Правителството води България към обезлюдяване

Правителството води България към обезлюдяване

I.  Ситуацията в момента

Съгласно информацията от Националния статистически институт (НСИ) населението намалява устойчиво:

		Година	Общо	В градовете	В селата
Общо за страната	31.12.2010		7 504 868	5 375 069	2 129 799
	31.12.2019		6 951 482	5 125 407	1 826 075
Изменение, %			7,4	4,6	14,3

Пред 1989 г. населението е било 9 009 018 души и е намаляло към 31.12.2019 г. с 2 057 536 души или с 22,8 %.

Независимо от „икономическия растеж“  и увеличението на благосъстоянието на домакинствата по време на управлението на ГЕРБ намаляването и застаряването на населението продължава.

Структура на дохода по източници в лева на лице от домакинство,

2010 – 2019 г.

Източник:https://ime.bg/

Песимистична е прогнозата на НСИ за броя на населението до 2080:

Година	2020	2030	2040	2050	2080
Брой	6 942 142	6 527 464	6 135 500	5 791 137	4 872 317

Намалението е средно с 6% на 10-годишен период.

Година	2010	2012	2014	2016	2018	2019
Коефициент на раждаемост	10,0	9,4	9,3	9,1	8,9	8,9
Коефициент на смъртност	14,4	15,0	15,1	15,1	15,4	15,5

Устойчиво се увеличава ножицата между раждаемостта и смъртността, което означава, че възрастовата зависимост ще се увеличава.

Година		2020	2030	2040	2050	2060	2080
Коефициент на възрастова зависимост	57,07		60,44	66,74	77,31	81,19	77,24

Коефициентът на възрастова зависимост показва съотношението между лицата на възраст над 65 години, които са предимно икономически неактивни, и лицата в активна възраст. По-високият коефициент на възрастова зависимост показва влошаване на възрастовата структура на населението, което рефлектира върху пазара на труда, икономическия растеж и др.

Изводи:

- Намаляването на населението в селата намалява 3 пъти спрямо това в градовете;

- Основание за намаляването на възрастовата зависимост към 2080 г. може да се търси в промяна на етническата структура на обществото, респ. българите да бъдат може би вече малцинство в България;

- Смъртността изпреварва раждаемостта. Социалната политика на Правителството не стимулира раждаемостта, а тя е много инертна система и ефектът се проявява след 10 и повече години.

- Застаряването на населението е пълзяща опасност за намаляването на потенциалната работна ръка, което се отразява негативно върху възможностите за икономически растеж и привличане на инвестиции;

- Ръстът на доходите на домакинствата не отразява действителната тъй като много по-бързо расте ножицата между бедни и богати. От данни на Евростат за 2019 г.се констатира, че разликата в заплащането на 20 % от населението на България с най-ниски доходи и други 20% от хората, които получават най-високите е 8,1 пъти, тоест най-богатите получават 8 пъти повече от най-бедните. Ако вземем само 10% от най-бедните българи и ги сравним с десетте процента най-богати, разликата ще е още по-драстична.  Опасна е тенденцията е защото това съотношение расте – през 2018 г- то е било 7,66. За сравнение това съотношение за Европа средно е 4,77 за 2018 г., докато през 2017 г. е било 5,1 . В Дания е под 3 пъти.

- Безработицата в България независимо от намаляване на населението не намалява, което означава, че предприемачество среща трудности за устойчиво развитие.

          

      Тази ситуация показва, че Правителството няма идея за развитие на производствена база за осигуряване на достойни доходи и стандарт на живот, а разчита на инициативата на бедните българи, които няма с какво да задоволят, обезпечат апетитите на банките. Правителството не осъзнава, че това струва много по-скъпо на социалната политика и здравеопазването, отколкото да стимулира реализирането на индустриален профил на всяка община.

II. Поглед в бъдещето

- През м. март бяха приети от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) „Методически указания за разработване и прилагане на планове за интегрирано развитие на община за периода 2021-2027“;

- В края на 2019 г. бяха разработени и публикувани Териториални стратегии за развитие на 6-те региона на страната.

- Беше актуализирана Националната концепция за пространствено развитие, в която се развива стратегия за урбанистична ревитализация на територията на Република България. 

В същото време не се споменава как ще се осъществи това урбанистично развитие, с какъв финансов ресурс и към кои общини ще бъде насочен финансов ресурс.
   

          МРРБ публикува наскоро и проекта на Оперативна програма „Регионално развитие 2021-2027“, от който следва, че
        - ще има 2 приоритетни оси/приоритети – „Интегрирано градско развитие“ и „Интегрирано териториално развитие на регионите“;

          - и в двата приоритета ще се подпомагат финансово всякакъв вид инфраструктури – здравна, социална, образователна, културна инфраструктура; спортна,жилищна  и реновиране на бедни квартали. Включват се и мерки за енергийна ефективност и кръгова икономика,  инвестиции в устойчива мобилност и функционални зони, цифрова и безопасна транспортна свързаност, качествена и безопасна околна среда, включително зелена инфраструктура, мерки за насърчаване на икономическата активност (включително инвестиции в индустриални зони или друга инфраструктура за развитие на икономически дейности и подкрепа за иновации и развитие на МСП), туризъм, културно-историческо наследство, както и други дейности, допустими по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и идентифицирани от проектните партньори въз основа на подход „отдолу -нагоре“, при спазване на определена процедура за демаркация с други оперативни програми. Няма обаче никакъв ангажимент на Правителството за развитие на икономически дейности, независимо в кой регион, област или община.

          Но кое е най-фрапиращото:

ü        По приоритет „„Интегрирано градско развитие“ ще бъдат финансирани 10 общини в 4 градски клъстера със съответния дял от ресурса на оста:

1. Северозападен район (СЗР)-Видин и Плевен;

2. Северен централен (СЦР) и Североизточен район (СИР) -Русе, Велико Търново и Варна;
3. Югоизточен (ЮИР) и Южен централен райони (ЮЦР)-Бургас, Стара Загора и Пловдив;
4. Югозападен район (ЮЗР)-София и Благоевград

ü                  По приоритет „Интегрирано териториялно развитие“ ще бъдат финансирани само общините с население над 15 000 жители, а това са само 40 общини.

В същото време от анализа на териториалните стратегии на регионите следва, че в риск са 1308 населени места в 186 общини.

Регион	Област Брой	Общини Брой	Населени места в риск, брой	Дял от ресурса по оста за градско развитие,  %	Дял от регионалните бюджети за териториално развитие, %
1. Северозападен	4	32	115	21,82	19
2. Северен централен	5	20	130	23,53	17
Североизточен	4	32	148		16
3. Югоизточен	4	26	144	21,62	17
Южен централен	5	37	370		17
4. Югозападен	4	39	408	33,02	14(без София)
Общо	26	186	1315	99,99	100

        

Следва въпросът какво е бъдещето на останалите 146 общини.  Населени места, застрашени от риск от обезлюдяване  (1315 са с 7 повече спрямо 2018 г. и представляват 25,12% от всичките 5257 населени места към 31.12.2019 г. и. От анализа се вижда, че:

- някои общини могат да останат към 2027 г.само като територия:

·        община Димово- от 16 населени места,12 са в риск;
·        община Средец – от 34 населени места, 20 са в риск;
·        община Малко Търново – от13 населени места, 10 в риск;
·        община Антоново – от 47 населени места, 39 в риск
·        община Сандански – от 41 населени места, 29 в риск;
·        община Ивайловград – от 48 населени места, 43 в риск и т.н.;

- общо 617 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители, показва справка, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31.12. 2019 г., което е 12,3% от всички населени места.

- трудно ще се задържи населението, респ е невъзможно да се увеличява раждаемостта, защото:

·        за периода 2002-2017 г. са закрити 764 държавни и общински 

училища. А какво качествено образование може да се получи при иновативния подход в образованието да се създават смесени (по възраст, а не по пол) паралелки?

·        как ще се увеличава раждаемостта и ще се спре вътрешната 

миграция, като в 1753 населени места с жители под 100 жители няма здравна служба и те трябва по случайност да разчитат на някой местен специалист с медицинско образование?´

 III. Открити въпроси7

- с какви мерки ще се реши демографската криза и заложените показатели Националната програма за развитие „България 2030“:

Индикатор	източник	текуща стойност	целева стойност	средно ниво в ЕС
Коефициент на естествен прираст, ‰	Евростат	-6.6	-5.0	-0.7
Коефициент на възрастова зависимост, %	Евростат	32.5	36.5	30.5

            От тези данни се вижда, че естественият приръст ще остане отрицателен, което логично води към ръст на възрастовата зависимост.

Индикатори	източник	текуща стойност	целева стойност	средно ниво в ЕС
Коефициент на Джини, %	Евростат	39.6	33.0		30.9
Население в риск от бедност, %	Евростат	22.0	18.0		17.1

Коефициентът на Джини показва разпределенията на благата в едно общество, т.е. на (паричната) разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество.

            Запазва се изоставането от Европа по бедност и разликата в доходите на бедните и богатите. Това показва демагогия и безсилие, защото няма аргументи с какъв подход и мерки ще се постигнат заложените стойности. Дори не ся взети стойностите от НСИ,  а от Евростат, които са занижени – например възрастовата зависимост за 2020 г. е 57,07%

 Заключение

            Разработки много, бюрокрацията защитава своето съществуване, но тя е далеч от реалността, като подходи за решаване на проблемите.

Не е възможно без участието на държавата да се изгради съвременна устойчива производствена база. Това не означава да се създават държавни фирми, а държавата да влезе в ролята на предприемач и да потърси партньори в местния и чуждия бизнес, но с ясна индустриална политика за всяка община, област и регион. Тази политика трябва да има осигурен тил като човешки ресурс с компетентност и инфраструктура. Това изисква реализирането на дългосрочна, ясна и финансово обезпечена от бюджета (или с контролиращ използването на ресурса дял) на държавата стратегия, а не от ЕС, банки, фондове, защото се получава зависимост на икономиката от чужди интереси.  В момента се разчита на случайността и авантюризма на инвеститори и средства от ЕС. За съжаление от фонда за стратегически инвестиции (План“Юнкер“) Правителството почти нищо не усвои,защото контролът е много силен.

Подценяването на демографската криза досега от всички правителства води до обезлюдяване на страната- То няма да остане незабелязано и ще бъде запълнено от чужд, но не и от български етнос. Това граничи с предателство към създателите и пазителите на Българската държава през вековете.

„Предателството не може да се прости никога“ Марио Пузо

 21.07.2020 г.

                                                                 Д-р инж. Александър Трифонов

https://pogled.info/bulgarski/obezlyudyavaneto-na-balgariya-predatelstvo-kam-sazdatelite-i-pazitelite-na-balgarskata-darzhava.118651

Становище по законопроект за Държавна агенция за изследвания и иновации

Становище

по законопроект за Държавна агенция за изследвания и иновации

Днес беше публикуван на Портала за обществени консултации към МС "Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Държавна агенция за изследвания и иновации" от г-н Томислав Дончев. http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5333. Нова бюрокрация и демагогия.

В доклада няма и една дума на смирение, прошка, че 10 години се подценяваше иновационния процес в България. Няма ли най-после да се посочи виновник за това състояние на иновационната дейност у нас?.

С бюрокрация не може да накарате хората да изобретяват.

Иновативната дейност е творчески процес, който изисква спокойствие за твореца и да не е обременен с проблеми за своето съществуване.

Как ще финансирате рисковете при иновационната и изобретателската дейност - срещу залог на неговото имущество ли? Защото държавата показва досега, че раздава само кредити.

Когато допуснахте над 1 млн млади българи да напуснат страната и да творят за чужди фирми, сега искате да замажете този провал с нова бюрокрация.

Когато Правителството няма визия за индустриален профил на държавата с визия 2030 - 2050 и секторна политика, какви иновации ще търсите. Или тази структура ще управлява хаоса в иновационната дейност?

Защо не излагате само констатациите, че разходите за научноизследователска и развойна дейност в публичния сектор през 2017 г. възлизат на едва 0,21 % от БВП, далеч под средната стойност за ЕС от 0,69%, най-ниските в ЕС? Чак сега ли установихте след 10 години в управлението на държавата?

Защо само констатирате, че публично-частните съвместни научни публикации като процент от общите публикации намаляват до 0,8 % през 2017 г. в сравнение със средно 3,9 % за ЕС, след като Вие поддържахте страстно отмяната на Закона за публично-частно партньорство, а чрез концесии може да се финансира научна дейност само ако Правителството е възложител. Досега за 30 години нито едно Правителство не е възложило някаква научна разработка на научната и изобретателската общност. Защо не си посипете главата с пепел или сега търсите чрез този закон да възстановите ЗПЧП.

Докога ще люшкате държавата? За 2 годините променихте закона за концесиите 6 пъти, първият път дори 28 дни след неговото приемане. Не взехте под внимание предупрежденията на експертите и дори на Съюза на икономистите в България.

Какво ще управлява тази агенция - хаосът в иновационната дейност? Защото досега нито едно Правителство не разработи индустриален профил на България. Кои производствени отрасли/сектори трябва да бъдат българската гордост, а не да се хвалим с чужди инвестиции.

По-добре парите за чиновниците дайте на Патентното ведомство , за да подпомогнете българските иноватори и изобретатели при защитата на техните обекти на интелектуална собственост, вместо да пишат анализи и доклади, нови стратегии и т.н..

 Откажете се този законопроект и не дразнете научната и изобретателската общност. С бюрокрация не се стимулира творческата дейност, освен ако не заложите всеки назначен чиновник/държавен служител да бъде задължен да направи едно изобретение за всеки 2 години служба в тази агенция!

21.07.2020 г.

                                                        Д-р инж. Александър Трифонов

Епитафия за летище София

Епитафия за летище София

Засвириха фанфарите след решението на Висшия административен съд от 05.06.2020, след като остави в сила решението на Комисията за защита на конкуренцията от 14 ноември 2019 г., с която с решение  № 1222 (на 284 страници,) отхвърли жалбите на кандидат-концесионерите относно избора на „Соф кънект“ за концесионер на летище „София“. Административно дело № 14199/2019 беше образувано по касационни жалби на трима от участниците в процедурата за избор на концесионер на софийското летище. Това са консорциум „Витоша“;  консорциум между "Еърпортс Де Пари" ЕС.ЕЙ и "ТАВ Хавалиманларъ холдинг" А.Ш.“, както и участникът "Фрапорт България".

Съдът е приел, че КЗК е осъществила дължимия контрол по законосъобразност и се е произнесла в рамките на проучването,  което е регламентирано в Закона за концесиите.

Появиха се и експерти, които започнаха да хвалят това решение, без да се задълбочат в детайлите по концесията.

Парадокс първи

Кой ще се произнесе по същество:

- дали тази оферта и най-изгодна за държавата? ( Сравнение в приложение)

- дали концесията е най-изгодната форма за държавата за повишаване ефективността от дейността на летище София. Например защо не беше анализиран вариант за привличане на чужд мениджмънт, възнаграждението за който ще бъде процент от завишението на приходите за летището (success fee)?

Парадокс втори

- Как държавата ще контролира спазване ангажиментите на концесионера след като в Приложение 13 към договора „Пряко споразумение“ е записано:

3.2 Концедентът се задължава да уведоми Заемодателите в писмен вид възможно най-скоро за:

3.2.1 всички евентуални промени в сумите, задълженията или ангажиментите, посочени в член 3.1.2; и

3.2.2 всички допълнителни суми, задължения или ангажименти, които стават дължими и платими на Концедента, но не са изплатени, или които следва да бъдат изпълнени или издължени от Концесионера, но не са изпълнени или издължени (според случая).

 4.1.2 през Задължителния срок,

Заемодателите или Агентът по обезпеченията могат да поискат поемането от Представител, заедно със или отделно от Концесионера, на всички права и задължения на Концесионера по Концесионния договор („Право на встъпване“), при условие, че за такъв Представител не са налице основания за изключване

6.1.2 през Периода на встъпване, Заемодателите могат, с писмено предизвестие от най-малко тридесет (30) дни, отправено до Концедента и който и да е Представител, да поискат прехвърляне на правата и задълженията на Концесионера по Концесионния договор на подходящо лице, което да замести Концесионера.

6.3 Концедентът няма право неоснователно да отказва или забавя решението си дали предлаганото лице представлява подходящо лице, което да замести Концесионера, при условие, че по отношение на такъв заместник не са налице основания за изключване.

6.4.3 Концедентът и новият Концесионер сключват пряко споразумение с 

представителите на Заемодателите или с други заемодатели, които 

предоставят главно дългово финансиране на новия Концесионер;

11.2 При спазване на свързаните с рефинансирането задължения съгласно Клауза 15 (Рефинансиране) от Концесионния договор, всеки от Заемодателите и Агента по обезпеченията има право без съгласието на Концедента и Концесионера да възлага или прехвърля своите права и задължения по настоящото Споразумение на правоприемник на Заемодателите или Агента по обезпеченията (според случая), в съответствие с Договорите за финансиране.

11.4 Ако се приложи член 11.2, Концедентът се задължава да сключи пряко споразумение с новите Заемодатели или новия агент по обезпеченията (според случая) при условия, които по същество са идентични с условията на настоящото Споразумение.

Следва, че:

- с това приложение се подменя самия договор и подписът на концесионера е на последно място;

- държавата става заложник на банките, които ще финансират концесионера и ще гарантират обезпеченията и не може да предприема нищо спрямо концесионера, без да ги информира;

- банките могат да сменят концесионера, когато си поискат, и държавата не може да откаже. Това не е ли опорочаване на процедурата? Защо ВАС е анализирал само формално действията на КЗК, а не се е произнесъл по този запис? Защитил ли е по този начин недоглеждането на Комисията за защита на конкуренцията?

- банките могат да си прехвърлят ангажиментите се по този договор на трети лица, без съгласието на държавата, респ. държавата може да стане заложник на неизвестни финансови институции;

Къде са реакциите на ДАНС и Сметната палата по отношение защита интересите на държавата по този договор?

Парадокс трети:

- Няма отговорност на концесионера, ако не се постигне повишение на пътникопотока.  А пътникопотокът на летище София се увеличава без чужда помощ.

Година	2015	2016	2017	2018	2019
Пътникопоток	4 088 943	4 980 387	6 490 096	6 962 640	7 107 096
Изменение %		+21,8	+30,3	+7,3	+2,1

Следва, че при следващи епидемии и кризи и ако не му е изгодна концесията, . концесионерът може да се възползва от чл. 150 (3) от Закона за концесиите „При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът: 1. дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалени със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора,  

Парадокс  четвърти

Според говорителят на „Соф Кънект“ Стефан Верман, цитиран от Медиапул се планират в по-краткосрочен план – първите две години, серия технически инвестиции, като например във водоснабдителното съоръжение, пречиствателната станция за отпадни води, система за наблюдение на диги по бреговете на р. Искър. Ще бъдат направени инвестиции и в подобрение на летищното оборудване и инфраструктура, а именно преустройство на обозначителната система на перона на Терминал 1, обновяване на съоръженията за поддръжка и други.

Следващият етап е развитие на летището до 2030 г. и тогава ще бъде изграден новият терминал 3, а сегашният Терминал 1 ще бъде изведен от експлоатация. В третата фаза на проекта е предвидена разширяване на Терминалите 2 и 3 и изграждане на нов карго терминал на мястото на Терминал 1. Терминал 3 ще предоставя възможност за директно качване в самолета през ръкав, както и отиване пеш до него за нискобюджетните авикомпании“. Целта ни е да превърнем летището в притегателен център за столичани с ресторантите, магазините и забавленията, които ще предлага.

Следва, че „Соф кънект“ :

- ще разчита на повече приходи от услуги, отколкото от такси. Още повече че  се залага на привличане на нискотарифни компании;

- няма задължение за новия концесионер да изгражда нова писта, а ако стане необходимо  това остава задължение на държавата или да се търси нов инвеститор, респ. нов договор, нови условия;

Заключение:

- От задълбочен анализ на цялата процедура по концесиониране на летище София се налага изводът, че изборът на „Софкънект“ е политически, а не икономически обоснован. Не бяпа взети пред вид от МТИТС констатациите, бележките и препоръките в публикациите във връзка с тръжната процедура;

- Нациналното летище на България и Правителството стават заложник на банките, които ще финансират концесионера, както по отношение на неговата смяна, за предоставянето му на нови кредити, на прехвърлянето на техните ангажименти на трети лица. Летище София може да се окаже обект на финансови спекулации, а държавата се оказва в ролята на наблюдател. 

- Договорът практически е неразваляем и за следващите 47 години националното летище София ще служи на чужди интереси;

Единственият правилен ход в при тази ситуация е държавата да стане съсобственик на концесионера с дял от 25+1 акция по примера на летище Будапеща, Белград и в съответствие с чл. 22. от закона за концесията: „(1) Концедентът може да предвиди концесионният договор да се сключи с публично-частно дружество.

(2) Публично-частно дружество се учредява за целите на сключване на концесионен договор във формата на капиталово търговско дружество, в което съдружници или акционери са участникът, определен за концесионер, наричан по-нататък "частен съдружник", и държавата.“

Едва ли това ще се случи, но г-н Желязков трябва да знае, че съгласно закона за концесиите той лично отговаря за ефективността от сключения договор.

12.06.2020 г.

                                                        Д-р инж. Александър Трифонов

                                                                                               Приложение

СРАВНЕНИЕ НА ОФЕРТИТЕ

Консорциум	Концесионно възнаграждение Евро	Инвестиции		Ръст на пътниците в милиони края на концесията
		Евро	Забележка
4. „Витоша“ с водещ член Манчестър Еърпорт Груп Оувърсийз Инвестмънтс Лимитид. Участник в консорциума е и BCEGI Кънстракшън (Великобритания) Лтд, с едноличен собственик Бейджин Кънстракшън Ейнджиниринг Груп -  - Китай	19 948 000	1 002 927 412	Почти половината от тях ще бъдат вложени през първите 10 години. Инвестицията включва адължителния нов пътнически терминал и реновирането на Терминали 1 и 2 до отварянето на Терминал 3. почти половината от тях ще бъдат вложени през първите 10 години. Инвестицията включва задължителния нов пътнически терминал и реновирането на Терминали 1 и 2 до отварянето на Терминал 3.	22,1
1. „Соф Кънект“ с водещ член Меридиам Ийстърн Юръп Инвестмънтс САС. а летищен оператор е посочено Флугхафен Мюнхен;	24 542 000	608 000 000	Ремонт на Терминали 1 и 2, като до 2030 г. ще се появи и новият Терминал 3, който ще замени терминал 1, като на мястото на сегашния стар терминал на летището ще има такъв за товари. Той ще бъде с площ 55 хил. кв. м и на 800 метра от метростанцията. Допълнителни търговски площи ще са 2000 кв. м. Терминал 3  ще има 11 местостоянки, но без ръкави. поради предпочитанията на нискобюджетните авиокомпании. Терминал 1 – става Карго-терминал	23 8.8 млн. до 2022 14,5 до 2035
5. ССБ София Еърпорт ДжейВи с водещ член ССБ Зауервайн & Шефер Бау АГ. За изпълнение на изискването за летищен оператор е посочено Копенхаген Еърпортс	26 500 000		Инвестицията ще стане на четири етапа, като през 2022 г. ще започне изграждането на Терминал 3, като се предвижда и разширение на Терминал 2.
3. „Фрапорт България“ ЕАД. За изпълнението на изискването за технически способности и финансови възможности е посочено Фрапорт АГ Франкфурт Еърпорт Сървисис	21 000 000	616 000 000	Разширяване на Ттерминал 2, изграждането на задължителния Терминал 3 до 2029 г., който ще бъде свързан с 2, карго терминал и нов център за обучение на пилоти. Предвижда се летището да има и енергиен и фотоволтаичен парк	19
2. „Еърпортс Де Пари“ ЕС. ЕЙ и „ТАВ Хавалиманларъ Холдинг“ А. Ш. с водещ член „Еърпортс Де Пари“ ЕС. ЕЙ. За изпълнение на изискването за летищен оператор е посочено „Еърпортс Де Пари“ ЕС. ЕЙ.	32 826 000	903 000 000	Инвестициите в летището ще са на три фази. Първоначално ще се разшири Терминал 2, като ще спре използването на Терминал 1 и авиокомпаниите, които кацат на него към момента, ще бъдат пренасочени към Терминал 2. До 2030 г. трябва да се случи и изграждането на задължителния нов пътнически терминал, като към края на концесията ще се случи и допълнителното му разширение.	20.9

http://24may.bg/2020/06/15/епитафия-за-летище-софия/?fbclid=IwAR0EGe8jCwwblXGxCs76kkRyajxh-AEjHgWZoKz4MeXFK21Cz26GtzoHSrQ