Закон за стратегическо планиране

ХАРАКИРИ ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ТРИУМФ НА БЮРОКРАЦИЯТА

На 19.03. т.г. беше публикуван за обществено обсъждане проект на Закон за стратегическо планиране на Република България - http://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4215. С този документ Правителството си дава една самоубийствена оценка, респ. на партия ГЕРБ, която управлява от 2009 г. Неговият анализ и на Мотивите към него водят до следнити изводи:

Извод/удар първи

Правителството не изпълнява или не е в състояние да изпълнява приетите от него документи. Цитат от Мотивите: „В резюмиран вид проблемите, свързани със състоянието на стратегическата рамка на Република България, са следните:

·       повечето стратегическите документи не съответстват на стандартите на Методологията за стратегическо планиране;

·       липса на обвързаност между националните секторни и регионалните стратегии за развитие;

·       липсa на ясна връзка между програмата на правителството и стратегическите документи – практика е управленските програми да се приемат като самостоятелен стратегически документ, който не се базира на действащи дългосрочни национални стратегии;

·       слаба обвързаност с бюджетната рамка – не са предвидени средства за изпълнението на редица стратегически документи. Липсва връзка между тях и процеса на планирането на бюджета;

·       недостатъчна отчетност и контрол върху изпълнението на стратегическите документи – за голяма част от стратегическите документи никога не са отчитани;

·       липса на капацитет за разработване на политики – все още редица документи се изготвят само с цел програмиране и усвояване на европейските средства. Липсва осъзнатост на значението на качествения програмен документ за правенето на политики и разходването на бюджета.“

Следва, че 9 години обществото е омайвано с тези стратегии, без никакъв резултат. 

Извод/удар втори

Правителството не спазва собствените си нормативни документи. Цитат:“Въпреки одобрението през 2010 г. на Методологията за стратегическо планиране в Република България (http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&categoryId=24&Id=90&y=&m=&d= ) като препоръчителен стандарт за стратегическо планиране, тя все още не се прилага системно. Анализът на приетите документи показа, че те значително се различават като наименование, обхват, структура и съдържание, често липсват задължителни елементи. Виновни няма, санкции няма.

Извод/удар трети

Правителството/правителствата, които с малки изключения са излъчвани от партия ГЕРБ не са се заинтересували от изпълнението на стратегиите, което показва, че или е липсвал контрол, или е недостигала компетентност, или е царувало нехайство и безхаберие за развитието на държавата и благополучието на обществото. Цитат: „Анализът на действащите стратегически документи показа, че само около една трета от стратегиите и програмите имат разработен план за изпълнение. За по-малко от една четвърт от всички стратегически документи на национално ниво се изготвя отчет за тяхното изпълнение. Разработват се нови стратегически документи, без е направен анализ на ефекта от изпълнението на предишни документи.“

Извод/удар четвърти

Няма нито една институция или нито един ръководител персонално обявен за виновен, от което следва, че цялата вина се стоварва върху министър-председателя. А той представлява и политическа партия.

Извод/удар пети

Бюрокрацията се спасява с разработка на нови и нови документи, което се потвърждава и с този проекто-закон. Но това е за сметка на управлението на държавата, която е допуснало тя да се движи вече 9 години по една неориентирана инерция. Цитат от Мотивите: “Според публикувана на Портала за обществени консултации справка за действащите документи, техният брой е 150. Това съществено ограничава възможността за осигуряване на обвързаност между тях.“

Извод/удар шести

Чак след 3 години и без търсене на отговорност се споменава като основание за изработването на този законопроект заключението на Сметната палата за извършен одит „Условия за балансирано и устойчиво регионално развитие“ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. А той гласи:“ През одитирания период процесът на планиране и проследяване на изпълнението на политиката за регионално развитие е неефективен. Необходими са допълнителни усилия от страна на МРРБ за осигуряване на пълноценно, ефективно и ефикасно функциониране на системата за регионално планиране и за постигане на целите на държавната политика за регионално развитие.“

Такъв е случаят с „Стратегията за развитие на северозападна България, Странджа и Родопите“, дори при планирани 600 мил. лева.

А колко милиони се изразходваха за изработване на общински и областни планове за стратегическо развитие със средства от фондовете на Европейския съюз. И парите и разработките отиват в кошчето.

Извод/удар седми

В закона са предвидени нови бюрократични структури Съвет за развитие и Специализирано звено към Министерския съвет за координация и контрол. Контрол като задължение, но без отговорности. Това е доказателство как бюрокрацията се самозащитава и възпроизвежда. Същевременно ролята на Сметната палата е функционално необходима като структура от управлението на държавата, а изпълнението на нейните препоръки е обусловено от бюрократичната йерархия.

По информация на Сметната палата от 21 март т.г. през 2018 г. изпълнението на направените препоръки по извършени одити е 66%. От общо 579 препоръки, дадени през миналата година от Сметната палата на одитираните обекти за подобряването на дейността им, 381 са изпълнени, 57 не са изпълнени, 62 са частично изпълнени, а 72 са в процес на изпълнение. Прави впечатление, че при по-малко проверки през 2018 г. препоръките се увеличават, от което следва, че пропуските се увеличават, навярно заради намаляване на компетентност или злоупотреба със служебно положение.

№ по ред	ПОКАЗАТЕЛ	2016 г.		2017 г.		2018 г.
1.	Брой извършени проверки	26		53		43
2.	Общ бр. дадени препоръки	180		514		579
3.	Изпълнени препоръки – брой/%	102	57 %	307	60%	381	66%
8.	Сезирани органи - брой	12		32		20
9.	Получен отговор от сезирания орган	0		1		1

Извод/удар осми

Законопроектът е триумф на бюрокрацията, защото:

- в Оценката за въздействието е записано: Никой от описаните варианти не би следвало да води до промяна на административната тежест за заинтересованите страни. Какво ще ще се измени тогава със същия персонал и неговата компетентност ?

- се признава, че ще има:

·                         засилване на бюрократичните аспекти оценки, междинни и окончателни отчети, задължително съгласуване с методологическо звено, и т.н.

·                         удължаване на сроковете за изготвяне на стратегии и утежняване на процеса по обществено обсъждане;

- как кореспондира заключението, че ще се постигне по-устойчива и предсказуема среда на държавното управление, водеща до по-малко „завои“ в политиките, при:

·                         много кратък живот за приеманите закони, т.е липса на устойчивост в законодателството;

·                         силно политическо разминаване като визия и действие по отношение на просперитета на Р България и благополучието на населението;

·                         зависимост на държавната политика от интересите на съюзи и организации, в които участва Р България?

Заключение:
        1. С този проекто-закон се укрепва законно дейността на бюрокрацията без отговорности. Неизпълнението на стратегиите, пътните карти и т.н. не е основание за търсене на отговорност ( а тя липсва като процедура, размер и следствие), наказания, санкции, оставки и пр. Липсва принципът за отговорност на държавата при погрешна или лошо осъществена стратегия.

2. Няма критерии и основания за избраните 23 национални стратегии, спрямо действащите 150. Следва, че ново правителство може да измени този списък като обем и наименование и защо трябва да има Закон за тяхното изработване.

3. Уникалност като Закон Закон как да се изработват стратегически документи и никаква връзка с наименованието му за стратегическо планиране. Кога планиране се прави само с пожелания? Според известният гуру в управлението Питър Дракър „Дългосрочното планиране не се занимава с бъдещи решения, а с бъдещето на настоящи решения“

Остава да видим дали ударите са попаднали в тялото на правителството или ножът на бюрокрацията е бил сгъваем.

 

22. 03. 2019 г.

        Д-р инж. Александър Трифонов

                                                          Д-р инж. Илия Ценев

http://epicenter.bg/article/Harakiri-za-pravitelstvoto-i-triumf-na-byurokratsiyata-/178278/11/33