Концесия
на инат
На 7 март бе приет на първо четене от
парламента законопроектът за изменение на Закона за концесиите. Очаквано официалните
медии разпространиха само постановките на Министерския съвет. В същото време никоя от тях, дали поради
липса на компетентност, дали по съображения за преклонение пред властта, не потърсиха отговори на
следните факти:
Факт
1
Защо беше нарушен Закона за нормативните
актове чрез предоставяне на проекта за обществено обсъждане само за 14 дни, без
да се спази изискването на чл. 26, ал. 4 от
Закона „При изключителни случаи и
изрично посочване на причините в
мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи
друг срок, но не по-кратък от 14 дни.“?
Факт
2
Защо се повярва безропотно на Мотивите
към законопроекта, а не се потърси причината за тези изменения? Причината се
крие в отговора на Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията от 11.02. на въпроса на кандидат концесионер „Бихте ли обяснили предисторията на скорошното отлагане на датата на
подаване на офертите, тъй като на 18.01.2019 г. сте посочили, че не се
предвиждат допълнителни удължавания (в отговор на заинтересована страна, която
иска удължаване до 11 март 2019 г.)?“ А отговорът е: „Основанието за удължаването е чл. 94 от Закона за концесиите.
Междувременно, на 28 януари 2019 г. е получено официално писмо от консултанта
на министерството – Международната финансова корпорация, част от Групата на
Световната банка, с което се настоява за промени в Закона за концесиите – това
са промени, свързани с ограничаването на солидарната отговорност, обезщетенията
при прекратяването на концесионния договор, както и прецизиране на текстовете в
частта им за разрешаване на спорове по изпълнението на концесионния договор от
арбитраж.“Какво се
крие зад този отговор:
- че измененията са подготвени вероятно от
Международната финансова корпорация (МФК), а не от Министерския съвет в полза
на някой от кандидатите;
- че интересите
на един инвеститор имат по-голяма сила от интересите на държавата( което ще се
види в изброените по –долу факти) и държава покорно се подчинява;
- че Световната банка, чрез МФК защитава интересите на
инвеститорите, а не интересите на държавата. Не поражда ли това съмнение
относно съветите, които се получават от нея;
- че зад тези изменения могат да се отваря възможност
за корупционни практики;
Факт 3
Защо се
свежда солидарността на участващите в групата на икономическия оператор до да се
свежда до: „съгласно предвиденото в него(договора), като се вземат предвид характера и размера на участието на всеки от
икономическите оператори в проектното дружество или на поетия от тях ангажимент
за предоставяне на ресурси на проектното дружество“.Не поражда ли това:
-
опасност в групата умишлено да участват провокатори, които впоследствие да
предизвикат изнудване или проваляне на договора с всички произтичащи вреди за
концедента/държавата;
-
вратичка за корупция срещу изменение на договора впоследствие, за да се запази
авторитета на концедента/държавата;
За каква
солидарност може да става дума в такъв случай?
Факт 4
Защо се
отменя ал.3 на чл. 77 от Закона за концесиите:“ „Когато измененията засягат предмета
на концесията и условията за възлагане на концесията по чл. 59, концедентът
прекратява процедурата.“Не следва ли от това, че:
- с концесионния договор може да се
заобиколят условиято по търга и действащите закони, респ. опорачава се
процедурата по избор на концесионер;
- възможност
за корупция срещу облагодетелстване на концесионера?
Факт 5
Не става ли концесионния договор неразваляем с
промяната на т.22 от чл. 122 на закона
за концесиите: “клаузите за преразглеждане, ако такива са предвидени, както и основанията,
реда и последиците от предсрочно прекратяване на договора; Разрешава се условията за обезщетение да са такива, че концедентът/държавата
да не се опитва да прекрати договора. Не е ли това законово разрешение за
рекетиране на държавата в интерес на концесионера?
Факт 6
Не е ли рекет срещу държавата:
- предложения текст в ал. 3, т. 1 дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзстановените разходи на
концесионера за инвестиции в обекта на концесията „определени
съгласно ал. 5“;
- предложения текст в ал.5 на чл.150: :„(5) В случаите по ал. 3, т. 1 обезщетението
включва непогасената част от привлечения капитал, включително непогасена
главница, лихви, такси и други разходи, свързани с прекратяване на финансиране,
при спазване разпределението на рисковете, съгласно чл. 31“.
-
текстът на ал.3 на чл.150: (3) При предсрочно прекратяване на
концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът:
1. дължи на концесионера обезщетение
в размер на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на
концесията, намалени със сумата, съответстваща на определената с
финансово-икономическия модел норма на възвращаемост за концесионера за целия
срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от
концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на прекратяване на
договора, когато обектът е собственост на държавата, съответно на общината;
Следва, че концедентът/държавата ще
плаща винаги наконцесионера, независимо дали той е виновен или не, дали
направеното от него има някаква остатъчна стойност или не, дали направените от
него разходи са целесъобразни или не. С отпадането на изискването на
финансово-икономическия модел като задължително приложение към концесионния
договор, а той се ползва само за целите за тръжната процедура, а след това се
прави година за година се създава възможност за изнудване на
концедента/държавата, източване на държавния бюджет и за текуща корупция.
Факт
7
Не се ли създава възможност за икономически
саботаж спрямо държавата и летище София в полза на концесионера с предложения
текст в ал.1 на чл. 152:“ 1) Не се дължи
обезщетение в случаите на предсрочно прекратяване на концесионния договор по
причина, за която никоя от страните не отговаря.“
Явна вратичка за корупция и
облагодетелстване на концесионера, при хипотеза, че се състави анекс към концесионния
договор, който ще бъде тайна за
обществото, защото: За 5 години Концесионерът ще има приходи от 1 млрд. лева (
5 х 200 мил. лв./год), а ще плати концесионно възнаграждение, респ. приходите
за Концедента ще бъдат 75 мил. лева ( 5
х 15мил.лв/год.)+550 мил. лева авансово плащане. Чистият приход за концесионера
за 5 години е 400 мил. лева ( 200 мил. евро). А на 5-та година избраният
концесионер може да продаде своите права на друг концесионер и така летище
София ще остане без Терминал 3. Договорът не може да бъде развален, независимо
дали има намаление на пътниците, респ. приходите, които непрекъснато се
увеличават през последните 3 години.
Истинските приходи на летище София за
2016 г.са 194 338
хил. лв., от които 46,886 хил. лв отиват директно в бюджета на държавата, а
след подписване на концесионния договор ще остават за концесионера. Тази сума
остава като подарък за концесионера, защото в обосновката и в отговорите на
МТИТС се препоръчва на кандидатите да приемат като базова стойност на приходите
150 000 хил. лв.
Факт
№ 8
Защо никоя една медия не коментира
записа в Приложение № 13 към чл. 14 Дългово финансиране от
Проектодоговора, и конкретно от т. 14.3 Пряко
споразумение, което гласи: „Концедентът
дава съгласието си Прякото споразумение да включва следните разпоредби, както е
посочено в Приложение 13 (Пряко споразумение) към
настоящия Договор“.
В него е записано, че:
- „Права на встъпване — Заемодателите ще бъдат упълномощени, съгласно условията уговорени в Прякото споразумение, да поемат всички права
и задължения на Концесионера, или да назначат заместващ Концесионер, а
Концедентът ще приеме действията на Заемодателите като действия извършени от
Концесионера;“
- „Прекратяване на Концесионния договор — Концедентът няма да изпраща Уведомление за
прекратяване на Договора или да прекратява по друг начин Концесионния договор,
без да предостави на Заемодателите предварително писмено уведомление, в което
се посочват основанията за прекратяване и Датата на прекратяване;
В
случай на прекратяване на Концесионния договор, всички Застрахователни
постъпления и парични средства, които са по Застрахователната сметка със специална
цел, ще бъдат изплатени и освободени в полза на Заемодателите незабавно след
прекратяването на Договора. Концесионерът има право да предостави в полза на
Заемодателите обезпечение върху Застрахователната сметка със специална цел;
Не
е ли това опит на подчиняване на Държавата на банките и по отношение
изпълнението на концесионния договор?
Не
е ли това възможност за всякакво влияние(политическо, икономическо) върху
Държавата?
Не
е ли това законово въдворяване на корупцията в концесионните договори?
Управляващите остават глухи и слепи
за анализите по повод Закона за концесиите и конкретно за концесията на летище
София( https://www.investor.bg/komentari/3/a/al-trifonov-zashtiten-li-e-publichniiat-interes-za-koncesiiata-na-letishte-sofiia-271041/). Обществените обсъждания на проектодокументите
са демагогия и начин обществото да се откаже да се съпротивлява. Приходите от
обектите ( и конкретно от летище София), дадени на концесия ще продължават да отиват
в джобовете на концесионери и на корумпирани лица.
8
март 2019 г.
Д-р
инж. Александър Трифонов
http://epicenter.bg/article/Kontsesiya--na-inat--D-r-inzh--Aleksandar-Trifonov--letishte-sofiya--/177064/11/0
Няма коментари:
Публикуване на коментар