Н
НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА
КОНЦЕСИИТЕ 2018-2027 –
ОДА НА РАДОСТТА ЗА СЛЕПИ
На 5 юни т.г. на портала на Министерския съвет за
обществени консултации на нормативни документи бе публикувана Националната
стратегия за развитие на концесиите 2018-2027 г.-http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=3552. 56 страници хвалби и розови обещания за широката
публика. Всъщност този документ прилича на Ода на радостта, но за слепи. Само
да се слуша какво казват управляващите, но да не се вниква в съдържанието
и в проблемите, при това срок за реакция 13 дни. Защо:
ü
В
Приоритет 2 е заложено чрез концесиите да се подобри водонснабдяването и
канализацията, а Директива 2014/23 в чл.
12 забранява това: „1. Настоящата
директива не се прилага за концесии, възложени с цел:
а)
осигуряване или експлоатация нa фиксирани мрежи, предназначени да предоставят
на населението услуги във връзкa с добива, преносa или разпределението нa
питейна вода;
2.б
) отвеждане или пречистване на отпадъчни води.“
Съобщение на
Европейската комисия от 11.09.2014 г. гласи: „Комисията относно Европейската гражданска инициатива „Водата и
санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!“ В приетия закон това не
е транспонирано и сигурно скоро водата ще загорчи.
ü Авторите не са се запознали с доклада на Европейската
сметна палата, в който се регистрират провали при прилагането на концесии като
форма на публично-частно партньорство при усвояване на финансови средства от
фондовете на ЕС и при това не в България, а в Франция, Испания, Ирландия и
Гърция. В Регламент 1303/2013 се въвежда именно публично-частното партньорство,
въведено от ЕК през 2004 г и не e отменяно досега от нея, а не концесиите. Независимо от
това Правителството и Парламентът отмениха закона за ПЧП. Дори Европейският
експертен център за публично-частно партньорство ( ЕРЕС) при Европейската
инвестиционна банка разграничава концесията от публично-частното партньорство (
т.е създаването на смесено дружество между публичния и частния партньор, но по
специална, а не концесионна процедура). Въведоха
се различни концесионни режими в
противоречие с директива 2014/23 – напр. концесия
за добив, за да продължи далаверата при добив на подземни богатства. Така и не се обясни каква разликата
между добив и ползване на подземни богатства, които са държавна собственост.
ü В цел 3 на Стратегията е записано: “ ефективност и ефикасност при разходването на
публични средства и на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове
и програми.“ Нито в Закона за концесиите, нито в Наредбата към него няма изисквания,
методология за прилагането на тези
критерии и тяхното остойностяване. В международната практика са въведени за
тази цел т.н. сравнителни показатели – компаратори. Това е въведено защото
кредитния ресурс за частен партньор/концесионер е винаги по-скъп от този за
публичен партньор. Съгласно стратегията критерий ще бъде най-добро съотношение
качество-цена. Това е логично сравнение и няма цифрово изражение. Злоупотребата
с тази постановка и особено при липсата в Закона и Наредбата на тълкуванието
„социално приемлива цена“ и начин за нейното доказване ще продължи. Това ще се
отрази най-силно при ползването на публичен ресурс при т.н. несамофинансиращи се концесии, при които се
допуска до 100% покриване разходите на концесионера, в които влиза и неговата
печалба. И всичко това ще бъде за
сметка на населението.
ü В стратегията не
е отразена препоръката на ЕК
(Recommendation for a council recommendation on the 2018 National
Reform Programme of Bulgaria and delivering a Council opinion on the 2018
Convergence Programme of Bulgaria) от 23.05.2018 г. се констатира, че:
- публично-частното партньорство при научните изследвания е слабо развито;
- много ниско е технологичното ниво при производството и иновациите;
- секторът на изследвания страда от структурни недостатъци. Това пречи на възможността
да се помага на производителността и растежа;
Концесиите не са приложими за научни
изследвания съгласно чл. 25 на директива 2014/23, и за изграждане на промишлени
предприятия, което в основата на плана „Юнкер“. Следва, че констатираното състояние
ще се запази и задълбочава.
ü Заложената цел за 2027 г. „Използването на концесиите да даде съществен принос за постигане на
националните цели за социално-икономическо развитие и за икономически растеж при балансирано
финансиране и справедливо заплащане във времето за ползите от инфраструктурата
и услугите“ е добре завоалирана заблуда и покана за източване на държавния
и общинските бюджети към „верни“ на
Правителството компании. Защото нито в
Закона и нито в Наредбата няма
методология как да се измерват ползите.
ü
Няма и намек как
тази стратегия ще взаимодейства с другите стратегии.
ü
Няма анализ по
отношение размера на концесионните възнаграждения, тяхната справедливост и
метода за определянето им. Ако се възприеме вярна изнесената информация от
министър Теменужка Петкова на при откриването на Европейския минен бизнес форум
на 20.05. т.г., че прихода от 565 концесии за добив на подземни богатства за
2017 г. е 100 мил.лв. се оказва, че приходите от оставащите 726 действащи
концесии съгласно т. 4.2.4 от Стратегията е 23 502 681 лв. или средно 32 300 лв./година. Същевременно
в тези 100 мил. лв 40% се падат на 3 компании – „Дънди прешъс металс“, „Елаците
мед“ и „Асарел медет“. В световната практика няма концесионно възнаграждение
при добив на подземни богатства от 1,4%.
Предстои добива на злато в землището на Крумовград, като при двойно
по-голямо съдържание на злато и двойно по-голяма производителност спрямо
находището в Челопеч концесионното възнаграждение е 1,44% при 1,5% при Челопеч?
Няма анализ на действащата наредба за оценка на възнаграждението при добив на
подземни богатства, а те са изчерпаем източник – няма възстановяване. Поне да
бяха взети примери от действащи договори в тази област в Румъния и Сърбия,
където освен, че концесионното възнаграждение от 6% държавата има дял до 50% в
експлоатиращата находищата компания.
Заключение:
Ø Поредната стратегия, която ще остане на хартия защото:
- съгласно Закона за концесиите министерствата и
общините трябва да разработват годишни планове за концесии, защото не може да
се предприемат действия по концесиониране, ако концесията не е заложена в
съответния и одобрен от Координационния съвет при Министерския съвет план;
- в предложенията за концесии трябва да се отбележи
дали ще има задължения за заплащане към концесионера и съответния размер, за да
може да се предвиди то в държавния бюджет за срока на концесията. От друга страна, това изисква от публичните партньори –
министерствата и общините да извършат прединвестиционни проучвания, за което е
нужно време, процедури за изпълнител и финансови средства. За общините това е
непоносимо, тъй като 2/3 от тях разчитат на субсидии и трябва да спазват ограниченията в Закона за общинския дълг. В
бюджетите, с изключение на МРРБ, не са
предвидени такива средства, което води
до извода, че параметрите на концесиите ще бъдат измислени.
Ø
При концесиите ще
продължи господстването на корпоративния/частния, а не на обществения интерес. За
контрол на концесиите от държавния апарат се харчат около 1,5 мил. годишно.
Ø Не се
анализирани критичните изводи от докладите за анализ на концесиите на Сметната
палата и БОРКОР. Яно политическата задача е да се сложат розовите очила на
обществото. Няма реакция и по коментара на Европейският еврокомисар по екологията Янес Поточник от
09.09.2011 г.по повод въпрос на гръцкия евродепутат Михаил Тремополос, засягащ
концесията за златодобив, дадена от България на канадската фирма БММ в
Крумовград, с фразата: „ЕК може да даде България под съд за нередности по
случая".
Ø Ще продължи затъмнението на база на какви данни и
анализи е определено концесионното възнаграждение или концесионното плащане към
концесионера. Тези анализи остават държавна тайна и няма да се публикуват (дори като резюме) в Националния концесионен
регистър. Затъмнението обаче поражда
подозрение за корупция.
Жалко.
Ще продължи ограбването на държавата. Движението на България като дъното
продължава и бедността ще расте за по-голямата част от населението, за което ще
допринесе приетия закон и тази стратегия за развитието на концесиите. Слепите обаче са по-мъдри от зрящите като
митологичния Тирезий, жрец на Зевс и това управляващите не трябва да забравят.
11.06.2018
г. Д-р
инж. Александър Трифонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар