Стратегията за научни изследвания

НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ 2017–2030 - ПРИКАЗКА ЗА РОЗОВИТЕ ОЧИЛА

Светът е тъй прекрасен

сякаш сме деца,

когато сме във розово

и носим розовите очила.

Рая Вид, 2012

            На 31.03. беше публикувана на страницата на Министерския съвет за обществени консултации Националната стратегията за научни изследвания 2017 – 2030 г. http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2624.  Перфектно разработен материал, демонстриращ за пореден път бюрократичния подход при планиране бъдещето на България, а именно:

à        Няма нито един ред, кой е виновен за това положение в науката. Сякаш тя самата тя е виновна за това. А кой е виновен, че в програмния период 2007 – 2013 г. нямаше Оперативна програма “Наука“, за разлика от всички други европейски страни? За програмния период 2007-2013 г. държавите от ЕС са използвали общо около 5 млрд. евро конкретно за изграждането на научна инфраструктура, а България нищо. Кой е виновен за това състояние – навярно този, който е отговарял за партньорството с Европейския съюз и не е включил такава оперативна програма. Не прилича ли това на целенасочена дейност срещу българската наука?

à        Кой е виновен за констатацията „Показан е устойчивият спад в научното развитие на страната. Сред основните причини за този спад са отчетени липсата на последователна държавна политика (вкл. финансиране) за подкрепа на научните изследвания, както и незадоволителното изпълнение на предишната Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България (2012-2020) и на поетите ангажименти към ЕС.“. Кой е управлявал страната в периода 2012 – 2017 г. ?

à        Защо няма нито един ред за изпълнението на Националната стратегия за научни изследвания 2012-2020? Какво се крие зад определението „незадоволително“ или това е опит да се избегне констатацията,        че тя не е изпълнена.  Виновни няма и констатациите, проблемите и обещанията          ( целите ) се възпроизвеждат в новата стратегия 2017-2020. Показателен бюрократичен и вреден за страната подход.

à        Розовият цвят на бюрократичните очила личи от планираните етапи:“ Първият етап е до 2022 г. През този период се предвижда въвеждане на основните механизми и дейности за възстановяване и модернизация на системата за научни изследвания в България. Видими резултати от изпълнението на стратегията се очакват към края на етапа. Вторият етап (4 години) предвижда ускорено развитие на научни изследвания, което да доближи България до средно европейско ниво.“ А не се отчита ще има ли след 2022 г. учени,  с които да се прави ускореното развитие на научните изследвания?

à        Защо няма думата „отговорност“ в цитирания по-долу текст:“ Отчитайки липсата на отчетност и контрол по изпълнението на предходната стратегия като една от главните причини за незадоволителните резултати от нейната реализация“? Следва изводът, че и в тази стратегия ще има само констатации без отговорност. Тогава какъв е смисълът от нея – за розови обещания към научната общност и демагогия по отношение загриженост в очите на обществото?

à        Науката не се разглежда като елемент на икономическата политика – източник на приход и икономически просперитет. Научните изследвания са обособени като откъсната от обществено икономическия живот дейност – няма конкретно дефинирани приоритети напр.:

à        ще водят ли научните изследвания до технологични пробиви и източник на приходи. До 1989 год от лицензионни такси срещу предоставени лицензии за ползване на български научни постижения държавата е получавала около 100 мил. долара на година?

à        за кои приоритетите в развитието на България трябва да се ангажира научната мисъл на България – напр.:

o   в прехраната на населението ще се разчита ли на вносни или на български продукти – растителни, животински и какво може науката да съдейства за това;

o   България ще се развива ли като производител на високотехнологично и/или на научно оборудване или в направление „работа на ишлеме“ и услуги, което не води до икономически просперитет?

o   Децентрализация на енергопроизводството и съхраняване на електро-и топлоенергия;

o   науката ще бъде ли включена в усвояване на подземните и надземните богатства на България или ще ги предоставяме за хищническа експлоатация на алчни чужди инвеститори и т.н. и т.н.

à        Защо вече 3 –та година не работи Националния иновационен фонд, бюджетът на който беше около 6-8 мил. лв. Но и тогава от общо около 250 000 МСП у нас едва 0,04 % са участвали в конкурсите. Не е ли това показател, че намалява иновационната активност. Причите навярно са в:

o   Недостатъчни съвременни знания, които получават лицата, които завършват висшето си, респ. професионално образование;

o   Липсата на съвременно оборудване, с което да се експериментират и реализират иновациите;

à        Защо няма анализ на българските патенти и потенциала за тяхното реализиране на вътрешния и международния пазар, респ. икономическия ефект, който ще се постигне с това. А има такива с потенциал милионни приходи за държавата, но явно бюрокрацията не знае как и не иска те да се реализират, защото няма да се „облажи“ от тази дейност.

à        Защо няма анализ на дела на българските учени в международните научно-изследователски проекти в т.ч. и по Хоризонт 2020 и как може българската държава да се възползва от получените резултати. Това за пореден път доказва, че държавата не разчита на науката за икономически растеж и демонстрира само демагогска загриженост;

ü Едва 3% от всички средствата по Структурните фондове са предвидени за подкрепа на иновациите, докато средния процент в ЕС е над 30%. В резултат България е на предпоследно последно място след Сърбия и Турция класацията European Innovation Scoreboard като „скромен“ иноватор в доклада от 2016 г. И това е трайна тенденция за последните години. Кой е виновен за това – иноваторите или управляващата партия-правителство?

à      Преглед на изълнението на Националната стратегия за научни изследвания 2011- 2020, направен от Сметната палата през юли 2015 г. за периода от 01.08.2011 г. до 31.12.2014 г. констатира: „С пропуските и недостатъците в дейността си структурите в системата на Министерството на образованието и науката не осигуряват ефективното изпълнение на Националната стратегия за научните изследвания и не гарантират постигането на стратегическата цел за превръщането на българската наука във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности“. Виновни няма.

à     Защо се залага приоритетно само на Иновационната стратегия за интелигентна специализация(ИСИС) навярно, за да се използват финансовите средства само по ОП“Наука за интелитентен растеж“, без да се заделят пари от държавния бюджет. Но покриват ли те всички сектори на българската икономика, които се нуждаят от научна подкрепа? Това е европейска визия, къде е националната визия?

à     Регионалните научни центрове ще имат ли научния потенциал да решават проблемите на отделните региони или се търси само да се усвоят нари по оперативната програма, респ. да се отчете някаква дейност. Няма ли опасност отново да се изразходва ресурс ( финансов и човешки) само за самата идея, а не за решаване на конкретни проблеми?

à     Как ще се стимулират частните инвестиции, като се иска да се отмени закона за публично-частно партньорство, за да може частният партньор да има някаква сигурност в своевременното решаване на конкретните задачи срещу предоставения от него финансов ресурс. Директива 2014/23 ( относно концесиите) допуска прилагане на концесионния подход за финансиране на НИРД само в случай, че възложителят ( публичната институция) покрива 100% разходите и само тя има право да ползва резултатите.  Това означава, че няма да има правна основа за реализиране на такива форми за партньорство между науката и частния бизнес като „ spin off”, “spin in”, “spin out”.

Изводи:

ü  Все още няма визия за икономическо-производствения профил на България с хоризонт напр. 2030 г. т.е какъв ще бъде баланса между:

- производствените мощности с национален и чужд капитал;

- производството на продукти с висока добавена стойност и такива като полуфабрикати ( работа на „ишлеме“);

- сектора на производството и сектора на услугите;

            Държавата е оставила на хаоса в промишлеността да се самоорганизира, от което се възползват съмнителни инвеститори( играчи), от което страда населението на България и се чертае изоставането на България в своето икономическо развитие. Вследствие на това науката не може да намери своето място в общото икономическо развитие на   страната. Следа, че ще се увеличава технологичната и научна зависимост на България, което ще се отрази отрицателно върху националната сигурност.

ü За какво ускорено развитие на научните изследвания след 2022 г. може да се планира, след като дотогава ще се свие още повече научният потенциал на България. Подходът е невероятно опасен, защото по този начин се отлага смъртта на българската наука за бъдещ период, но тя е програмирана с действията в тази Стратегия.

ü    Как да се вярва, че държавата ще реализира тази стратегия, след като с РМС № 803 от 10.11.2010 г. относно приемане на предварителен вариант на Националната програма за реформи на Република България (2010-2013 г.) в изпълнение на Стратегията “Европа 2020” е определена национална цел за инвестиции в НИРД в размер на 1,5% от БВП до 2020 г. Сега тази цел се измества за 2025 година.  Навярно през 2020 г. ще се отложи за 2030 г. Личи целенасочена политика за устойчиво унищожаване на българската наука.

ü    „Важен стимул за поддържане на високо научно ниво на изследователите е диференцираното заплащане, директно обвързано с постигнатите в предходен период научни резултати (след периодична атестация). Възнаграждението на учените трябва да е достатъчно високо, за да осигури висок социален статус. В тази връзка е необходима ефективна система за контрол на качеството на научните изследвания и научното ниво на изследователите.“ Първата атестация трябва да бъде завършена в 2022 г. Звучи високо гласът на бюрокрацията – контрол, а не се направи анализ колко бюрократа се падат на 1 учен.

ü    „Необходимо е обществото и държавните органи да осъзнаят ползата от провеждане на научни изследвания в България. Затова в тази дейност са включени мерки за популяризиране на науката и научните изследвания, при които трябва да се акцентира върху подготовката на висококвалифицирани специалисти за икономиката и администрацията, повишаването на научната култура на обществото, върху приносите на науката към разбирането на света и човека, както и върху научните подходи за решаване на настоящи предизвикателства - екологични, технологични, социални, културни, етични, и т.н.“ Това обаче не се отнася за депутатите, които трябва да приемат законите и размера на финансирането на науката. Как да има увереност научната общност, че те ще се съобразяват с тази стратегия? А ако държавните органи не се осъзнаят кой ще носи отговорност за това?

ü    Обещанията за увеличаване на размера на публичните финансии за научните изследвания са химера, защото те са обвързани с приходите в държавния бюджет, т.е.

-       дали ще има такива, от които да се задели за научни изследвания;

- ако няма, от финансирането на кои други сектори трябва да се заделят финансови ресурси за да се изпълнят препоръките на Стратегията. Като се има предвид, че няма сектор в България, който да е финансово обезпечен и че България е на последно място по БВП( брутен вътрешен продукт ) на глава от населението  следва изводът, че планираното финансиране на научните изследвания няма да се осъществи при това икономическо развитие на страната. Как ще се осигури заплащането на български учени да се върнат в страната и на каква кариера те биха могли да разчитат при загиваща национална, а не чужда икономика ( икономика на чуждите инвестиции). За развитието на какви научно-иновационни комплекси се бленува в стратегията, като едва ли има напълно оборудван научен институт в България, а още повече да се разчита, че чужди инвеститори ще вложат своите ресурси в тяхното изграждане. Те ще трябва и да си докарват учени от други страни. Забравя се, че след 2020 г. няма да има вече грантово фининсиране от ЕС. Бюрокрацията се е сетила твърде късно, като е изтърван един 7 –годишен период, ( 2007 – 2013 г.) когато я нямаше Гърция, нямаше го тероризма, нямаше Брекзит.

ü „Вредите, които са нанесени през последните десетилетия върху състоянието на науката, а с това и върху цялата страна, са изключително сериозни и трудно обратими. Ново традиционно отлагане на вземането на спешни мерки в областта на НИРД сектора крие сериозен риск от трайно изоставане на България както по икономически показатели,  така и по качество на живот.“ Този извод е единствено стойностно нещо в разработената Стратегия.

ü „Работата по всеки етап започва с изработване и приемане от Министерския съвет на многогодишен оперативен план за изпълнение на етапа, включващ и дейности за подготовка на изпълнението на следващите етапи. Контролът по текущото изпълнение на плана се осъществява чрез ежегоден отчет за изпълнението му, който се представя пред Народното събрание, придружен със становище от Международния контролен съвет по изпълнение на стратегията. Копия на отчета и становището на Международния контролен съвет се предоставят и на Европейската комисия. В края на всеки етап Министерският съвет представя анализ на изпълнението му и предложение за актуализация на стратегията.“  Следва изводът, че:

-        стратегията е само пожелание и няма никаква гаранция, че ще бъде реализирана;

-       за реализирането на политиката в науката се прехвърля на Европейската комисия, за да не носи отговорност Правителството за нейното състояние;

Обобщение:

Тази Стратегия е триумф на бюрократската дилетанщина облечена в красиви думи и розови обещания с надежда научната общност да повярва в нея и да не търси отговорност за състоянието на науката днес.

Тя трябва основно да се преработи и да се приеме от Парламента с валидност до 2030 г. и без възможност да се променя в критериите и показателите. В противен случай няма смисъл от нея и блажени да са вярващите в нея.

17.04.2017 г.

                                               Д-р инж. Александър Трифонов

Други статии от автора: „Неуважението към българската наука на държавно ниво е неуважение към самата държава и българския народ“(2016 г.), „Науката в икономиката – снимка с ретуш“ ( 2016 г.) .