Публичният ресурс – начин на употреба?

Публичният ресурс – начин на употреба?

v                          1. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Всяка година в разходната част на бюджета на МРРБ се планират разходи за „Ефективно управление на държавната собственост, държавното участие в търговските  дружества и държавни  предприятия и развитие  на публично-частното партньорство и концесионирането“ както следва:

2014 год. – 705,2 хил.лв.

2015 год. – 793,0 хил.лв

2016 год. – 873,2 хил.лв.

2017 год. – 611,2 хил.лв

2018 год. – 667,8 хил.лв

- няма никакъв отчет за какво се изразходва този ресурс ( почти 3 млрд. лева за периода 2014-2018) и какъв е ефектът от това?

- тази тема не се дискутира и не се обсъжда от нито една партия в Парламента и извън него;

- не е ли това скрита касичка за:

·        Правителството;

·        за облагодетелстване на „свои“ фирми, депутати, партии?

В записа дори не е премахнат текстът „публично-частно партньорство“, което следва от приемането на новия закон за концесиите и което стана преди  приемането на закона за бюджета. Това показва, че бюджетът се обсъжда по интереси, а не се прави  анализ на ефекта от изпълнението на предишния бюджет. Това е вследствие на това, че вече 28 години няма въведени критерии за ефективността от изразходването на публичен ресурс по всяко разходно перо, респ. няма персонална отговорност на ресорни министри и министър-председател. Същевременно няма такъв анализ от депутати, политици и експерти, които правят изказвания, дават становища, мнения само по структурата на бюджета и заложени политики. Дори няма и намек, че се познава или има идея да се приложи международната практика. А например в Холандия се прилагат задължително 2 критерия за оценка целесъобразността за предоставянето на публичен ресурс, а именно компаратор(измерител) на публичните разходи и измерител на публичния сектор.

 2. За поредна година се заблуждава Европейската комисия за изпълнение на поети ангажименти от българската държава.

         2.1 Не се изпълнява ангажимента поет от държавата в Споразумението с Европейската комисия за прилагане на Регламент 1303/2013 г.

То регламентира помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. Подписано е през м. юли 2014 г. и в т.3.1.2 Интегрирани териториални инвестиции е записано: „Към момента не се предвижда прилагане на подхода на интегрирани териториални инвестиции по смисъла на Регламент 1303/2013. Предвижда се целенасочена подкрепа за развитие на Северозападен район (вж. 3.1.6 - Интегриран подход за справяне с демографските предизвикателства на регионите или специфични нужди на географските области).“

          Досега такава подкрепа няма и в бюджет 2018. Обществото е лишено от възможността за по-ефективно използване на средствата по европейските фондове за:

         - реализиране на комплексни проекти, а съгласно този регламент могат да се финансират интегрирани проекти по няколко мерки от една оперативна програма или от няколко оперативни програми. Навярно в администрацията по управлението на средствата от ЕС няма достатъчен капацитет или това пречи на лобистски и партийни интереси;

         - с отмяната на Закона за публично-частно партньорство:

·     се лишиха по-малките общини  ( които нямат финансов експертен ресурс)  за подготовка на проекти финансиране по оперативните програми изцяло от частни партньори – чл. 63, 64 на Регламент 1303/2013. Дори в Мотивите към Закона за концесиите вносителите сами си признават, че тепърва трябва да се проучи този казус;

·      се изключи възможността местни компании да участват в съфинансиране и съексплоатация на проекти, които генерират приходи чрез реализация на публично-частно партньорство. Никъде в Регламент 1303/2013 не се споменава “концесия“, а само публично-частно партньорство, защото концесията не е надежден, устойчив и непрозрачен инструмент при усвояване на средства от ЕС;

- В указанията на МРРБ за попълване на електронния формуляр за кандидатстване за финансиране на проекти по ОП“Региони в растеж“ е записано:

·     На стр. 4 по отношение „Основни данни“ е записано: „Проектът включва публично-частно партньорство - следва да маркирате опцията „НЕ“;

·     На стр. 6 по отношение данни за партньори е записано: „В поле „Финансово участие“ следва да попълните финансовия принос на партньора по проект“, което произтича от създаване на ПЧ д-во за реализиране на проекта, но частният партньор се избира по различна от концесиите процедура, защото не се знаят при откриването напроцедурата възможните приходи от дейността;

                       На стр. 13 по отношение на „Финансова информация – източници на финансиране“ е дадено следното  указание:

Важно!!!

В случай на проектно предложение, по което се предвижда съфинансиране от бенефициента, при проект, генериращ приходи, както и при проект с комбинирано финансиране на БФП ( безвъзмездна финансова помощ) и финансов инструмент по ОПРР 2014-2020 г., кандидатът трябва да попълни ръчно следните полета:

- „Очаквани приходи от проекта“ - в полето кандидатът следва да

попълни очакваните приходи от проекта съгласно финансовия анализ/

анализа разходи-ползи. За да няма публично-частно партньорство навярно ще се признават само такива анализи, при които отново             ( както и за периода 2007-2013) ще се доказва, че няма възможност за  приходи.

·     4. В указанията на МРРБ за попълване на формуляра за големи проекти за кандидатстване за финансиране на проекти по ОП“Региони в растеж“

А.5.1   Опишете подробно как ще се управлява инфраструктурата след приключването на проекта (т.е. наименование на стопанския субект; методи за подбор — публично управление или концесия; вид на договора и т.н.).

Б.3.3   .... Ако проектът е съфинансиран от повече от една оперативна програма, посочете съответните части, финансирани от различните оперативни програми, заедно с процентното разпределение на финансирането. Това е записано само, за да се спази изискванията на Регламент 1303/2013, а в действителност няма да се прилага, защото Правителството няма да прилага „интегрирани проекти“;

Ж.1.4.   Чрез публично-частно партньорство (ПЧП)  (По смисъла на член 62 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 - Европейските структурни и инвестиционни фондове могат да се използват в подкрепа на операции на ПЧП („операция на ПЧП“). Такива операции на ПЧП съответстват на приложимото право, и по-конкретно относно държавната помощ и възлагането на обществени поръчки) ли ще бъде осъществено изграждането на инфраструктурата? Ако отговорът е утвърдителен, моля, опишете формата на ПЧП (т.е. процедурата за избор на частен партньор, структурата на ПЧП, договореностите относно собствеността върху инфраструктурата, включително след прекратяване на ПЧП с изтичане срока на договора или на друго основание, договореностите за разпределението на риска и др.). В допълнение представете резултатите от изчисленията на ФНВ(Kp), и сравнението им с националните референтни стойности за очакваната рентабилност в даден сектор.

Следва, че тези указания на МРРБ стават невалидни, а за да се преработят ще се наложи спирането на финансирането и одобряването им от ЕК. Ето как с отмяната на един закон за публично-частно партньорство, респ. прокарване на лобистски интереси не само се спъва ефективното използване на средствата от Европейските фондове, но може да се наложи дори България да плаща глоби. А основание за това е опитът да бъде заблудена Европейската комисия по отношение на финансовите параметри на проектите, респ. да се доказва изкуствено и манипулативно, че не е възможно да се генерират приходи. Този опит обаче ще се конфронтира с:

- изискването на чл.121 от регламент 1303/2013 „Модулация на ставките на съфинансиране“ - Ставката на съфинансиране от фондовете за дадена приоритетна ос може да бъде модулирана, така че да се отчете: 3) степента на мобилизиране на частно финансиране;

- Приложение V, Определяне на фиксирани ставки за проекти, генериращи нетни приходи, респ.

             Сектор                                                 Фиксирана ставка

1 АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ                                                            30 %

2 ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ                                                            20 %

3 ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ                                                                        20 %

4 ВОДЕН СЕКТОР                                                                                    25 %

5 ТВЪРДИ ОТПАДЪЦИ                                                                           20 %

С приемането на новия закон за концесиите и отмяната на Закона за публично-частно партньорство Правителството се вкара в собствен капан, извърши се правна диверсия, за съжаление в ущърб на прозрачния бизнес и обществото.

15.01.2018г.

                                                Д-р инж. Александър Трифонов

Регионална политика

 Кои са ефективните решения за Северозападна България

Александър Трифонов, Институт за местно и регионално развитие, Бизнес старт, 09.01.2018

Хюлия Айваз

9 януари 2018 | 10:00

Във всички европейски страни има региони като Северозападна България, които са по-изостанали, и затова Европа има добра регионална политика и разбира проблема, че ако няма равномерно развитие на всички райони, това ще създаде проблеми – демографски, миграция и др. Това коментира Александър Трифонов от Института за местно и регионално развитие в ефира на „Бизнес старт“ с водещ Димитър Вучев.
„Северозападния регион, Странджа или Родопите са едно понятие. Те не са обособени като някакво юридическо лице. Добрата новина е, че в изменението в Закона за управлението на общинска собственост в следствие на новия Закон за концесиите и отмяната на Закона за публично-частно партньорство, се разрешава на общините да се сдружават, като създават НПО или смесени сдружения с частен капитал“.
По думите му така се връща публично-частното партньорство под друга форма. Според него ако тези общини наистина се обединят и създадат някаква структура, тогава тя може да кандидатства и да търси тази подкрепа или да се включи в такива проекти.
„Така или иначе в тази региони се усвояват пари по тези фондове за административен капацитет, за усвояване срещу работна сила, за работни места и т.н. Въпросът е, че някой трябва да им даде тези указания, тези насоки“.
Трифонов посочи, че и в бюджетите на регионалното министерство от 2014 досега се заделят значителни средства, от 700 до 900 млн. лв., под мотото „Управление на държавната собственост чрез концесиониране и публично-частно партньорство.
Досега това са 3 млрд. лева, каза още той.
„Програмата за Северозападния регион, която беше развита много по-отдавна, предвиждаше, че около 600 млн. лв. са необходими за възраждането на този регион, т.е има пари. И ако тези средства бъдат вложени като дялово участие срещу примерно 25%, може да привлечем до 10 млрд. лева за създаване на някаква икономическа база“, добави Трифонов.
„Дава се тази възможност и свобода на общините да се сдружават. Ресурсите в регионалното министерство тази година са 667 млн. лева. Ако наистина се използват с една целенасочена политика, държавата обаче да бъде инициатор пред предприемача и участва примерно със 100 млн. лева, за някакъв завод, нека стане след обществено обсъждане на областно ниво, и да се привлекат тези инвеститори. Естествено тази година няма да стане, но ще стане подготовката и държавата ще бъде инициятор и това ще даде успокоение на инвеститора – той няма да се страхува от корупция, ще му бъде осигурена работна ръка, цялата инфраструктура, която той ще използва. И тогава ще сме спокойни, че през 2019 ще открием първия завод в Северозападна България“.

http://www.bloombergtv.bg/biznes-start/2018-01-09/koi-sa-efektivnite-resheniya-za-severozapadna-balgariya

Има ли ефективни решения за икономиката на Северозападна България?

Държавата трябва да играе ролята на предприемач, като привлича инвеститори, препоръча Александър Трифонов от Института за местно и регионално развитие

 гледано: 2179  

Има много документи за регионална политика: Национална стратегия за регионално развитие, Национална концепция за пространствено развитие, но никъде в тях не се споменава икономическото развитие. Има за демографско развитие, образование, здравеопазване, но когато хората нямат работа, всичко останало е на заден план. Така коментира Александър Трифонов от Института за местно и регионално развитие в ефира на Bloomberg TV Bulgaria проблемите пред икономическото развитие на регионите в България.

Според него държавата трябва да се намеси по-активно в създаване на старта на икономическото развитие на изостаналите региони и да играе ролята на предприемач, като привлича инвеститори, но да има и дялово участие в редица производства.

Още по темата

Експерт: Не отчитаме ефективността от използването на публични финанси

Общините трябва да постигнат устойчив икономически растеж, коментира експерт

Александър Трифонов: Държавата трябва да привлече частния капитал

Той напомни, че във всички европейски страни има региони като Северозападна България, които са по-изостанали, и затова Европа има добра регионална политика и разбира проблема, че ако няма равномерно развитие на всички райони, това ще създаде проблеми – демографски, миграция и др.

„Северозападният регион, Странджа или Родопите са едно понятие. Те не са обособени като някакво юридическо лице. Добрата новина е, че в изменението в Закона за управлението на общинска собственост вследствие на новия Закон за концесиите и отмяната на Закона за публично-частно партньорство, се разрешава на общините да се сдружават, като създават НПО или смесени сдружения с частен капитал“.

По думите му така се връща публично-частното партньорство под друга форма. Според него ако тези общини наистина се обединят и създадат някаква структура, тогава тя може да кандидатства и да търси тази подкрепа или да се включи в такива проекти.

„Така или иначе в тази региони се усвояват пари по тези фондове за административен капацитет, за усвояване срещу работна сила, за работни места и т.н. Въпросът е, че някой трябва да им даде тези указания, тези насоки“.

Трифонов посочи, че и в бюджетите на регионалното министерство от 2014 досега се заделят значителни средства –  от 700 до 900 млн. лева под мотото „Управление на държавната собственост чрез концесиониране и публично-частно партньорство. “Досега това са 3 млрд. лева”, посочи той.

„Програмата за Северозападния регион, която беше развита много по-отдавна, предвиждаше, че около 600 млн. лева са необходими за възраждането на този регион, т.е има пари. И ако тези средства бъдат вложени като дялово участие срещу примерно 25%, може да привлечем до 10 млрд. лева за създаване на някаква икономическа база“, смята Трифонов.

Експертът напомни, че сега се дава възможност и свобода на общините да се сдружават.

“Ресурсите в регионалното министерство тази година са 667 млн. лева. Ако наистина се използват с една целенасочена политика, държавата обаче да бъде инициатор пред предприемача и участва примерно със 100 млн. лева, за някакъв завод, нека стане след обществено обсъждане на областно ниво, и да се привлекат тези инвеститори. Естествено тази година няма да стане, но ще стане подготовката и държавата ще бъде инициатор и това ще даде успокоение на инвеститора – той няма да се страхува от корупция, ще му бъде осигурена работна ръка, цялата инфраструктура, която той ще използва. И тогава ще сме спокойни, че през 2019 г. ще открием първия завод в Северозападна България“, смята Трифонов.

Какво е бъдещето на регионалната политика? Вижте повече във видеото!

https://www.investor.bg/bloomberg-tv/461/a/ima-li-efektivni-resheniia-za-ikonomikata-na-severozapadna-bylgariia-253501/

 

Концесиите на вниманието на Европейската комисия

На вниманието на Европейската комисия

Новият закон за концесиите – пример за икономически саботаж

От 2.01.2018 г. е в сила новият закон за концесиите. Защо може да се разглежда като икономически саботаж:

Ø В течение на 6 месеца Министерският съвет трябва да приеме съгласно чл.35 и §6 наредба за определяне финансовите елементи на концесията. Не е ясно по каква процедура ще бъде възложено изработването на тази наредба и дали тя ще бъде публикувана за обществено обсъждане. Това съмнение произтича от подхода (директно възлагане) за изработване на концепцията за транспониране на директива 2014/23. Явно се цели да се скрие от обществеността какви изисквания, респ. указания ще бъдат дадени от Министерския съвет към изпълнителя. Следва, че до 6 месеца и възложители, и потенциални инвеститори/концесионери ще чакат да се приеме тази наредба. Този срок може да се удължи, ако оценката на въздействие на този нормативен акт ще има негативно отношение върху финансовото състояние на държавния и общинските бюджети. А това е заложено априори в самия закон с „несамофинасиращите се концесии“. При тях възложителят/концентът – държавата или общината ще може да покрива 100% разходите на концесионера, без да са известни:

·        целесъобразността и размерът на тези разходи;

·        неговата печалба (тя остава е тайна за обществото);

·       лихвите по кредитите (също тайна за обществото), а може би и задължения към трети лица, за да се докаже от концедента липсата на приходи при изпълнение на концесионния договор.

„Блестящ“ механизъм за източване на държавния и общинските бюджети.

Ø Същият срок от 6 месеца се отнася и за наредбата по ч. 44, а именно за мониторинга, управлението и контрола на процеса на коцесиониране от страна на Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол. Действащите концесионери могат да бъдат спокойни, че поне 6 месеца няма да бъдат контролирани. От друга страна, ако те са достатъчно „щедри“ (разбирай корупция), ще могат да си осигурят безконтролни печалби, тъй като тази агенция е подведомствена на Министерския съвет и няма права за издаване на актове и търсене на отговорност;

Ø Съгласно чл. 45, ал.1 до  6 месеца Министерският съвет трябва да приеме Национална стратегия за развитие на концесиите. Няма разработени критерии, визия за тази стратегия. Няма и конкретен изпълнител. Очаква се, навярно, това да бъдат членовете на Координационния съвет, в който основната маса са зам.министри.  Оказва се, че зам.министрите ще определят как да се изразходва държавният бюджет за „несамофинансиращи се концесии“. И тъй като те са партийно оцветени следва, че ще има прокарване на партийни, лобистски интереси, възможности за облагодетелстване и вратички за корупция. Няма изискване тази Стратегия да бъде подложена на обществено обсъждане в явно нарушение на принципа на прозрачност;

Ø Съгласно § 8 от Преходните и Заключителни разпоредби, 3 месеца след приемането на Националната стратегия, Министерският съвет и общините трябва да разработят план за действие за държавните, респ. за общинските концесии. Без такива планове, съгласно чл. 45, ал.5, не може да се открива процедура за концесия. Явно през цялата 2018 година няма да има процедури за концесии;

Ø Това може да последва и през 2019 година, особено за общинските концесии, защото предстоят през тази година да има местни избори. Едва ли някой кандидат за кмет ще поиска да подготви процедури, от които би се възползвал негов конкурент. Опасността се поражда от факта, че една концесионна процедура – от подготовката, респ. анализи, оценки до обявяване, диалози и окончателен избор на концесионер - изисква поне 8-9 месеца;

Ø Член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които касаят функционирането на концесионния регистър влизат в сила от 31 януари 2019 г. Този регистър функционира и в момента. Навярно се цели да се спре обновяването на информацията и да се осъществи затъмнение за обществото относно дейности в областта на концесиите през 2018 година;

Извод: Инструментът на концесиите за привличане на инвестиции няма да функционира  поне една година след като се отмени и действието на Закона за публично-частно партньорство. Дори вносителите на законопроека за концесиите си признават в Мотивите, че с тази отмяна се налага да се разработи нов закон, който да регламентира отношенията между публичните партньори и частния капитал за решаване проблеми от обществен интерес. И всичко това е за сметка на българското общество.

След гореизложеното и многобройните критики на новия Закон за концесиите, не трябва ли Европейската комисия да се самосезира и поиска промени в приетия закон в съответствие с многобройните критики, в т.ч. от страна на Президента – г-н Радев във връзка с транспонирането на директива 2014/23. Така или иначе, много нейни представители ще прибивават в България във връзка с Европредседателството.

В новия закон е променена дефиницията на понятието „концесия“ въведено в Директивата,  така че да се допусне 100% възстановяване разходите на концесионера, което:

·        противоречи и на международната практика;

·     допуска силно ангажиране на държавния, респ. на общинските бюджети в полза на частни интереси, което е заплаха за икономическата сигурност на страната и води до ощетяване, респ. ново обедняване на обществото;

Ще се направи опит да се използват средствата от фондовете на Европейския съюз (на данъкоплатците на европейските страни) за финансиране на концесионери - частни лица. До това ще се стигне  следствие отмяната на Закона за публично-частно партньорство, който:

·     беше приет през 2012 година на основание решението на Европейската комисия СОМ(2004)327, т.н. „Зелен документ“. Бяха  изразходвани милионни евро от фондовете на ЕС за изучаване опита на редица европейски страни и обучения на държавни служители в областта на ПЧП – хвърлени пари на вятъра;

·     отмененият Закон за ПЧП не допускаше открита процедура (т.е избирането на частен партньор без процедурата „състезателен диалог“, а след отмяната на закона може да се избере концесионер, при участието дори и на 1 кандидат. Дава се възможност за корупция на всички нива в концесионния процес;

·     отмененият Закон за ПЧП даваше възможност да се финансират научни изследвания, изграждане на промишлени предприятия, което е заложено в Хоризонт 2020 и плана „Юнкер“. Именно чрез учредяването на институциализирани публично-частни дружества ( SPV) между публичния и частния партньор съгласно „Зеления документ“ се гарантираше по-силен контрол от страна на държавата при изразходването на европейски и публичен финансов ресурс, а така също устойчивост при реализирането на съответния проект. Сега това вече няма да е възможно, тъй като Директивата ограничава чрез концесия да се финансират научни изследвания. В същото време Правителството продължава да не финансира науката в България в съответствие с европейските критерии. Тъй като няма концесия за производство ще продължи незаинтересоваността на Правителството за развитието на националната производствена база – гаранция за икономически растеж и излизане от бедността;

Директива 2014/23 въвежда съгласно чл.5 само 2 вида концеси – за строителство и услуги, докато с новия закон в България се въвеждат още 3 вида концесии:

·        за ползване;

·        за добив на подземни богатства;

·        за ползване на подземни води;

Възниква въпросът – какъв е смисълът за унифициране на концесионните режими в Европа чрез транспонирането на директива 2014/23? От администрацията на Министерския съвет се разпространява информацията, че това е станало с разрешение на Европейската комисия. Каква е истината? Не се ли използва Директивата за прокарване в новия закон на корпоративни, лобистски и партийни интереси при прилагане инструмента на концесиите на база на заложена в закона и неглижирана в него като противодействие корупция.

Заключение:

Ако не последва спешна реакция на Европейската комисия, ще се потвърди изводът на „Ди Цайт“ от 28.12.2017 г., че корумпирана държава по-лесно се управлява. Това, обаче, е за сметка на авторитета на Европейската комисия и възниква въпросът за смисъла от съществуването на Европейския съюз, след като с безконтролно и формално транспониране на директиви се допуска по-нататъшно обедняване на населението в България – страна членка на ЕС.

.

4.01. 2018 г.

                                                        Д-р инж. Александър Трифонов 
http://epicenter.bg/article/Noviyat-zakon-za-kontsesiite---primer-za-ikonomicheski-sabotazh/144355/11/33