ЧЕЗ, Европа и България

ЧЕЗ, Европа и България

Правилата на играта

Сделката с продажбата на ЧЕЗ-България на компанията „Инерком“ разпали духовете и стана повод за разработване на всякакви сценарии  - от пълна безпомощност до „линчуване“ собствениците на компанията и нейните „доброжелатели“.  Не се обърна внимание на следните позиции на представители на Европейската комисия:

В тазгодишната си реч относно състоянието на Съюза от 13 септември председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „Нека да изясня нещо: ние не сме наивни привърженици на свободната търговия. Европа трябва винаги да защитава своите стратегически интереси. Затова днес ние предлагаме нова рамка на ЕС за скрининг на инвестициите. Ако чуждестранно държавно дружество иска да закупи европейско пристанище, част от нашата енергийна инфраструктура или предприятие, разработващо технологии за отбраната, това трябва да бъде възможно единствено в условията на прозрачност, контрол и дебат. Наша политическа отговорност е да сме наясно с това, което се случва на наша територия, така че да можем при необходимост да гарантираме нашата колективна сигурност.“

Европа се опасява от чужди инвестиции, при това държавни, а не частни, в енергийната инфраструктура, а ние?

Справедлива е позицията на Огнян Минчев, че не държавата е лош стопанин ( мантра, която вече 28 години властва в главите на лъжедемократи), а лицата, които я представляват и условията при които изпълняват поставените им цели.

Заместник-председателят Юрки Катайнен заяви: „ЕС има и ще има и занапред един от най-отворените инвестиционни режими в света. Преките чуждестранни инвестиции са важен източник на растеж, заетост и иновации. Не можем обаче да пренебрегнем факта, че в някои случаи придобиването от страна на чуждестранни инвеститори може да е в разрез с нашите интереси.“

Комисарят на ЕС по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом заяви:„Целта на нашето предложение е ЕС да продължи да бъде отворен към чуждестранните инвестиции, като същевременно запази една недискриминационна, прозрачна и предсказуема рамка. Наличието на европейска рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции ще ни даде възможност да предприемем колективни действия и да защитим стратегическите си интереси като европейци, когато те се окажат застрашени.“ 

При едни неясни принципи, които би трябвало да се прилагат при демократично управление на една държава, се избърза за бързо и необосновано раздържавяване, приватизиране на държавната собственост. Никой не обърна вниманние, че националната сигурност, респ. икономическата сигурност е на първо  място национална задача, а след това грижа на Европа. Може би страхът да се носи отговорност  се избра по-лесния начин да се прехвърли тази отговорност на чужди компании.

Постепенно започна да изплува истината:

- Държавната ЧЕЗ си е осигурила получаването на продажната цена, без да се интересува, кой ще управлява енергоразпределителиата мрежа в България, обект на нейната досегашна дейност;

- Финансовият ресурс е с неясен произход за България, но явно ЧЕЗ имат доказателства за неговата наличност;

- България не може да се меси в една чисто частна сделка, само при  условие, че енергоразпределителните мрежи не са обект на национална сигурност. А те не са, поради което България може допълнително да бъде осъдена за вмешателство в търговски операции;

Какви са ходовете на Българското правителство:

1.  На база на създалото се безпокойство в обществото да постави искане пред „Инерком“ да й заплати сумата от 320 мил.евро, нека да бъде и с печалба от 5% от тази сума. Ако „Инерком“ откаже, това би означавало, че „Инерком“ е подставено лице и истинските собственци ще се покажат след влизането на сделката в сила. Техните гаранции навярно са срещу последващо им прехвърляне на акциите на ЧЕЗ-България. Навярно такова споразумение вече съществува. За финансиращите институции това е позната и допустима практика. Те ще управляват от името на „Инерком“, респ. ще поставят в зависимост обществото и държавата от техните искания и действия;

2. Министерският съвет да вземе решение, че заложените в бюджета на МРРБ ( т. 4.1 ) 667,8 мил.лв "за ефективно управление на държавната собственост чрез концесиониране и публично-частно партньорство“ да се използват за тази цел. Т.е финансов ресурс има и няма нужда да се пипа бюджета, ако се реши държавата да си върне собствеността  ( да я откупи от „Интерком“). Най-добре ще бъде ако МС паралелно обяви, че енергоразпределителните мрежи в България са обект на национална сигурност. Това ще бъде в съзвучие с политиката на Европейската комисия.

Чрез това действие:

- България ще си върне собствеността върху тази част от енергоразпределителителната мрежа, принадлежала досега на ЧЕЗ;

- ще се демонстрира на дело как България преодолява опасенията на Жан-Клод Юнкер;

- България ще си запази възможността да привлече впоследствние партньор за ефективно управление на тази енергоразпределителителна мрежа чрез публично-частно партньорство и по този начин да си върне ползвания финансов ресурс, но и да контролира в бъдеще действията на своя партньор в интерес на обществото;

Разбира се ако Правителството не е в играта.

27.02.2018 г.

                                                        Д-р инж. Александър Трифонов

http://epicenter.bg/article/Kak-darzhavata-da-si-varne-kontrola-varhu-energorazpredelitelnite-mrezhi-v-Balgariya/148278/11/0