Светъл
лъч се появи на небосклона на прозрачността на решенията за крупни сделки с
публична/държавна собственост с обявяването на документите по процедурата за
отдаване на летище София на концесия. При анализ на тяхното съдържание прави
впечатление:
-
Защита на Концедента/държавата чрез
отказ заплащане на компенсации на бъдещия концесионер, застраховки и т.н.
Обаче:
-
Не е изяснено какво означава
„експлотационна годност“ при изтичане срокът на концесията. Разбира се, че
летището ще функционира, но може д ае толкова амортизирано, че ще трябва да се
вложат огромни средства, за да може да продължи неговата експлоатация за
следващите 20-30 години. Следва въпросът
– защо се търси концесионер:
o
За
да даде спешно някаква сума за покриване задълженията на БДЖ;
o
За
да спечели срещу „скромни“ възнаграждения за представителите на Концедента?
-
„Сумата на процентите на
регулираната възвращаемост и на
концесионното плащане трябва да бъде равна на
20.6%.“ – стр. 35. На каво основание е определена тази регулирана
възвръщаемост, при това като задължение на бъдещия концесионер – Решенеие № 419
т. 6.17 от 20.05.2016 г.на МС от ( условие за да спечели ) като се има предвид че:
-
В тази регулирана възвръщаемост
влизат най-различни разходи в т.ч. и по отношение на сигурност като техника и
заплати, летищни такси и т.н. Как е фиксирана тази норма на възвръщаемост
като не се знае каква ще бъде политиката на концесионера, какви ще бъде размера
на тези такси (.„Фрапорт“ АД –
концесионерът на летище Варна и летище Бургас ги повишиха 3-4 пъти) и при това
за срок от 3-5 години. Следва изводът, че
o
има договорка с бъдещия концесионер;
o или
умишлено е фиксирана такава норма на възвращаемост, за да може след 3-4 години
да има основание за изменение на концесионния договор.
-
Годишното концесионното възнаграждение
към концедента не може да бъде по-малко от 7% от нетните приходи и не по-малко
от 9 957 000 лева без ДДС. Възниква въпросът:
o
Как е избран този процент и с каква
аргументация?
o
Какви ще бъдат нетните приходи, като все
още не е избран бъдещия концесионер и не е ясна какво други дейности ( освен
регламентираните ) ще развива той? Дали размерът на разходите ще е приемлив за
концедента като вид и размер, за да има доказуем и прозрачен размер на нетните приходи?
Или ще се допусне както и досега концесионерът да извършва всякакви други
дейности, от които ще има приходи, ( при избрани от него като размер и вид
разходи ) но поради това , че те не са в неговата оферта ( а тя спазва
заложените критерии ) той ще получава скрити допълнителни печалби само за себе
си. Следва изводът, че има предварителна
договорка с бъдещия концесионер или на специалистите, които са изработили
документацията са получили тази цифра, която трябва да бъде обоснована с
концесионния анализ.
- При
критериите ца оценка най-голяма тежест 55% има размерът на авансовото плащане и
концесионното възнаграждение, а бизнес-предложението, което има трябва да дава
визия как ще се постигне целта на концесията – повишаване на пътникопотока е
само 25%. Това личи и от т. 10.2.1 ( стр. 64 ) относно критериите за избор на
концесионер. Следа изводът, че:
o
Аргументите на концесиите не
кореспондират с критериите;
o
Дава се свобода на концесионера в
бизнеса, респ. да получава скрити печалби.
- По
отношение на инвестициите – т. 10.3 ( стр. 66) прави впечатление колко точно е
изчислена долната им граница 306 545 000 лв., без да се познава
бъдещия концесионер и неговите планове и предложения. Инвестициите имат тежест
само от 15% при критериите за избор на такъв, т.е те не са от съществено
значение за Концедента/Държавата. Следва
въпросът дали тази сума не е вече съгласувана с неизвестния за обществото
концесионер?
-
За да се спази изискването на директива
2014/23 е изчислена прогнозната стойност на концесията на база приходите от
текущата дейност на ДП„Летище София“
- 2 675 876 хил.лв. като изрично се споменава, че не са взети
предвид разходите. Тъй като и в момента ДП“Летише София“ е на печалба, то
съгласно писмото на синдикатите от 13.06. 2016 г. излиза, че за срока от 35
години общите приходи ще бъдат 5 405 155 хил. лв.
Извежда се дори средно
претеглена стоност на капитала – 5,1%.Следват
въпросите:
o
Как е
изчислена тази стойност, като не се знае как бъдещият концесионер ще финансира
инвестиционната и оперативната дейност – със собствен и/или привлечен капитал,
на каква цена, при каква норма на възвращаемост и т.н. Като че ли
специалистите, които са разработвали документацията са получили предварително
информация от бъдещия концесионер;
o
Защо е
избран срок от 35 години, след като ДП“Летище София“ формира печалба и бъдещия
концесионер би спечелил около 3 млрд. лева и при това само, за да плати
авансово 660 мил. лева? Този подход не
поражда ли съмнение за корупция?
o
Финансовият
ресурс за един частен инвеститор е винаги по-скъп в сравнение ако той се дава
на публичен партньор. Следва, че за инвестиция от 306 мил. лева ще трябва
Концедента/Държавата да поеме индиректно по-високи разходи за лихви ( те влизат
в Отчета за приходите и разходите преди облагане с данък), т.е ще се ощети
приходната част на държавния бюджет;
В предложения
договор – чл. 33.3 е записано, че „ Специфичните
разходни компоненти, които се включват при определяне на Летищните такси, са
частта от следните разходи, относими само към Регулираните
дейности:
а)
оперативни разходи;
б) разходи
за амортизации;
в)
oтносимите Разходи за лихви;
г) разходи
за цялото Концесионно плащане;
д) размер
на регулираната възвращаемост на собствения капитал.“
Логичен е изводът, че ще има
повишение на летищните такси, защото чрез тях ще трябва да се покриват толкова
много разходи. А ако те не бъде приемливи за някои компании, то:
o
Или няма да се завиши пътникопотока,
което заложено като цел на концесията;
o
Или ще трябва да се променят
условията на концесионния договор и държавата да компенсира концесионера, за да
се спази приемливата за концесионера норма на възвращаемост на инвестициите за
концесионера за инвестиционна и оперативна дейност;
Следват
въпросите:
-
Защо е тази сложна операция –
концесия, след като:
o
Концедентът/Държавата може да вземе
по-евтин кредит за инвестиции;
o
Ако е важно да се увеличи
пътникопотока защо не се предостави управлението на Летище София срещу
възнаграждение/дял от повишени приходи – от такси, регламентирани и търговски
дейност и т.н.
-
Защо не се публикува концесионния
анализ, респ. прединвестиционното проучване, каквато е международната практика,
а не едно резюме, наречено документация?
Много въпроси, малко отговори. При
малко отговори се пораждат много съмнения. Има ли съмнения значи няма достатъчна
прозрачност. А ако няма достатъчна прозрачност се появява сянката на
корупцията.
15.06.2016.
д-р.
инж. Александър Трифонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар