сряда

„Визия за България“ – опит за омагьосване


„Визия за България“ – опит за омагьосване

Александър Трифонов - 25 юли 2018
След блестящо организираната от БСП презентация на „Визията за България“, прозвучала като ехо от Европредседателството, последва  медийна тишина, нарушена единствено от терзанията на г-жа В. Велева от 23.07.2018 г. (1). Изведените от нея акценти „какво, „как“, „с кого“ остават като въпроси с жокери. А жокерите са в размислите от раздела  „какво трябва“. Системата е продукт на администрацията и партиите, а как ще се сменят администрацията и партиите, за да се смени системата?  Нова администрация и нови партии? И тук именно се крият опитите за омагьосване:
  1. Корупцията, майката на всички беди, е пощадена като е предупредена, че ще се търсят условия да й се пречи. Но как – няма и дума. Корупцията е защитена и институциализирана в законите – Закона за концесиите, в изменението на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Закона за обществените поръчки и др. Този процес продължава и се поддържа от всички партии – изявено или прикрито чрез плахи и повърхностни реакции. Кой ще разсее вярата в тази магия, че може да се промени съзнанието на депутатите при създадените възможности за финансово облагодетелстване и че те ще минат през духовното чистилище?
  2. Защитата на държавната собственост – чрез защита на стратегическите обекти от приватизация и концесиониране. Изначало е ясно, че инициативата за извеждане на тези обекти от списък за концесиониране е обречена на неуспех. Защо не се потърси докладът/концесионният анализ на летище София от разработчиците – директно Международната финансова компания, Европейската инвестиционна банка, а се търси само от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията? Дори в самата обосновката е записано, че информацията не е конфиденциална, а дори и да има такава, има ред за запознаване с нея. Именно от този анализ ще проличи какво е било възложено и как тези институции се отнасят към България – държава за колонизация или държава за уважение. Не е ли това действие мнима съпротива?
  3. Как ще реализирате „Повече държава там тогава, където и когато това е необходимо“, след като след още 2 години може цялата държава да е дадена на концесия за 47 години, т.е държавата ще бъде в чужди ръце, а в приетия Закон за концесиите съществуват и следните видове услуги за концесиониране:
75100000-7   Услуги на държавното управление
75110000-0   Услуги по общофункционално управление на държавата
75200000-8    Услуги на държавното управление за обществото като цяло.
С подкрепата на ЕС чужди икономически или наши олигархични субекти ще диктуват стандарта на живот у нас – заплати, социални придобивки и т.н. Държавата ще им бъде подчинена, след като се приема примиренчески такова законодателство. Какво се крие зад магията на фасадата Европейски съюз – суверенна държава?
  1. Защо се боготворят чуждите инвестиции, индустриалните зони? Не става ли много силно зависима държавата от чужди икономически интереси? Какво ще се случи с националната икономика и развитие ако те напуснат страната по различни причини – финансови, политически, регионални, форс-мажорни и т.н. Защо не се поставя въпросът за баланс между делът на чуждите компании (производствени, финансови, за услуги) и такива с преобладаващ национален, местен капитал? Защо държавата се разглежда като инвеститор, а не като предприемач, т.е тя да стимулира, временно да участва в инвестиционния и производствения процес с произтичащите от това права и възможности за контрол? Кой ще разсее магията за благоденствие чрез чужди инвестиции? Кои колонии са просперирали?
  2. Защо не се поставя като приоритет развитието на националната икономика, свързана с природните ресурси на страната, а те са предоставени на чужди експлоататори? Развитието на дефинираните съвременни отрасли е свързано с външни пазари, като източник на суровини и реализация на продукция, а те стават все повече натоварени с политически заряд, респ. зависими от геополитиката. Как може да се разработват стратегии с неясно бъдеще и ориентация? Ще остане ли България в световната топ-листа 3 в търговията с патешко, череши, работно облекло? Или това не е отговорност на магьосника? Защо държавата не влезе в ролята на бизнес-ангел на родни изобретения? Кога ще се разсее илюзията, че българите не могат да създават нови и перспективни продукти и се забравя, че сме дали 19 открития на света? Кой, ако не ние самите, българите, не създадем “нови и с висока добавена стойност производства“?
  3. За какво публично-частно партньорство се споменава в областта на науката и производството, като опозицията допусна да се отмени регламентиращия този инструмент закон? Защо при обсъжданията в комисиите и в зала не се защити този закон, с което се допусна празнота в привличането на частен капитал за решаване на проблеми от обществен интерес? Това беше констатирано в концепцията, разработена от адвокатското дружество, във връзка с транспонирането на директивата за концесиите на ЕС. Защо не се приеха от депутатите тезите на многото публикации и становища в подкрепата му дори от Сметната палата и Министерството на финансите и не се прие подходът на другите страни от ЕС по този въпрос, а именно по транспонирането на тази директива? Защото корупцията доказа, че има страшна магическа сила и е жизнена,че тя владее душите на депутатите и чиновниците. Как да премахнем тази магия и да изчистим душите на бъдещите кандидати за тези постове?
  4. Защо не е поставен въпросът за ефективно и прозрачно използване на публичния ресурс като принцип в управлението на държавата, независимо за коя сфера на обществено-икономическия живот става дума, с конкретните критерии и измерители, както е в цял свят? Защо се споменават само субсидидиите на общините като финансов инструмент, къде са субвенциите? Защо опозицията не потърси ефективността от планираните в Министерството на регионалното развитие и благоустройството около 3,5 млрд. лева за периода 2014-2018 „за управление на държавната собственост чрез концесиониране и публично-частно партньорство“? Дали не се е възползвала тя от този ресурс, за да запази мълчание и послушание? Със смяната на системата ще се забрави ли за присвоените народни пари? Изглежда авторите на тази визия са били омагьосани, защото често се губи реалността:
– Кое е високотехнологичното във филмовата индустрия, например?
– Услугите във високите технологии не създават висока добавена стойност, те могат само да спомагат;
–  Защо в стратегиите за икономическо развитие са включени само 18 града, а другите? Как тези изброени производства са подкрепени с резултатите от дейността на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, с научната мисъл в България? С тези ли производства ще се гордее България и българският народ ? Ето, че в самата визия на БСП е въведено противоречие с принципите на балансираната регионална политика. Поредният омагьосан кръг.
Заключение:
Призивът „Ние казваме, а вие мислете“ няма да заработи, колкото и да  е желателно, защото:
  • Липсва визия за основните принципи за бъдещето на България, а именно:
    – България ще свети ли със собствена светлина, с респектираща национална икономика, или ще мъждука с отразена светлина – тази на чужди компании и работа на ишлеме
    – Ще се съобразява ли администрацията – правителството и чиновниците с мнението на обществото и как обществото ще участва ефективно и прозрачно в приемането на нормативни и поднормативни актове? Досега този процес е омагьосан и скрит под булото на демагогията;
  • Има неясноти по отношение на съдържанието на понятия, относно размера на финансова подкрепа само за някои структури и др. Явно материалът за „Визията“ е работен от различни групи и не е имало време за сихронизиране;
  • „Визията за България“ е една розова мечта, която бързо почернява, когато обикновеният човек се събуди пред празния хладилник, с треперещи болни ръце и липса на помощ. Трябват приоритети в нейната реализация с конкретен ефект, с осезаеми за обществото резултати. Това обаче е свързано с отговорност, а в момента няма кой да е поеме.
„Думите са най-евтината магия“ според Джоан Харис. Нека обаче не злоупотребяваме с тях, защото те са всичко, което ни е останало.
(1) http://epicenter.bg/article/Valeriya-Veleva–Ninova-predlaga-restart-na-prehoda–Vazmozhno-li-e-tova–/159875/11/0

вторник

Има ли задкулисни договорки и манипулации в концесията на летище София – 12 въпроса без отговор

Има ли задкулисни договорки и манипулации в концесията на летище София  – 12 въпроса без отговор

Александър Трифонов - 10 юли 2018
 Подготвяната от сегашното правителство концесия на летище София може да доведе до огромни загуби за България и катастрофа за националната сигурност. Имайки предвид това публикуваме откритото писмо на д-р Александър Трифонов с 12 въпроса в него, на които трябва да се отговори, ако не искаме България отново да бъде предадена в името на частни и чужди интереси.
Клуб „24 май“
Открито писмо
 До:
Международната финансова корпорация (МФК)
Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията
Министерския съвет на Р България
На 5.07.2018 в официалния вестник на Европейската комисия бе публикувано обявлението за открита процедура за концесиониране на летище София-https://www.concession-sof.bg/bg/procedure. В София се разгоряха некомпетентни спорове. Къде е истината и как да се стигне до  нея:
І. Важна изходна информация:
  • От публикуваната информация личи професионализъм и може да се приеме като обучително помагало за държавната администрация. Особено ако се сравни с тази от спряната процедура през 2016 г.
  • От изследване на компанията Airports Council International (ACI) за 2016 г. става ясно, че значително преобладава публичната собственост на летищата.
Вид собственост, % Европа Извън Европа
Напълно публична 53,2 73,1
Смесена 29,9 13,8
Частна 16,9 13,1
Забележка:При смесена собственост се разбира, че управлението на летището е предоставено на смесено дружество между публичната власт и частна компания като публично-частно партньрство или концесия, тъй като по време на концесията публичната власт може само да контролира дейността на концесионера за дълъг срок от време 30-50 години, но не и да прекрати договора без основателни причини. Дори и да има основание, връщане владеенето на собствеността минава през продължителна, сложна и скъпа съдебна процедура.
  • За последните 4 години обслужените пътници на летище София нарастват с 86%, за последните две – с 58%, а през 2017 г. – с 30,3%, като това е най-високият ръст сред 100-те най-натоварени летища в Европа;
  • Летище София е елемент на националната сигурност в съответствие с постановление № 181 на МС, т. 2.8;
  • Договорът за консултантски услуги, сключен на 25.10. 2017 г. между Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като клиент/възложител и Международната финансова корпорация (МФК), част от групата на Световната банка, като изпълнител, в партньорство с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а новият закон за концесии е в сила от 1.01.2018 г., а Наредбата към него за изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията е приета от Министерския съвет едва на 16.05.1018 г.
  • Правителството на Сърбия е избрало на 6.01.2018 г. френската инфраструктурна компания Винчи (Vinci Airports ) за 25-годишна концесия на Белградското летище Никола Тесла.
Сравнение между концесиите на летище София и Белград
Показател                        Летище   София   Белград
Собственост 100% публична 83,1% публична  Air Serbia 16,9% частни акционери
Брой терминали 2 2
Площ на терминалите,                             кв.м. 66 000 33 000
Брой обслужени пътници 2016/2017г., брой 6 490 096 4 900 000
Приходи                                             хил.евро 76 694 около 81 000
Печалба 2016/2017г.                        хил.евро 6 000 декларирана за 2017 г.  или около 34 512,3 при приходи от 76 694 евро за 2017 г. и 45% марж на печалбата, установена в Обосновката, стр.68 27 000 за 2016 г.
Срок на концесията,                             години 35 – 46,7 25
Авансово плащане                          хил.евро 281 211 501 000
Инвестиции                                      хил.евро 600 000 732 000
Годишно концесионно плащане хил.евро 7 667 16 000
Концесионерът не трябва да управлява летище в периметър                                  км.   няма изискване 450
Концесионерът имa aĸтиви c нeтнa cтoйнocт зa пocлeднитe тpи гoдини oт минимyм          хил. евро 200 000 над 500 000

ІІ. Въпроси, които водят към истината:
Въпрос първи:
По кой закон и Наредба или Правилник  е извършен концесионния анализ от МФК, след като по време на подписването е действал стария закон за концесиите, а новият е в сила от 1.01.2018 г.?
Въпрос втори:
Подвъпрос първи: Ако концесионният анализ е извършен на база на приети в международната практика ( навярно и от МФК) подходи, то защо не са приложени ( не е споменато в обосновката ) т.н. компаратори или сравнителни показатели като: PSC (public sector comparator) –  компаратор на публичния сектор, PCC ( public cost comparator)- компаратор на публични разходи, PPC (public private comparator)  – компаратор за публично-частно партньорство, за да може да се докаже при кои финансови параметри е по-целесъобразно да се използва инструмента на концесията пред обществената поръчка, респ. на тяхна база да се коригират параметрите на концесията?
Подвъпрос втори: Ако те не са приложени как МФК е оценила размера на авансовото плащане от 500 млн.лева( 281,211 млн.евро) или това й е било разпоредено от МТИТС?
Въпрос трети:
Как е доказана пряката финансова полза от концесионирането на летище София, след като има приведени разпосочни ползи като:
– преките ползи са общо около 2 195  млн.лв  , които са в резултат на 500 млн. лв. авансовото плащане + 525 млн.лв. и концесионните възнаграждения са (15 млн.лв. х 35 години) ( стр. 67 от Обосновката) + инвестиции за 600 млн.евро = 1170 млн. лв. от инвестиции;
– на стр.74 от Обосновката е записано:“ Съгласно предвижданията на финансовия анализ за срока на концесията концесионерът ще извърши годишни концесионни възнаграждения общо в размер на 1 408 220 хил. лв. без ДДС;
Кое е вярното?
Подвъпрос първи:– Ако се приеме твърдението от стр. 68 на Обосновката, а именно:“При всички сценарии, маржът на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се предвижда да се доближава до реперите за сектора и да надхвърля сегашните ~45%, постигани от Летище София ЕАД“, то следва , че при 150 млн.лв/г. ( 76 694 хил. евро) възможната печалба  за срока на концесията е 2 362 500 хил.лв.=( 150 х 0,45 х 35).  Или положителна разлика от 167,5 млн.лв. спрямо преките ползи от концесията от 2 195 000 хил.лв за срок от 35 години и при това без развитие на летището. Какъв е смисълът да се предоставя тогава летището на концесия?
Подвъпрос втори: Защо не се приложи предоставянето на летището на управление, като възнаграждението за управляващата компания се формира като процент от повишаване на приходите ( възнаграждение за успех – success fee)? Срещу тях може държавата, респ. Летище София ЕАД може да вземе изгодни кредити за инвестиции за терминал, писта и т.н.? Защо трябва да предлагаме на частна компания да получава над 45% марж на печалба, а държавата да се откаже от тях. Не поражда ли това съмнение за корупция?
Въпрос четвърти:
Какви разходи ( годишно и общо) са предвидени в прогнозната стойност на концесията на основание ангажимента на Р България към НАТО? „По силата на Споразумението НАТО, силите на НАТО, личният състав на НАТО и изпълнителите по договор с НАТО използват летищата в Република България без да заплащат съответните такси, налози, мита, вземания или сборове, но със задължение да заплащат на разумна цена поисканите и предоставените услуги.“
Въпрос пети:
Подвъпрос първи:По силата на кой документ на концесионера ще се даде допуск до секретна информация, касаеща при военни действия, респ.отбраната на страната,тъй като летище София е стратегически обект на националната сигурност?  Кой ще управлява летището по време на военни действия, кризи? В обосновката се третира само охраната и контрола на летището в съответствие със Закона за отбрана и въоръжените сили (ЗОВСРБ)?
Подвъпрос втори:Какви разходи са предвидени в прогнозната стойност на концесията за финансиране на мерки за защита на летището, защото съгласно Постановление 181 на МС, чл. 2 „Ръководителите на стратегически обекти отговарят за изпълнението на мерките за защитата им, включително за финансирането на тези мерки.“
Въпрос шести:
Подвъпрос първи: Какъв ръст на пътниците е заложен като задължение към концесионера? За сравнение с изискванията към концесионера на летище Никола Тесла 2024 г  – 7,9 милиона пътници, 2030 – 19 млн. и 2040 – 15 млн.
Подвъпрос втори: Как развитието на това летище ще се отрази на летище София? Направен ли е анализ на влиянието на други летища в региона върху реализирането на заложените параметри за развитието на летище София?
Въпрос седми:
Кои са тези 6(шест) програми, които трябва да присъстват в бизнес-плана  и да се изпълнят съгласно раздел Р2.1 ( стр. 62 от обосновката)?
Въпрос осми:
На какво основание е избран срокът на концесията от 35 години, (а не напр. 25 и 30 години) и е предоставена/разработена и опция за продължение до 46,7 години, след като срокът на откупуване на инвестициите (собствен капитал) е изчислен на 15 г., а индексът на рентабилността на собствения капитал се изчислява на 3.7.( стр. 75 от обосновката)?
Подвъпрос първи: При това удължаване предвидени ли са инвестиции за ремонт – например за настилки и други строителни елементи, гаранционния срок на които е 20 години?
Подвъпрос втори: Предвидените инвестиции от 600 млн.евро разпростират ли се и върху това продължение на концесията?
Подвъпрос трети: Защо е предвидена тази възможност, след като ефектът от продължението ( 11,7 години) е минимален:
Дисконтов процент  4%. Приходи в хил. лв при концесия 35 г. Приходи в хил. лв. при концесия 46,7 г.
Общо приходи от летищни  дейности 4 066 774 4 072 896
Общо приходи от допълнителни дейности 1 155 157 1 490 050
Общо приходи от търговски  дейности 1 556 834 2 061 329
Общо Дисконтирани  приходи 6 778 765 7 624 275
Подвъпрос четвърти: Какво се включва и изразява в реални цифри твърдението на стр. 75 от Обосновката: “Той ( срокът) трябва да позволява на концесионера да извлече максимална полза от използването на активите, в които е вложил средства.“
 Въпрос девети:
Как кореспондира твърдението в раздел ІХ, стр. 82 от Обосновката: Настоящата процедура не предвижда възможност за плащане от страна на
концедента: предвижда се концесионерът да събира всички летищни такси, както и приходи от дейности по наземно обслужване и други търговски дейности“ с „Методите, чрез които се променя балансът са посочени в проекта на концесионен договор и са както следва::
  1. намаление на концесионното възнаграждение, доколкото необходимостта
от възстановяване е резултат от законодателна промяна, така, както е определена в проекта на концесионен договор;
  1. предоставяне на субсидии (в случай че е приложимо и съгласно отпускане на
субсидии (ако е приложимо и позволено съгласно законодателството за държавните помощи);
  1. концедентът избира да финансира изцяло или (доколкото концесионерът е
получил финансиране за част от допълнителните Капиталови разходи) останалата част от допълнителните Капиталови разходи;“
Въпрос десети:
Защо не се използва възможността за съфинансиране от фондовете на Европейския съюз, а се приема:“…за настоящата процедура не е предвидена възможност за получаване на финансова подкрепа под формата на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което за откриването на процедурата не е необходимо положително становище по обосновката на концесията от съответния управляващ орган (чл. 71, ал. 2 от ЗК)“( стр. 82 от Обосновката)? Това е страх от по-голяма прозрачност, респ.разкриване на заложено/обещано облагодетелстване на предварително избран концесионер?
Въпрос единадесети:
Не се ли въвежда чрез Споразумение 13“Пряко споразумение“ подчинение на държавата на финансиращите организации и в зависимост от трети лица чрез въведените текстове, както следва:
3.1 Концедентът няма право да изпраща уведомление за прекратяване на Концесионния договор съгласно Клауза 40.1 (Случай на неизпълнение на Концесионера) от същия, без да е предоставил на Заемодателите;
6.1.2 Заемодателите могат, с писмено предизвестие от най-малко тридесет(30) дни, отправено до Концедента и който и да е Представител, да поискат прехвърляне на правата и задълженията на Концесионера по Концесионния договор на подходящо лице, което да замести Концесионера.
11.2 При спазване на свързаните с рефинансирането задължения съгласно Клауза 15(Рефинансиране) от Концесионния договор, всеки от Заемодателите и Агента по обезпеченията има право без съгласието на Концедента и Концесионера да възлага или прехвърля своите права и задължения по настоящото Споразумение на правоприемник на Заемодателите или Агента по обезпеченията (според случая), в съответствие с Договорите за финансиране.
11.4 Ако се приложи член 11.2, Концедентът се задължава да сключи пряко
споразумение с новите Заемодатели или новия агент по обезпеченията (според случая) при условия, които по същество са идентични с условията на
настоящото Споразумение.
9.4 За избягване на съмнения се уточнява, че при противоречие или несъответствие между разпоредбите на настоящото Споразумение и Концесионния договор, предимство имат разпоредбите на настоящото Споразумение.
Отговорът на този въпрос е важен, тъй като се допуска финансирането да бъде 70% кредит и 30% собствени капитал на концесионера.
Въпрос дванадесети:
Защо не се публикува концесионният анализ/доклада на МФК , след като на стр.84 от Обосновката, раздел „2.2. Класифицирана информация“ е записано:“Процедурата по възлагане на концесия на летище София не е свързана с класифицирана информация“. Още повече, че се работи с прогнозни данни и няма данни за потенциални кандидати?
Горните въпроси не изчерпват дискусионни текстове в самия договор, защото коментар по него е безсмислен ако няма приемливи, достоверни и аргументирани отговори.
Остава надеждата споменатите институции да вземат отношение по повдигнатите въпроси, с което да демонстрират откритост, прозрачност, готовност за диалог с обществото във взаимен интерес. В противен случай ще остане съмнение за задкулисни договорки и манипулации, което противоречи на Директива 2014/23 и на принципите, заложени в Препоръка (2002)2, относно достъпа до официални документи, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 21.02.2002 г


Д-р инж. Александър Трифонов
 http://24may.bg/2018/07/10/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BB/

сряда

Стратегията за развитие на концесиите - поредната само на хартия


Стратегията за развитие на концесиите - поредната само на хартия
В Националната стратегия за развитие на концесиите не са изчислени ползите за обществото, посочва финансовият консултант

Александър Трифонов. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Националната стратегия за развитие на концесиите може да се окаже поредната стратегия, която ще остане на хартия. Причината е, че в съответствие със Закона за концесиите министерствата и общините трябва да разработват годишни планове за концесии и да предприемат действия по концесиониране само ако концесията е заложена и одобрена в плана от Координационния съвет при Министерския съвет.
За това предупреждава д-р инж. Александър Трифонов, който коментира публикуваната на 5 юни на портала на Министерския съвет за обществени консултации на нормативни документи Национална стратегия за развитие на концесиите 2018-2027 г. Срокът за общественото обсъждане изтича на 18 юни.
"В предложенията за концесии трябва да се отбележи дали ще има задължения за заплащане към концесионера и съответния размер, за да може да се предвиди това в държавния бюджет за срока на концесията", посочва финансовият консултант в статия, специално за Investor.bg.
Интересът
„От друга  страна, това изисква от публичните партньори – министерствата и общините да извършат прединвестиционни проучвания, за което е нужно време, процедури за изпълнител и финансови средства. За общините това е непоносимо, тъй като 2/3 от тях разчитат на субсидии и трябва да спазват ограниченията в Закона за общинския дълг. В бюджетите, с изключение на Министерството на регионалното развитие и благоустройство,  не са предвидени такива средства,  което води до извода, че параметрите на концесиите ще бъдат измислени“, коментира Трифонов.
Той е на мнение, че при концесиите ще продължи да господства корпоративният/частният, а не общественият интерес и напомня, че сега за контрол на концесиите от държавния апарат се харчат около 1,5 млн. лева годишно.
„Не се анализирани критичните изводи от докладите за анализ на концесиите на Сметната палата и БОРКОР", твърди Александър Трифонов и припомня, че все още няма реакция и по коментара на Европейския еврокомисар по екологията Янес Поточник от 9 септември 2011 г. по повод въпрос на гръцкия евродепутат Михаил Тремополос, засягащ концесията за златодобив, дадена от България на канадската фирма БММ в Крумовград, с фразата: „ЕК може да даде България под съд за нередности по случая".
Финансовият консултант смята, че ще „продължи затъмнението на база на какви данни и анализи е определено концесионното възнаграждение или концесионното плащане към концесионера“.
„Тези анализи остават държавна тайна и няма да се публикуват (дори като резюме) в Националния концесионен регистър", пише в анализа на Трифонов, който е убеден, че затъмнението обаче поражда подозрение за корупция.
Срок за реакция 13 дни
Сред проблемите, на които трябва да се търси решение, преди да се приема националната стратегия за развитие на концесиите за девет години напред, Трифонов предлага да се коментира Приоритет 2, в който се залага чрез концесиите да се подобри водоснабдяването и канализацията.
Той цитира Директива 2014/23  и нейния член 12, който забранява това.
Настоящата директива не се прилага за концесии, възложени с цел: осигуряване или експлоатация нa фиксирани мрежи, предназначени да предоставят на населението услуги във връзкa с добива, преносa или разпределението нa питейна вода; отвеждане или пречистване на отпадъчни води.
Съобщение на Европейската комисия от 11 септември 2014 г. гласи: „Комисията относно Европейската гражданска инициатива „Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!“
Александър Трифонов е категоричен, че в приетия закон това не е транспонирано и „сигурно скоро водата ще загорчи“.
Той смята, че авторите на бъдещата национална стратегия не са се запознали с доклада на Европейската сметна палата, в който се регистрират провали при прилагането на концесии като форма на публично-частно партньорство при усвояване на финансови средства от фондовете на ЕС и при това не в България, а във Франция, Испания, Ирландия и Гърция.
В Регламент 1303/2013 се въвежда именно публично-частното партньорство, прокарано от Европейската комисия през 2004 г. и не e отменяно досега от нея, а не концесиите. Независимо от това българското правителство и парламентът отмениха закона за ПЧП. Дори Европейският експертен център за публично-частно партньорство (ЕРЕС) при Европейската инвестиционна банка разграничава концесията от публично-частното партньорство (т.е създаването на смесено дружество между публичния и частния партньор, но по специална, а не концесионна процедура).
Въведоха се различни концесионни режими в противоречие с директива 2014/23 – напр. концесия за добив, но така и не се обясни каква разликата между добив и ползване на подземни богатства, които са държавна собственост.
Критериите
В цел 3 на Стратегията е записано: “ефективност и ефикасност при разходването на публични средства и на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове и програми".
“Нито в Закона за концесиите, нито в Наредбата към него няма изисквания, методология за прилагането на тези критерии и тяхното остойностяване. В международната практика са въведени за тази цел т.н. сравнителни показатели – компаратори. Това е въведено, защото кредитният ресурс за частен партньор/концесионер е винаги по-скъп от този за публичен партньор. Съгласно стратегията критерий ще бъде най-добро съотношение качество-цена. Това е логично сравнение и няма цифрово изражение“, твърди финансовият консултант.
Злоупотребата с тази постановка и особено при липсата в Закона и Наредбата на тълкуванието „социално приемлива цена“ и начин за нейното доказване ще продължи. Това ще се отрази най-силно при ползването на публичен ресурс при т.н. несамофинансиращи се концесии, при които се допуска до 100% покриване разходите на концесионера, в които влиза и неговата печалба. И всичко това ще бъде за сметка на населението.
Препоръките
В стратегията не е отразена препоръката на ЕК (Recommendation for a council recommendation on the 2018 National Reform Programme of Bulgaria and delivering a Council opinion on the 2018 Convergence Programme of Bulgaria) от 23 май 2018 г., в която се констатира, че:  публично-частното партньорство при научните изследвания е слабо развито; много ниско е технологичното ниво при производството и иновациите; секторът на изследвания страда от структурни недостатъци и това пречи на възможността да се помага на производителността и растежа. Друг извод на ЕК е, че концесиите не са приложими за научни изследвания съгласно чл. 25 на директива 2014/23 и за изграждане на промишлени предприятия, което в основата на плана „Юнкер“. Следва, че констатираното състояние ще се запази и задълбочи, прогнозира д-р Трифонов. 
„Заложената цел за 2027 г. „Използването на концесиите да даде съществен принос за постигане на националните цели за социално-икономическо развитие и за икономически растеж при балансирано финансиране и справедливо заплащане във времето за ползите от инфраструктурата и услугите“ е добре завоалирана заблуда и покана за източване на държавния и общинските бюджети  към „верни“ на правителството компании", смята той. "В Закона и в Наредбата няма методология как да се измерват ползите. Няма и намек как тази стратегия ще взаимодейства с другите стратегии.“
Досегашният опит
„Няма анализ по отношение размера на концесионните възнаграждения, тяхната справедливост и метода за определянето им. Ако се възприеме за вярна изнесената информация от министър Теменужка Петкова при откриването на Европейския минен бизнес форум на 20 май, че приходът от 565 концесии за добив на подземни богатства за 2017 г. е 100 млн. лева се оказва, че приходите от оставащите 726 действащи концесии съгласно т. 4.2.4 от Стратегията е 23 502 681 лв. или средно 32,3 хил. лева за година. Същевременно в тези 100 млн. лева 40% се падат на три компании – „Дънди прешъс металс“, „Елаците мед“ и „Асарел медет“, пресмята Трифонов.
По думите му в световната практика няма концесионно възнаграждение при добив на подземни богатства от 1,4%.
За да се направи сравнение Александър Трифонов напомня, че предстои добив на злато в землището на Крумовград, като при двойно по-голямо съдържание на злато и двойно по-голяма производителност спрямо находището в Челопеч концесионното възнаграждение е определено на 1,44% – при 1,5% при Челопеч.
„Няма анализ на действащата наредба за оценка на възнаграждението при добив на подземни богатства, а те са изчерпаем източник – няма възстановяване. Поне да бяха взети примери от действащи договори в тази област в Румъния и Сърбия, където освен, че концесионното възнаграждение от 6% държавата има дял до 50% в експлоатиращата находищата компания“, коментира финансовият консултант.
По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Виктория Тошкова
https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/a-trifonov-strategiiata-za-razvitie-na-koncesiite-porednata-samo-na-hartiia-262759/