Националният план за възстановяване и
устойчивост - капан за наивници
Сложно изкуство е
управлението на държавата!
Difficilis est ars regendi rem publicam!
Институтът за пазарна икономика
публикува информация1 за последната версия на Националният план за
възстановяване и устойчивост. От споделената информация и проекта на плана (версия 1,4) на страницата на МФ2
възникват следните въпроси и могат да се направят следните изводи:
Не става ясно с какво този план
ще реши поставените в заглавието цели – устойчивост и възстановяване, а именно:
-
Няма аргументи
вследствие на какво ще се постигне увеличаване на брутния
вътрешен продукт (БВП) с 21.7% и
БВП на глава от населението да достигне 62% от средния за ЕС, след като:
·
В периода 2010 - 2021г.
нарастването на БВП е 54%, а за 2021 г. ръстът е
едва 4,2%, около 2 пъти по-нисък
спрямо страните от ЕС;
·
БВП на глава от
населението (въпреки емиграцията) в периода 2010
-2021 г. се е повишил с 66,19%
като за периода 2018-2020 г. повишението е от 51% до 55%. По-важно е неговото
реално изражение тъй като за населението е важно какво остава в джоба на
отделния индивид след като си плати данъците, осветлението, отоплението,
медикаментите и т.н. Ще може ли да си купи поне по една на книга и да посети
поне едно културно мероприятие на месец;
·
Не става ясно (или е направено
умишлено) дали с този план ще се намали
разликата между бедни и богати.
По този показател отново сме на първо място в Европа. В Европа той е 5,5 пъти,
а в България над 8 пъти. Населението в България застрашено от бедност е 33,6%
при 21,9% за Европейския съюз.3 Без отговор на този въпрос Европа
едва ли ще одобри плана, защото намаляваща средна класа увеличава опасността от
влошаване на социалния мир, нарастващо недоволство от управлението и създаване
на допълнителни проблеми за състоянието на целия Европейски съюз;
·
В периода 2017-2021
безработицата е сравнително ниска 5,1- 5,3%,
което означава, че е бил включен почти
целия работен потенциал на България и е необяснимо как с намаляване на
безработицата с 0,7% ( до 3,5%) ще се постигне ръст от 21,7% на БВП?;
·
От получените
средства от ЕС през програмния период 2014-2020 г.
в рамките на около 6 млрд. евро износът
на България се е повишил само с 0,9%, а БВП с 9,6%.4 2022 година
явно ще бъде „нулева“ година по отношение на плана и по отношение на
оперативните програми, а до 2025 година, когато този план трябва да бъде
изпълнен остават само 3 години;
-
Няма и загатване за създаване
на икономика, по-малко зависима по отношение
достъп до суровини (метали,
химически продукти, базово технологично оборудване, специфични технологии за
прехрана, здравеопазване и др.) и тяхното заместване с български такива на база
нови технологии и използване максимално на националните ресурси;
-
Как и с какви
продукти ще се подобри традиционния отрицателен
външнотърговски баланс (– 4 млрд.
лева за 2016 г. до – 8,5 млрд. лева за 2021 г.),
който е основен източник за изплащане на
постоянно увеличаващия се държавен дълг. А той расте устойчиво от 7,13 млрд.
евро в 2009 г. до 41,4 млрд. евро през 2021 г.
-
Заложена сума от
343 052 582 лева (стара 92 551 831) за „Проучвателни
дейности
и разработване на пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество
от геотермални източници (Н3)“5 буди основателно подозрение за
скрити интереси по отношение на формулировката и съдържанието, защото:
-
Сумата е завишена 3,5
пъти, без аргументи;
-
През 2001 г. БАН (в
лицето на Геологическия и Геофизическия институт) е
издала геотермичен каталог на
България (на база проучвания в периода 1967-1980 г.), от който се вижда общо за
България, че:
·
Температури на вода около
1000С са на дълбочина 3 000 м., а при отделни
сондажи на дълбочина 4 500
м. достигат до 1400С. Над 1000 м. изваждането на вода е
проблематично като технология и цена. Съмнителен и недоказан е икономическият
ефект за този проект, а 350 млн. лева да се изразходват за пилотен проект за 4
обекта (разбирай експеримент) е доста скъпо удоволствие.
Геотермалните водни източници се
намират в различни геоструктурни зони от1 до 7 (като морфология, веществен състав,
дебит), което поражда изисквания и допълнителни
инвестиции за очистване, обработка добитата вода и т.н.
·
Към този проект няма
обосновка за възможните количества, респ. срок
на използване и как изпомпването
им ще се отрази на геологичната структура в района на сондажа.
Карта на геотермалните полета и източници6
-
Няма достатъчно
финансови аргументи за проекта за съхраняване на енергия
(Н2)7, на стойност 1, 026
млрд. евро, от които от Европа - 342 млн. евро (33%) и частно финансиране
(67%);
·
Как ще се търси
частно финансиране, без предварително да са
съгласуване условията – печалба,
срок за възвращаемост на инвестицията и т.н. Прозира съмнението, че този частен
инвеститор е вече избран или с него вече са съгласувани условията;
·
Няма записан срок на
живот на батериите за съхраняване на енергия,
което също е подозрително, че
може да се спекулира с него;
·
Няма обявени данни са
разходите за утилизация на тези батерии след
тяхната употреба, живот (7-15
години) и за чия сметка ще бъде това и т.н . и т.н.
Изводи:
1.
Планът е подобрен само по отношение на двата проекта (Н2 и Н3). Силно
съмнение за отчитане на частни интереси.
2.
Нищо не е променено по отношение създаване на устойчива национална (а не
зависима от чужди капитали и интереси) производствена база на България
(индустриален профил на страната по сектори и региони), към която да се
ориентира образованието, науката и иновациите. Явно се разчита на ред в хаоса,
което много рядко води до правилното решение;
3.
Няма визия за енергийния баланс по отношение деловото участие на видове
енергия – ядрена, ВЕИ, ВЕЦ, ТЕЦ. Залага се на проект Н3 за производство на
електро- и топлоенергия от геотермални води, което е много спорно като
ефективност от достъпната до този момент информация.
Енергия може да се получава и от редуциране на налягането на подавания
природен газ към потребителите, при което може да се произведат над 300 МВт електроенергия
– 100% екологична. Ориентировъчно от 30 000 м3/час транспортиран
природен газ и редуциране от 45 до 10-15 бара могат да се добият 1 МВт/час, а
разходите за инвестиции за 1 МВт са около 500 евро/квт;
4.
Като цели, критерии са заложени растеж на БВП, БВП на глава от
населението и безработица, които не дават представа с колко ще се повиши
благосъстоянието/стандарта на живот. Това внася силно съмнение в ефекта от
реализацията на този план. Дигитализацията и цифровизацията на различните
сектори в икономиката и приоритет на транспорта, нямат директно влияние върху
постигане на заложените цели.
Заключение: Планът прилича повече на заклинание, малко аргументи, повече обещания,
няма критерии за ефективност, не се отчитат измененията в международната
обстановка, което създава опасност да не се постигнат заложените цели и да се
злоупотреби с европейски и национални финансови ресурси. В този план има
„справедлива“, „зелена“, „дигитална“, но не и „богата“ и „просперираща“
България.
Управлението на държавата не трябва да се използва за реализация на амбиции
и робуване на комплекси, а да се чува и реагира на страданието на народа и да
се проявява постоянна грижа за неговото благоденствие.
Източници на информация:
1. Планът за възстановяване – поредното отлагане и
нови промени,
2. Националният план за възстановяване и
устойчивост,
file:///D:/Ikonomika%2022/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%20%D0%B7%D0
B0%20%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82-15102021%20(1).pdf
(1).pdf)
3. С Румъния оставаме най-бедните в ЕС, 34% от българите живеят в бедност,
https://www.dnes.bg/eu/2021/10/16/s-rumyniia-ostavame-nai-bednite-v-es-34-ot-bylgarite-jiveiat-v-lisheniia.507183
4. Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите,
съфинансирани със средства от ЕС, file:///D:/Ikonomika%2022/Fondove_EC_sept2021.pdf
5. Публикувани
са актуализираните проекти в Националния план за възстановяване и
устойчивост
, https://www.abcnews.bg/bg/news/16470108085118/publikuvaha-aktualiziranite-proekti-v-natsionalniya-plan-za-vazstanovyavane-i-ustoychivostDevelopment of Geothermal Energy Utilization in Bulgaria for electricity and head generation(Н3), https://www.abcnews.bg/bg/news/16470108085118/publikuvaha-aktualiziranite-proekti-v-natsionalniya-plan-za-vazstanovyavane-i-ustoychivost
6.
Hristov V, Stoyanov N, Valtchev S, Kole S, Benderev A, Utilization of
low enthalpy
geothermal energy in Bulgaria, https://www.researchgate.net/publication/332381999_Utilization_of_low_enthalpy_geothermal_energy_in_Bulgaria
7. Supporting scheme for the deployment of a minimum of 1.4GW RES with storage in
23.03. 2022 г.
Д-р
инж. Александър Трифонов
https://pogled.info/bulgarski/natsionalniyat-plan-za-vazstanovyavane-i-ustoichivost-kapan-za-naivnitsi.140564
Няма коментари:
Публикуване на коментар