Отворено писмо до министър Асен Василев,
но важно и за министър Кирил Петков
Уважаеми г-н Василев,
Похвална е Вашата загриженост по отношение размера
на концесионното възнаграждение, което плаща „Дънди прешъс металс“, за което
съобщава „Медиа пул“ от 2 септември във връзка с Вашето изказване пред
бюджетната комисия на Народното събрание. (https://www.mediapool.bg/asen-vasilev-iska-dandi-preshas-da-plashta-poveche-za-dobitoto-zlato-news325949.html?fbclid=IwAR3W8cMOPHzeYIZNHZGSAJac7mvex9kMMieH0W5E_FA0dbiA8lmzKmMx8vI. Правилно е, че „министърът на енергетиката вече готви
преразглеждане на концесионните такси“. Правилни са изнесените данни, независимо,
че са за периода 2011-2013, защото навярно сте ползвали Одитен доклад № 0400001414 за извършен одит на договор за предоставяне
на концесия за подземни природни богатства – златно-медно-пиритни руди, чрез
добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, предоставена на „Дънди Прешъс
Металс Челопеч“ ЕАД, за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. https://www.mediapool.bg/files/252/%d0%a7%d0%b5%d0%bb%d0%be%d0%bf%d0%b5%d1%87.pdf
На база на многобройните мои статии по закона за
концесиите и конкретно по тези за добив на злато от находищата „Челопеч“ и „Ада
тепе“-Крумовград си позволявам да Ви обърна внимание върху следното:
Първо:
Не се изпълни заключението и препоръката
на Сметната палата, а именно:“ “Изменението на ЗПБ (обн. ДВ, бр.
70 от 08.08.2008 г.) не
е в интерес на концедентите по концесионни договори, сключени преди влизането му в сила. При запазването на процентния размер на
КВ, определен в КД-концесионния договор (1,5 на сто) и с неприлагането на
променената през 2007 г. методика за определяне на КВ, обвързана с
рентабилността на дейността на концесионера, за одитирания период (2011г. -
2013 г.) концедентът е лишен от
възможността да получи по-високо КВ, което се отразява негативно на ползите за
държавата, имайки предвид дългият срок на концесията“ .” Въз основа на
направените констатации и изводи в настоящия одитен доклад се дават следните
препоръки на министъра на енергетиката:
1.
Да се разработи финансово
икономически анализ на концесията и да се
предприемат действия за
постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за държавата и
концесионера.“
„На основание чл. 50, ал. 2 от Закона за Сметната палата
в срок до четири месеца от получаване на настоящия доклад министърът на
енергетиката следва да предприеме мерки за изпълнение на препоръките и да
уведоми писмено за това председателя на Сметната палата.“ Одитният доклад е приет на
основание чл. 48, ал. 1 от Закона за Сметната палата с Решение № 125 от 06.07.2016 г. на Сметната палата.
v Не следва ли да поемете ли инициативата за търсене на
отговорност за неизпълнение на тази препоръка, от което са произтекли щети за
българската държава?
По данни от пресата става видно, че материалите по
преписка под № 8158/2020 г. са изпратени на 13.08.2020 г. на специализираната
прокуратура по компетентност. Защо ли? За да се продължи ограбването на
България и да не се потърси отговорност? https://thebulgariantimes.com/%d0%9f%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%94%d1%8a%d0%bd%d0%b4%d0%b8-%d0%9f%d1%80%d0%b5/
Второ
В доклада е
записано, че „Концедентът изчислява дължимото
КВ за съответния период на база на представените отчети и формирани
средноаритметични цени на металите на ЛМБ, чрез информация получена от
официалният й сайт – www.metalbulletin.com. За ползване на актуални
и архивирани данни за търгуваните метали на ЛМБ концедента заплаща абонамент.
Цените на всеки отделен метал се теглят от базата данни за съответното
шестмесечие: за първо – от 01.01. до 30.06, и за второ – от 01.07. до 31.12.,
като същевременно се изтеглят и ниските и високи стойности (сутрешна и
вечерна), след което се формира средноаритметичната цена.“
v Надявам се, че заедно с министъра на енергетиката ще
възложите на
експертна
група да анализира доколко това задължение е спазвано от съответните министри
като се има предвид, че стойността на златото през 1999 г. е била 400 щ. долар
за тройунция (1 тройунция=31,10 грама), а на 3.09.2021 г. е 1814,30 щ. долара
Същото се отнася за цената на среброто, медта. В концентрата има още 18 редки и
много по-скъпо елементи, които остават подарък за „Дънди прешъс металс“
Трето
Също толкова скандален е и договора за концесия на
„Ада тепе“, защото:
-
съдържанието на злато е почти 2 пъти по-високо в
сравнение с
находището
в Челопеч 4- 7гр./т. (записани средно 4,04 гр./т, при доказани 5,39 в Техническия
доклад), съответно и сребро 1,9 – 3,5 ( записано средно 2,2 гр./т при доказани 2,82);
-
рандеманът при
извличане на злато е почти 2 пъти
по-висок - 85% и при
среброто
– 70% в сравнение с находището в Челопеч, защото добивът е по открит способ;
-
в техническия доклад на „Дънди прешъс металс“ до фирмата-майката в
Канада компанията
е заложила 2,30% концесионно възнаграждение за българската държава(от
брутната стойност на добитата руда), а договорът е подписан за 1,44 % (KRUMOVGRAD GOLD PROJECT, Ada Tepe Deposit, Bulgaria, Definitive Feasibility Study 43-101 Technical Report-January 11, 2012, https://secure.kaiserresearch.com/i/jk/tr16/TRDPM20140328.pdf).
По данни от Концесионния регистър
концесионното възнаграждение е плаващо и може да стигне до 4% ако се установи
50% по-високо съдържание на злато или 50% по-висока рентабилност на нетните
приходи от продажби. При рентабилност от 10% до 50% размерът та КВ се увеличава
с 0,064% за всеки процент увеличение на рентабилността.
-
в техническия доклад е записана вътрешна норма на възвращаемост (IRR)
между
31 и 43% а в актуализирания бизнес-план тя е 24,8%.("Дънди Прешъс Металс" оповестява актуална информация за проект
"Крумовград", 06.06.2016 г. http://www.dundeeprecious.com/Bulgarian/Corporate-News/Press-Release-Details/2016/prjune6-2016/default.aspx). Запасите ще се изчерпят за
10 години, а договорът вероятно е за 35 години, за да не може да бъде развален,
защото държавата ще трябва да плати огромни обезщетения на фирмата за
пропуснати ползи;
-
В Прединвестиционното
проучване на компанията са предвидени разходи за
рекултивация на терена след експлоатацията
на находището в размер на 13,5 млн. долара. В актуализирания бизнес-план те са
намалени на 6 млн. долара. Каква е
сумата, заложена в концесионния договор и колко ще струва тази дейност на
държавата, респ. няма ли тя да излезе на загуба от тази концесия след нейното
приключване поради разходи за
облагородяване на територията?
v
Не следва ли да възложите анализ на причините за тези
неизгодни
условия при този договор, респ. кой е виновен за това или
кой се е облагодетелствал от това?
Надявам се, че заедно с
Министъра на енергетиката ще възложите
анализ на Наредбата за принципите и методиката за определяне на
концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона
за подземните богатства и включените към нея:
-
Методика за определяне на
конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на нефт и газ;
-
Методика за определяне на
конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на твърди горива;
-
Методика за определяне на
конкретния размер на концесионното възнаграждение за метални полезни изкопаеми,
за неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали и за скъпоценни и
полускъпоценни камъни;
-
Методика за определяне на
конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и
скално-облицовъчни материали;
Концесионните
възнаграждения за плажовете и най-малкия проблем при прилагане закона за
концесиите. В чл. 3 на Наредбата за принципите и методиката за определяне
на концесионното предложение за добив на подземни богатства ( също от 2007 г. е
записано:„Концесионното възнаграждение
зависи от икономическата изгода, която концесионерът получава от добитото
подземно богатство, и се определя въз основа на:
1. източниците на икономическа изгода;
2. размера на фактическата или очакваната икономическа изгода;
3. начина на разпределяне на икономическата изгода между концесионера и
концедента.“
Никъде обаче не се уточнява какво
е икономическа изгода и как се определя тя. Наличието
на толкова методики за определяне на концесионно възнаграждение позволява не
само да се злоупотребява с определяне на концесионното възнаграждение (скрит
лобизъм/корупция), но и затруднява потенциални инвеститори. Още повече, че
концесионирането освен в закона за концесиите се въвежда и в други закони – Закона за подземните богатства, за
водите и за плажовете. По този начин се
противоречи на прилагането на основните постановки, за избор на концесионер и
за поддържане на икономическия баланс на ползи и разходи между
концедента/държавата и концесионера.
v Целесъобразно
е тази Наредба със съответните методики да се премахнe, а
да
се прилага към всяка концесия един финансово-икономически модел на всички
парични потоци:
- който
да бъде неразделна част от концесионния договор,;
- който
да бъде във формат, позволяващ във всеки един момент да се анализира
икономическия
баланс на база настъпили промени в приходите и разходите;
- който
да позволява да се сравняват предложенията на кандидат-
концесионерите,
особено при прилагане на състезателни процедури(състезателния диалог);
- който
да позволява да се определят критичните параметри, да се изчислява
тяхното
влияние върху икономическия баланс (анализ на
чувствителността), за да може да се планират мерки за минимизиране
рисковете от настъпване на критични ситуации;
-
който ще може да реши без
възражения проблема с размера на пропуснатите
ползи
при прекратяване на концесията или публично-частното партньорство независимо от
причината за прекратяване;
Всичко
това е изпробвано в България, има опит, но не се прилага, защото пречи
на
ограбването на страната и на българския народ.
Пето
Независимо, че все още няма
редовно правителство не смятате ли да проявите инициатива за въвеждане на
добрите практики в публично-частното партньорство, при което концесионирането е
само една форма от негово прилагане. Такъв закон в България
имаше, но беше отменен с приемането на Закона за концесиите. С това:
-
се въведе порочната практика да се изплащат всички разходи на
концесионера при разваляне на
концесията по негова вина ( чл. 150, ал.3 гласи: (3) При
предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът: 1. дължи на концесионера обезщетение в размер на
невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията…“.
В Мотивите ( стр. 170 ) към
проекта на Закона за концесиите авторите
на
проектозакона обаче се застраховат:
-
"Извън обхвата закона за концесиите
остават случаите на публично
частното партньорство, при които публичният и
частният партньор обединяват усилията си за извършване на дейности в две
основни насоки:
-
Дейности свързани със строителство или
предоставяне на услуги, при които те са готови да разпределят рисковете, според
това кой може по да ги управлява и тяхното реализиране изисква срок по-дълъг от
5 години, за да не попадне казуса за решаване по условията на Закона за
обществените поръчки;
-
Дейности, които не предвиждат възлагане от
публичен орган на строителство или доставка на услуги(като например НИРД,
съвместно производство и т.н.), които са извън обхвата на концесиите и
обществените поръчки и на практика се реализират чрез създаване на
публично-частно дружество;
С действащия закон за концесиите се възпрепятстваше (а вероятно и ще се възпрепятства) съфинансирането на проекти за реализиране чрез публично-частно партньорство уредено в чл. 63 и чл. 64 на регламент 1303/2013 г. относно използване на средствата от фондовете на ЕС. "
На стр.146 в същите Мотиви са въведени т.н. „несамофинансиращи“ се концесии с основания, заложени на стр. 146 в
Мотивите към законопроекта:
„ Силно ограничената възможност за плащане от страна на
концедента
(компенсация), уредена с действащия ЗК. Това ограничение представлява
преграда за предоставянето на т. нар.“несамофинансиращи се“ концесии в области,
в които услугите се заплащат изцяло или
частично със средства от държавния и общинските бюджети-здравеопазване,
образование, култура, социални дейности, правосъдие и др.“
„Създадената
нагласа в обществото и в публичните органи концесията
да се възприема като
източник на приходи за държавата или общинския бюджет, а не като инструмент
за изграждане с частни инвестиции на инфраструктура и предоставяне чрез нея на
услуги при най-добро съотношение качество-цена.“
С това се създава възможност
държавата да плаща разходите и неконтролируемата печалба на концесионера за
това, че той предоставя услуги, но не генерира печалба. В същото време има
Закон за публичните предприятия, които могат да извършват такива дейности при
минимална и дори „О“ печалба;
Това
са само малка част от целенасочените несъвършенства ва Закона за концесията, за
което има много публикации в пресата, но за тях Правителствата остават глухи и
слепи. Освен това за причините за отмяната на Закона за публично-частно
партньорство може да се уверите от писмото от бившия министър на финансите В. Горанов
с изх.№ 03-80-1048/31.08.2015 г. до г-н Томислав Дончев, а именно:
„Положителните страни на ЗПЧП със сигурност
включват:
-
максимална
публичност и прозрачност на процесите;
-
изборът
на частен партньор винаги трябва да става по реда на ЗОП, в съответствие с
европейските изисквания за провеждане на състезателна процедура и елиминира
възможността за директно предоставяне на права на лице-заявител“;
Подобен
е отговорът на Сметната палата.
Шесто:
Проблемът
с концесията за злато в Челопеч е не само в размера на концесионното
възнаграждение, а в липсата на реална представа (за целесъобразност, размер и
бенефициенти) на паричните потоци в „Дънди прешъс металс“. Концесионерът предоставя
само тази информация на представителите на концедента/държавата, която им е
изгодна. Затова е целесъобразно държавата да получи дял в капитала на
концесионера. Затова е имало възможност (упомената в одитния доклад), а именно:
„Въз основа на РМС на 10.07.2008 г. е подписан
Меморандум за разбирателство между министъра на икономиката и енергетиката и
„Дънди Прешъс Металс“ Инк., в качеството на собственик на дружеството –
концесионер, като на същата дата е сключено и ДС(допълнително споразумение)
№ 3 за изменение и допълнение на КД(концесионния договор), в който са
определени принципите на партньорство относно: реализацията на инвестиционното
предложение на концесионера, и учредяването на ново смесено акционерно
дружество, в което „Дънди Прешъс Металс” Инк. да има 75 на сто участие в
капитала на дружеството, а Република България 25 на сто.“ Няма анализ защо не е изпълнено, респ.
защо държавата не се е възползвала от тази възможност. Това е най-добрият
вариант за контролиране на частен партньор/концесионер и е практика в много
страни при важни да държавата партньорства с финансово участие на частен
партньор.
Уважаеми г-н Василев,
Уважаеми г-н Петков,
Позволих си да ви въведа
в една област, в която едва ли сте имали време и възможност да навлезете. Тя е още
по-дълбока от изнесеното по-горе, но дава представа как изтичат ресурсите на
държавата чрез концесиите. Остава на Вашата съвест, опитност и решителност да
поправите хаоса в областта на публично-частното партньорство и в частност при
концесионирането.
С уважение и с готовност
за съдействие, оставам
София, 7.09.2021 г.
Д-р инж. Александър Трифонов
http://epicenter.bg/article/Al--Trifonov--Otvoreno-pismo-do-ministar-Asen-Vasilev--no-vazhno-i-za-ministar-Kiril-Petkov-/259090/11/0
Няма коментари:
Публикуване на коментар