Тероризмът и индустриалните революции
Дето съществува насилие, там животът е неразбран.
Петър Дънов
Историята на тероризма вероятно може да се
проследи назад до първите въжделения на хората да използват насилие, за да
постигнат дадена политическа цел. Сикариите например
са еврейско движение, което през I в. пр. н. е. убива враговете си и
колаборационисти в своите кампании за отхвърляне на римската власт в Юдея. Понятието Хашхашин (Hashhashin, откъдето произлиза английската дума assassin, означаваща убиец, терорист) е тайна мюсюлманска религиозна секта, която
действа на територията на днешните държави Иран и Сирия между XI и XIII в. Драматичните им екзекуции на политически фигури от династията на
Абасидите и селджуките ужасяват съвременниците им. Тези две течения, макар и
упражняващи насилие, не могат да бъдат определени като терористични в
съвременния смисъл на думата. Тероризмът се смята за съвременен феномен или
поне част от новата и най-нова история на света. Характерните му черти
произлизат от международната система народ-държава и успехът му зависи до
голяма степен от масмедиите, които внушават страх и ужас в обществото.
Понятието „тероризъм“ се въвежда при Якобинската диктатура, наложена от
Максимилиан Робеспиер през 1793 г. след финала на Френската революция.
Робеспиер, един от 12-те управници на новата държава. Той нарежда убийството на
враговете на революцията и установява диктаторски режим, за да стабилизира
държавата. Оправдава методите си като необходими за трансформацията на
монархията в либерална демократична система. Те обаче са далеч от демократични.
Тероризмът, в широкия смисъл на думата,
се определя като използване на насилие, за да се постигнат политически,
религиозни или идеологически цели .Той също така се смята за военно престъпление,
съгласно законите на войната, когато се използват (чуждестранни бойци, цивилни,
военен персонал или вражески военнопленници.
Според различни източници днес се наброяват над 100 дефиниции на понятието
тероризъм. Има резолюция № 1566 на Съвета за сигурност на ООН от 8
октомври 2004 г., Но и в нея няма
консенсус по отношение съдържанието на това понятие. Основните му
характеристики се свеждат до следното:
- Оказване на насилие върху населението за постигане на определени цели;
- Оказване на насилие върху населението и/или върху определени общности за
възбуждане на страх, неувереност с цел дестабилизиране на социалния мир
(настройване на групи и структури едни срещу други), респ. създаване на
политически кризи, принуда да се приемат определени действия от Правителствата;
- Нарушаване на действащи закони, граничещо с престъпления (национални,
регионални, международни, в т.ч. конвенции и протоколи) спрямо публична и
частна собственост (разрушаване, повреждане), околната среда и право на живот
(вземане на заложници, убийства–единични, групови, масови);
Тероризмът отдавна е сложен, многостранен и многоизмерен. Въпреки че
произходът му датира от древни времена, той е значително разпространен и
еволюирал, в червено – най-ляво – направление, черно – националистическа – посока,
както и зелена – религиозна (фундаменталистка – ислямски) – посока през
последните три века.
В същото време в нито един документ не се дефинират
условията и причините за възникване на това явление като:
- Силно
дебалансирано икономическо развитие на географски райони и държави вследствие
на геополитически, корпоративни и финансови интереси или като обобщение
-глобализацията;
- Силно
различие в стандарта на живот на населението в различни географски региони,
държави, райони, общности;
- Използване на
инструментите на тероризма за дестабилизиране на политически режими, на
икономически съюзи, проекти, планове;
- Използване
на инструментите на тероризма за провеждане на експерименти за действието на
нови разработки за влияние върху населението и околната среда;
- Използване
инструментите на тероризма за доказване на превъзходство във военни и
технологични области, влияние върху политически ситуации и режими, контрол
върху общности и групировки;
Изследванията
показват,че методите, формите и предизвикателствата за проявлението на
тероризма имат пряка връзка с индустриалните революции и тяхното въздействие
върху обществото.
Индустриални революции≡ Научно-техническите революции
Индустриалните революции възникват и се развиват подобно на дългите на
вълни в икономиката на Кондратиев като оформят периоди в индустриалното
развитие на обществото. Индустриалната революция като
понятие се въвежда в практиката от Арнълд Джоузеф
Тойнби, британски историк във фундаменталният му труд «Изследване
на историята« Според него «„Богатството на нациите и парната машина ...
разрушиха стария свят и построиха нов“. Иначе като понятие се използва от
на френския дипломат Луи Тийом Отто
през 1799 г. и от Фридрих Енгелс през 1844 г.
Първата индустриална революция–1750-1870. През 1764 година, Джеймс Харгривс изобретява предачната машина „Джени“, а
през 1776 Джеймс Уат парната машина/двигател, който намира приложение в различни индустрии, включително минното
дело, металургията и транспорта.
Втората индустриална революция–1870-1970 г. За нейно начало се
счита внедряването на патента на Хинри Бесемер през 1860 г. за очистване на
желязото от примеси чрез продухване на стопилката за получаване
на стомана, а за кулминационна точка–разпространението на конвейерните
линии и масовото производство. Появяват се телефонът, телеграфът. Доминира
железопътният транспорт. През 1879 г. известният американски изобретател Томас
Едисон усъвършенства дизайна си за практична електрическа крушка. До
края на 1880 г. чрез първите ефективни комерсиални електрически генератори става
възможно широкомащабно предаване на електрическа енергия на обществеността.
Третата индустриална революция започва 1970 г. Характерни технологии: Информационни технологии, управление на знания и растеж на микроелектрониката,
алтернативната енергия, автоматизацията и компаниите за услуги.
През 2011 г.
за пръв път терминът Индустрия 4.0 официално се употребява публично.
Четвъртата
индустриална революция представлява
фундаментална промяна в начина, по който живеем, работим и се свързваме един с
друг. Това е нова глава в човешкото развитие, възможна от изключителен
технологичен напредък, съизмерим с този на първата, втората и третата
индустриална революция. Тези постижения обединяват физическия, цифровия и
биологичния свят по начини, които създават както огромно обещание, така и
потенциална опасност. Скоростта, широчината и дълбочината на тази революция ни
принуждават да преосмислим как се развиват държавите, как организациите
създават стойност и дори какво означава да си човек. Четвъртата индустриална революция е нещо повече от технологична
промяна; това е възможност да се помогне на всички, включително лидери,
политици и хора от всички групи и нации, да впрегнат конвергентни технологии,
за да създадат приобщаващо, фокусирано върху човека бъдеще. Истинската
възможност е да се погледне отвъд технологията и да се намерят начини да се
даде на най-голям брой хора възможността да повлияят положително на своите семейства,
организации и общности.
Въпросът на въпросите:
Повече икономика в политиката, отколкото политика в икономиката, както е
досега?
Под въпрос: Повече икономика в правото, отколкото право в икономиката?
Kovari A. Industry 5.0: Generalized Definition, Key Applications, Opportunities and Threats, https://acta.uni-obuda.hu/Kovari_143.pdf
Следващата
индустриална революция 5.0 ще въведе следващото
поколение роботи, обикновено наричани коботи, които вече ще знаят или могат
бързо да научат какво да правят във връзка с хората. Тези роботи ще са „наясно“
с човешкото присъствие, така че ще могат да гарантират, че са изпълнени
критериите за безопасност и ще вземат предвид различни оперативни рискове. Те
ще забележат, разберат и почувстват не само човека, но и целите и очакванията
на човека оператор. Точно като ученик, коботите ще наблюдават и научават как
човек изпълнява дадена задача. Веднъж обучени, коботите ще изпълняват желаните
задачи по същия начин като човешките оператори. Очаква се хората да изпитат
чувство на удовлетворение, докато работят заедно с коботите. Индустрия 5.0 ще включва
ефективно и удобно сътрудничество между коботите и хората.
Разширявайки
концепциите на Индустрия 4.0, тази нова индустриална революция е описана от
Европейския съюз като предоставяща „визия
за индустрията, която се стреми отвъд ефективността и производителността като
единствени цели и засилва ролята и приноса на индустрията към обществото“.
Това е важна разлика от подхода на Индустрия 4.0, както е описан от ЕС, тъй
като „поставя благосъстоянието на
работника в центъра на производствения процес и използва нови технологии, за да
осигури просперитет отвъд работните места и растежа, като същевременно спазва
ограниченията на производството на планетата.”
Това е изместване от
фокуса върху икономическата стойност към по-широка концепция за обществена
стойност и благосъстояние.
Какво се очаква:
- До 2030 г. глобалната
икономика ще привлече 13 трилиона долара. само чрез развитието на изкуствения
интелект (AI);
- 14% от
растежа на световния БВП ($15,7 трилиона) ще бъде осигурен от използването на
изкуствен интелект до 2030 г.;
- До 2040 г.
се очаква появата на универсален изкуствен интелект (artificial general
intelligence–AGI);
- 60% от
всички професии ще бъдат автоматизирани до 2030 г.;
- От 20
милиона до 50 милиона работни места в ИТ сектора ще се появят в света до 2030
г.;
- Пазарът на
безпилотни летателни апарати, включително хеликоптери, може да нарасне до 615
милиарда долара или, според по-оптимистичния сценарий, до 2,9 трилиона долара
до 2040 г.;
- Пазарът на
безпилотни автомобили ще нарасне до 30,4 милиона автомобила годишно до 2035 г.,
като основното увеличение ще започне през 2025 г.;
- Пазарът на
роботизирани хирурзи може да достигне 6,5 милиарда долара до 2035 г.;
Тези тенденции
ще предизвикат ускорено развитие и приложение на нанотехнологиите и вълновите
технологии, заложени в 4-та индустриална революция, а именно:
-
В миниатюризиране на
микроелектрониката;
-
Увеличаване на
бързодействието на компютрите чрез въвеждане на
невронни процесори (NPU) за задачи, свързани с
изкуствен интелект. Тези процесори са способни да извършват трилиони операции в
секунда (ТОРС);
-
В комуникациите ще
навлязат ново поколение вълнови технологии, в т.ч.
ще се развият бизжичното предаванене на енергия и
информация;
-
Влияние на вълновите
технологии върху структурата на материалите;
-
Появата на нови
материали-със специфични свойства в зависимост от
тяхното използване или програмируеми материали;
-
Изкуственият интелект
ще позволи по-бързо човечеството да слезе на ниво
пико- и фемто технологии, т., 10-10 и 10-11,
т.е на хиляди пъти по-дълбоко от нанотехнологиите (10-9);
-
Ще се промени изцяло
съдържанието на понятието „енергия“ и
използването и нови форми на нейното проявление за
изпълнение на различни операции;
- Ще размие разликата между биопроявлението
на материалния свят и познатият ни досега свят на металите, керамиката, композитите;
Същевременно много въздържано се обсъждат опасностите от развитието на
технологиите и тяхното неправомерно използване във вреда на човечеството. Така
например Комитетът по наука и технологии към Парламентарната асамблея на НАТО -
179 STCMT 05 E в своя доклад от 2008 г. „Последици за сигурността от
нанотехнологиите“ („Тhe security implications of Nanotechnology“) стига до заключението–„ "Потенциалът на иновациите при
нанотехнологиите за химически и
биологични оръжия е особено обезпокоителeн и може да се използва за разработка на
механизми за доставка на агенти или токсични вещества. Способността на
наночастиците да проникват в човешкото тяло и неговите клетки могат да направят
биологичните и химическите войни много по-възможни, по-лесно да се управляват и
да се насочват срещу определени групи или индивиди.„
ü Още през 1995 г. Дейвид Джеремая (David E. Jeremiah), бивш член на
Обединения
комитет на началниците на щабовете заявява : “Нанотехнологиите са способни
радикално да изменят баланса на силите в много по-голяма степен , отколкото
ядреното оръжие”.
ü Към подобни изводи стига и Клерън Дейвис–научен сътрудник в
изследователския
център Удроу Уилсън като автор на доклада “
Управление на ефекта от нанотехнологиите)”. Той отбелязва, че нанотехнологиите са “новата реалност”,
която засега не се поддава на държавно регулиране. Много е трудно да се
използват за тази цел действащите закони. Ето защо е необходимо да се създава
специално законодателство, нови механизми и институти за регулиране ( вкл.
международни), иначе този зловещ дух може да се измъкне от бутилката и
последствията биха могли да бъдат много неприятни”.
Изследванията в областта на
наночастиците започва през 1990 г. с около 12 публикации, а върху тяхната
токсичност през 1991 г. с 5 публикации. Засилване на изследванията върху
токсичността „нанотоксикологията“ започва едва през 2003-2004 г.
ü Огромният ръст има в приложението на безжичната комуникация през
последните
десетилетия принуди да се засилят изследванията за влиянието им върху хората,
изложени на електромагнитни (EM) радиочестотни (RF) радиационни полета и
потенциални последици за здравето, особено при деца в училищна възраст и
тийнейджъри. Установени са вредни влияния върху мозъка, вътрешните
органи, поведението и т.н. Рисковете произлизат от това, че новите технологии
изпреварващо се използват за военно
приложение, геополитика и нестандартно подчинение на маси и народи.
Подценяването на тези факти може да изправи човечеството пред неочаквани
във времето и с огромни мащаби на поражението терористични актове и особено при
комбиниране на възможностите на нано- и биотехнологиите. Има и други
технологии, които биха могли да се използват умишлено срещу здравето на
населението.
Ако приемем, че третото десетилетие на 21 век е преходен период между
четвъртата и петата вълна на тероризма това съвпада с Концепцията на D.C.
Рапопорт за цикличността на тероризма. D.C. Rapoport, Дейвид Чарлз Рапопорт (роден на 7 януари 1929 г., Питсбърг, Пенсилвания)
е почетен професор по политически науки в Калифорнийския университет в Лос
Анджелис (UCLA), и се фокусира върху изучаването на тероризма. Въз основа на тази
концепция тероризмът се проявява като синусоидален образец. Всяка вълна
постепенно се издига, достига своя връх и бавно се спуска, което води до
образуването на друга. Променливостта е неговата иманентна характеристика.
Терористите използват променящите се политически, икономически и социална
ситуация, за да се адаптира моделът на тероризма към настоящите социални нужди
и предизвикателства. Такава промяна настъпва средно на всеки четири
десетилетия, когато едно поколение завършва, понякога обаче вълните се
припокриват. Както самият Рапопорт посочи, следващата вълна трябва започват да
се оформят около 2025 г., като „уникалността и постоянството на опитът с
вълните показва, че терорът е дълбоко
вкоренен в модерната култура”.
В чл.3 на Директивата (ЕС) 2017/541
на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно борбата с
тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение
на Решение 2005/671/ПВР на Съвета, относно дефиниране на терористичните
престъпления е записано:
1. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че
следните умишлени деяния, определени за престъпления в националното право и
които поради своя характер или обстоятелства могат да нанесат сериозна вреда на
дадена държава или международна организация, се определят като терористични
престъпления, когато са извършени с една от целите, изброени в параграфo2:
а) посегателства върху човешкия живот, които могат да
предизвикат смърт;
е) производство, притежаване, придобиване, превоз, доставяне
или използване на взривни вещества или огнестрелни оръжия, включително химични,
биологични, радиологични или ядрени оръжия, както и изследвания и разработване
на химични, биологични, радиологични или ядрени оръжия;
ж) замърсяване с опасни вещества, предизвикване на пожари, наводнения или
експлозии, които застрашават човешкия живот;
Не са ли тези записи само добри пожелания? Пропуска се фактът, че видимият
и моментният ефект от терористичните актове е само фасадата на възможностите,
чрез които може да се упражнява насилие върху населението. Не се споменава за ефектът от терористични актове ако новите постижения
на науката в различни направления попаднат в ръцете на терористи.
В тази връзка може да се направи една допълнителна квалификация на видовете
тероризъм:
-
Тероризъм, който се
упражнява под формата на експерименти върху
човечеството–или
античовешки експериментален тероризъм АЧЕТ (APET–Against the people experimental terrorism);
-
Тероризъм, който
използва военните разработки за въздействие/насилие
върху
определени общности/територии за постигане на определени цели–ТБРВР-Тероризъм
базиран на резултати от военни разработки (TBRMD -Terrorism based on the results of military developments);
Интерпол въвежда „Агротероризмът“ като
подгрупа на агропрестъпността. Може да се разбира като терористични атаки,
насочени срещу култури и добитък, в опит да се наруши икономиката на населението
и снабдяването с храна. За тази цел през март 2022 г. Интерпол подписва
Меморандум за разбирателство със Световната организация за здравеопазване на
животните (WOAH).
ХХI-ят век може да се нарече векът на новите технологии. Внедряването на
научните резултати е съкратено до година, което създава опасността от липса на
възможност за контрол на тяхното влияние върху здравето на населението.
Известният английски писател Артур Кларк и изразил своя трети закон така:
„Всяка достатъчно развита технология е неотличима от магията“.
Тероризъм 5.0
Характеристики
-
Ще се увеличава
„тихото“, незабележимо негово проявление, за да се
ограничат
междудържавни конфликти;
-
При съчетание на
новите технологии с изкуствения интелект, той би могъл
да се използва
за поразяване на конкретни цели, лица, общности, обекти, в определено място и
време;
-
При съчетание на
новите технологии с биобекти, той става трудно различим
спрямо
съществуващия биосвят;
-
Той може да има
различен, фиксиран „латентен“ период от времето за
залагане на устройството
за терористичен акт до неговото задействане, поради което става трудно
проследим спрямо източника, изпълнителя, територията и
вероятността
за задействане;
-
Изпълнители,
задействащи устройството могат да станат конкретни лица или
случайни хора,
дори събития (температура, светлина, шум и т.н.) в зависимост от неговия вид,
типа и метода за задействане,
Предизвикателствата пред обществото:
-
Масовото прилагане на
новите технологии да се съпровожда, дори
изпреварващо»
от научно изследване и експриментиране на отрицателното им въздействие върху
здравето на човека, психическото му състояние, климата, биосферата и т.н.
-
Да се създаде
национално и международно законодателство за наблюдение и
контрол на
продукти, съмнителни случаи за «тих» тероризъм, както и възлагане тези дейности
на специализирани струтури на национално ниво, като:
o
се осъществява
хоризонтална координация между различните
ведомства и
организации, отговарящи за здравето и безопасността на населението;
o
да се събира и
своевременно анализира всякаква информация
(официална и
неофициална) за нови технологии и опити за тяхното използване във вреда на
човечеството;
o незабавно да се възложи разработването на специализирани уреди и
методи за
установяване на потенциални или вече осъществени актове на «тих» тероризъм,
както и да се оборудват с тях стационарни и мобилни лаборатории за контрол,
мониторинг и детектиране, разкриване на конкретни действия и продукти на
«тихия» тероризъм;
o своевременна подготовка на специалисти за борба с «тихия»
тероризъм,
както и да се информира обществото за съпричастност при съмнения за такъв.
Тероризмът като процес не може да се спре, но ще се ограничи, ако се
изяснява и разпространява истината за причините и възможните му проявления.
Това е особено актуално днес когато:
-
Свободата е
относително понятие;
-
Демокрацията граничи или
се заменя с демагогия;
-
Управлението на
държавата е в ръцете на случайни избрани партийни
функционери, а не държавници;
-
Геополитиката властва
над суверенитета;
-
Международните
организации губят своя авторитет и значение за
международния ред и справедливост;
-
Властта е на мамона,
а не на бога и на благоразумието;
Тероризмът може да се използва като инструмент за решаване на
геополитически цели, мнима справедливост и управление на масите. Затова и масите трябва да
прогледнат за разширяващото се зло. Затова им са нужни факлоносци на истината и
защитници на правата на масите. Това ще е дело на поколението на 21 век и то ще
се сбъдне. Според Уинстън Чърчил „Бъдещето е неизвестно.
Миналото трябва да ни внушава надежда.“ Но като опознаваме миналото може
по-добре да се подготвим за бъдещето.
Ние от 20-ия век трябва да подготвим
факлоносците така, че да не се срамуваме и от онзи свят, а те да направят така, че да тържествува истината
всеки ден и час. Бъдещето се кове днес! Бъдещето започва днес, а не утре. (Йоан Павел II)
https://www.brodbg.com/news-5-2202-Terorizam_50.html
