Европейски фондове и устойчиво развитие

Експерт: Не отчитаме ефективността от използването на публични финанси

Александър Трифонов смята, че качеството, а не само количеството, трябва да е водещо във фискалната политика

Правенето на европроекти единствено за да се направи по-голям дял оползотворени евросредства, а не да се развиват перспективни отрасли, не може да е цел на икономиката. Отчитането на приноса на европейските средства, които да покажат българското икономическо развитие, е болна тема. Качеството, а не само количество, следва да е водещо във фискалната политика. Това препоръча д-р инж. Александър Трифонов от Института за местно и регионално развитие, който в ефира на Bloomberg TV Bulgaria коментира как се разходват публичните средства в България.

„Например в Бюджет 2018, а и в всички досегашни бюджети, раздаваме средства, раздаваме обезболяващи лекарства, а не лекуваме“, посочи експертът.

Още по темата

Прогнозата за публичните финанси ще включва дълга на държавните фирми

Общините трябва да постигнат устойчив икономически растеж, коментира експерт

Александър Трифонов: Държавата трябва да привлече частния капитал

Той напомни, че еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер за първи път постави въпроса за приноса на европейските фондове за едно бъдещо устойчиво развитие на България.

„Неговото притеснение беше, че в предишния програмен период  2007-2015 страната ни е получила 14 млрд. евро при вноска в европейския бюджет от 6 млрд. евро. Общият баланс е около 20 млрд. евро, като е включено и националното съфинансиране, което ще намали тази сума. Голяма слабост в България е, че не се научихме да отчитаме ефективността от използването на публичните финанси – т. нар. икономически ползи", категоричен е Александър Трифонов.

Според него голямата грешка на България е, че в предходния програмен период нямаше Оперативна програма „Наука и интелигентен растеж“.

„Всички други държави имаха и трупаха опит, подчерта той и припомни, че една от забележките на Гюнтер Йотингер е била именно заради тази липса. – България остава в дъното на таблицата, която отчита брутния национален продукт на глава от населението – 6 500 евро, докато в Люксембург е 90 хил. евро, а в Германия – 42 хил. евро. Това са огромни разлики и с този растеж не можем да ги достигнем.“

За пример Трифонов даде плановете на Европа да финансира научната и развойната дейност с 3%, „докато в България тези нива са далеч по-ниски – 0,6%, а през 2020 г. – 1,5%.“

„В света има няколко измерителя за ефективността на публичните финанси, които сравняват каква ще е ефективността при изразходването на публичните средства", каза експертът и напомни, че в проектозакона за концесиите дори се залага едно източване на бюджета чрез т.нар. „несамофинансиращи се концесии“.

„При тях няма да има отчет дали ще има ефективност не за частния партньор, а за цялото общество", твърди Трифонов.

Има ли опасност парите, които се дават за приоритетни отрасли като образование да се използват неефективно? Каква трябва да е секторната политика в промишлеността?

Вижте повече във видеото!

По статията работи: Петя Стоянова

http://www.bloombergtv.bg/biznes-start/2017-11-14/kachestvoto-a-ne-samo-kolichestvoto-sledva-da-e-vodeshto-vav-fiskalnata-politika

https://www.investor.bg/bloomberg-tv/461/a/ekspert-ne-otchitame-efektivnostta-ot-izpolzvaneto-na-publichni-finansi-250274/