ли да искаме да си върнем това право на суверенитет?

Възниква провокационен отговор. Защо ни е суверенитет, след като ние нямаме приета с народен референдум визия за икономическото, техническо и производство състояние на България до 2050 г. Тази визия да бъде в основата на полагането на клетва от депутатите, а не да се кълнат в конституцията, която те не я спазват текущо. Нито една партия, движение не се постара да си постави за цел да бъде приета такава визия. Без такава визия България не може да защити нито една област от обществено икономическия живот от чужди интереси. Личното благополучие депутатите поставяха пред общественото. Една такава визия трябва да даде аргументиран отговор на някои от следните въпроси:

- Какъв ще бъде балансът между държавната, общинската, публичната, частната, кооперативната и колективната собственост;

- Какви производства ще бъдат визитната картичка на българската национална икономика. В името на тази визитна картичка да се поканят български специалисти, реализирали се в чужбина, за да я осъществят.

- Какъв да бъде делът на държавата и държавно-частни структури във важни за националната сигурност области-селско стопанство, транспорт, енергетика, водоснабдяване, наука, здравеопазване, образование;

- В кои области България трябва да развива високи технологии на база традиции, суровини и интелектуален потенциал;

- С какви инструменти ще се реализира визията за България-облигационни заеми, публично-частно партньорство (днес вече то е развито в публично-частно партньорство в името на личността-PPPP), в което държавата или нейните представителни организации встъпват в ролята на временни участници/предприемачи, концесии и кредити за инвестиции в производства от визитната картичка на България. Чуждите инвестиции са:

· Инструмент за източване на национални ресурси към фирмата-майка в

чужбина;

· Бомба със закъснител, защото всеки момент могат да закрият

производството в България да предизвикат социални вълнения, без да носят никаква отговорност;

С чужди инвестиции България свети не със собствена светлина, а с отразената на фирмите-майки или на фирмите-клиенти на произвежданата продукция;

- Критерии за съхранение на историческата, културната и демографската идентичност на българския народ,

- В каква степен е допустима чужда собственост и технология по отношение на територия, културна идентичност, конкурентност по мащаб и ниво на образованието;

Докато не се приеме такава визия всички опити да се възстанови правото на конкретен суверенитет биха били успешни, но за кратък период, защото другите проявления на суверенитета ще надделеят и ще бъде невъзможно да се задържи това право. Например да се възстанови паричния суверенитет (съхраняване на българския лев), зависимостта от вземаните решения на ЕС по отношения на:

· търговска политика;

· кредитни задължения за реализиране на икономически неефективни

политики;

· силна бюрократична структура, развиваща се в направление диктатура;

на бюрокрацията на този съюз ще принудят България да прехвърля все повече права на един съюз без имунитет, спорен международен авторитет и без перспективи за успешно бъдеще. С влизането в Еврозоната се постигна последната цел на управляващите и България се превръща в кораб в бурно море с повреден компас и скъсани платна. Остава унищожителната квази цел-„До доживеем до утре“. За такъв кораб намаляват желаещите да се качат.

Именно в името на реализирането на тази визия трябва да се кълнат депутатите, независимо от партийната си принадлежност. Те така и така не спазват конституцията или я употребяват в собствен, партиен интерес и се налага да има Конституционен съд, който да коригира техните действия спрямо нея.
Тази визия трябва да защитава националния суверенитет във всичките му проявления и тя да бъде в основата за признаване на ангажименти от участие в международни съюзи и организации.

Според Франсис Бейкън „Истината е дъщеря на времето, не на властта.“ А ако народът поиска своя суверенитет, може да се сбъдне предупреждението на Сократ „Тълпата, когато упражнява своята власт, е по-жестока от тираните на Изтока“. Това не трябва да го забравят бивши и настоящи управляващи, защото „Справедливостта започва с възмездие, а отмъщението е единствената справедливост, на която много хора се доверяват“ според Матю Стоувър.

Информационни източници:

Принципи за народния суверенитет, https://lawacademybg.wordpress.com/kurs1/oud/oud4/

Суверенитетът и правата на националната държава в рамките на ЕС и Еврозоната,

https://bezlogo.com/2014/01/%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD.html

България губи ли суверенитета си? , https://24may.bg/2025/08/06/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b3%d1%83%d0%b1%d0%b8-%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d1%83%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b8/

How National Sovereignty Influences Economic Policy and Decisions, https://www.numberanalytics.com/blog/national-sovereignty-economic-policy-decisions#:~:text=This%20article%20explores%20how%20national%20sovereignty%20influences%20economic,decision-making.%20Defining%20National%20Sovereignty%20in%20the%20Economic%20Context

23. 11.2025 г.

Поч. проф. д-р инж. Александър Трифонов

БРОЙ 10-12/2025 Aвтор: сп. Сигурност https://www.brodbg.com/news-2-2521-Novo!_Broj_OktomvriDekemvri2025.html

https://www.brodbg.com/news-1-2520-SUVERENITETaT_KATO_INDIKATOR_ZA_UPRAVLENIETO_NA_DaRZhAVATA.html

понеделник

Предизвикателствата пред инвеститорите, валутите и Еврозоната. Каква е позицията на Димитър Радев?

Предизвикателствата пред инвеститорите, валутите и Еврозоната.

Каква е позицията на Димитър Радев?

На 24 юни т.г. бе публикувано проучването „Global Public Investor 2025“. За него са били анкетирани 90 официални институции, включващи 75 централни банки и 15 публични пенсионни и суверенни фонда, с общо активи над 7 трилиона долара.

Основните изводи в проучването са:

ü 31% от мениджърите на резерви, в сравнение с едва 4% миналата

година, сега посочват геополитиката като основен фактор, формиращ инвестиционните решения, като 96% от централните банки посочват тарифите и търговската защита като основна грижа.

ü Докато 70% от централните банки са все по-загрижени за

политическата среда в САЩ, над 80% все още виждат долара като предлагащ сигурност и ликвидност, което сочи към постепенна диверсификация, а не към бърза дедоларизация.

ü Нетно 16% от централните банки (или само 12 банки) планират да

увеличат запасите си от евро – повече отколкото за която и да е друга валута, докато Германия се нарежда като най-атрактивния развит пазар сред публичните фондове.

ü 32% от централните банки очакват да увеличат запасите си от злато

през следващите 12–24 месеца, като над 20% прогнозират цената да надхвърли 3500 долара за унция.

ü Нетно 28% от мениджърите на резерви се стремят да увеличат

средствата си за държавни облигации, докато публичните фондове се задържат стабилно във всички класове активи на фона на продължаващата пазарна несигурност.(https://www.omfif.org/global-public-investor-2025)

Други важни констатации:

Ø 80% от управляващите активи смятат, че геополитиката ще бъде сред

трите най-важни фактора за вземане на решения в продължение на много години. Тя се е оказала по-важна от инфлацията, лихвите по рефинансиране и технологичните промени.

Ø Що се отнася до развиващите се пазари, централните банкери от тези

страни са много по-ентусиазирани относно юана, който те очевидно предпочитат пред европейската валута. Като цяло 32% планират да увеличат инвестициите си в юани, докато 25% предпочитат еврото. Само 2% намаляват инвестициите си в юани, докато около 10% възнамеряват да намалят инвестициите си в евро. Интересното е, че една от най-твърдите валути в света, швейцарският франк, не е особено популярен: само 8% са заявили, че биха искали да увеличат инвестициите в него.

Ø През последните 12 месеца цената на златото скочи с 40%, което е едно

от най-бързите увеличения през последните десетилетия. Според проучването, 70% от централните банки съхраняват физически златни кюлчета, а не ETF-(борсово търгувани фондове) и или фючърси, а някои репатрират резерви от чуждестранни хранилища (Германия и Италия).

Ø 60% от анкетираните са заявили, че очакването за по-ниска

относителна доходност ги обезкуражава да инвестират в еврото. Освен това като диверсификация във валутните резерви и икономически перспективи юанът (RMB) изпреварва долара и еврото, а като доходност/възвръщаемост юанът почти се изравнява с еврото. Златото измества еврото от втора позиция като ликвиден резерв, в противоречие с желанието и твърдението на председателя на ЕЦБ г-жа Лагард. Същевременно Европа все повече охлажда отношенията си с Китай.

Ø Абсолютно сигурно е, че централните банки не искат да инвестират на фондовия пазар. Алтернатива на златото са краткосрочните държавниоблигации на най-надеждните държави. И въпреки всички очаквания от Bitcoin, държавните инвеститори остават скептични към него. Само 10% от централните банки сериозно обмислят закупуването на каквито и да е цифрови активи поради волатилност(неопределим риск при цената на финансовите активи) и регулаторни проблеми.

В това проучване има участие и гуверньора на БНБ-г-н Димитър Радев с доклад на тема „Реагиране на нестабилността на политиката – перспективите за публичните инвеститори“. Той потвърждава, че „Определящата характеристика на настоящата ни среда е нестабилността. Но тази нестабилност не е просто пазарен шум. Тя сигнализира за по-дълбоки, системни промени. Вече не се справяме с временни дислокации; работим в един фундаментално по-несигурен свят–свят, в който самата политика се е превърнала в източник на нестабилност.“

Към характеристиките на ситуацията той включва:

- Геополитическото напрежение се засилва. Търговските потоци се политизират. Финансовите санкции са по-чести и все по-целенасочени. Това не са временни смущения – те прекрояват световната финансова система при по-слаб глобален растеж, нестабилни капиталови потоци и повишена пазарна нестабилност.

- При такава среда стратегическата устойчивост трябва да има предимство пред тактическото прогнозиране. Диверсификацията остава важна, но вече не е достатъчна.

- Управлението на резервите не може да бъде изолирано от паричната политика или финансовата стабилност. Нашите инвестиционни решения трябва да подкрепят, а не да усложняват, по-широки политически цели–особено по време на периоди на стрес. Външно координацията с фискалните власти и международните институции е от решаващо значение.

- Едва тук, пред чуждите си колеги г-н Радев признава: Забавянето на тези икономики, предизвикано от отслабващата световна търговия, представлява реални рискове за нашия износ и инвестиционни потоци. Същевременно преструктурирането на глобалните вериги за доставки въвежда несигурност относно бъдещите търговски пътища и производствени центрове. Макар че пълното въздействие е трудно да се определи количествено, рисковете очевидно са наклонени надолу, с потенциални последици за средносрочния растеж. Застаряването на населението, климатичният преход и технологичните смущения не са далечни заплахи–те са настоящи инвестиционни реалности.

Той заявява, че „за България тези развития правят дългогодишната ни амбиция да се присъединим към еврозоната по-актуална–и по-неотложна– от всякога.“ Интересно е, че не си позволява да назове датата 1 януари 2026 г.

Неразбираемо е как неговата позиция, че с приемането на еврото ще се закрепи паричната политика на България в рамките на ЕЦБ, като същевременно утвърждава, че „трябва да преразгледаме понятието за стратегическа автономност – не само на европейско ниво, но и на национално ниво.“ За каква автономност на национално ниво, след като БНБ става филиал на ЕЦБ. Представителят на България няма право на вето на неизгодни за нашата страна решения. България трябва да спазва политиката на ЕЦБ, защото няма подписан между Правителството и ЕЦБ документ за правата за провеждане на автономна политика в името на благоденствието на българския народ.

- Безотговорно звучи и позицията, че „с приемането на еврото като наша национална валута, ще започнем да диверсифицираме валутните си резерви в други валути“, без да уточнява, че това ще бъде под контрола на ЕЦБ като вид и обем. Как ще обясни г-н Радев недалновидната политика на БНБ досега по отношение на диверсификацията на надеждите резерви, които са според него 90% в евро и 10 % в злато. А тенденцията е била видна още от 2023 г. и особено при защита от геополитически риск, инфлация и несигурност на международната парична система. Умишлено или случайно?

- Неразбираемо е и позицията му, при „при по-слаб глобален растеж, нестабилни капиталови потоци и повишена пазарна нестабилност“ БНБ ще коригира рамката за управление на риска като намали кредитния праг от AA– на A–, както е записано и в Закона за БНБ. Това той потвърждава и в публикацията си (на английски) за 2-годишното академично списание "Bulgarian Journal of International Economics and Politics“ от 2.07.2025 г. под заглавие „Присъединяването към еврозоната представлява стратегически щит за България“. (https://novini.bg/article/2025070214310925045) Едва ли не провъзгласява „Юруш на кредитите“. А кой ще ги връща? Докато за фирмите е ясно, но тези на Правителството ще ги плащат децата, внуците и правнуците ни. Защото при колониална икономика, икономика на ишлеме, без икономика, гарантираща националната сигурност и автономност България ще трябва да се раздели може би с територия, с отказ на суверенитет и подчинение на чужди интереси.

Демагогично звучи и другото негово заявление, че „чрез реформи ще се разшири инвестиционната вселена–потенциално и включително инструменти като ETF. Естествено, всички подобни инструменти ще бъдат подложени на строга оценка, за да се гарантира съответствие с нашите основни цели: запазване на капитала и осигуряване на ликвидност.“ И това в момент, когато другите му колеги заявяват, че ще избягват инструментите като ETF. С това заявление г-н Радев признава, че знае, че по указание на ЕЦБ ще трябва да купува чрез тези фондове облигации на задлъжнялите към ЕЦБ държави от Еврозоната и при това без право на отказ и при ниска ликвидност. Строгата оценка може да се разглежда като опит за оправдание на скритите ангажименти към ЕЦБ.

Всичко гореизложено се крие от населението, за да се спази навярно жертвоприношението на България на ламята ЕЦБ. БНБ досега не изпълни решение на МС да публикува доклад за ползите и рисковете от приемане на еврото. Но фактите и истината не може да се удавят, те винаги изплуват и идва времето на възмездието. А народното възмездие е безалтернативно и безмилостно. Според Николай Бердяев „ Адът е нужен не за това злите да получат възмездие, а за това, че човек не бива да бъде насилван и принудително въведен в рая“. А ако еврозоната не се окаже рая, да не би адът да дойде в България?

7.07.2025