Опит за анализ на казуса по приемането на България в ЕRМ-2

Лев или евро?

Александър Трифонов - 02 февруари 2020

Fa

 Опит за анализ на казуса по приемането на България в ЕRМ-2

След предложението на г-жа Менда Стоянова за промени в закона на БНБ (1) дебатът около въвеждане на плаващ курс на лева се разширява и поляризира. В дискусиите „за“ и „против“ не се вземат под внимание следните обстоятелства:

– Плаващият курс е печеливш ход за развитиe на конкурентоспособна икономика. Но това се доказва, чрез конвертируемост на производителността на труда, т.е. тя следва да е по-висока от средната за региона. А според В. Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал, продукцията на отработен час е 15% от средното европейско ниво, или  българските фирми произвеждат 6 пъти по-малко по стойност продукция. Производителността в България в момента не е конвертируема.

– Покупателната способност на българите е най-слабата в Европейския съюз − 2 пъти по-слаба от средната. Съгласно Биг-Мак индекса, за да може да си купи един Биг-Мак, българинът трябва да работи 48 минути, докато в Хонконг са необходими около 8 минути, а в Швейцария, Япония, Люксембург – около 10 минути, или около 5 пъти повече. (В името на справедливостта трябва да се признае, че преди 5 години са били необходими над 200 минути)..

Страната ни е на първо място по отношение на разликата между доходите на най-богатите и най-бедните в обществото. Тази разлика расте с най-бързи темпове спрямо останалите членове в Европейския съюз. Европейската статистическа служба посочва, че 20% от най-богатите в страната имат доходи 8,2 пъти по-големи от 20-те процента най-бедни българи. През 2016 година разликата е била 7,9 пъти. Възниква въпросът

Ще се запази ли покупателната способност след преминаване към еврото,
или ще намалее?

Досегашният опит на страните, въвели еврото (напр. Латвия), показва, че цените се покачват, а в България, като най-бедна страна от Европа, може да се очаква, че хората още ще обеднеят. Не случайно в някои страни е създаден Фонд за гладуващи, но откъде ще има финансов ресурс за 1,5 млн. бедни българи? Как ЕС може да гарантира това да не се случи?

За конкурентоспособна икономика са необходими нови технологии, автоматизация, иновативни продукти, но как е възможно да се очакват инвестиции в тези направления, след като 92,5% от фирмите в България са с персонал до 9 заети. Фирмите с над 250 заети са само 1,1%, докато в Европа са около 40%, т.е 40 пъти повече. Следва ли да се очаква, че недостатъчната конкурентоспособност по отношение на производителността ще се отрази негативно именно на малките предприятия в България?.. С тази структура на бизнеса в България трудно може да се гарантира устойчив растеж и развитие.

Защо тази инициатива на г-жа М. Стоянова се случи след посещението на г-жа Кристалина Георгиева у нас? Може ли да се разглежда този факт при хипотезата на бъдеща финансова криза, обявена от самата г-жа К. Георгиева и евентуалното желание за стабилизиране на Международния валутен фонд чрез ограничаване на неговите ангажименти? Може би г-жа Георгиева иска да прехвърли стабилизирането на българския лев към Европейския съюз? Не е ли това следствие от увеличаване на напрежението между САЩ и ЕС? Как ще се съгласуват интересите на МВФ и ЕС за влияние върху икономическата политика на България, след като знаем, че МВФ реализира интересите на САЩ? МВФ ще продължи ли споразумението с България по отношение на валутния борд?

Решението за присъединяване на България към Европейския съюз е политическо, а не икономическо. Следва, че влизайки в чакалнята на еврото, ние ще трябва да се подчиняваме на правилата на Европейската финансова/банкова система. Следва ли да очакваме, че докато сме в чакалнята, ще трябва да изпълняваме заповеди на ЕС по отношение структурни промени в икономиката на България и дори

 да отдадем на концесия управлението на страната

 което е заложено в Приложение 3 от Закона за концесиите, респ. в Директива 2014/23:

Код                                      Наименование
75100000-7   Услуги на държавното управление
75110000-0   Услуги по общофункционално управление на държавата
75124000-1   Услуги на държавното управление в областта на отдиха, културата, спорта и религията
75130000-6   Спомагателни услуги за държавното управление като цяло
75200000-8    Услуги на държавното управление за обществото като цяло
75211000-8    Услуги в областта на външните работи
75211200-0    Услуги, свързани с външноикономическа помощ
75211300-1    Услуги, свързани с външна военна помощ
75230000-7    Услуги на правораздаването и съдебната дейност.

Следва, че ЕС може да ни задължи да отдадем на концесия изброените по-горе услуги, което е срещу суверенитета на държавата, или да приватизираме останалите 30% държавна собственост.

Възникват следните въпроси:

Защо правителството досега не е направило икономическа обосновка за ползите от приемане на еврото и за условията, при които това да се осъществи и тя да се постави на обществено обсъждане?

Защо се иска при влизането в ЕRМ-2 да се запази само курс лев – евро, а не се поставят и условия за запазване на суверенитета и националната сигурност на държавата, като например право на недопускане на инвестиции или договори, които ще се отразят отрицателно на българската икономика? Кое е по-важно за Правителството и политическата система: стабилност на банките, или благополучието на българския народ?

Какви ангажименти трябва да поемат правителството и българският народ във връзка с приемане на еврото освен във финансовата сфера?

Решението на Парламента за мандат на преговарящите за влизането в ЕRМ-2 при курс 1:1,95583 не решава нищо по отношение курса на лева към еврото при евентуалното приемане на България в Еврозоната. В становището си ЕЦБ въвежда действието на параграф 2.3 от Резолюцията на Европейския съвет за създаване на механизъм на обменните курсове в третия етап на икономическия и паричен съюз, Амстердам, 16 юни 1997 г. а именно:

„Решенията относно централните курсове се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в механизма на обменните курсове, ще участват, но няма да имат право на глас в процедурата. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове.“ (2)  

Това напълно съответства на член 124 от Договора за създаване на Европейската общност: „Всяка държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от национален – бел. авт.) интерес.“   

Това становище на ЕЦБ само потвърждава тезата, че обменният курс е зависим от икономическото развитие на страната. Конвертируемостта на  една валута зависи от конвертируемостта на производителността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото състояние на икономиката на една страна. Това се потвърждава от интервюто на г-жа М. Стоянова, в което тя казва, че 99% от страните са с плаващ курс на националните валути. Това е вярно, защото са с различно ниво на икономическо развитие и провеждат гъвкава икономическа политика. Но с влизането в Еврозоната „… държавите членки от еврозоната вече не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването ѝ, за да управляват своите икономики и да реагират на икономически сътресения. Например, те вече не могат да девалвират валутата си, за да забавят вноса и да насърчат износа. Вместо това те трябва да използват бюджетните и структурните политики, за да управляват своите икономики разумно.“ (3)

Досега в България няма нито една успешно разработена и проведена структурна политика.

Конвертируемостта на една валута не може да бъде политическо решение и още повече да се налага на другите страни-членки на ЕС. Ако България не докаже ускорено устойчиво икономическо развитие над средното за ЕС, при евентуално приемане в Еврозоната при настоящото състояние на икономиката, левът ще бъде обезценен 3-6 пъти. Едва ли МВФ ще защитава лева, респ.  решението на Парламента за обменния курс лев – евро и ще дава финансови гаранции на ЕС/ЕЦБ в полза на България.

Не е възможно България да е в Еврозоната и едновременно да е във Валутен борд. България влезе в ЕС с фиксиран от Валутния борд курс 1 лев = 1 марка, от което следва и курсът на лева спрямо еврото – 1:1,95583. Но с приемането на България в ЕRМ-2  и последващо в Еврозоната този курс е практически нереален и невъзможен, за което предупреждава и ЕЦБ.

Реална конвертируемост на лева може да има
при достигане  конвертируемост на вложения труд

Или както признава самата г-жа М.Стоянова, ще трябва да преотдадем суверенитета на България от МВФ на ЕЦБ, но не само във финансовата сфера. Това само потвърждава изброените по-горе опасения от това бързане за влизане в ЕRМ-2  и Еврозоната.

В обществената дискусия дори Парламентът не постави никакви други условия по отношение влизане в ЕRМ-2, респ. с последващо приемане в Еврозоната, които да гарантират благополучието на българския народ. Защо Еврепейската комисия  не реагира на заложените корупционните възможности в Закона за концесиите при транспонирането на Директива 2014/23, за по-силен контрол при усвояването на средствата по оперативните програми, за което има многобройни сигнали?

Тази незаинтересованост от страна на ЕК унищожава надеждата в българския народ за проспериращо развитие  от членството в ЕС. Защото досега относително добрите показатели на финансовото състояние на българската икономика са за сметка на ниските пенсии, заплати, платено здравеопазване, лоша екологична среда и т.н. Такова ли бъдеще ни обещават правителството и парламентът с прибързаното решение за влизане в ЕRМ-2?

Информационни източници:

(1) „Считано от датата на участие на България в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (накратко Резолюцията – б.р.) и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз“ (Споразумението).”, https://business.dir.bg/ikonomika/kakvo-predlozhi-menda-stoyanova-ima-li-opasnost-za-valutniya-bord

(2) Становище на Европейската централна банка от 30 януари 2020 година  относно правомощията на БНБ за налагане на санкции в рамките на тясното сътрудничество и официалния валутен курс на българския лев (CON/2020/5), https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/legal/pdf/bg_con_2020_5_f_sign.pdf

(3) ERM II-the EU`s Exchange Rate Mechanism, https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/euro-area/introducing-euro/adoption-fixed-euro-conversion-rate/erm-ii-eus-exchange-rate-mechanism_en

http://24may.bg/2020/02/02/лев-или-евро/