Суверенитетът като
индикатор за управлението на държавата
Ако една политическа общност не притежава тази абсолютна, постоянна и
единствена власт, която Боден нарича суверенитет, тогава тя не е държава.
Проф. Даниел Вълчев
В последните месеци суверенитетът
навлезе силно в дискусиите, аргументите и дори при опасенията от провежданата политика
от правителството. Суверенитетът като атрибут на държавното управление има дълга
история, но той винаги се разглежда като право на върховна власт, превъзходство,
господство, независимост на държавата във външните ѝ работи и върховенството на
държавната власт във вътрешните ѝ работи. И това в зависимост от строя, по
който е устроена държавата.
Суверенитетът е изключителното право на държавата да установява и упражнява
власт на своята територия, както и нейната независимост при вземането на
международни решения. Той изразява върховната власт на държавата на нейната
територия и нейната независимост в международните отношения, което означава, че
никоя външна сила не може да диктува поведението на държавата във вътрешните
или външните работи без нейно съгласие.
В началото на 20-ти век, от гледна точка на международното право,
„суверенитет“ е абсолютното и изключително право на държавата да решава всички
вътрешни въпроси независимо от волята на другите и правото да сключва всякакви
споразумения с други държави. Терминът държавен суверенитет също се използва за
обозначаване на това понятие, за да се разграничи от понятията за национален и
народен суверенитет.
Бъдещето на националния суверенитет ще зависи от способността на държавите
да балансират своята независимост с отговорностите и ползите от глобалното
сътрудничество, намирайки средно положение, което запазва националната
идентичност, като същевременно възприема възможностите на глобализирания свят.
Следва, че суверенитетът трябва да се разглежда като събирателно понятие,
което включва проявленията му като държавен, национален, народен, икономически,
финансов/паричен, културен.
Възникват следните въпроси относно използването на този термин
„суверенитет“ при оценка политиката на всички правителства през изтеклите 35
години преход:
Ø До каква степен е
независима България по отношение на
вътрешната политика
след като регламентите на Европейския съюз са над националните закони?
Регламентът е законодателен акт
на Европейския съюз, който
е незабавно изпълним, като правило, във всички държави членки едновременно.
Регламентите са в известен смисъл еквивалентни на „актове на парламента“, в
смисъл, че техните разпоредби не трябва да се осъществяват в националното
законодателство чрез мерки за прилагане. Когато
регламент влезе в сила, той отменя всички национални закони, отнасящи се до
един и същи предмет и последващото национално законодателство трябва да бъде съобразено
с регламента. Правната основа за приемането на регламенти е член 288 от Договора за
функционирането на Европейския съюз (предишен член 249 от ДЕО)
„С оглед на упражняването на компетенциите
на Съюза, институциите приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и
становища. Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята
цялост и се прилага пряко във всички държави членки.“
Регламентите и директивите не могат да се обжалват. Тяхното неспазване и
нехармонизиране с националното законодателство води до наказателни
процедури за страната. Този договор не
беше предложен за обществено обсъждане/референдум, с което беше игнориран
народния суверенитет.
Предоставила ли е
България своя държавен и народен суверенитет на Европейския съюз след като
регламентите подменят националните парламенти и кой е оценил ползите и вредите
от това предоставено право? Кой носи отговорност за това предоставено право,
без да е чут гласа на народа, респ. игнориран ли е народния суверенитет? Европейските институции могат да
наказват, но не се интересуват от съблюдаване на правото в отделните
страни-членки. Излиза, че напразно сме
отстъпили върховната власт на тези европейски институции. Не може 240 депутати да решават съдбата на милиони. Следва, че той може да
бъде преразгледан и съобразен съгласно националните интереси.Докога може да продължи това?
Ø Не сме ли вече
изгубили Икономически си суверенитет, който
означава „Способността на държавата да контролира
своите ресурси, икономическа политика и финансова система. Това включва защита
от външен икономически натиск, контрол върху стратегически индустрии и природни
ресурси.“ след като:
- бяха затворени 3 и 4 блокове на
АЕЦ „Козлодуй“, за да не може да имаме свръх приходи от продажбата на
електроенергия. Дори тогавашния ръководител на
представителството на Европейската комисия у нас Майкъл Хъмфри заяви през 2007
г., че въпросът за повторно отваряне на 3- и 4- и блок не може да се поставя. Не
успяхме да защитим каква електроенергия ще ни е необходима в следващите 10-20
години, защото нямахме визия какви производства ще бъдат запазени и защитени
като национални, макар и някои да бъдат приватизирани. Същевременно изпълнителният
директор на АЕЦ „Козлодуй" тогава-Иван Генов уточни, че затварянето на 3-и
и 4-и блок стана след редица положителни заключения за блоковете от
международните експерти. „Затварянето им беше политическо решение и няма нищо с
техническото им състояние и нивото на сигурност". А електроенергията е кръвта на една икономика и така България беше
обречена на икономическа деградация. Днес трябва да плащаме 30 млрд. долара за
нови блокове;
- България не може да прилага
инструментите за „поощряване на износа“ и „ограничаване на вноса“(„ажио“ и
„дизажио“) в търговските операции и особено след приемане на еврото, тъй като
всички парични потоци ще се контролират от ЕЦБ.
Също така
без разрешението на ЕЦБ няма да може Правителството да предоставя субсидии и
субвенции за стимулиране на важни за икономическия растеж отрасли в
икономиката, за подобряване на благосъстоянието на населението. Следва, че България губи възможността за провеждане
на собствена финансова политика. При анализ на засягането на прерогативите на
суверенната държава вследствие Договорите от Маастрихт и Амстердам, се стига до
заключението, че има достатъчно основания да се приеме, че държавата запазва
това свое качество. Но
що се отнася до основните компетенции на държавата, осъществяването на
Икономическия и валутен сьюз има за последица прехвърлянето на един важен
аспект на „материалния“ суверенитет – паричната политика. „Прехвърлянето
на правомощия, свързани с националния икономически суверенитет, остава
ограничено.“; Започна да се говори за делим суверенитет, но дали някой от
управляващите и депутатите би разрешил да раздели правото да се харчи съдържанието
в портмонето му с някой пенсионер. Това е предателство макар и скрито под
ангажименти към ЕС и Еврозоната.
Същото се повтаря със „Зелената
сделка“, „Въглеродния отпечатък“, разходите за превъоръжаване. Без икономически анализ на ползите за
националните икономики едни чиновници в Брюксел защитават бюрократични, но и
частни и корпоративни интереси като лишават по-бедни страни в ЕС от възможности
за икономически просперитет.
Ø Регламентите се различават по принцип от директивите, които не се
прилагат пряко, а първо трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства
на страните членки. Регламентите могат да се приемат чрез различни
законодателни процедури в зависимост от техния предмет.
Кой ще носи отговорност за приетото Приложение № 3 („Дейност или договори,
включващи строителство или услуги, за които законът се прилага“) в (Приложение
№ 4 в Директивата) Закона за концесиите, утвърден с указ на Президента № 240 от
27 октомври 2017 г. въз основа на директива 2014/23 на ЕС, а именно:
Код по СVР Наименование
75100000-7 Услуги на държавното управление
75110000-0 Услуги по общо функционално управление на
държавата
75124000-1 Услуги на държавното управление
в областта на отдиха, културата, спорта и религията
75130000-6 Спомагателни услуги за държавното управление
като цяло
75200000-8
Услуги на държавното управление за обществото като цяло
75211000-8 Услуги в областта на външните работи
75211100-9
Дипломатически услуги в чужбина
75211110-2 Консулски услуги в чужбина
75211200-0 Услуги, свързани с външноикономическа помощ
75211300-1 Услуги, свързани с външна
военна помощ
75230000-7 Услуги на
правораздаването и съдебната дейност
Нямат
ли тези услуги пряко отношение към националната сигурност? Показателен пример как в закон се предава
националния суверенитет.
За да скрият депутатите това предателство в това приложение са публикувани само кодовете на CVP(Общ терминологичен речник
за обществени поръчки), без да бъдат разшифровани, разчитайки, че никой няма да
интересува от значението им. Това показва, че е направено съзнателно, а същевременно не се взе под
внимание становището на Съюза на икономистите в България от 28.04.2016,
подготвено с мое участие.
Пример
как ЕС краде суверенитета на
страните-членки като се обоснова с провеждане на единна политика в различни
области, но не дава възможност страните да напасват директивите към
националните интереси.
Страните в ЕС са с различно ниво на обществено-икономическия живот, интереси,
цели.
Диктаторското отношение на институциите на ЕС към опит за
провеждане на собствена политика е видно от резолюцията на ЕП от 13 октомври
2020 г. да се игнорира Решението на Конституционния
съд по конституционно дело №3 от 2018г. срещу ратифицирането на Истанбулската
конвенция: „ЕП призовава българските органи …. да
направят необходимото, за да се даде възможност за ратифициране на Конвенцията
от Истанбул, и да въведат колкото е възможно повече елементи от Конвенцията,
които съответстват на конституционния ред в България“.
Не е ли това опит на Европейския парламент да накара правителството на България
да предаде своя национален суверенитет. И след този опит правителствата на България
продължават безропотно да спазват решенията на институциите на ЕС. Докога?
Същевременно тази директива се използва користно да се отмени Закона за
публично-частно партньорство, което страни като Франция, Полша не допуснаха.
Прави
впечатление основанията, защо не е сработил ефективно този закон, а именно:
- с писмо изх.
№ 03-06-33/18.08.2015 г. Сметната палата
заключава: „По наше мнение, причините
дългоочакваният ЗПЧП да няма реално приложение могат да се търсят в следните
насоки: установяването на формални, публични и прозрачни процедури за избор на
частен партньор“;
- становището на
Министерството на финансите е в писмо № 03-00-1048/31.08.2015 г. „Положителните страни на ЗПЧП със сигурност
включват максимална публичност и прозрачност на процесите“. А в Закона за
концесиите са оставени вратички за корупция. Вирусът на корупцията е
заразителен и опасен, защото тя поражда изкушението към престъпления и дори
срещу суверенитета на България. Това обаче не прави впечатление на Европейската
комисия и днес, след 10 години еврокомисарят
по правосъдието Майкъл Макграт да се тревожи, че няма борба с
корупцията по високите етажи на властта. Може би тази тревога е демагогия,
защото корупционни зависими управляващи са послушни на Европейската комисия и
не възразяват на нейните решения, програми, цели.
Ø Според Устава на ООН (1), всички държави-членки имат равни права и
отговорности в
международната правна система. Формалното
равенство не изключва действителното неравенство във властта и влиянието, но гарантира
равен правен статут. Възниква противоречието, че сме отстъпили върховната
власт на една организация Европейски съюз“, която не може да има суверенитет, а
в същото време тя провежда дейности, които нарушават суверенитета в сложното му
проявление в страните-членки.
Принципът на народния суверенитет означава, че източник и субект (носител)
на властта в държавата е народът. На него принадлежи върховенството при
осъществяване на държавната власт. Съдържание на принципа на народния
суверенитет е народовластието, осъществено чрез различни форми и способи.
В чл.1, ал. 2 и 3 от Конституцията се прогласява
принципът на народния суверенитет и се разкрива неговото съдържание,
формите и механизмите за осъществяването му и са регламентирани гаранции срещу
посегателството върху него.
Според чл.1, ал.2, „Цялата
държавна власт произтича от народа”. Народът е източникът на
властта.
След 35 години преход се оказа, че
управляващите са отнемали по-малко от суверенитета на народа, без да искат
неговото разрешение и са го прехвърлили отново без съгласието на суверена, на
народа на ЕС и НАТО. Следва ли да искаме да си върнем това право на
суверенитет?
Възниква провокационен отговор. Защо ни
е суверенитет, след като ние нямаме приета с народен референдум визия за икономическото,
техническо и производство състояние на България до 2050 г. Тази визия да бъде в
основата на полагането на клетва от депутатите, а не да се кълнат в
конституцията, която те не я спазват текущо. Нито една партия, движение не се
постара да си постави за цел да бъде приета такава визия. Без такава визия България не може да защити нито една област от
обществено икономическия живот от чужди интереси. Личното благополучие
депутатите поставяха пред общественото. Една такава визия трябва да даде аргументиран
отговор на някои от следните въпроси:
- Какъв
ще бъде балансът между държавната, общинската, публичната, частната,
кооперативната и колективната собственост;
- Какви
производства ще бъдат визитната картичка на българската национална икономика. В
името на тази визитна картичка да се поканят български специалисти, реализирали
се в чужбина, за да я осъществят.
- Какъв да бъде делът на държавата и държавно-частни структури във важни за
националната сигурност области-селско стопанство, транспорт, енергетика,
водоснабдяване, наука, здравеопазване, образование;
- В кои области България трябва да
развива високи технологии на база традиции, суровини и интелектуален потенциал;
- С какви инструменти ще се реализира
визията за България-облигационни заеми, публично-частно партньорство (днес вече
то е развито в публично-частно партньорство в името на личността-PPPP),
в което държавата или нейните представителни организации встъпват в ролята на
временни участници/предприемачи, концесии и кредити за инвестиции в
производства от визитната картичка на България. Чуждите инвестиции са:
·
Инструмент за източване на национални ресурси към фирмата-майка в
чужбина;
·
Бомба със закъснител, защото всеки момент могат да закрият
производството в България да предизвикат социални
вълнения, без да носят никаква отговорност;
С чужди
инвестиции България свети не със собствена светлина, а с отразената на
фирмите-майки или на фирмите-клиенти на произвежданата продукция;
-
Критерии за съхранение на историческата, културната и демографската идентичност
на българския народ,
- В
каква степен е допустима чужда собственост и технология по отношение на територия, културна
идентичност, конкурентност по мащаб и ниво на образованието;
Докато
не се приеме такава визия всички опити да се възстанови правото на конкретен
суверенитет биха били успешни, но за кратък период, защото другите проявления
на суверенитета ще надделеят и ще бъде невъзможно да се задържи това право. Например
да се възстанови паричния суверенитет (съхраняване на българския лев),
зависимостта от вземаните решения на ЕС по отношения на:
·
търговска политика;
·
кредитни задължения
за реализиране на икономически неефективни
политики;
·
силна бюрократична
структура, развиваща се в направление диктатура;
на бюрокрацията на този съюз ще принудят
България да прехвърля все повече права на един съюз без имунитет, спорен
международен авторитет и без перспективи за успешно бъдеще. С влизането в
Еврозоната се постигна последната цел на управляващите и България се превръща в
кораб в бурно море с повреден компас и скъсани платна. Остава унищожителната
квази цел-„До доживеем до утре“. За такъв кораб намаляват желаещите да се
качат.
Именно
в името на реализирането на тази визия трябва да се кълнат депутатите,
независимо от партийната си принадлежност. Те така и така не спазват конституцията или я употребяват в
собствен, партиен интерес и се налага да има Конституционен съд, който да
коригира техните действия спрямо нея. Тази визия трябва да защитава националния суверенитет във всичките му
проявления и тя да бъде в основата за признаване на ангажименти от участие в
международни съюзи и организации.
Според Франсис Бейкън „Истината е дъщеря на времето, не на
властта.“ А ако народът поиска своя суверенитет, може да се сбъдне предупреждението
на Сократ „Тълпата, когато упражнява
своята власт, е по-жестока от тираните на Изтока“. Това не трябва да го
забравят бивши и настоящи управляващи, защото „Справедливостта започва с възмездие, а отмъщението е единствената
справедливост, на която много хора се доверяват“ според Матю Стоувър.
Информационни източници:
Принципи за народния суверенитет,
https://lawacademybg.wordpress.com/kurs1/oud/oud4/
Суверенитетът и правата на националната държава в
рамките на ЕС и Еврозоната,
България губи ли суверенитета си? ,
https://24may.bg/2025/08/06/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b3%d1%83%d0%b1%d0%b8-%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d1%83%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b8/
How
National Sovereignty Influences Economic Policy and Decisions,
https://www.numberanalytics.com/blog/national-sovereignty-economic-policy-decisions#:~:text=This%20article%20explores%20how%20national%20sovereignty%20influences%20economic,decision-making.%20Defining%20National%20Sovereignty%20in%20the%20Economic%20Context
23. 11.2025 г.
Поч. проф. д-р инж.
Александър Трифонов
БРОЙ
10-12/2025 Aвтор: сп. Сигурност
https://www.brodbg.com/news-2-2521-Novo!_Broj_OktomvriDekemvri2025.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар