Публичният ресурс – начин на употреба?

Публичният ресурс – начин на употреба?

v                          1. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Всяка година в разходната част на бюджета на МРРБ се планират разходи за „Ефективно управление на държавната собственост, държавното участие в търговските  дружества и държавни  предприятия и развитие  на публично-частното партньорство и концесионирането“ както следва:

2014 год. – 705,2 хил.лв.

2015 год. – 793,0 хил.лв

2016 год. – 873,2 хил.лв.

2017 год. – 611,2 хил.лв

2018 год. – 667,8 хил.лв

- няма никакъв отчет за какво се изразходва този ресурс ( почти 3 млрд. лева за периода 2014-2018) и какъв е ефектът от това?

- тази тема не се дискутира и не се обсъжда от нито една партия в Парламента и извън него;

- не е ли това скрита касичка за:

·        Правителството;

·        за облагодетелстване на „свои“ фирми, депутати, партии?

В записа дори не е премахнат текстът „публично-частно партньорство“, което следва от приемането на новия закон за концесиите и което стана преди  приемането на закона за бюджета. Това показва, че бюджетът се обсъжда по интереси, а не се прави  анализ на ефекта от изпълнението на предишния бюджет. Това е вследствие на това, че вече 28 години няма въведени критерии за ефективността от изразходването на публичен ресурс по всяко разходно перо, респ. няма персонална отговорност на ресорни министри и министър-председател. Същевременно няма такъв анализ от депутати, политици и експерти, които правят изказвания, дават становища, мнения само по структурата на бюджета и заложени политики. Дори няма и намек, че се познава или има идея да се приложи международната практика. А например в Холандия се прилагат задължително 2 критерия за оценка целесъобразността за предоставянето на публичен ресурс, а именно компаратор(измерител) на публичните разходи и измерител на публичния сектор.

 2. За поредна година се заблуждава Европейската комисия за изпълнение на поети ангажименти от българската държава.

         2.1 Не се изпълнява ангажимента поет от държавата в Споразумението с Европейската комисия за прилагане на Регламент 1303/2013 г.

То регламентира помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. Подписано е през м. юли 2014 г. и в т.3.1.2 Интегрирани териториални инвестиции е записано: „Към момента не се предвижда прилагане на подхода на интегрирани териториални инвестиции по смисъла на Регламент 1303/2013. Предвижда се целенасочена подкрепа за развитие на Северозападен район (вж. 3.1.6 - Интегриран подход за справяне с демографските предизвикателства на регионите или специфични нужди на географските области).“

          Досега такава подкрепа няма и в бюджет 2018. Обществото е лишено от възможността за по-ефективно използване на средствата по европейските фондове за:

         - реализиране на комплексни проекти, а съгласно този регламент могат да се финансират интегрирани проекти по няколко мерки от една оперативна програма или от няколко оперативни програми. Навярно в администрацията по управлението на средствата от ЕС няма достатъчен капацитет или това пречи на лобистски и партийни интереси;

         - с отмяната на Закона за публично-частно партньорство:

·     се лишиха по-малките общини  ( които нямат финансов експертен ресурс)  за подготовка на проекти финансиране по оперативните програми изцяло от частни партньори – чл. 63, 64 на Регламент 1303/2013. Дори в Мотивите към Закона за концесиите вносителите сами си признават, че тепърва трябва да се проучи този казус;

·      се изключи възможността местни компании да участват в съфинансиране и съексплоатация на проекти, които генерират приходи чрез реализация на публично-частно партньорство. Никъде в Регламент 1303/2013 не се споменава “концесия“, а само публично-частно партньорство, защото концесията не е надежден, устойчив и непрозрачен инструмент при усвояване на средства от ЕС;

- В указанията на МРРБ за попълване на електронния формуляр за кандидатстване за финансиране на проекти по ОП“Региони в растеж“ е записано:

·     На стр. 4 по отношение „Основни данни“ е записано: „Проектът включва публично-частно партньорство - следва да маркирате опцията „НЕ“;

·     На стр. 6 по отношение данни за партньори е записано: „В поле „Финансово участие“ следва да попълните финансовия принос на партньора по проект“, което произтича от създаване на ПЧ д-во за реализиране на проекта, но частният партньор се избира по различна от концесиите процедура, защото не се знаят при откриването напроцедурата възможните приходи от дейността;

                       На стр. 13 по отношение на „Финансова информация – източници на финансиране“ е дадено следното  указание:

Важно!!!

В случай на проектно предложение, по което се предвижда съфинансиране от бенефициента, при проект, генериращ приходи, както и при проект с комбинирано финансиране на БФП ( безвъзмездна финансова помощ) и финансов инструмент по ОПРР 2014-2020 г., кандидатът трябва да попълни ръчно следните полета:

- „Очаквани приходи от проекта“ - в полето кандидатът следва да

попълни очакваните приходи от проекта съгласно финансовия анализ/

анализа разходи-ползи. За да няма публично-частно партньорство навярно ще се признават само такива анализи, при които отново             ( както и за периода 2007-2013) ще се доказва, че няма възможност за  приходи.

·     4. В указанията на МРРБ за попълване на формуляра за големи проекти за кандидатстване за финансиране на проекти по ОП“Региони в растеж“

А.5.1   Опишете подробно как ще се управлява инфраструктурата след приключването на проекта (т.е. наименование на стопанския субект; методи за подбор — публично управление или концесия; вид на договора и т.н.).

Б.3.3   .... Ако проектът е съфинансиран от повече от една оперативна програма, посочете съответните части, финансирани от различните оперативни програми, заедно с процентното разпределение на финансирането. Това е записано само, за да се спази изискванията на Регламент 1303/2013, а в действителност няма да се прилага, защото Правителството няма да прилага „интегрирани проекти“;

Ж.1.4.   Чрез публично-частно партньорство (ПЧП)  (По смисъла на член 62 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 - Европейските структурни и инвестиционни фондове могат да се използват в подкрепа на операции на ПЧП („операция на ПЧП“). Такива операции на ПЧП съответстват на приложимото право, и по-конкретно относно държавната помощ и възлагането на обществени поръчки) ли ще бъде осъществено изграждането на инфраструктурата? Ако отговорът е утвърдителен, моля, опишете формата на ПЧП (т.е. процедурата за избор на частен партньор, структурата на ПЧП, договореностите относно собствеността върху инфраструктурата, включително след прекратяване на ПЧП с изтичане срока на договора или на друго основание, договореностите за разпределението на риска и др.). В допълнение представете резултатите от изчисленията на ФНВ(Kp), и сравнението им с националните референтни стойности за очакваната рентабилност в даден сектор.

Следва, че тези указания на МРРБ стават невалидни, а за да се преработят ще се наложи спирането на финансирането и одобряването им от ЕК. Ето как с отмяната на един закон за публично-частно партньорство, респ. прокарване на лобистски интереси не само се спъва ефективното използване на средствата от Европейските фондове, но може да се наложи дори България да плаща глоби. А основание за това е опитът да бъде заблудена Европейската комисия по отношение на финансовите параметри на проектите, респ. да се доказва изкуствено и манипулативно, че не е възможно да се генерират приходи. Този опит обаче ще се конфронтира с:

- изискването на чл.121 от регламент 1303/2013 „Модулация на ставките на съфинансиране“ - Ставката на съфинансиране от фондовете за дадена приоритетна ос може да бъде модулирана, така че да се отчете: 3) степента на мобилизиране на частно финансиране;

- Приложение V, Определяне на фиксирани ставки за проекти, генериращи нетни приходи, респ.

             Сектор                                                 Фиксирана ставка

1 АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ                                                            30 %

2 ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ                                                            20 %

3 ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ                                                                        20 %

4 ВОДЕН СЕКТОР                                                                                    25 %

5 ТВЪРДИ ОТПАДЪЦИ                                                                           20 %

С приемането на новия закон за концесиите и отмяната на Закона за публично-частно партньорство Правителството се вкара в собствен капан, извърши се правна диверсия, за съжаление в ущърб на прозрачния бизнес и обществото.

15.01.2018г.

                                                Д-р инж. Александър Трифонов