Становище по преработен вариант на Наредбата за оценка на въздействието на нормативни актове от 7.10.2016 г.

Наредбата за оценка на въздействието  на нормативни актове – опит за измъкване от капана на закона

Становище по преработен вариант на Наредбата за оценка на въздействието  на нормативни актове от 7.10.2016 г.

Положителен момент в прилагането на Закона за нормативните актове е публикуването на наредбата за оценка на въздействие след нейното обществено обсъждане и опит за нейното усъвършенстване на база на някои бележки. В същото време се установява опит за ограничаване сферата на въздействие на нормативните актове, ограничена публичност и избора на фокус-групите за оценка на въздействието.

1. „Чл.1 Тази наредба определя обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на нормативните актове от компетентността на Министерския съвет, съгласно изискванията на Закона за нормативните актове.“

1.1 Констатации:

В чл. 1 е прието предложението на БСК за добавяне от „компетентността на Министерския съвет“. В същото време обаче трябва да се има предвид и Министерския съвет е събирателно понятие/колективен орган, чийто членове са отделните министри. Следва, че съответните министри също така могат да изработват нормативни актове – чл. 1 на Закона за нормативните актове (ЗНА) -  Този закон цели да усъвършенствува подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове.“ Този текст също така не ограничава и правото на депутати да разработват нормативни документи и по този начин политически партии провеждат своите политики.

Предложение:

1. Вследстиве на горното, чл. 1 трябва да остане в първоначалния си вид, а именно -  Чл. 1. (1) Тази наредба определя обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на проектите на нормативни актове в съотвествие с чл. 2  и чл. 8 на ЗНА.

2. Навсякъде в текста на наредбата да отпадне израза „закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет“ напр. чл. 5, 10 и т.н.

Аргументи:

Чл.2 на ЗНА гласи:  „Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, или от закон“. Трябва да се прави разлика между автори на нормативни актове и ролята на Министерския съвет за организиране на тяхната оценка, разглеждане, представяне на обществено обсъждане, внасяне в Парламента и последващо приемане.

1.2  Констатации:

Обхватът на нормативните актове би трябвало да се прецизира в този член в съответствие с чл. 6 на ЗНА:

-  Чл. 6. Министерският съвет издава постановления:

1) когато приема правилници, наредби или инструкции;

2) когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.

- Чл. 7. (1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.

(2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

(3) Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури.

         Възниква обаче казусът – как да се третира въвеждането на една инструкция чрез заповед на съответния министъ – като възможност да се заобиколи тази наредба. Разбира се това трябва да се отнася само до заповеди, които регламентират обществени отношения и/или въвеждат икономически зависимости/икономическо влияние върху стопански и граждански субекти.

         Предложение:

         Да се добави нова алинея (2), а същесктвуващата ал. 2 стане ал.3 със следния текст: (2) „Обект на тази наредба са нормативни актове в съответствие със ЗНА, а така също и актове в т.ч. заповеди на министри и упълномощени за това по силата на закон или Конституцията на Р България, изпълнението на които може да окаже директно или индиректно влияние върху икономическите взаимоотношения между стопански и граждански субекти в страната“

          Аргументи:

         Пример е проекта за Наредбата за разделно сьбиране и третиране на биоотпадъци, респ. в Глава девета „ Изисквания към съоръженията и инсталациите за третиранена биоотпадъци” , а именно:

Чл. 30. Министърът на околната среда и водите утвърждава със заповед инструкции:

1. за определяне на национални технически изисквания към съоръженията за оползотворяване на биоотпадъците, които не попадат в обхвата на приложение № 4 към Закона за опазване на околната среда;

2. за прилагане на нормативните изисквания, свързани с управлението на биоотпадъците;

3. за изискванията към управлението на система за осигуряване качеството на крайните продукти и управление на съоръженията за оползотворяване;

      При този подход е възможно да се облагодетелстват конкретни стопански структури, т.е да се прокарват корпоративни интереси и да витае сянката на корупцията.

1.3 Констатации

Чл.8 на ЗНА гласи: „Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.“ Не става ясно защо тази наредба изключва тези нормативни актове. Те също така могат да имат влияние върху икономическото развитие на страната още повече, че решенията на Общинските съвети се санкционират от Областните управители, които са представители на държавната власт – назначават се от Министър-председателя.

Предложение:

Да се остане предложението в т.1.1

Аргументи:

Това е необходимо, защото често в общинските наредби се засягат икономическите интереси на населението и стопански субекти – напр. размер на местни данъци като: такси смет, за наем, право на строеж и т.н. Прилагането на наредбата би неутрализирала случаи на конфликти между общинската и областната власт по отношение на решения, породени от корпоративни или политически интереси.

2.  Чл. 4. (1) Оценката на въздействието се извършва въз основа на експертен анализ и се базира на данни.

(2) Процесът по извършване на оценка на въздействието включва провеждане на консултации със заинтересованите страни за предвидените в тази наредба случаи.

Констатации:

Не е ясно какво е съдържанието на понятието „експертен анализ“, респ. изисквания към брой, квалификация и компетентност на експертите. Това се поражда от факти, че вредите/ползите от един нормативен акт могат да имат директно и индиректно въздействие, респ. да имат влияние върху дейността на други сектори/министерства, извън неговия автор/съставител/разработчик. Как в такъв случай ще се извърши  качествен експертен анализ?

Предложение:

Да се въведен нова алинея 2, а съществуващата 2 стане 3, а именно:

(2) При експертния анализ във връзка с оценката на въздействие, авторът/съставителят, разработчикът на нормативния акт подбира експерти с компетенции във възможните и предполагаемите области на въздействие на нормативния акт и/или възлага на външи експерти/организации дейността по оценка на въздействието.“

Аргументи:

1. Това ще облекчи и съкрати времето при последващо обществено обсъждане на оценката на въздействието.

2. Пример – утайката от една водопречиствателна станция за отпадни води може да се използва за производство на биогаз ( сектор „Енергетика“) или карбонизиране( сектор „Земеделие“ ). Инструкцията за охарактеризиране на утайки, на биомаса и т.н. трябва да има оценка на въздействие, направено от широк кръг специалисти, а не само от такива от Министерството на околната среда и водите, които нямат и не е задължително да имат тази широка компетентност. Такива примери могат да се приведат в областта на регионалното развитие, науката, енергетиката.

3.  Чл. 5. Централните органи на изпълнителната власт извършват:

1. предварителна оценка на въздействието на проектите на нормативните актове, чиито съставители са те, по реда на глава втора;

2. последваща оценка на въздействието за проверка на резултатите от прилагането на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, чието изпълнение е в тяхната компетентност, по реда на глава трета.

Констатации:

Законът за нормативните актове не третира само актове на централните органи и изпълнителната власт. Автори на нормативни актове могат да бъдат и депутати, политически партии, общини. Следва, че на техните проекти няма да бъде извършвана оценка на въздействието. По този начин наредбата ограничава действието на закона.

Предложение:

1. Да се въведе нова алинея 1на чл.5:

т.1„ Авторите на нормативен акт съгласуват с централните органи и изпълнителната власт, кой техен представител ще извърши оценка на въздействието в зависимост от сектора и компетенцията.

т.2 Изложеното в т.1 не изключва авторите на нормативния акт да възложат такава оценка паралелно на неправителствени компетентни организации, в т.ч.“

2. Алинея 2 на чл. 5: „Централните органи на изпълнителната власт извършват:

1. предварителна оценка на въздействието на проектите на нормативните актове, чиито съставители са те, по реда на глава втора;

2. последваща оценка на въздействието за проверка на резултатите от прилагането на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове, чието изпълнение е в тяхната компетентност, по реда на глава трета.

4. Чл. 6. Държавните органи и бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси, до които са отправени искания от органи, които организират извършването на оценка на въздействието, за предоставяне на сведения или за съдействие във връзка с извършването на оценка на въздействието, са длъжни да предоставят сведенията или да му окажат съдействие при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Констатации:

         Достъп до сведения във връзка с оценка на въздействието се гарантира само за държавните органи, респ. на граждански организации, общество и експерти може да бъде отказана такава. Това ще направи общественото обсъждане неефективно, още повече, че срокът за обсъждане е ограничен на 30 календарни дни.

        Предложение:

         1. Към чл. 6 да се добави нова алинея 2: „Държавните органи и бюджетните организации, до които са отправени искания от организации и експерти, които са регистрирали своето желание да изразят становище по нормативния акт на страницата на МС за обществени консултации, за предоставяне на сведения или за съдействие във връзка с извършването на оценка на въздействието, са длъжни да предоставят сведенията или да му окажат съдействие при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.“

         2. Към чл. 6 да се добави нова алинея 3: Отговорът от държавните органи и бюджетните организации трябва да предоставят или откажат предоставянето на сведенията/информацията в рамките на 15 (петнадесет) календарни дни, за да може информацията да бъде обработена и оформена в становище по нормативния акт. При необоснован отказ от информация обсъждането на нормативния акт трябва да бъде спряно до изясняване на казуса.

         Аргументи:

         1. Практика е досега, че не всички становища и мнения от общественото обсъждане на  нормативниактове, качени на страницата на МС „Обществени консултации“ не се обработват, а някои от тях се скриват – има селекция на мненията. Пресен случай – становището на СИБ по проектозакона за концесиите, за което има потвърждение от координиращата дирекция „Икономическа политика“, но това становище не беше разпределено на парламентарни комисии за обсъждане на „първо четене“.

         2. Без необходими данни и информация, достъпна до обществото ( а не подбрани в интерес на авторите на нормативния акт) общественото обсъждане губи своята  коригираща възможност. А съставителят/авторът на нормативния акт попада в клопката на „конфликт на интереси“ – съвместителство на авторство и оценка.

5. Чл. 22. (1) Цялостната оценка на въздействието се състои от доклад и резюме. Резюмето е отделен документ и се изготвя съгласно приложение № 2. (2) Докладът на цялостната оценка на въздействието съдържа най-малко:

5. количествено и качествено измерение на всички значителни икономически и/или социални и/или екологични въздействия за следващите най-малко три години, водещи до разходите, включително директните за заинтересованите страни, отделни икономически/социални сектори и/или групи предприятия за една година в лева и/или други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки вариант по т. 4;

6. количествено и качествено измерение на всички значителни икономически и/или социални и/или екологични въздействия за следващите най-малко три години, водещи до ползите, включително директните за заинтересованите страни, отделни икономически/ социални сектори и/или групи предприятия за една година в лева и/или други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки от вариантите по т. 4;

Констатции:

Един нормативен акт има не само директни, но също така и индиректни разходи и ползи.

Предложевие:

        След директни, да се добави и индиректните... при разходите и ползите.

Същата добавка да се направи в чл. 22, ал.2 т.т. 4 и 5.

         Аргументи:

         1.„Кръговата“ икономика има влияние върху екологията/климата, върху бизнеса, респ. и върху селското стопанство. Оценката на въздействието на Наребата за опозлозтворяване на биоразградимите отпадъци трябва да включва ефекта/ползите не само от тяхното намаляване като разлагаща се биологична материя, а възможностите да се използват като суровина/ресурс за изработка на търговски продукти за бита и екстериора/ (напр. с участието на отпадъчна пластмаса), като енергиен ресурс и т.н. Т.е тя има влияние не само върху политиката на една община в областта на околната среда, но също така в енергийната и икономическата й политика.

         2. Така по-добре ще се изпълни и указанието в чл. 22, а именно: Чл. 22. (1) Цялостната оценка на въздействието се състои от доклад и резюме. (2) Докладът на цялостната оценка на въздействието съдържа най-малко:

4. изброяване и описание на възможни варианти за постигане на заложените цели, както и описание на варианта “Без намеса“;

5. количествено и качествено измерение на всички значителни икономически и/или социални и/или екологични въздействия за следващите най-малко три години, водещи до разходите, включително директните за заинтересованите страни, отделни икономически/социални сектори и/или групи предприятия за една година в лева и/или други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки вариант по т. 4;

6. количествено и качествено измерение на всички значителни икономически и/или социални и/или екологични въздействия за следващите най-малко три години, водещи до ползите, включително директните за заинтересованите страни, отделни икономически/ социални сектори и/или групи предприятия за една година в лева и/или други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки от вариантите по т. 4;

6. Чл. 34. Органът, в чиято компетентност е изпълнението на нормативния акт, извършва последваща оценка на въздействието:

1. на новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет в срок до 5 години от влизането им в сила;

            Констатации:

Изразът до 5 години може да се тълкува  и като „ на всеки 5 години“. Такива срокове са твърде дълги за  динамиката на икономическото развитие.

Предложение:

Срокът от 5 години да се замени с 3 годишен срок.

Аргументи:

3-годишният срок съвпада с мандата на едно правителство, което обикновено в първата година от мандата си, прокарва нормативни актове, които произтичат от платформата, с която тя е получила доверието да състави кабинет. Този срок ще принуди нормотворците да се замислят дали един нормативен акт няма да има негативно влияние върху обществено-икономическото развитие на страната и да изгубят доверието на електората. Т.е по време на своето управление правителството ще има възможност и задължение да направи и оценка на въздействието на разработените и приетите от него нормативни актове.

7.  Приложение № 1 към чл. 16. Формуляр за ЧАСТИЧНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО и Приложение № 2 към чл. 22, ал. 1 Резюме на цялостна предварителна оценка на въздействието

Предложения:

1. В т.3 на формуляра за частична оценка да се включи :

3.1 Влияние върху държавние бюджет и степен на влияние – силно/слабо;

3.2 Влияние върху общинските бюджети и степен на влияние – силно/слабо;

2. В т.13 да се добави“ „ или от други международни документи/ангажименти“.

3. В окончателната оценка:

3.1 При „Какво е разпределението на годишните разходи според размера на предприятията?  да се добавят и голечи предприятия  в т.ч. и с чуждестранно участие.

3.2 В раздела „Ключови рискове“ да се добавя и следните въпроси:

         - Има ли влияние нормативният акт върху държавния или общинския бюджет;

         - Има ли нормативният акт влияние върху икономическата сигурност на страната;

         4. В  раздела „Описание и обхват на основните ползи“ да се включат и „ползите“, а не само разходите.

5.  В  Приложение № 3 към чл. 26. КОНСУЛТАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ, 1. ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЩЕСТВЕНАТА КОНСУЛТАЦИЯ, в т. 1.4. Съответствие със Стандартите за провеждане на обществени консултации, да се добави“ и основните принципи на публичност, без дискриманиця и цензура на мнения и предложения“. Аргументи:           1. Пример за ангажиране на държавния и общинските бюджети в проектозакона за концесиите по отношение на несамофинансиращите се концесии.           2. Ще се гарантира спазването и публичност на:            - чл. 31 от Наредбата, а именно:“ (1) Администрацията на Министерския съвет съгласува извършените частични и цялостни оценки на въздействието по реда на чл. 30б и 30в от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация;              - Чл. 42. След извършването на последваща оценка на въздействието се осигурява нейната публичност по подходящ начин, като задължително се публикува на интернет страницата на съответния орган и на Портала за обществени консултации в срок до 30 дни от изготвянето й. За публикуването на Портала за обществени консултации, извършената последваща оценка на въздействието се изпраща в администрацията на Министерския съвет.            8. В заключителните разпоредби да се вклчи и параграф 3 „ Препоръчва на общинските съвети да разработят  общински наредби за разработването и съгласуването на нормативни актове от тяхната компетеност“ 17.10.2016 г.                                                         Д-р инж. Александър Трифонов

Пощенските услуги и концесии

Пощенските услуги и концесии

1. Пощенските услуги са обект на либерализация и тя е в ход в България от 2011 г. България е спазила директива 2008/6/ЕО.

2. Не е изяснено достатъчно задълбочено понятието „пощенска услуга“ и какви дейност би трябвало да влизат в това понятие . Стандартното тълкувание е  - доставка на пощенски пратки – писма, колети и т.н. Пощенската услуга е възникнала от необходимостта хората да могат да обменят информация и в древността е имало куриери/бързоходци, след това служби за обмен за пратки, в т.ч. лично, чрез специализиран транспорт и/или чрез гълъби. С развитието на техниката каналите за обмен на информация са многобройни – като обем, вид  и те отговорят на нуждите на населението като се подминават някои принципи и изисквания като скорост на обем на информация, надеждност, поверителност.

3. Същевременно публичната власт в лицето на държавата и общината трябва да осигуряват надеждно, навременно и безотказно покриване на нуждите на населението (местно и чуждо ), чрез предоставяне на качествени услуги в съотвествие с директивата 2006/123/ЕО („Болкенщайн“)

4.  Именно качеството на пощенските услуги е в основата на тяхната либерализация и възможността населението да има възможност за избор на оператор. Тук обаче възниква противоречието между възможностите на държавния оператор“Български пощи“ ЕАД и частните оператори по отношение:

- по-пълното задоволяване нуждите на населението от услуги;

- осигуряване на поверителност и предотвратяване на злоупотреба с личните данни на населението;

5. Съгласно директива 2014/23 ( в сила от 18.04.2014 г.) следва дасе уеднаквят концесионнитепроцедури. Чл. 7  Възложители гласи:

1. За целите на настоящата директива „възложители“ означава субекти, които извършват някоя от дейностите по приложение II и възлагат концесия за извършване на една от тези дейности.... Съответно в Приложение ІІ се включват:

5. Дейности, свързани с предоставяне на:

а) пощенски услуги;

б) услуги, различни от пощенски услуги, при условие че тези услуги се предоставят от субект, който предоставя също пощенски услуги по смисъла на втора алинея, подточка ii) от настоящия параграф, и ако условията, посочени в член 34, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС, не са изпълнени по отношение на услугите, попадащи в обхвата на втора алинея, подточка ii).

За целите на настоящата директива и без да се засяга Директива 97/67/ЕО:

i) „пощенска пратка“ е адресиранa пратка в окончателната форма, в която тя се пренася, независимо от теглото. Освен кореспондентските пратки, тези пратки още включват например книги, каталози, вестници, периодични издания и пощенски колети, съдържащи стоки със или без търговска стойност, независимо от теглото;

ii) „пощенски услуги“ са услуги, които се състоят в събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенски пратки. Това включва както услугите, попадащи в обхвата на универсалната услуга, установена в съответствие с Директива 97/67/ЕО, така и тези извън нейния обхват;

iii) „други услуги, различни от пощенски услуги“ са услуги, предоставяни в следните области:

— услуги за обслужване на поща (както услугите, които предхождат, така и услугите, които следват изпращането, включително „разпределителни услуги в пощенски салон“);

— услуги относно пощенски пратки, които не са обхванати от буква а), като пряка кореспонденция без означен адрес.

От горното следва, че могат да бъдат концесионирани всички дейности, които пряко или непряко са свързани подготовката, изпращането, респ. получаването на пощенски пратки.

6. В многогодишното съществуване на “Български пощи“ ЕАД до 2011 г. е позволило да бъде изградена високо развита мрежа от недвижими обекти/офиси (2981), което позволява:

- да се покриват почти на 99% населените места ( в края на 2014 г. те са общо 5302, от които 257 са градове и 5 045 – села, в 183 населени места няма население, а в 1 127 пък живеят от 1 до 50 души ) на територията на Р България;

- да се минимизират, респ. оптимизират разходите за относително комплексно обслужване на населението;

Тази инфраструктура стои в основата на предоставянето на „Български пощи“ ЕАД правото да извършва и парични преводи и разплащания в т.ч. изплащане на пенсии, социални помощи и т.н.  По този начин възрастното население или това в трудноподвижно състояние, респ. хора с увреждания да бъде осигурявано с полагаемите му се парични средства, предоставяне на елктронно  генерирани справки и т.н.

7. Логично е да последва опит за концесиониране и на тази дейност, което не е допустимо и опасно поради следните причини:

- новите  икономически оператори ( над 10 ) в куриерските услуги трудно ще изградят такава мрежа от офиси, с цел максимално надежно обслужване на  населението по отношение на паричните преводи. Анализът показва, че :

- много от фирмите съвместяват общи офиси, с цел икономия на средства;

- техните таксите за парични преводи варират от 1,2% до 12% в зависимост от желанията на клиента;

- изнасянето на необслужваеми/автоматизирани офиси на куриерските фирми в слабо населените места е подходящо за компютерно грамотни хора, а от друга страна те не могат да бъдат надежно охраняеми;

 От горното следва, че и в този вид услуга има либерализация на пазара, но само „Българси пощи“ предлага такса от 0,8%.

Ако въпреки това се концесионира дейността на „Български пощи“ ЕАД, възниква следваща опасност за държавата:

-                Тя ще трябва да изплаща на концесионера възнаграждение за разходите за транспорт, охрана и т.н., което ще натовари допълнително държавния бюджет и ще осигури неизвестна печалба за концесионера. Това ще бъде по-скъпо отколкото държавата на субсидира „Български пощи“ ЕАД, като по-този начин ще осъществява социалната политика спрямо пенсионерите, които получават под 300лв/месец. Те са около 900 000. На минималната пенсия от 157 лв. са 203 хил. Още близо 42 000 възрастни получават по 133.82 лв. социална пенсия, защото нямат достатъчно стаж. С по-малко или около 157 лв. живеят и хора с инвалидни пенсии и пр. Близо 85 хил. пенсионери вземат между 157.44 и 180 лв. Още 171 хил. пък могат да се похвалят с пенсия до 200 лв. Най-голяма е групата на пенсионерите в диапазона 200-250 лв.-над 376 хил. ).  Под прага на бедност живее 27% от населението;

                     Този контингент от близо 1 000 000 души не може да си позволи да плаща допълнителни такси за услуги, което основателно и неминуемо ще бъде поискано от бъдещите концесионери на „Български пощи“.

-          

Същевременно наличието на държавно /публично предприятие осигурява:

-         Неутрализиране на евентуално картелиране на този вид услуги от частни предприемачи;

-         Ще оказва положително влияние върху размера на таксите за услуги, които са елемент на държавна политика;

-         Осигуряване на надеждно обслужване на населението и невъзможност за оказване на натиск чрез бойкоти, стачки и т.н

Чл. 129. ( от Директива 2014/23) гласи:  „Паричните вземания на концесионера, произтичащи от концесионния договор, и тези на подизпълнителите по договор за подизпълнение може да се прехвърлят, да се залагат и подлежат на принудително изпълнение.“

Чл. 28. – от същат адиректива - (1) В прогнозната стойност на концесията се включва стойността на следните възможни прогнозни приходи на концесионера:

-      приходи от продажба на активи, които са част от обекта на концесия;

От горното следва, че:

§  при евентуално забавяне (случайно или умишлено), концесионерът може да разпродава имуществото на „Български пощи“ ЕАД или

§  да прехвърля вземанията си от държавата на трети лица и по този начин държавата , респ. държавния бюджет да стане заложник на неизвестни корпоративни, финансови или спекулативни интереси;

-      в случай, че се разреши на концесионера да покрива своите разходи от потребителите на неговите услуги, това ще доведе:

o  допълнително финансово натоварване на населението и при ниския стандарт до живота това може да предизвика социален взрив;

o  рекет на неплатежоспособните потребители от колекторски компании, което е в ущърб на населението.

Докато либерализацията на пощенските услуги се развива успешно „Български пощи“ ЕАД би трябвало да разшири спектъра от услуги ( в това число и чрез публично-частно партньорство – смесени дружества под ръководството на „Български пощи“ ЕАД ), които са елемент на държавна и общинска политика и изискват пълна конфиденциалност като:

-      изнесени пунктове за медицински контрол на населението чрез специализирана апаратура – напр. измерване на кръвно, диабет, астма и т.н.

-      издаване на различни удостоверения, т.е да се аутсорсват/изнесат част от услугите, които предлагат общините в офисите на „Български пощи“ ЕАД.

Основание за това е и сертифицирането на „Български пощи“ ЕАД през 2014 г. по стандарта BS ISO/IES 27001:2013 – Система за управление на информационната сигурност.

Този подход отговаря на духа на директива 2014/23 относно концесиониране на строителства и услуги, а именно:

(5) Настоящата директива признава и потвърждава правото на държавите членки и публичните органи да вземат решения относно начина на управление, който те считат за най-подходящ за предоставяне на строителство и услуги. По-специално настоящата директива не следва по никакъв начин да засяга свободата на държавите членки и на публичните органи да предоставят пряко строителство или услуги на населението или да възлагат такова предоставяне на трети лица. За постигане на целите на обществената си политика държавите членки и публичните органи следва да останат свободни да определят и конкретизират характеристиките на услугите, които ще се предоставят, включително всякакви условия относно тяхното качество или цена, в съответствие с правото на Съюза.

(7) Целесъобразно е също така да се припомни, че настоящата директива не следва да засяга законодателството на държавите членки в областта на социалната сигурност. Тя не следва също така да води до либерализация на услугите от общ икономически интерес, запазени за публични или частни субекти, нито до приватизация на публични субекти, които предоставят услуги.

10) Определени разпоредби за координация следва да бъдат въведени и при възлагането на концесии за строителство и услуги в секторите на енергетиката, транспорта и пощенските услуги предвид факта, че националните органи могат да влияят върху поведението на субектите, действащи в тези сектори, и като се отчита затвореният характер на пазарите, на които те извършват дейност, поради наличието на специални или изключителни права, предоставяни от държавите членки във връзка с доставянето, осигуряването или експлоатацията на мрежите за предоставяне на въпросните услуги.

           

В заключение и следвайки девиза, че „благополучието на народа  трябва да бъде върховен закон“(М.Т Цицерон) трябва „Български пощи“ ЕАД да продължава да съществува, докато:

-      се намали процентът на населението, което живее под прага на бедност, респ. се повишат доходите на населението;

-      държавата да гарантира надеждна защита на личните данни;

-      се въведе електронното управление по цялата територия на страната;

6.10. 2016 г.

                                        Д-р инж. Александър Трифонов