Лев или евро, къде е предизвикателството

Лев или евро, къде е предизвикателството

Дебатът около въвеждане на плаващ курс на лева, преди приемането ни в чакалнята на ИЕРЕМ 2, съгласно предложението на г-жа М.Стоянова за промени в закона на БНБ се разширява и поляризира. В дискусиите „за“ и „против“ не се вземат под внимание следните обстоятелства:

v Плаващият курс е печеливш ход за развити и

конкурентоспособни икономики.  Но това се доказва, чрез:

-         конвертируемост на производителността на труда, т.е тя

следва да е по-висока от средната за региона. А според В.Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал продукцията на отработен час е 15% от средното европейско ниво или  българските фирми произвеждат  6 пъти по-малко по стойност продукция. Според предварителни данни на Евростат производителността на труда у нас е нараснала с 1.7% през 2017 г. , с което се нареждаме на девето място по ръст сред страните членки от целия ЕС. Производителността в България не е конвертируема;

-         Съгласно Биг-Мак индекса:

o   За да може да си купи един Биг-Мак българинът

трябва да работи 48 минути, докато в Хонгонг са необходими около 8 минути, а в Швейцария, Япония, Люксембург – около 10 минути или около 5 пъти повече. В името на справедливостта трябва да се признае, че преди 5 години са били необходими над 200 минути;

o   България е на последно място с 50,62% по отношение

на ценово ниво на потребителските стоки (при 100% в ЕС), респ. покупателната способност на българите е най-слабата в Европейския съюз или 2 пъти по-слаба от средната;

o   Възниква въпросът – покупателната способност ще се

запази или ще намалее след преминаване към еврото. Поне опитът досега от страните въвели еврото, напр. Латвия, че цените се покачват, а при България като най-бедна страна от Европа може да се очаква, че хората ще обеднеят. Не случайно в някои страни е създаден Фонд за гладуващи, но откъде ще има финансов ресурс за 1,5 млн. бедни българи? Как се гарантира от ЕС несбъдването на тази хипотеза?

-         За конкурентоспособна икономика са необходими нови

технологии, автоматизация, иновативни продукти, но как е възможно да се очакват инвестиции в тези направления след като 92,5% от фирмите в България са с персонал до 9 заети. Фирмите с над 250 заети са само 1,1%, докато в Европа са около 40%, т.е 40 пъти повече. Следва ли да се очаква, че недостатъчната конкурентоспособност по отношение на производителността ще се отрази негативно именно на малките предприятия в България. С тази структура на бизнеса в България трудно може да се гарантира устойчив растеж и развитие;

v Защо тази инициатива на г-жа М. Стоянова се случи след

посещението на г-жа Кристалина Георгиева у нас? Може ли да се разглежда този факт при хипотезите на:

-         Във връзка с очакваната финансова криза, обявена от самата г

жа Георгиева, вероятно тя е започнала да търси начини за стабилизиране на Международния валутен фонд чрез ограничаване на неговите ангажименти. Тя може би иска да прехвърли стабилизирането на българския лев към Европейския съюз. Не е ли това вследствие от увеличаване на напрежението между САЩ и ЕС. Как ще се съгласуват интересите на МВФ и ЕС спрямо България?

-         Икономическото развитие на България (независимо от

различни международни оценки) не гарантира, че българският лев може да покрие изискванията за конвертируемост на лева към долара и МВФ иска да спре своя ангажимент към България. Това прозира и от публикуваното съобщение от борда на директорите на МВФ относно консултациите с България от 22 март 2019 г. „Директорите отбелязаха, че подготовката на България за ErM II и банковия съюз ще спомогне за реформите и ще повиши качеството на институциите, включително чрез засилване на надзора на финансовия сектор“. Препоръките на г-жа Георгиева бяха само в направление образование и провеждане на структурни политики, но нямаше и намек, че МВФ ще продължи ангажиментите си към България;

v  Привързването на лева към марката, респ. към еврото със

Закон или чрез договора за присъединяване на България към Европейския съюз е политическо, а не икономически обусловено решение. Следва, че влизайки в чакалнята ние ще трябва да се подчиняваме на правилата на Европейската финансова/банкова система. Следва ли да очакваме, че докато сме в чакалнята ще трябва изпълняваме заповеди на ЕС по отношение структурни промени в икономиката на България и дори да отдадем на концесия управлението на страната, което е заложено в Приложение III от закона за концесиите, респ. в Директива 2014/23:

Код                                      Наименование

75100000-7   Услуги на държавното управление

75110000-0   Услуги по общофункционално управление на държавата

75124000-1   Услуги на държавното управление в областта на отдиха, културата, спорта и религията

75130000-6   Спомагателни услуги за държавното управление като цяло

75200000-8    Услуги на държавното управление за обществото като цяло

75211000-8    Услуги в областта на външните работи

75211200-0    Услуги, свързани с външноикономическа помощ

75211300-1    Услуги, свързани с външна военна помощ

75230000-7    Услуги на правораздаването и съдебната дейност

         Следва, че ЕС може да ни задължи да отдадем на концесия изброените по-горе услуги, което е срещу суверенитета на държавата или да се приватизират и останалите 30% държавна собственост. Пряк път към пълното колонизиране на България.

Заключение:

-         Защо Правителството досега не е направило икономическа

обосновка за ползите от приемане на еврото и за условията при които това да се осъществи, която да се постави на обществено обсъждане.

-         Защо се иска да се запази при влизането в ИЕРЕМ 2 само

курс лев-евро, а не се поставят и други условия по отношение запазване на суверенитета и националната сигурност на държавата.

-         Кое е по-важно за Правителството и политическата система

– стабилност на банките или благополучието на българския народ, по-добър стандарт на живот за него?

-         Какви ангажименти трябва да поеме Правителството и

българският народ във връзка с приемане на еврото. Да не би ИЕРЕМ2 да се превърне в чакалнята към колонизирането на България, към нейното превръщане в територия, а не в просперираща държава.

-         Каквото и да са обещанията на българските управници, ако

те не са потвърдени от Европейските институции нямат никаква стойност. След политическия консенсус днес следва ли да се очаква, че ако ЕС не приеме валутния курс лев-евро и други в национален интерес условия или се влоши благосъстоянието на българския народ, то си запазваме правото да го напуснем?

-         Защо продължава да не се спазва обществения договор и не

се пита българския народ. Това демокрация ли е или диктатура.

30.01.2020 г.

http://epicenter.bg/article/Lev-ili-evro--kade-e-predizvikatelstvoto-/205447/11/33

                                                                        Д-р инж. Александър Трифонов