Икономическата сигурност-тест за политици и управляващи
Глупавият проумява само онова, което
вече е станало.
Омир
Икономическата сигурност е елемент от националната
сигурност и ситуацията около конфликта Русия-Украйна извади на повърхността нейното
подценяване.
В Стратегията за национална
сигурност се споменава само за икономическата стабилност, а не за икономическата
сигурност. Споменати са обаче енергийната и екологичната сигурност. В раздел II.2. Национални интереси, в т.19. Други важни интереси е записано: гарантиране на икономическа,
финансова и социална стабилност и икономически просперитет. За да се разкрие
същността на двете понятия - икономическа
стабилност и икономическа сигурност – би следвало да се се изследва тяхната роля в
икономическите процеси и се анализират критериите и показателите, по които да
бъдат оценявани.
Икономическата
сигурност отразява задълженията и отговорностите на правителството да осигури чрез
своята политика дълготрайно благополучие на населението в съответствие с чл. 25
на Декларацията на ООН за правата на човека „Всеки има право на стандарт на живот, достатъчен за здравето и
благополучието на него и на семейството му, включително храна, облекло, жилище
и медицински грижи и необходими социални услуги, както и право на сигурност в
случай на безработица, болест , увреждане, вдовство, старост или друга липса на
препитание при обстоятелства извън неговия контрол.“
В макроикономиката икономическата сигурност е такова състояние или ниво на развитие на средствата за производство в страната, при които
процесът на устойчиво развитие на икономиката и социално-икономическата
стабилност на обществото се осигуряват практически, независимо от наличността и
действията на външните фактори. Икономическата сигурност покрива широк спектър
от сектори, върху които тя директно или индиректно оказва влияние - от
промишленост през културата, етническото съжителство, демографията, здравеопазването.
Икономическата стабилност се
оценява чрез критерии като инфлация, съотношение дълг към брутния вътрешен
продукт (БВП), дефицити, лихви, валутна стабилност. Икономическа стабилност може да има и при стабилна бедност.
Дори Международният валутен фонд
(МВФ) признава, че „известна нестабилност е неизбежна в
динамичната икономика. Предизвикателството, с което се сблъскват правителствата
по целия свят, е да минимизират икономическата нестабилност, без да пречат на
способността на икономиката да подобрява стандарта на живот с по-висок растеж и
производителност на работните места.“.
Възниква въпросът как и с какви критерии и показатели може да се определи
икономическата сигурност. А те са:
Критерий
първи: Брутен вътрешен продукт (БВП):
Брутният вътрешен продукт (БВП) е
общата стойност на всичко, произведено в границите на дадена страна. Неговият
растеж показва потенциала на държавата да задоволява потребностите на
населението да се справя с икономически и финансови кризи. Критерият е важен за
авторитета на държавата на международния пазар, относно нейната привлекателност
като партньор в международната икономика.
Брутен вътрешен продукт и брутен
вътрешен продукт на глава от населението на Република България според
Световната банка за периода 1980 – 2020 г.
Таблица № 1
|
Параметър |
Година |
Нарастване |
|||||
|
1980 |
1990 |
2000 |
2010 |
2021 |
2010-2021 |
1990-2021 |
|
|
БВП, млрд. долара |
19, 84 |
20, 63 |
13, 25 |
50, 38 |
80,227 |
59,2% |
3,9 пъти |
|
БВП на глава от населението, долари |
2 239 |
2 367 |
1 621 |
6 812 |
11 645 |
70,9% |
4,9 пъти |
GDP
(current US$) - Bulgaria | Data (worldbank.org), https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.MKTP.CD?locations=BG
Фиг.1 БВП-общо фиг.2. БВП изменение в %
фиг.3.БВП на глава от насел.
https://data.worldbank.org/indicator/Ny.Gdp.Mktp.Cd?end=2020&locations=BG&start=1980&view=chart
БВП е най-нисък през 1994
г. – 9,7 млрд. долара, поради фалита на държавните предприятия (при някои
целенасочено) и тяхната подготовка за приватизация, с което се нарушиха основни
технологичните вериги. В същия период
се появяваха и фалираха частни банки, което оказа негативно влияние на
финансовите взаимоотношения на всички нива в държавата. В периода на оформяне сферата
на частния бизнес и достигане броят на малките и средни предприятия
над 200 хиляди, което представлява 99.1%
от всички предприятия, БВП до 2002 г. се задържа в
рамките на 15-18 млрд. долара. През 2009 г
БВП нараства до 54,4 млрд. долара., което е свързано
с подготовката и приемането на България в ЕС. След това с преориентиране към
икономически взаимоотношения с ЕС, следва плавно нарастване и през 2021 г БВП
има нов пик от 80,23 млрд. долара. На човек от населението от обема на БВП се падат 19 268 лв. или 11 645 долара.
Преизчислен в евро, БВП е съответно 67 871 млн. евро, като на човек от
населението се падат 9 852 евро.
По брутен вътрешен продукт
на глава от населението през 1988 г. България е заемала 25-то място в света, през 2009 г. е на 85 място, а през 2013 г. заема 78-мо
място в света по данни на Международния валутен фонд. Брутният
вътрешен продукт на България през 2021 г. e 132 744 млн. лв. по текущи цени, спрямо 2020 г се
увеличава в реално изражение с 4,2%. (виж.Таблица 1).
През 2021 г. България е на 50 място по БВП
според Международния валутен фонд, а по БВП на глава от населението на 84 място
с 11 645 долара. Пред нас са Румъния, Словакия, Естония.
През 2021
г. Люксембург и Ирландия отбелязват най-високо ниво на БВП на човек от
населението в ЕС, съответно
177% и 121% над средното за ЕС равнище. България е
държавата членка с най-нисък БВП на човек от населението с 45% под средното за
ЕС равнище.
Независимо от това увеличение на БВП
България остава най-бедната в Европа страна с около 50%, както по доход на
глава от населението спрямо средния в ЕС, така и по стандарт на покупателна способност (СПС),
респ. като стандарт на живот(виж.табл.
2)
БВП на глава от
населението за 2020 г.
Таблица № 2, в щ. долари
|
България |
Унгария |
Словакия |
Нидерландия |
Австрия |
Словения |
ЕС |
Люксембург |
|
24 614 |
33 077 |
31 356 |
59268 |
55 684 |
39 769 |
47092 |
117 500 |
GDP per capita,
PPP (current international $) | Data (worldbank.org)
https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.PP.CD
Същевременно България е на 10-то място в
Европа по територия (в сравнение с Унгария, Словакия, Дания, Нидерландия и т.н.)
и е престъпно, че заема толкова непристижно място в ЕС. За обяснение
на този факт трябва да се анализират компонентите, които определят БВП.
Компонентите на БВП включват разходи за
лично потребление - общата стойност на произведените стоки/продукти
и услугите (П), бизнес инвестиции (БИ),
държавни разходи, които включват разходите за здравеопазване, отбрана, инфраструктура, образование, полиция и т.н., (Р), баланса на износ (И) - внос (В). БВП се изчислява по
формулата П + БИ + Р + (И - В). Особено значение за икономическата сигурност
имат компонентите „Бизнес ( или
известни също като вътрешни инвестиции) инвестиции
на национално и секторно ниво, както и компонента баланс “износ-внос“.
Компонент „Бизнес/вътрешни инвестиции“
Този компонент се разглежда в
негови 2 проявления:
·
Частни инвестиции в
дълготрайни материални активи- производствено
оборудване, производствени сгради,
земя и тяхната динамиката по отделните сектори в исторически аспект(виж табл.3).
Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности за периода 2000-2007г. и 2008 – 2020 г
Таблица № 3, в хил. лв.
|
Сектор /
Година |
2000 |
2002 |
2004 |
2006 |
2007 |
|
Общо - всички икономически дейности |
5409443 |
7220526 |
9949554 |
17742863 |
27446562 |
|
Селско, ловно и горско стопанство |
110805 |
203517 |
373124 |
463635 |
638208 |
|
Рибно стопанство |
- |
1268 |
3231 |
3329 |
3906 |
|
Добивна промишленост |
115619 |
115119 |
157178 |
350753 |
472495 |
|
Сектор / Година |
2008 |
2012 |
2014 |
2016 |
2018 |
2020 |
|
1. Общо за страната |
29424189 |
19091492 |
20123833 |
17671830 |
19249299 |
23157131 |
|
2. в т.ч. с преобла-даваща чужде-странна форма на
собственост (50%+) |
8388108 |
6063058 |
5399831 |
3967469 |
4400161 |
3932867 |
|
A Селско, горско и рибно стопанство |
930583 |
1479905 |
1441486 |
1315656 |
1622082 |
1405677 |
|
B-E Индустрия (с изкл. на строителството) |
9105630 |
7602323 |
6324499 |
5692090 |
5729893 |
5377872 |
|
F Строителство |
3921707 |
1088400 |
1903340 |
1074825 |
1503061 |
1916645 |
|
G-I Търговия,
транспорт, хотелиерство и ресторантьорство |
6828360 |
3588034 |
5003249 |
4744915 |
4910272 |
7516072 |
|
J Създаване и
разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения |
799846 |
618032 |
769961 |
673383 |
554651 |
700012 |
|
K Финансови и
застрахователни дейности |
718130 |
368767 |
416250 |
407260 |
447343 |
335973 |
|
L Операции с недвижими
имоти |
3788817 |
1895653 |
1364099 |
1552160 |
2019271 |
2223393 |
|
M_N Професионални
дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности |
1260356 |
782810 |
999853 |
966536 |
1197842 |
1127288 |
|
O-Q Държавно
управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа |
1787209 |
1443543 |
1583773 |
978850 |
980047 |
2304345 |
|
R-U Култура, спорт и
развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности |
283551 |
224025 |
317323 |
266155 |
284837 |
249854 |
Източник: НСИ
Относителен дял на инвестициите в ДМА по сектори за периода 2008-2020 г.
Таблица № 4
|
Сектор / Година |
2008 |
2020 |
|
Индустрия |
30,95 |
23,22 |
|
Селско
стопанство
|
3,16 |
6,07 |
|
Строителство |
13,33 |
8,28 |
|
Услуги ( G-I, J, K,L) |
41,35 |
46,54 |
|
Професионални дейности и научни
изследвания |
4,18 |
4,86 |
|
Държавно управление; образование; здравеопазване и социална работа |
6,07 |
9,95 |
|
Култура |
0,96 |
1,08 |
От данните в таблица № № 3 и 4 могат да се направят следните констатации:
-
В периода от 2000 до
2008 г. при ДМА се наблюдава ръст както следва:
ü Общо за страната 4,07 пъти ( 407%);
ü В сектор „Селско, горско
и рибно стопанство“- 5,8 пъти (580%);
ü В сектор „Добивна и
преработваща промишленост“-2,7 пъти( 270%);
-
В периода 2008-2020 г.
се запазва относителният дял (%) на инвестициите за
ДМА в различните сектори както намаление се наблюдава в сектор „Индустрия“
с 7,7%, „Строителство“ с 5%, , а увеличение в сектор „Държавно управление“
с 3,95%, „Услуги“ 5,2%, „Селско
стопанство“ с 3,1%:
-
За периода 2008-2020 г. състоянието при ДМА е
както следва:
·
Общо за страната – намаление с 21,3%;
·
При фирмите с преобладаваща чуждестранна
форма на собственост
(50%+) намалението
е 53,1%;
ü В сектор „Селско, горско
и рибно стопанство“ увеличението е
33,8%;
ü В сектор „Индустрия (с
изкл. на строителството)“ намалението е
40,9%;
Според Европейската инвестиционна банка нисък
е средният дял на компаниите с най-съвременни машини и оборудване е 32% при средно 44% за
ЕС през 2019 г.
Изменение на ДМА общо и по-важни сектори за периодите 2000-2007г. и 2008-2020 г
Таблица № 5., в проценти (%)
|
Параметър / период |
2000 -
2007 |
2008 -
2020 |
|
Общо за страната |
407 |
-
21, 3 |
|
В т.ч. при фирмите с преобладаваща чужде- странна форма на собственост (50%+) |
|
-
51,3 |
|
Сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ |
580 |
16,98 |
|
В т.ч. дял от общите разходи за ДМА |
2,04 2,3 |
3,2 6.07 |
|
Сектор „Индустрия (с изкл. на строителството)“ |
270 |
-
40,9 |
|
В т.ч. дял от общите разходи за
ДМА |
26,0 19,1 |
30,9 23,2 |
- Намаление са
наблюдава и в другите сектори, като те нямат директно влияние върху
икономическата сигурност;
- Смущаващ е
фактът, че преди задействане на оперативните програми (2007
г.) инвестирането в ДМА е много по-силно, отколкото след това, т.е.наблюдава се
български феномен;
- Силно
подозрение за злоупотреба с национални и европейски средства будят данните за
периода 2000-2007 г. и за 2008-2020 г., когато:
·
България получава
значителни средства - около 6-7 млрд. лева - по
ОП“ Иновации и
конкурентноспособност“ и „Развитие на селските райони;
·
България се управлява
през периода 2008-2020 г. (с малки
изключения) от една партия и тя носи
цялата отговорност;
- Намаляването на инвестициите в ДМА
с 40,9% в сектор „Индустрия“в периода 2008-2020 г. е опасна тенденция за
устойчивото развитие на България и застрашава икономическата й сигурност и
икономическа й независимост. Освен това намалява и делът на инвестициите в
ДМА в този сектор от 30,9% до 23% спрямо общия размер за страната. Това е лош
признак за възможностите на България да се справи с възникнали кризи от
икономически блокади и санкции, фалити на водещи производители в България;
-
Като отрицателна оценка за политиката на
правителствата за периода 2008-2020 г. е намаляване инвестирането в ДМА от
страна на фирмите с преобладаваща чуждестранна форма на собственост (50%+);
- За устойчивото развитие на
България е опасно намаляването на
инвестициите в ДМА по региони (Таблица № 5),
тъй като се спира развитието на изоставащите региони (практически цяла Северна
и Югоизточна България), намалява се привлекателността за привличане на
инвестиции(местни и чужди), задълбочава се демографската криза и миграцията,
обезлюдяват се населени места. 577 села в страната (от общо 4998, но 5229 през 2015 г.- изчезнали са 231
населени места за 5 години) са без
население или с едноцифрен брой жители, показват данните на НСИ към 31 декември 2020 година.
Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности и статистически райони-годишни данни
Таблица № 6, хил. лв.
|
Година |
Общо
|
BG31 Северо-западен |
BG32 Северен централен |
BG33 Северо-източен |
BG34 Юго-източен |
BG41 Юго-западен |
BG42 Южен централен |
|
2000 |
5 409 443 |
156 315 |
370 224 |
526 115 |
360 639 |
3 215 328 |
780 822 |
|
2008 |
29 424 189 |
1 262 967 |
1 852 628 |
3 122 430 |
4 398 898 |
15 386 825 |
3 400 441 |
|
2010 |
16 218 269 |
968 213 |
903 280 |
1 774 046 |
2 049 325 |
8 708 540 |
1 814 865 |
|
2012 |
19 091 492 |
1 163 025 |
1 279 441 |
1 855 328 |
2 996 234 |
9 118 842 |
2 678 622 |
|
2014 |
20 123 833 |
1 174 282 |
1 503 219 |
1 980 140 |
3 197 989 |
9 510 605 |
2 757 598 |
|
2016 |
17 671 830 |
1 048 213 |
1 311 224 |
1 699 996 |
2 015 270 |
8 740 442 |
2 856 685 |
|
2018 |
19 249 299 |
1 055 011 |
1 458 559 |
2 247 188 |
2 474 456 |
8 921 198 |
3 092 887 |
|
2020 |
23 157 131 |
1 096 272 |
1 511 728 |
1 910 274 |
2 141 528 |
13 594 362 |
2 902 967 |
|
в т.ч.с над 50% чуждестранна форма на
собственост |
3 932 867 |
107 890 |
227 283 |
211 031 |
411 579 |
2 419 349 |
555 735 |
|
Намаление на
инвестициите за ДМА в 2020 г. спрямо 2008 г. в проценти (%) |
21,3 |
13,2 |
18,4 |
38,8 |
51,3 |
11,6 |
14,6 |
Източник: НСИ
Дял на инвестициите в ДМА по региони спрямо общите за страната за 2008 и 2020 г.
Таблица № 7 , в проценти(%)
|
Година/Район |
BG31 Северо-западен |
BG32 Северен централен |
BG33 Северо-източен |
BG34 Юго-източен |
BG41 Юго-западен |
BG42 Южен централен |
|
2000 |
2,89 |
6,84 |
9,73 |
6,67 |
59,44 |
14,43 |
|
2008 |
4,3 |
6,3 |
10,6 |
14,9 |
52,3 |
11,6 |
|
2020 |
4,73 |
6,53 |
8,25 |
9,25 |
58,7 |
12,54 |
Данните от Таблици №№ 6 и 7 показват, че:
- по време на правителствата
през периода 2000-2008 г. има стремеж за подобряване на баланса, докато през
последните 12 години те (основно при управлението на ПП“ГЕРБ“) са подценявали
регионалната политика, вследствие на
което се запазва и задълбочава дисбалансът между регионите.
- през периода
2000-2008 г. има значително нарастване на разходите за ДМА в регионите ( между
5-10 пъти), но в периода 2008-2020 г. има намаление (между 12-51 %), което силно влошава регионалния профил на
България. Въпросът е дали това е станало целенасочено (умишлено) или от незнание,
респ. за престъпно отклоняване на средства. Тази ситуация е скрита бомба за възникване на регионални конфликти на
политическа, етнографска база, както и нежелателно влияние от страна на чужди
държавни или обществени (НПО) организации за тяхното разпалване с оттенък върху
националната сигурност на държавата.
Компонент втори: Баланс „Износ-внос“
Външнотърговски
баланс за периода 2010-2021 г.
Таблица № 8 ,хил. лв.
|
Регион Година |
2010 |
2012 |
2014 |
2016 |
2018 |
2020 |
2021 |
|
Общо |
-7204.5 |
-7170,8 |
-7863,9 |
-4019,9 |
-6845,2 |
-5347,8 |
-8 522,7 |
|
с ЕС |
-3
495,1 |
-5 420,2 |
-4 891,2 |
-814,9 |
-2207,4 |
-
736,7 |
-1 071,5 |
|
с Трети
страни |
-3 709,4 |
-3 750,6 |
-3 272,7 |
-1 188,2 |
-4 637,8 |
-4 611,1 |
-7 451,2 |
|
в т.ч.ОНД |
-6 306,2 |
-9 874,2 |
-7 165,4 |
-4 275,7 |
-5 758,4 |
-2 619,8 |
-4 953,5 |
|
в т.ч.
Казахстан |
-5 251,8 |
-17,5 |
-2,3 |
3,3 |
43,9 |
37,4 |
72,4 |
|
в т.ч. Руска
федерация |
-1 184,3 |
-9 262,8 |
-6 720,8 |
-3 804,7 |
-5 315,6 |
-2 847,6 |
-4 980,0 |
|
|
Износ |
|
|||||
|
Общо |
30 435,0 |
40 622,9 |
43 233,5 |
47 186,3 |
56 030,4 |
54 779,3 |
68 193,7 |
|
в ЕС |
18 529,1 |
23 779,8 |
26 921,1 |
31 157,6 |
37 700,3 |
35 845,3 |
45 266,5 |
|
В Трети
страни |
11 914,7 |
16 843,1 |
16 312,4 |
16 028,7 |
18 339,1 |
18 934,0 |
22 927,2 |
|
в т.ч.ОНД |
1 819,7 |
1 987,8 |
1 881,7 |
1 334,7 |
1 526,3 |
1 268,2 |
1 316,5 |
|
в т.ч.
Казахстан |
40,6 |
59,8 |
67,9 |
36,9 |
52,8 |
64,8 |
75,9 |
|
в т.ч. Руска
федерация |
863,2 |
1 100,2 |
1030,4 |
765,3 |
795,2 |
826,6 |
848,5 |
Източник: НСИ
ИЗНОС / ВНОС по
някои сектори за периода 2010-2020 г.
Таблица № 9, в млн.
лева
|
Сектор Година |
2010 |
2014 |
2018 |
2020 |
||||
|
Износ |
Внос |
Износ |
Внос |
Износ |
Внос |
Износ |
Внос |
|
|
Машини/
оборудване, общо |
5 094,5 |
8 770,4 |
8 392,0 |
12 789,5 |
12 643,8 |
17 655,7 |
12 975,7 |
17 070,3 |
|
Салдо |
-3 655,9 |
-4 397,5 |
-5
011,9 |
-4 094,6 |
||||
|
в т.ч. ЕС |
3 647,5 |
6 891,2 |
6 137,3 |
9 915,2 |
9 576,0 |
13 525,4 |
9 723,9 |
12 283,1 |
|
Салдо |
-3 243,7 |
-3 777,9 |
-3 847,5 |
-2 559,2 |
||||
|
|
||||||||
|
Храни и живи
животни, общо |
3 261,2 |
2 857,4 |
4 679,1 |
3 663,0 |
5 962,8 |
4 627,7 |
6 447,6 |
5 157,2 |
|
Салдо |
403,8 |
1 016,1
|
1 335,1 |
1 290,4 |
||||
|
в т.ч. ЕС |
2 472,7 |
2 310,5 |
3 168,4 |
3 069,2 |
4 672,9 |
3 765,0 |
4 090,4 |
4 009,9 |
|
Салдо |
162,2 |
99,2 |
867,9 |
80,5 |
||||
|
|
||||||||
|
Необработени
суровини/мате-риали, общо |
2 647,9 |
3 220,0 |
3 112,9 |
4 207,0 |
3 547,6 |
5 713,3 |
3 907,1 |
6 270,0 |
|
Салдо |
-572,1 |
-1 094,1 |
-2 170,7 |
-
2 362,9 |
||||
|
в т.ч. ЕС |
1 553,4 |
1 100,0 |
1 881,5 |
2 597,8 |
2 414,7 |
3 072,5 |
2 356,3 |
1 277,2 |
|
Салдо |
453,3 |
-716,3 |
-657,8 |
1 079,1 |
||||
|
|
||||||||
|
Химически
вещества, общо |
2 424,1 |
4 407,6 |
3 945,3 |
6 542,2 |
5 702,7 |
8 813,9 |
6 400,9 |
9 147,3 |
|
Салдо |
-1 983,5 |
-2 596,9 |
-3 111,2 |
-2 746,4 |
||||
|
в т.ч. ЕС |
971,9 |
3 541,4 |
2 107,9 |
5 014,9 |
3 546,4 |
6 760,1 |
3 848,5 |
6 921,8 |
|
Салдо |
-2 569,5 |
-2 912,0 |
-3 213,7 |
-3 073,3 |
||||
Източник: НСИ
Изводи от анализа на таблици №№ 8 и 9:
- За цитирания
период външнотърговското салдо не само е отрицателно, но и расте в отрицателна
посока. От това следва, че:
·
Взетите държавни заеми не спомагат за подобряване
външнотърговското салдо, както като
номенклатура и качество, така и за експанзия към определени пазари в долара;
·
През този период
държавният дълг е нараснал с 24,76 млрд., а
инвестициите не са насочвани към
експортноориентирани сектори и за ограничаване вноса на стоки, които могат да се
произвеждат в България. По този начин е
заложено вкарването на страната в задълбочаваща се спирала на вечен живот на
заем, респ. вечен длъжник. Нито едно
правителство от последните 30 години не е взело отношение по този проблем.
- За цитирания период няма политика
на правителството за балансиране на
търговското салдо към основните
външнотърговските партньори – ЕС, Трети страни, респ. Руската федерация и
Казахстан, тъй като балансираното салдо намалява икономическата зависимост,
респ. увеличава икономическата сигурност;
- Смущаващ
факт е, че:
·
Салдото при износа на
машини/оборудване е отрицателно, като
50% от него е спрямо ЕС (износът
е 19,0% , а вносът 22,2% от общия износ/внос). Това показва, че ставаме все по-зависими от средствата за производство,
което е опасно за икономическата сигурност. Страната става зависима от тяхната
поддръжка, обновяване и дори спиране за ползване при международни конфликти;
·
Отрицателно е салдото
по отношение на суровини и химически
продукти, което означава, че
българската промишленост е зависима,
респ. 13,4% по отношение на износа и 22,6% по отношение на вноса. Този факт води до извода, че България не
развива собствени технологии за производство на суровини за своята промишленост,
респ. да разработва/преработва местни такива, което я прави зависима от сривове
на международните пазари;
·
При сектор „Храни и
живи животни“ салдото е положително, но
за нуждите на
икономическата сигурност е необходимо детайлен анализ на продуктите, които са
включени в този сектор. Водещи позиции в
износа са за пшеница за посев, маслодаен слънчоглед, замразени вишни, рапица, а
при вносът са доматите, лукът, картофите, морковите, дори и зелето. Това
застрашава силно икономическата, респ. продоволствената сигурност на България;
Индикатори по отношение на произведена промишлена продукция на Световната банка за периода 1996-2019 г.
Таблица №10
|
Индикатор |
1996 |
2001 |
2005 |
2010 |
2015 |
2019 |
|
Произведен износ на глава от населението (долари) |
484,9 |
498.5 |
1181.5 |
1970.4 |
2571.5 |
3580.9 |
|
Производствена
добавена стойност на глава от населението (долари) |
380,05 |
473.2 |
638.9 |
711.9 |
935.5 |
1112.5 |
|
Въздействие на дадена страна върху световната търговия с производители |
0,001 |
0.0008 |
0.0012 |
0.0013 |
0.0015 |
0.0018 |
|
Въздействие на дадена страна върху световната добавена производствена
стойност ,% |
0,0005 |
0.0005 |
0.0006 |
0.0005 |
0.0006 |
0.0006 |
|
Средно- и високотехнологично производство Дял на износа в общия износ на
продукция,% |
0,3511 |
0.2789 |
0.2847 |
0.354 |
0.422 |
0.4629 |
|
Дял на добавената стойност на средно и високотехнологично производство в
общата производствена добавена стойност,% |
0,3923 |
0.3053 |
0.2695 |
0.247 |
0.2843 |
0.3242 |
|
Дял на промишлен износ в общия износ,% |
0,8223 |
0.7732 |
0.7737 |
0.7099 |
0.7182 |
0.7493 |
|
Дял на добавената стойност на производството в общия БВП,% |
0,0904 |
0.1206 |
0.1242 |
0.114 |
0.133 |
0.1343 |
https://data.worldbank.org/indicator/NV.IND.MANF.CD?end=2018&locations=BG&start=1960&view=chart, https://data.worldbank.org/indicator/TX.VAL.TECH.MF.ZS?locations=BG
Индекс
на конкурентоспособна промишлена производителност (CIP) за 2019г.
Таблица № 11
|
Индикатор |
България Ранг 57, горен
среден квинтил Индекс= 0,051 |
Румъния Ранг 36, горен
среден квинтил Индекс= 0,098 |
Словакия Ранг 29, най-висок
квинтил Индекс= 0,129 |
Китай Ранг 2, най-висок
квинтил Индекс=0,386 |
САЩ Ранг 3, най-висок
квинтил Индекс=0,353 |
Германия Ранг 1, най-висок
квинтил Индекс= 0,506 |
Русия Ранг 35, горен среден квинтил Индекс=0,116 |
|
Произведен износ (долари) на глава от населението |
2868.3 |
2830.2 |
14827.2 |
1676.6 |
3022.7
|
15883.9 |
1516.3 |
|
Производствена добавена стойност на глава от
населението (долари) |
824.1 |
1555.7 |
2377.8 |
2852.6 |
6510.7 |
7921.2 |
1247.2 |
|
Въздействие на дадена страна върху световната търговия
с производители, % |
0.0016 |
0.0043 |
0.0061 |
0.1758 |
0.0784 |
0.0977 |
0.0166 |
|
Въздействие на дадена страна върху световната добавена
стойност на производството, % |
0.0005 |
0.0027 |
0.0011 |
0.2943 |
0.1808 |
0.0564 |
0.0158 |
|
Средно- и високотехно-логично производство. Дял на
износа в общия износ на продукция,% |
0.3682 |
0.5577 |
0.6768 |
0.6026 |
0.6174 |
0.7254 |
0.2284 |
|
Дял на добавената стой-ност на средно и
висо-котехнологично производство в общата производствена добавена стойност, % |
0.3206 |
0.4293 |
0.5002 |
0.4145 |
0.475 |
0.6102 |
0.2463 |
|
Дял на промишлен износ в общия износ, % |
0.7086 |
0.8649 |
0.9436 |
0.9621 |
0.7546 |
0.8886 |
0.415 |
|
Дял на добавената стой-ност на производството в общия
БВП,% |
0.1257 |
0.1568 |
0.1931 |
0.286 |
0.1191 |
0.1985 |
0.1304 |
Забележка:Квинтилът е
статистическа стойност на набор от данни, който представлява 20% от дадена
популация, така че първият квинтил представлява най-ниската пета от данните (1%
до 20%); вторият квинтил представлява втората пета (21% до 40%)
Източник: Competitive Industrial Performance Index (CIP), https://stat.unido.org/cip/
Сравнение на индекса на конкурентоспособната промишлена производителност (CIP) за 2009/2019 г.
Таблица № 12
|
Индикатор |
България Ранг 59/57, горен
среден квинтил Индекс= 0,051 / 0,052 |
Румъния Ранг 36/36, горен
среден квинтил Индекс= 0,098 / 0,107 |
Словакия Ранг 31/29, най-висок
квинтил Индекс= 0,126 / 0,129 |
Китай Ранг 6/2, най-висок
квинтил Индекс= 0,352 / 0,386 |
|
Произведен износ на глава от населението (долари) |
1600.3 / 2868.3 |
1789.2 / 2830.2 |
9698.2 / 14827.2 |
848.9 / 1676.6 |
|
Производствена добавена стойност на глава от
населението (долари) |
767.1 / 824.1 |
1516.4 / 1555.7 |
1789.0 / 2377.8 |
1454.6 / 2852.6 |
|
Средно- и високотехнологично производство. Дял на
износа в общия износ на продукция,% |
0.3532 / 0.3682 |
0.541 / 0.5577 |
0.6582 / 0.5832 |
0.5977 0.6026 |
|
Дял на добавената стойност на средно и
високотехнологично производство в общата производствена добавена стойност, % |
0.2786 / 0.3206 |
0.3782 / 0.4293 |
0.433 / 0.4145 |
0.4138 / 0.4145 |
|
Дял на промишлен износ в общия износ, % |
0.7247 / 0.7086 |
0.909 / 0.8649 |
0.9429 / 0.9621 |
0.9616 / 0.9621 |
|
Дял на добавената стойност на производството в общия
БВП,% |
0.1243 / 0.1257 |
0.1956 / 0.1568 |
0.1312 / 0.1931 |
0.2895 / 0.2994 |
Анализът на данните в таблици № № 10, 11 и 12 показва, че:
-
За 10 години България, от 2009 г.,
когато тя е заемала 59 място в класацията по конкурентноспособност на
произведената промишлена продукция на ЮНИДО тя се е предвижила само 2 места
напред до 2019 г. като Словакия, докато
Румъния е запазила своето място в тази класация (но е по-напред от България с
21 места), а Китай се е предвижила с 4 места до 2 място в света;
-
Докато подобряването на показателя „Произведен износ (в долари) на глава от
населението“ за периода 2009-2019 г. на
България, Румъния, Словакия е с около 35-45%, при Китай е 2 пъти. Изводът –
Държавното управление на икономиката има силен ефект върху експортната политика.
Износът през 2021 г. е достигнал 33,64 млрд. долара, а вносът е намалял с 2,8%
до 26,87 млрд. долара.
- въпреки
подобряване /повишаване стойностите на отделните индикатори, България остава зад страни като Румъния и
Словакия като промишлена страна;
- делът на промишлената продукция е около
0,5%, а продукцията от средното и високотехнологично производство в общия износ
е под 1%, което е лоша оценка за България като потенциален партньор за
съвместно производство на съвременни продукти и на съвременни технологии.
Тези данни
дават отговор на въпроса защо високотехнологични компании заобикалят България. Такива индикатори трябва да присъстват в
платформите на партиите и по тях да се отчита приносът на правителствата за
просперитета на икономическото развитие на Република България.
Компонент трети: Дълг към БВП:
В края на 2021 г. съотношението на брутният външен дълг на България
спрямо БВП е най-ниско спрямо страните от ЕС– 23,9%, докато на ЕС е около 91%. По-ниско
е при Естония- 20%, Кувейт – 7,9%, Хонконг - 2,1%. Страните важни партньори на
България с най-високо отношение са: Гърция с 207%, Италия с 159%, Испания с
120,2%, Франция с 115,8%, Австрия с 84,2%, Германия с 72,5%, Румъния с 51,1%, Чехия с 45%,
Люксембург с 26,3% и т.н. На Балканския полуостров България е лидер
с най-нисък държавен дълг и далеч от средната задлъжнялост сред 12-те страни в
региона, която е 69 %. Трябва,
обаче, да се уточни, че през 2022 г. се планира поемането на нов държавен дълг
от 7.3 млрд. лв., като дългът в обращение, който ще бъде рефинансиран от новия
дълг, възлиза на 3.0 млрд. лв. и реално новият общ дълг ще достигне 4.3 млрд.
лева. През 2023-2024 г. се предвижда под
формата на ДЦК и/или договаряне на финансиране с държавни заеми по линия на
инструменти на ЕС дългово финансиране на бюджета от 9.1 млрд. лв. годишно, при
размер на падежиращия дълг в обращение от 3.0 - 3.5 млрд. лв. годишно. Така реалният общ външен и вътрешен дълг за
две години ще се увеличи с нови 6.2 млрд. лева през 2023 година и с още 5.6
млрд. лв. през 2024 година, а съотношението към БВП ще се увеличава с по-висок
темп.
Наличието на публичен дълг не е
особена беда (Глобалният дълг
достигна
226 трилиона долара до края
на 2021 г., което е най-голямото увеличение за една година след Втората
световна война), почти няма страна без такъв. Според германския икономист
Лоренц фон Щайн, основоположник на науката за публичната администрация: „Една
страна без държавен дълг или прави твърде малко за бъдещето, или иска твърде
много от настоящето“. Анализирайки следните критерии, той илюстрира как се управлява икономиката
на една държава:
·
Дали дългът е хроничен или инцидентен. За България е хроничен;
Брутният външен дълг в края на декември 2021 г. възлиза
на 41 529.1 млн. евро (51.8% от БВП), което е с 1 902 млн. евро (4.8%) повече в
сравнение с края на декември 2020 г. (39 627.1 млн. евро, 56,7% от БВП).
Държавен дълг за периода 1990-2021 г.
Таблица №13
|
Параметър |
Година |
Нарастване |
||||
|
1990 |
2000 |
2010 |
2021 |
2010-2021 |
1990-2021 |
|
|
Държавен дълг, млрд. долари |
10,6 |
10,17 |
5,86 |
41,59 |
7,1 пъти |
3,92 пъти |
НСИ
https://www.macrotrends.net/countries/BGR/bulgaria/external-debt-stock
Брутен държавен дълг в зависимост
от БВП,
Таблица № 14, в проценти (%)
|
Година Държава |
2000 |
2002 |
2004 |
2006 |
2008 |
2010 |
2012 |
2014 |
2016 |
2018 |
2020 |
2021 |
|
България |
70,7 |
51,0 |
35,7 |
20,9 |
13,0 |
15,4 |
16,7 |
27,1 |
29,3 |
22,3 |
25,0 |
51,8 |
|
ЕС (27) |
66,3 |
65,4 |
66,9 |
65,0 |
65,0 |
80,5 |
84,8 |
86,6 |
84,0 |
79,5 |
90,7 |
|
НСИ
Най-нисък държавният дълг е бил през 2008 г. – 4,85 млрд. долара. Най-висок е през 2013 г. – 71,5 млрд. долара, като рязкото нарастване започва от 2009 г. когато дългът е 5,1млрд. долара. Най-силно е нарастването в периода 2010-2020/2021, 3,74 пъти респ. 5,36 пъти. В този период управлява почти само една партия, което показва отрицателния ефект за икономическата сигурност от такова статукво.
·
Дългосрочен или краткосрочен(до 5 години). В края на декември 2021
г.
краткосрочните задължения
са 6 716.3 млн. евро (16.2% от брутния дълг, 10% от БВП) и се увеличават с
641.5 млн. евро (10.6%) спрямо края на декември 2020 г. (6074.7 млн. евро,
15.3% от дълга, 9.9% от БВП). Дългосрочните
задължения възлизат на 34 812.8 млн. евро (83.8% от брутния дълг, 51.8% от
БВП), като се увеличават с 1 260.4 млн. евро (3.8%) спрямо края на декември
2020 г. (33 552.4 млн. евро, 84.7% от дълга, 54.7% от БВП).
Дългосрочните кредити са инструмент на кредиторите на България за
провеждане на политика в техен интерес, но не и в наш национален икономически
интерес и са заплаха за икономическата сигурност на страната.
·
Доходност за кредиторите. Cпopeд oфициaлнoтo cъoбщeниe от 15
март
т.г.
финaнcoвoтo вeдoмcтвo e ycпялo дa плacиpa oблигaции c oбщ нoминaл oт 500 млн.
лeвa, чийтo cpoĸ нa пoгacявaнe e тpи гoдини и шecт мeceцa. Cpeднaтa пocтигнaтa
цeнa e 98.29 лeвa зa нoминaл oт 100 лeвa, ĸoeтo фopмиpa cpeднa дoxoднocт oт
0.55 пpoцeнтa. Caмo зa cpaвнeниe щe пocoчим, чe
пocлeднaтa пoдoбнa eмиcия (cъc cъщия нoминaл и cpoчнocт), ĸoятo бe плacиpaнa нa
15 нoeмвpи 2021-a дoxoднocттa бe 0.13 пpoцeнтa.
C
дpyги дyми ycлoвиятa пo тoзи вид eмиcии
зa пeт мeceцa ca ce влoшили близo чeтиpи пъти.
·
Тенденция за увеличение, намаление или флуктуиращ дълг. Към 31
декември 1989 г. външният дълг на
българската държава възлиза на 10,6 млрд. долара или близо 50% от брутния
вътрешен продукт на страната (21,2 млрд. долара в реално изражение). Налага се изводът,
че:
ü Въпреки въвеждане на
пазарната икономика, дългът на държавата
расте почти 4 пъти спрямо
1989 г. Тогава дългът е бил обезпечен с 87,5 млрд. долара дълготрайни
материални активи, положителен външнотърговски баланс (износ за 13,7 млрд. лева и внос за 12,8 млрд. лева);
ü Прогнозите на МФ през
2020 г. са също за увеличение на дълга, но
фактите опровергават тези
оптимистични прогнози.
Дългът
през 2021 г. е вече 41,59 млрд. долара и нараснал спрямо прогнозата на МФ през
2020 г. не с 23,9%, а с 53,1%. МФ обаче
не се ангажира с нови прогнози, вероятно с желанието този дълг да расте, за да
се запази едно правителство. Освен това във връзка с Плана за
възстановяване и устойчивост България трябва да инвестира 1 млрд. лева в аванс,
милиони за ВЕИ и зелена енергия, няколко милиарда за въоръжение, но нито с един
лев от предвидените в този План 13,5 млрд. лева няма да подобри производствената база. Поради това буди съмнение как ще бъде
изпълнена заложената цел да се увеличи „БВП на глава
от населението в СПС(Стандарт на покупателната способност) за 2025 г. 62% от средния за ЕС“. Няма нито един критерий как
ще се подобри жизнения стандарт на българина и кога ще се обърне отрицателния тренд
на външнотърговския баланс;
·
С каква цел е създаден, увеличен. След като (след 2007 г.) увеличението
на
дълга започва с усвояването на средствата по оперативните програми се налага
изводът, че средствата от фондовете на ЕС са:
ü отклонявани в името на лични и
корпоративни, но не и в името на
национални
интереси;
ü изразходване за облагородяване на територията (закриване на
сметища, пречиствателни станции,
пътища) сякаш територията на България се подготвя да бъде предоставена за
ползване на чужда държава или чужд народ. Промишлената
база, която е гаранция за икономически растеж и икономическа устойчивост е
продължила да намалява. Дори е отменен Закона за публично-частно партньорство,
чрез който държавата можеше да ускори модернизиране и развитие на
производствената база, като временен партньор в създаването на смесени
дружества с частен капитал в името на реализиране на нов съвременен индустриален
профил на България. За съжаление нито едно правителство и партия не се
опита да изработи такъв профил, който да бъде одобрен от обществото и като цел и
ангажимент да бъде следван и изпълняван от всяко следващо управление;
Стойности и съотношение на вземанията и задълженията на нефинансовите предприятия
Таблица № 15
Стабилно увеличаващата се междуфирмена задлъжнялост (днес
може би е вече около 200 млрд. лева, съгласно последното изследване на БСК през
2013 г. тя надминава 160 млрд. лева), а днес
навярно и по-висока вследствие на Ковид-кризата, санкциите срещу Русия и
влиянието им върху финансовия и продуктовия, в т.ч. и ресурсния пазар) е бомба
с неясен срок на избухване, защото банковото кредитиране на задълженията става
все по-рисково (за периода 2008-2018 г. намалява от 30,4% на 24,4%). Това може
да доведе до фалити на задлъжнелите фирми и насочване на кредитиране към
стартиращи фирми, чийто бизнес отчита създалата се ситуация и е насочен към
по-малко рискови региони и партньори. Същевременно задлъжнелите фирми са евтина
плячка за конкуренти, респ. за влошаване на баланса местни –чужди. Може да има и вторичен ефект върху
разрушаване на технологични вериги за доставки на суровини, комплектуващи
елементи и т.н.;
Логично, тази задлъжнялост да е
вследствие на натрупване на задължения, но и дори реалната да бъде в рамките на
50%, това спъва участието на много фирми в обществени поръчки (фирма с дълг към
НАП не може да участва в търгове) и създава един икономически водовъртеж, в
който фалират малки и средни предприятия. Подаянията за енергийни помощи,
субсидии за запазване на работни места и т.н. са мерки за удължаване агонията
на около 400 000 МСП - гръбнака на българската икономика;
Заключение:
- В Закона за държавния дълг няма
изисквания за неговото използване за подобряване на икономическите показатели
на България:
Чл. 5. (1) Държавен дълг може да се поема в
следните случаи:
1. за финансиране на бюджетния дефицит;
2. за финансиране на инвестиционни проекти
и специфични програми, когато са одобрени от Народното събрание;
3. за рефинансиране на държавния дълг в
обращение на датата на падежа или преди тази дата;
4. за осигуряване на плащанията по
изискуеми държавни гаранции;
5. за подкрепа на платежния баланс на
страната.
- Не се наблюдава обновяването на дълготрайните
материални активи, което
е
отново скрита бомба по отношение конкурентността на произвежданата продукция. С остаряло оборудване и несъвременни
технологии не може да се разчита на пазарни пробиви, дори и с перспективни
иновации.
- Подценява се междуфирмената задлъжнялост, която е съизмерима с БВП, от
всички правителства и разчита на ред в хаоса. Високомерието на МФ не прие
предложения инструмент през 2013 г. и досега не проявява никаква грижа и
желание за решаването на този проблем.
- Нито едно правителство и партия няма перспективна
пазарна/експорта
политика,
разчита се на инициативата на частния бизнес. Робува се на теснопартийни интереси, които да отчитат някакви условни ценности(европейски,
натовски) и международни ангажименти, които не винаги и дори често не
кореспондират с националните ценности и интереси. Досега Правителството и Президенството не използват
контактите си на висше ниво да отварят врати за бизнеса. Придружаващите
бизнес-делегации приличат по-скоро на търговско сутеньорство.
- Държавата се движи като кораб в бурно море
без цел и платна, поради което е изправена непрекъснато пред опасността за
фалит или на мизерно съществуване на българският народ. Същевременно нито
една стратегия, инвестиционно или икономическо предложение не се обвързват с
измерване на тяхното влияние на икономическата сигурност и независимост. Работи
се от казус на казус, което вкарва допълнителен дисбаланс между отделните
сектори в икономиката.
-
Икономическата сигурност, като елемент на националната не се обсъжда, не се и контролира навярно, за да не се дразнят
менторите на българското развитие, но се утвърждава впечатлението, че се върви към превръщането
на България в територия, а не в просперираща страна. Дори в Плана за
възстановяване и развитие има епитети за България като „зелена“, „иновативна“,
свързана“, „дигитална“, „справедлива“, но не и „просперираща“. Това показва отношението на ЕС към
българския народ, неговата незаинтересованост, че той е най-беден, най-болен,
най-бързо „стопяващ се“ и с този План с нищо няма да се подобри това състояние.
Светлина в
тунела идва от това, че все още дългът
на държавата е най-нисък в сравнение с Европа и отчасти в света, което дава
надежда, че при компетентно и милеещо за бъдещето на България правителство има
резерв от поемане на нов дълг, който да обърне тренда на развитие на страната
към просперитет и добруване на българския народ.
Икономическата сигурност гледа в бъдещето,
а икономическата стабилност в настоящето!
Просперитет
се постига не със захаросани обещания и користни помисли, а с всеотдаайността
да се осигури благоденствие на българския народ (а не да се удовлетворят чужди
интереси, ограничения, заплахи) и да се поеме лична отговорност за постигане на
по-добри показатели.
„Principes mortales, respublica aeterna“ – „Управниците са
смъртни, държавата е вечна“ – Тацит.
Източници на информация:
- Брутен външен дълг, https://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/202112_s_ged_press_a1_bg.pdf
- Актуализирана стратегия за национална
сигурност на Република България,
https://mod.bg/bg/doc/cooperation/20181005_Akt_strateg_NS_RB.pdf
- Universal
Declaration of Human Rights, https://www.un.org/en/about-us/universal-declaration
- Economic Security, https://www.investopedia.com/economic-security-5213404#citation-6
- България е в топ 20 на страните с най-малък държавен
дълг в света,
- Добрият
държавен дълг, https://www.manager.bg/lica/dobriyat-drzhaven-dlg
- Външният
дълг на България се увеличи с 6,8% за година към ноември: Investor.bg,
- Христозов Я.
Състояние на фирмената задлъжнялост в България,
ISBN 978-619-232-366-0, 2020 г.
трупането на
българския външен дълг, https://www.vesti.bg/bulgaria/kak-zapochna-trupaneto-na-bylgarskiia-vynshen-dylg-6066347
- Народна
Република България от 1944 г. до 1989 г. в цифри и факти, http://www.bgspomen.com/2016/05/1944-1989.html
- Тасев, А. Външнотърговският стокообмен и външните пазари
на Република България1988 – 2006 г. (състояние, изводи и препоръки), https://www.iki.bas.bg/RePEc/BAS/ecchap/CH_5_Tasev.pdf
- China's Total Export
& Import Values, December 2021 (in USD), http://english.customs.gov.cn/Statics/6c20d8af-7ba6-4e4d-a657-7b49b64d1b41.html
- Обруганият
социализъм остави държавни активи за 87.5 млрд.лв, https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=120031
Д-р инж. Александър Трифонов
https://www.brodbg.com/news-2-1189-Ikonomicheskata_sigurnost.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар