Законът за акредитация и обществения договор

Законът за акредитация и обществения договор

Александър Трифонов - 12 ноември 2018

В своя труд „За обществения договор, или принципи на политическото право“ (на френски „Du contrat social ou Principes du droit politique“), написана през 1762 г. Жан Жак Русо обосновава нуждата от Правителство, на което обществото делегира своите права, за да получи мир и блага. То  (индивидите, които го формират)  съзнателно си ограничава някои свободи в името да получи защита  и блага. Следва, че Правителството може да изпълнява своите функции, доколкото спазва този договор, и доколкото заслужава доверието на обществото. И това основният принцип на демокрацията, развит впоследствие от Роберт фон Мол, представител на немската правна школа от ХІХ век,  в концепцията за правова държава с нейното гражданско общество, залегнала в конструкцията на всички модерни държави.

Всяка злоупотреба с правата на обществото, които то е делегирало на Правителството и които се упражняват от неговите институции – министерства, агенции води до диктатура и загуба на доверие. Доверието в правителството на Р България е вече под 30%, причина за което може да се и в някои парадокси при философията на законите.

Първи парадокс:

Правото на изключителност и кой може да бъде субект на такава изключителност. Това право е априори за индивида и е залегнало в Закона за авторското право и сродните права и в Закона за Патентите и регистрация на полезните модели. В последния това право за изключителност се отнася и за юридически лица. Всяко нарушаване на тези права подлежи на наказателно преследване.

Предоставянето на изключителност на институции на Правителство, които трябва да гарантират обществените блага по силата на конституцията на една държавата е опасно, защото поражда съмнение за достоверност на резултатите от тяхната дейност. Това съмнение произтича и от недосегаемостта им по отношение на контрола от страна на обществото, т.е общественият договор априори е нарушен. Следва, че доверие в институции с изключителни позиции в държавата може да се постигне с пълна прозрачност и ефективен контрол от страна на обществото.

Втори парадокс

Как изключителните права гарантират качествено изпълнение на ангажиментите и задълженията от страна на носителя на тези права спрямо обществото. Не се ли поставя обществото в подчинено положение, което е отново нарушение на обществения договор? Кои са критериите и индикаторите за качествено изпълнение и кой оценява спазването на тези критерии, т.е осигурено ли е присъствието на гражданското общество в този процес и каква тежестта на неговото становище в крайната оценка?  Ако това не е ясно разписано като процес и участници с права и отговорности следва загуба на доверие от страна на обществото в облечените в изключителност институции. Загубата на доверие в институциите води до нарушаване на демократичния, респ. социалния мир и подкопаване устоите за нормално функциониране на държавата.

Трети парадокс

Защо при наличие на акредитирани лаборатории  в България се търси паралелно или самостоятелно мнение на външни, европейски лаборатории при случаите на чума по овцете, транспортни злополуки ( случаят при Своге), при храните, лекарствата (ваксини). Липса на доверие ли е това в компетентността и безпристрастността, респ. в достоверността на резултатите от анализите на родните лаборатории?

Отговор на горните парадокси може да се намери в чл. 2 на Закона за национална акредитация на органите за оценяване на съответствието, т.е на лабораториите, които трябва да контролират спазването на стандарти и  наредби.

„Чл. 2 (1) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ е националният орган по акредитация на Република България в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 765/2008“.

(2) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ е единственият орган в Република България, който има право да извършва акредитация на органи за оценяване на съответствието.

(3) Мониторинг за съответствието на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ с изискванията на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 765/2008 се извършва от звеното за вътрешен одит към министъра на икономиката периодично в съответствие с тригодишния стратегически план и като се вземат под внимание резултатите от последната партньорска оценка.“

Следва, че:

– Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация“               ( ИАБСА ) е единствен орган за акредитация на органи за оценяване на съответствието ( приложен е принципът за изключителност ), който се контролира от звено за вътрешен одит към министъра на икономиката при това периодично.  В същото време в чл. 22 на същия закон е записано: „Чл. 22. (1) Сертификатът за акредитация удостоверява компетентността на акредитираните лица да извършват дейности по оценяване на съответствието на посочения в него адрес по местонахождение.“ Следва, че от тази агенция зависи общественото благо, тъй като пределегира права по оценка на съответствието, т.е до колко органите по оценяването спазват обществения договор и гарантират на обществото достоверна информация. Компетентността не гарантира достоверност!

         – Чл.3 гласи на Закона гласи: „Акредитацията се извършва при спазване принципите на законност, независимост, безпристрастност, публичност, равнопоставеност, недопускане на конкуренция, осъществяване на дейността по акредитация с нестопанска цел и опазване на производствената и търговската тайна.“ Не се споменават кои са критерии за тези заложени принципи:

• Независимост – спрямо кого, политически, корпоративни или други интереси? Как се контролира тази независимост?
• Безпристрастност – това е морална категория, а моралът е характеристика на отделния индивид. Моралът се влияе от политическа, социална, духовна ситуация в страната. Логично възникват въпросите:
• как се контролира морала на оценителя (разбирай комисия), определен за акредитиране орган за оценка на съотвествието?
• Още по-голямо безпокойство  възниква от текста на чл. 12 „(2) Становищата на комисиите по акредитация имат препоръчителен характер за изпълнителния директор на агенцията.“А изпълнителният директор се назначава от министъра на икономиката след съгласуване с министър-председателя, които са политически обвързани лица. Поражда се съмнение за възможно политическо и/или корпоративно влияние върху работата на агенцията, а от тук и върху охраняването на здравето на населението чрез контрол на храните, лечебните заведения, медицинските лаборатории, строителството, околната среда и т.н. и т.н. Има ли възможност за влияние има възможност и за корупция!
• Публичност – публични са само актовете на ИАБСА, но не и:

– възражения, жалби, оплаквания и пр. спрямо дейността на Агенцията, а те отразяват общественото мнение и отношение;

– компетентността на служителите на Агенцията – квалификация, участието към акредитацията на конкретни органи за оценяване на съответствието ( т.е персоналната отговорност) и т.н.

Дейността на Съвета по акредитация, в който влизат по 5 представители на заинтересованите от процеса по акредитация страни, организирани в следните групи: министерства, определени с решение на Министерския съвет, организации, представляващи индустрията, организации, представляващи потребители, организации, представляващи експерти,  организации, представляващи акредитирани лица може да се оцени като формална, защото в 2-те заседания годишно  той се занимава с методически, организационни и бюрократични проблеми. Безпристрастността в неговите ангажименти се свежда до идентифициране и осъществяване на  мониторинг относно възможността за възникване на конфликт на интереси при дейността на агенцията и от дейността на свързаните с нея органи. Грижата за обществото липсва като директен ангажимент на този Съвет, т.е има игнориране на обществения договор.

– Има наказателни мерки спрямо нарушителите на актовете на ИАБСА, но не и за служителите в Агенцията на всяко йерахично ниво. Т.е за всеки акт на Агенцията, който може да доведе до дезинформиране на обществото чрез акредитация на органи за оценка на съответствието, т.е нарушаване принципа на достоверност, който не е включен в чл.3 като задължение на Агенцията, няма да се носи отговорност. Няма да се носи отговорност от служителите на Агенцията ако акредитираните от нея органи по оценка на съответствието злоупотребят с морала и последва увреждане здравето на обществото.

Извод:

В Закона за национална акредитация на органите за оценяване на съответствието е заложено нарушаване на обществения договор, поради което авторите на законопроекта и на депутатите, които са го одобрили и гласували, носят политическа, морална и административна отговорност. Заложено е нарушаване на свободата на членовете на обществото, които са делегирали на Правителството и на неговите институции своите права за опазване на своето здраве. А днес с всичка сила гласи сентенцията, че „Най-големите врагове на свободата са крайно богатите и крайно бедните, защото едните са готови да я купят, а другите да я продадат”

Време е обществото да се замисли и да си потърси своите права.

http://24may.bg/2018/11/12/%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%8a%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b8-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f/

Общини и бизнес климат

Александър Трифонов: Местните политики трябва да са дългосрочни

За по-ефективен контрол при публично-частното партньорство настоява експертът от Института за местно и регионално развитие

 Необходими са ефективни в дългосрочен план местни политики, за да се поддържа стабилност на промишлеността. Държавата не трябва да губи ценното време на бизнеса, защото за него е важно времето, в което той ще навлезе на пазара.

Това препоръча Александър Трифонов, експерт в Института за местно и регионално развитие, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

Той напомни, че България продължава да пада в класацията Doing Business на Световната банка за място за правене на бизнес.

"Миналата година спадът беше с 11 позиции, тази година е с 9", отчете минималното подобрение Трифонов.

Според него проблемите пред публично-частните партньорства са заради това, че се отмени Законът за публично-частното партньорство.

“При този тип партньорство контролът е много по-голям при сделката, при концесията е занижен", отчете финансовият консултант.

По думите му ролята на одитора в България е сведена до минимум, за разлика от други държави, където той носи отговорност.
.
"Когато държавата се явява като партньор на предприемачите, това гарантира някаква сигурност за условията на самия бизнес", категоричен е Александър Трифонов.

Той напомни, че районирането на България на четири района без административни центрове е изискване на ЕС, като условие да се кандидатства по програми за регионалното развитие и за да получава финансиране страната ни.

"Логично е тези райони да бъдат балансирани като население и оползотворени ресурси. Ако те имат повече самостоятелност и се създаде специализирана икономика съобразно даденостите на района, ще функционират по-качествено", подчерта експертът.

Александър Трифонов препоръча бизнесът да има перспектива в данъчната система, както и да се върне доверието в държавата.

"Конкурсът на Европейската комисия за безплатен публичен интернет е една перспективна нова алтернатива. България има добра оптична мрежа и отдавна трябваше общините да се свържат помежду си", коментира той въпроса за интернет връзката между определени общини, което ще ги направи по-атрактивни за инвеститорите.

Как се провежда политика чрез данъците? Могат ли общините да привличат инвеститори?

Отговорът на тези и други засегнати проблеми в разговора с Александър Трифонов вижте във видео материала.

https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/aleksandyr-trifonov-mestnite-politiki-triabva-da-sa-dylgosrochni-271199/

Концесията за летище София - истина и заблуди

ИСТИНАТА ЗА КОНЦЕСИЯТА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ

На 22 ноември приключва срокът за подаване на документи за кандидатстване за концесионер на летище София. Приключва и възможността за задаване на въпроси по документацията от тръжната процедура. Какво стана ясно и какво остана скрито за обществото.

Приходите

Факт. От отговорите от на въпроси на кандидат-концесионерите става ясно, че „Летище София“ е реализирало приходи от 147,452 хил. лв. + допълнителни проформа приходи от 46,886 хил. лв. (разликата от всички приходи от летищни такси и лихви в размер на 99,888 хил. лв. и разходите за текуща издръжка в размер на 53,002 хил. лв., които в момента отиват директно към бюджета и не влизат в приходите на дружеството) или 194 338 хил. лв. а не 150 000 хил. лв, както е  посочено в документацията.

Извод.

България ще се лиши от тези приходи от 46, 886 хил. лв. на година при отдаване летището на концесия или това за 35 години сумата възлиза на 1 641 010 хил. лв. Или държавата подарява на  бъдещия концесионер приход от близо 2 милиарда лева( 1 млрд. евро), защото във времето летищните такси и приходите от наем, услуги, реклама и пр.ще растат.

Пътници

Факт. За 2018 г. се очаква броят на пътниците да бъде 7 028 443, а в документацията е посочена цифрата 6,490,096 пътници ( отчет 2017 г). По този начин се потвърждава възходящия темп на летище София по този показател, а именно: За последните 4 години обслужените пътници на летище София нарастват с 86%, за последните две – с 58%, а през 2017 г. – с 30,3%, като това е най-високият ръст сред 100-те най-натоварени летища в Европа.

Извод.  

- Международната финансова корпорация (наета за консултант от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – МТИТС) е приело пътникопотока от 2017 г. навярно, за да се даде възможност бъдещия концесионер да отчете ръст на обработените пътници.  Съгласно Закона за концесиите  се работи с прогнозни стойности  и пътникопотока до м. май 2018 г. показва ръст от 6% средно на месец.

- В критериите за избор на концесионер не е заложено ръст на пътникопотока, което означава, че:

- се допуска при новия концесионер да има и снижение на пътникопотока;

- се дава възможност бъдещият концесионер да подцени развитието на летище в София, за сметка на други летища, които той оперира;

Изисква се от концесионера само маркетингов план за развитие на трафика, който очертава предложения подход към програмите за стимулиране и отстъпки и Програма за качество на услугите, експлоатация и поддръжка. Няма ориентировъчни цифри, при недостигане на които да може да се развали договора. Т.е този договор е неразваляем спрямо такъв критерий. При предоставянето на летище Белград ( „Никола Тесла“) на концесия на компанията Vinci Airports е заложена цел да се достигне цифрата от 15 милиона пътници в края на концесията, а през 2024 г. - 7,5 милиона, респ. в 2030 г.  -10 милиона.  

Липсата на такъв критерий не е ли против националните ни интереси и не поражда ли опасност от спиране възходящото развитие на пътникопотока на летище София досега?

Инвестиции

Факт. 600 милиона евро за 35 години, което се равнява на около 17 мил. евро на година. При летището на Белград инвестициите са 732 мил. евро при близо 30% по-малък пътникопоток. След построяването на Терминал 3, Терминал 1 може да бъде разрушен.

Извод.

- не става ясно на какво основание е избрана тази цифра, като се има предвид, че в нея не е включено изграждане или разширение на пистата, а само на един нов терминал. При това са били известни тръжните условия за концесията на летище „Никола Тесла“, при които инвестицията е 732 мил. евро. Едва след 5-тата година ще се анализира необходимостта от нова писта, която явно ще бъде за сметка на държавата;

- Практически тези инвестиции ще бъдат направени от приходите от близо 1 млрд. евро, които държавата преотстъпва на бъдещия концесионер. Това не е ли против националните интереси и опит за ограбване на обществото в полза на бъдещия концесионер?

- Това е най-съществената инвестиция – един терминал, в името на която летището се дава на концесия.  Той едва ли ще струва повече от 150 мил. евро с всичките екстри. Не може ли държавата само да поеме финансирането, след като годишно получава 46, 8886 хил. лева, което означа, че той би се изплатил за 3-4 години, а концесията е за 35 години. При концесията той ще струва много по-скъпо, защото ще трябва да платим печалбата на концесионера, а лихвите за неговия кредит ще бъдат по-високи спрямо тези за държавна компания, каквато е „Летище София“;

Концесионно възнаграждение

Факт. Годишното концесионно възнаграждение се изчислява като по-голямата от двете суми:

·       сумата, предложена в Офертата на Участника (минимум 7 669,378,22 лв. - 15 000 000 лв.);

или

·       сумата, получена като се умножи сумата на Общите приходи от Концесията за съответната година, по процента, предложен в Офертата на Участника (минимум 10%).

·       Първоначалното концесионно възнаграждение е в размер на 281,210,535 евро  без ДДС, като за него не се изисква оферта от страна на Участниците.

Извод.

- Няма обосновка как е избран:

o   Размерът на първоначалното концесионно възнаграждение, след като при летището на Белград, то е 501 000  000 евро, при по-слаби финансови резултати спрямо летище София;

o   Базовите 10% от общите приходи за годишното концесионно възнаграждение. Това ли справедливо разпределение на икономическата изгода – основен принцип залегнал в закона за концесиите?

- Размерът на годишното концесионно възнаграждение при концесията на летище „Никола Тесла“ е 16 мил. евро – 2 пъти по-високо в сравнение с летище София при 2- пъти по-малка площ и по-малък пътникопоток.

Не облагодетелстват ли тези критерии бъдещия концесионер и кой е отговорен за това?

Конкуренция

         Факт. Заложена е цел - летище София да се развие като летище от световна класа и свързващ център за полетите между Близкия изток, Задкавказието и Централна Европа. Същевременно е дефинирана „Зона на изключителност“ (това означава  кръг с радиус 100 километра около летището), т.е това е зоната, в която концесионерът не трябва да управлява друго летище. Концесионерът трябда да докаже, че разполага с нетна стойност на активите за всяка от последните три години минимум 200 милиона евро  ( при изискване от 500 мил. евро за концесионера на летището в Белград) и да имат опит при финансиране поне на един проект в инфраструктурния сектор, надвишаващ 400 милиона евро.

         Извод.

Не е ясно на какво основание е прието отстояние от 100 км. като се има предвид, че:

- От 19 летища на Балканите – 12 са отдадени на концесия, 2 – са в процедура;

- концесионер летището на Тирана „Мария Терезиа“ е China Everbright Ltd;

- концесионер на летището в Загреб „Франьо Туджман” с 5,5 млн. пътникопоток е компанията ZAIC (Aeroports Paris), с инвестиционна програма от 236 млн. евро за нов терминал от 70 000 кв.м.

- новото летище на Истамбул ще обслужва от 90 до 150 мил. пътници;

- през 2016 г. делът на летищата в ЕС с държавна собственост е 53%;, а на тези, оперирани от частни или смесени компании -30%.

            - Шумовото замърсяване над България, защото снижаването ще започва над територията на България. Съгласувано ли е това с правителството на България????

Не подсказват ли тези факти, че за концесионер се търси не особено мощен инвестор, а послушен концесионер, с който може да се договарят всякакви далавери, за сметка на бюджета на държавата и в ущърб на обществото.

Оценка на офертите

Факт. Оценката на Финансовото предложение е с относителна тежест – 55%.  Оценката на Техническото предложение е с относителна тежест – 45%.

Извод.

Докато финансовото предложение е свързано  с конкретни цифри, техническото допуска субективно оценка защото по отношение на Идеен план за развитие, Бизнес план, План за финансиране,  Цялостна стратегия, Планове за прогнози на трафика, EBITDA( приходите преди облагане с данъци) и Капиталовите разходи се изисква [Участниците следва да представят в резюме тяхното предложение, без да включват подробности]

         Това предполага много субективно оценяване на офертите, респ. по-лесна аргументация за избор на предварително определен концесионер.

            Ефективност от концесията

            Факт. От отговорите става ясно, че „Летище София“ е работило досега при:

- безрискова норма на възвращаемост: 1.6%;

- пазарна норма на възвращаемост: 7.27%;

Извод.

Нормата на възвращаемост на един концесионер е не-малко от 20%     ( при първия вариант на процедурата за концесионера МТИТС беше  заложило 20,6%). Маржът на печалбата при операторите на летищата е около 45%. Следва, че обществато ще плаща на концесионера, за да задоволи неговия финансов интерес, чрез по-скъпи услуги, такси и т.н. докато при като държавна собственост на летището нормата на възвръщаемост е най-малко 3 пъти по-ниска.

Защита на публичния интерес

         Факт. Съгласно проектодоговора за концесия:

46.2Прехвърляне от Концедента

Концедентът може изцяло или частично да цедира или прехвърли настоящия Договор без предварителното съгласие на Концесионера.

46.3 Позволено прехвърляне за обезпечение

Както е посочено в Клауза 14.2 (Позволена тежест), Концесионерът може да цедира или да учреди обезпечителен интерес върху своите права, собственост и участия по/съгласно настоящия Договор и Концесията (но не и върху Обекта на Концесията и други Концесионни активи) в рамките на Позволена тежест, определена в Клауза 14.2 (Позволена тежест) и Приложение 12 (Позволена тежест).

        

Извод.

         Следва, че концедентът  може по всяко време да приватизира “Летище София“ или да го предостави на частна фирма за управление, особено като се има предвид, че  ВИП – терминалът ( ВИП А) и ваканционния комплекс  ( хотел Космос-Варна ) и летището в Балчик не влизат в обекта на концесията. От друга страна концесионерът може да цедира бъдещите си постъпления при неизвестна за държавата/ концедента компания, финансова институция или групировка със съмнителна репутация, от което следва, че държавата ще бъде зависима от нея.

Заключение

Наивно звучи уточняването на министър Желязков, че иска по най-прозрачния и ефективен за държавата начин да се реализира концесията на летище София, защото:

- Концесионният анализ на МФК не е достъпен за обществото обсъждане, а на стр.84 от Обосновката, раздел „2.2. Класифицирана информация“ е записано:“Процедурата по възлагане на концесия на летище София не е свързана с класифицирана информация.“ Какво се крие тогава от обществото?

- МФК не пожела да отговори на въпросите на Отвореното писмо до нея -  http://24may.bg/2018/07/10/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BB/

- Няма реакция от МФК и МТИТС на анализа на проф. Дуранкев, с който се  доказва неефективността от предоставянето на концесия на летище София. http://24may.bg/2018/07/19/%d0%ba%d0%be%d0%ba%d0%be%d1%88%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%b5%d1%88%d0%ba%d0%b8-%d0%b1%d1%83%d0%bb/

Продължава практиката с демагогски аргументи да се облагодетелстват инвеститори и концесионери за сметка на обществото, навярно срещу прилични комисионни. Няма оценка на публичния интерес чрез приети в международната практика измерители, т.н. компаратори. И всичко това със съдействието на Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка чрез Международната финансова корпорация. Тези институции не се интересуват от благосъстоянието на българския народ, а от печалбите при кредитиране на алчни концесионери.

Колонизацията на държавата продължава, но докога робите ще търпят?

1.11.2018 г.

                                      Д-р инж. Александър Трифонов

https://www.investor.bg/komentari/3/a/al-trifonov-zashtiten-li-e-publichniiat-interes-za-koncesiiata-na-letishte-sofiia-271041/