Загиването на България е планирано

Загиването на България е планирано. Какво показва анализът на Проекта на Програма за развитие на регионите 2021-2027 На 17 март т.г. на Портала за обществени консултации при МС беше публикуван проект на Програма за развитие на регионите 2021-2027(ПРР), https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5962. Анализът показва, че дали целенасочено или поради липса на компетентност загиването на България ще продължи. Аргументите за това са: І. Избраните три приоритета: Интегрирано градско развитие, Интегрирано териториално развитие на регионите и Справедлив енергиен преход, няма да спрат обезлюдяването на България. Дори в указанието за разработката на Плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО) няма и дума по този проблем. Ситуацията на база данните от разработените за всеки район за планиране Интегрирана териториална стратегия за развитие е следната: Населени места в риск по райони, области и общини, Брой Район Области Общини Населени места Североизточен 4 32 148 Северен централен 5 20 130 Северозападен 4 32 115 Югоизточен 5 26 144 Южен централен 5 37 370 Югозападен 4 30 408 Общо 27 177 1315 ІІ. Няма ли да се задълбочи регионалният дисбаланс, след като по Приоритет 1 „Насърчаване на интегрирано и приобщаващо социално, икономическо и екологично развитие, култура, природно наследство, устойчив туризъм и сигурност в градските райони“ ще бъдат подкрепени само 10 градски общини в България, - основните центрове на растеж, съгласно актуализираната Национална концепция за пространствено развитие (НКПР). Това са следните градски общини: Видин, Плевен, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Всички 10 градски общини образуват общо 4 градски клъстера, сформирани на база 6-те региони за планиране. По Приоритет 2 «Интегрирано развитие на регионите» - финансиране могат да получат само 40 общини, в които има населени места над 15 000 жители. Финансирането е само за 50 общини от общо 265, от които 177, с 1315 населени места в риск. Само тези ли 50 общини ще бъдат лицето на България? ІІІ. Как само с инвестиции в техническа инфраструктура за бизнес и предприемачество, (включително сгради) за развитие на бизнес и индустриални паркове ще се привлекат инвеститори след като е констатирано, че: • Делът на населението на възраст 30-34 години с по-ниско от основно и средно образование в ЕС е 16,4%, докато в Северозападния район достига 24,4%. • Делът на населението на възраст 30-34 години с висше образование в ЕС е 40,7%, докато в Северозападния район е 18,9%. • Делът на ранно напусналите образование на възраст 18-24 години в ЕС е 10,6%, докато в Северозападния район е 22,9%. „Наблюдава се също така намаляване на броя на новите ученици и студенти, записани в системата на предучилищното, училищното и висшето образование, както и на съществуващите училища в образователната инфраструктура (децата в предучилищното образование намаляват с 8,4%, учениците в средното образование намаляват с 2,5%, студентите в университетите намаляват с 10,6%)“. Кой и с какви средства от тези общини в риск и от други общини би инвестирал в индустриален парк при този нисък стандарт на живот и ниски доходи? Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е 48,8% от средния в ЕС, а в Северозападния район е едва 33,4%. Средствата от ПРР 2021-2027 ще могат да бъдат използвани за „създаване/реформиране само на услуги, които са включени в Националната карта на социалните услуги. Съгласно анализа на нуждите в сектора, със средства от ПРР 2021-2027 приоритетно ще бъдат подпомагани инвестиции, свързани с осигуряването на дългосрочна грижа за възрастни (в т.ч. реформиране на домове за стари хора и изграждане на нови резидентни услуги и съпътстващи социални услуги за лица с увреждания oт общността) и осигуряване на социални услуги за деца и семейства (в т.ч. разширяване на мрежата от услуги за ранно детско развитие и развитие на услуги за превенция и ранна интервенция на уврежданията за деца и др.). Тези инфраструктурни мерки ще бъдат допълнени с необходимите „меки“ мерки, свързани с предоставянето на социални услуги, обучението на персонала, осигуряване на социалното включване на лицата и др., включително по линия на Програмата за развитие на човешките ресурси. В допълнение анализите, изготвени от Министерство на труда и социалната политика, сочат към необходимост от инвестиции за изграждане и оборудване на структури (регионални центрове) за подкрепа на социалната и солидарната икономика, в които да се осъществяват услуги за насърчаване, промотиране, консултиране и съдействие на процесите на работа на субектите на социалната и солидарна икономика“. Как с тези средства и мерки ще може: • да се намали смъртността, която в България достига 15,4 %, а в ЕС е 10,3 %, докато в Северозападния район достига 20,5 %; • да се намали детската смъртност, която в България е 5,8 %, в ЕС е 3,5 %, а в Северозападния район достига 7,9 %; • да се постигне продължителността на живота като в ЕС, която е 81 години, а в България е 75 години, респ. 74,7 г. за Северозападния район. Как ще се преодолява демографската криза чрез предложение за: • обновяване на жилищните и обществени сгради, ще се изпълнява в съответствие с Дългосрочната стратегия за саниране на сградния фонд в Република България с хоризонт до 2050 г., като ще се финансират всички видове мерки за енергийна ефективност в сградите; • мащабно обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост, както и осигуряване на финансова достъпност на жилищата на база Анализа в проекта на Националната жилищна стратегия 2018-2030 г. като се има предвид, че: - Съотношението цена/доходи непрекъснато се повишава, което увеличава броя на хората, нуждаещи се от подкрепа за покупка или наем; - Броят на необитаемите жилища е повече от 30% и в същото време има много млади семейства и уязвими групи, които не могат да си позволят нито собствен дом, нито дори да наемат такъв. Общо 617 села (от общо 5000) в страната са без население или с едноцифрен брой жители и техният брой се увеличава с 7 всяка година. В тях има само къщи като призраци, останали от „умното управление“ на правителство и парламент с грижа за хората. ІV. Как да се повярва след гореизложеното, че предвидените в рамките на ПРР 2021-2027 интервенции ще допринесат за изпълнението на следните глобални цели за устойчиво развитие (или отделни аспекти от тях), включени в Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. на Организацията на обединените нации „Да преобразим света“. В тази програма са записани следните цели: Цел 1. „Изкореняване на бедността във всичките й форми и навсякъде“; Цел 3. „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“; Цел 8. „Стимулиране на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достоен труд за всички“; Цел 9. „Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите“; Цел 10. „Намаляване на неравенството между и в рамките на държавите“; Цел 11. „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“. За устойчива индустриализация може само да се мечтае, защото няма визия каква промишленост (индустриален профил на държавата) е целесъобразно да се развива в България при оптимално съчетание на държавен, частен и кооперативен ресурс. На какво основание се дава приоритет на туризма, след като той: • е силно зависим от епидемии, природни и климатични катаклизми; • той е силно дебалансиран по отношение на туристически обекти, обекти за настаняване и свързаните с него специфични услуги; • влиза в сектор „Услуги“, при който е ниска добавената стойност и не може да гарантира устойчиво развитие на икономиката. Явно това е запис, за да се осигури получаване на финансиране, но не и да се подобри благосъстоянието на българския народ. V. Прилагането на политиката на „Европа по-близо до гражданите“ дава възможност за прилагане на подхода „отдолу-нагоре“, при който инициативата за прилагане на мерки за подпомагане идва от местните заинтересовани страни, а решенията се взимат от съответните териториални органи. Тук възниква въпросът, как ще се осигури по-голяма гъвкавост за общинските власти, които ще имат ключова роля при определяне на приоритетните интервенции предвид отговорностите и функциите, които изпълняват по отношение на инфраструктурата, след като: - повече от 2/3 от тях разчитат на субсидии от държавата; - собствените им приходи не позволяват да реализират собствена социална и икономическа политика, респ. децентрализацията, за която се говори от 2004 г. остава химера. В указанията към общините на МРРБ за изработване на Плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО) няма и дума за предложения за създаване на условия за осъществяване на децентрализация; - разпределението на финансовия ресурс между 6-те района за планиране е почти равномерно, докато разликите в икономическите показатели между тях е значително: Район Коефициент на безработица Населени места в риск Дял от общия ресурс, % Североизточен 6.6 148 15,63 Северен централен 6.0 130 18,51 Северозападен 12.8 115 20,16 Югоизточен 4.0 144 16,20 Южен централен 3,.5 370 16,05 Югозападен (без София) 3.9 408 13,45 Няма изведени приоритети, специфични за всеки район, с които да се обоснове определения дял от бъдещия финансов ресурс по тази програма. VІ. В рамките на интегрирания териториален подход на регионално ниво (6-те региона от NUTS 2) ще се подкрепят концепции за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), финансирани от различни източници, като същевременно, партньорството между различни видове организации (бенефициенти) ще бъде задължително изискване по Приоритет 2. • допустими бенефициенти в рамките на ПРР 2021-2027 са партньорства, включително някои или всички от изброените по-долу (списъкът не е изчерпателен):: - държавни органи, областни администрации и общински власти; - представители на гражданското общество - неправителствени организации, организации на работодатели и на синдикати, фондации; - бизнес-представители на големи предприятия, представители на малки и средни предприятия и др.; - научна общност - представители на университети, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и др.; Как ще се реализира това партньорство, след като беше отменен Законът за публично-частното партньорство? Концесията е неприложима за такова партньорство. Следва, че целта на ИТИ няма да бъде реализирана. Как ще се координират, оценяват и осъществяват евентуални проекти по ИТИ, финансирането на които може да бъде по различни оси от една оперативна програма или от различни оперативни програми, след като не е разписано как ще функционира това? Как да повярваме, че наистина целта е да бъдат реализирани ИТИ, след като при подписването на Споразумение за партньорство с Р. България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г., прието през юли 2014 г., в т.3.1.2 Интегрирани териториални инвестиции беше записано: „Към момента не се предвижда прилагане на подхода на интегрирани териториални инвестиции по смисъла на Регламент 1303/2013. Предвижда се целенасочена подкрепа за развитие на Северозападен район (вж. 3.1.6 - Интегриран подход за справяне с демографските предизвикателства на регионите или специфични нужди на географските области).“ Такава подкрепа не бе реализирана и никой от Правителството не понесе вина и не му беше потърсена отговорност за щетите от това отхвърляне на ИТИ за икономиката на България. Каква е гаранцията, че и за периода 2021-2027 Правителството няма да постъпи по-същия начин? VІІ. За реализирането на ПРР са разработени стратегии, концепции. А за повишаване на административния капацитет, Управляващият орган на ПРР ще се възползва от достъпната подкрепа и по други проекти и дейности, които са изпълнявани или предстоят да стартират със съдействието и в партньорство с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската комисия(ЕК) и Международната банка за възстановяване и развитие(МБВР). Те са: - Препоръки и заключения, предоставени от екипа на Международната банка за възстановяване и развитие и техните доклади в рамките на изпълнение на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между МРРБ и Международната банка за възстановяване и развитие; - Пилотна инициатива на ЕК и ОИСР „Преход към кръгова икономика на регионално ниво - актуално състояние и потенциални регионални пилотни проекти за кръгова икономика за подкрепа на политиката на сближаване през 2021-2027 г. в България“; - Пилотна инициатива на ЕК и ОИСР „Разпространение на иновации в градовете и регионите: Набор от инструменти за националните, регионалните и местните власти“; - „Преглед на многостепенното управление и децентрализация в България, изготвен от ОИСР. Колко още милиони евро и левове трябва са изхарчат за обучение на бюрокрацията? По какви критерии се назначават експертите в управляващите и контролни органи на оперативните програми, че непрекъснато трябва да се обучават. При липса на компетентност ще има липса на ефективност от използването на предоставените от ЕС финансови средства. Същевременно обучението изисква време, а вече година изтича от програмния период, ще минат още две докато се одобрят програмите и бюджетите, след което да се разработят документацията по разработването на проектните ръководства, формулярите и т.н. Практически ще останат по-малко от 4 години, за разработване на проекти и тяхното реализиране. Добър пример за бюрократичен подход при усвояване на средствата от ЕС. Заключение: За пореден път се вижда некомпетентността на разработчиците на подобни документи в държавната администрация. Сигурно този проект ще бъде приет с компромиси, за да не се губи време за преработка, от което следва, че ще бъдат похарчен финансов ресурс на ЕС без желаната ефективност за икономическия растеж и просперитет на Република България. А тя ще продължава да загива пред очите ни, без да има виновен за това. Същевременно партиите се грижат за своето присъствие във властта и разчитат на подкрепа от народа чрез захаросани обещания, на които вече никой не вярва. Въпреки всичко България ще пребъде! 24.03.2021 Д-р инж. Александър Трифонов https://pogled.info/bulgarski/zagivaneto-na-balgariya-e-planirano-analizat-na-proekta-na-programa-za-razvitie-na-regionite-2021-2027.127557