Бюджет
на безнадеждността
Живеем в много
странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с
варварството. Зигмунд
Фройд
Поредни препирни за финансови ресурси, артикулирани
позиции по всякакви проблеми и надпреварване в ровенето на българското
нещастие, бедност, псевдокултура. А при ровене не се вижда бъдещето и не се
вижда опасността от неуправляемия маховик на ежедневието.
На 27.11. Великобритания публикува „Бяла
книга – Индустриална стратегия“ или как да се подготви тя за бъдещото (Industrial
Strategy,
Building a Britain fit for the future). Според
премиер-министъра Тереза Мей, която приема тази стратегия за свой приоритет: „Правителството трябва да създаде по-добра среда за бизнес – за страртиране и
растеж, по-добра производителност, по-високи заплати и привлекателна работа за
всеки. Заедно със своята отговорност за
регулиране и за данъчното облагане, публичният сектор предоставя много фондове
във връзка с продуктивността - включително за образование, професионално
обучение, транспортна и друга инфраструктура, както и за научни изследвания.“
Някои от ключовите политики на
Индустриалната стратегия са:
- Повишаване
разходите за инвестиции в за изследвания и развитие (R & D) до 2.4 % от БВП
( брутния вътрешен продукт) до 2027;
- Увеличаване размера на данъчен
кредит за R & D до 12%;
- Инвестиране на 725 милиона паунда за създаване на стойностни иновации;
- Инвестиране допълнително на 406
милиона паунда за образование по математика, по цифрови и технически наука и по
този начин да се реши проблема с недостига на кадри за науката, технологиите,
инженеринга. Образованието в техническите науки да се изравни с най-доброто в
света;
- Да се увеличи ресурса на националния
инвестиционен фонд до 31 милиарда паунда за подкрепа на инвестициите в
транспорта, жилищното настаняване и цифровата инфраструктура ( 1 млрд паунда
публични инвестиции, вкл. 176 милиона паунда за 5G мрежи);
- Разгръщането на секторни сделки за партньорство
между правителството и промишлеността и над 20 млрд. паунда за инвестиции в
иновативни и в предприятия с висок потенциал и т.н. и т.н.
Нищо от това няма в бюджетната политика на всички
правителства досега. Имитира се загриженост, която само увеличава пропастта
между света и технологичното ниво на производството у нас. А за да има
технологични пробиви, технологична конкурентноспособност, на база на която да
се създават конкурентноспособни иновативни изделия е нужна фундаментална наука.
С последният бюджет за пореден път се доказа замисълът на Правителството да
унищожи българската наука и България да бъде технологично зависима.
Технологичната зависимост води към икономическа зависимост, икономическата
зависимост към зависимост на държавата
от корпоративни и финансови интереси, респ. тя губи своя суверенитет.
Едно елементарно сравнение на политиките на правителствата на Великобритания и
България показва безнадеждността за
икономически просперитет и благополучие на българския народ и тя се
корени в следното:
Вид дейност/политика
|
Великобритания
|
България
|
Дял на индустриалното
производство в БВП
|
Да се
увеличава.
|
Не е
приоритет и липсва политика в това направление.
|
Директни инвестиции
на публичен ресурс за научни изследвания
|
1,5% от
БВП до момента и 2,4% до 2027 г.
|
0,6% -
0,8% от БВП до момента и 1,5% в 2020 г.
|
Подпомагане/
инвестиране на публичен ресурс в хай-тех предприятия
|
Да.
|
Не. Дори
частните инвестиции намаляват с 50% спрямо 2007г.
|
Специални
фондове за иновации
|
Да.
|
От 4
години Националния фонд за иновации не работи и се разчита само на средства
от ЕС
|
Специални
стимули за научно-изследователска дейност при фирмите
|
Да.
|
Не.
|
Публични
инвестиции за цифрова инфраструктура 5 G
|
Да.
|
Не.
Разчита се само на чужди инвестиции
|
Публични
инвестиции за конкурентно образование във високи технологии, наука ит.н.
|
Да.
|
Не.
Повишение само на заплати на учители, но не и за техническото осигуряване със
съвременно оборудване при средното, професионалното и висшето образование.
|
Публични
инвестиции за привлекателна жилищна среда за младите специалисти
|
Да.
|
Не.
|
Изводи:
- Докато Великобритания с развита автомобилна,
петролна, авиокосмическа и т.н промишленост установява, че изостава в
разширение на промишленото производство и планира да подпомага директно частния
бизнес с публичен ресурс, България:
·
Няма визия
за секторна политика, т.е. коя промишленост трябва да стане гордост на
страната, респ. да е елемент на национална сигурност.;
·
Разчита се
само на чужди инвестиции като към тях се подхожда с маниерите на магистралната
проститутка – фалшива привлекателна външност, но с недоразвит интелект и
порочно пасивно поведение;
·
Великобритания
не отмени своя закон за публично-частно партньорство ( независимо, че има
установени лоши практики), а транспонира директива 2014/23 на ЕС с
поднормативен акт ( за разлика от България), защото честото изменение, отмяна
или приемането на нови закони поражда при истинските инвеститори несигурност в
бъдещето поради липса на устойчивост и непрогнозируемост на правната уредба в
страната и неприятен привкус на корпоративен лобизъм. Това е обяснението, че
чуждите инвестиции стабилно намаляват, а българският бизнес се изнася в
чужбина;
- България
продължава да изнася национален доход поради:
·
Преобладаващо
участие в износа на изделия на база ишлиме, а генерират печално ниска норма на печалба;
·
делът на наукоемната
продукция в износа е едва около 1-2 %. За сравнение – в Словакия, Румъния е около 10%. До 1989 година в бюджета на България
постъпваха около годишно около 100 милиона долара само от продажба на лицензии;
·
поради
ниското заплащане на учени и висококвалифицирани специалисти напускат страната,
поради незаинтересованост на държавата да ги задържи и по този начин страната е
загубила за последните 28 години около 100 млрд. долара;
- Няма стимули за иновативност в производството, а тя
осигурява конкурентноспособност на продукцията, по-висока принадена стойност,
респ. повече приходи в бюджета на държавата от по-високата норма на печалба;
- По производителност на труда, основни фондове и БНП
на глава от населението България е на последно място в ЕС и на незавидно такова
в международните класации. Този факт води до заключението, че държавата е силно
зависима от международни кризи - икономически, финансови, корпоративни. Чуждите
инвеститори не ги е грижа за бъдещото на България и това се потвърждава и с
факта, че се намалява стабилно реинвестирането на печалбата им в България за разширяване
на дейността. Същевременно печалбата им е 2-3 пъти по-висока отколкото в собствената им страна,
което за сметка на българското население
и застраховка срещу неясно бъдеще на българската икономика;
- Правителства и партии се омайват от ехидните похвали
от Европейския съюз. Не виждат злорадството в съдържанието на тези похвали,
защото България е вече на колене, вижда само земята пред себе си, и пред
опасността да бъде туширана е готова да изпълнява всяко указание от ЕС, а дори
и да се самоизтезава за негово удоволствие;
Заключение:
Изпълнителна и политическа власт –
опомнете се, докато има още останал някакъв интелектуален потенциал в страната
и възродете България както това правят другите страни от Европа. Многочислените
партийки, които постоянно никнат, за да задоволят егото на техните лидери за
власт не трябва да правят само безсъдържателни умозаключения след раздумки като
в Антимовския хан на Йордан Йовков. За поредния бюджет трябва да се работи през
цялата предходната година, а не да се правят „самоотвержени“ среднощни битки за няколко дни. Опитите за
взаимни процедурни пощипвания и безмислени заплахи само увеличават
безнадеждността в народа за неспособността на управляващи и опозиция за изграждането
на една България, с която да се гордеем. Не я грабете, което вие вкупом
заложихте в новия закон за концесиите, защото заграбеното носи нещастие на
грабителя. Мислете и работете за бъдещето на България, не правете обезболяващи
бюджети, а бюджети за подмладяване и икономическо й разкрасяване, за завист на
съседи и врагове.
3.12.2017
Д-р
инж. Александър Трифонов
http://www.duma.bg/node/157408 13.12.2017
http://www.duma.bg/node/157408 13.12.2017
