Предизвикателствата пред инвеститорите, валутите и Еврозоната. Каква е позицията на Димитър Радев?

 Предизвикателствата пред инвеститорите, валутите и Еврозоната.

Каква е позицията на Димитър Радев?

  На 24 юни т.г. бе публикувано проучването „Global Public Investor 2025“. За него са били анкетирани 90 официални институции, включващи 75 централни банки и 15 публични пенсионни и суверенни фонда, с общо активи над 7 трилиона долара.

Основните изводи в проучването са:

ü 31% от мениджърите на резерви, в сравнение с едва 4% миналата

година, сега посочват геополитиката като основен фактор, формиращ инвестиционните решения, като 96% от централните банки посочват тарифите и търговската защита като основна грижа.

ü Докато 70% от централните банки са все по-загрижени за

политическата среда в САЩ, над 80% все още виждат долара като предлагащ сигурност и ликвидност, което сочи към постепенна диверсификация, а не към бърза дедоларизация.

ü Нетно 16% от централните банки (или само 12 банки) планират да

увеличат запасите си от евро – повече отколкото за която и да е друга валута, докато Германия се нарежда като най-атрактивния развит пазар сред публичните фондове.

ü 32% от централните банки очакват да увеличат запасите си от злато

през следващите 12–24 месеца, като над 20% прогнозират цената да надхвърли 3500 долара за унция.

ü Нетно 28% от мениджърите на резерви се стремят да увеличат

средствата си за държавни облигации, докато публичните фондове се задържат стабилно във всички класове активи на фона на продължаващата пазарна несигурност.(https://www.omfif.org/global-public-investor-2025)

Други важни констатации:

Ø 80% от управляващите активи смятат, че геополитиката ще бъде сред

трите най-важни фактора за вземане на решения в продължение на много години. Тя се е оказала по-важна от инфлацията, лихвите по рефинансиране и технологичните промени.

Ø Що се отнася до развиващите се пазари, централните банкери от тези

страни са много по-ентусиазирани относно юана, който те очевидно предпочитат пред европейската валута. Като цяло 32% планират да увеличат инвестициите си в юани, докато 25% предпочитат еврото. Само 2% намаляват инвестициите си в юани, докато около 10% възнамеряват да намалят инвестициите си в евро. Интересното е, че една от най-твърдите валути в света, швейцарският франк, не е особено популярен: само 8% са заявили, че биха искали да увеличат инвестициите в него.

Ø През последните 12 месеца цената на златото скочи с 40%, което е едно

от най-бързите увеличения през последните десетилетия. Според проучването, 70% от централните банки съхраняват физически златни кюлчета, а не ETF-(борсово търгувани фондове) и или фючърси, а някои репатрират резерви от чуждестранни хранилища (Германия и Италия).

Ø 60% от анкетираните са заявили, че очакването за по-ниска

относителна доходност ги обезкуражава да инвестират в еврото. Освен това като диверсификация във валутните резерви и икономически перспективи юанът (RMB) изпреварва долара и еврото, а като доходност/възвръщаемост юанът почти се изравнява с еврото. Златото измества еврото от втора позиция като ликвиден резерв, в противоречие с желанието и твърдението на председателя на ЕЦБ г-жа Лагард. Същевременно Европа все повече охлажда отношенията си с Китай.

                 
   Ø Абсолютно сигурно е, че централните банки не искат да инвестират на фондовия пазар. Алтернатива на златото са краткосрочните държавниоблигации на най-надеждните държави. И въпреки всички очаквания от Bitcoin, държавните инвеститори остават скептични към него. Само 10% от централните банки сериозно обмислят закупуването на каквито и да е цифрови активи поради волатилност(неопределим риск при цената на финансовите активи) и регулаторни проблеми.

          В това проучване има участие и гуверньора на БНБ-г-н Димитър Радев с доклад на тема „Реагиране на нестабилността на политиката – перспективите за публичните инвеститори“. Той потвърждава, че „Определящата характеристика на настоящата ни среда е нестабилността. Но тази нестабилност не е просто пазарен шум. Тя сигнализира за по-дълбоки, системни промени. Вече не се справяме с временни дислокации; работим в един фундаментално по-несигурен свят–свят, в който самата политика се е превърнала в източник на нестабилност.“

Към характеристиките на  ситуацията той включва:

- Геополитическото напрежение се засилва. Търговските потоци се политизират. Финансовите санкции са по-чести и все по-целенасочени. Това не са временни смущения – те прекрояват световната финансова система при по-слаб глобален растеж, нестабилни капиталови потоци и повишена пазарна нестабилност.

- При такава среда стратегическата устойчивост трябва да има предимство пред тактическото прогнозиране. Диверсификацията остава важна, но вече не е достатъчна.

- Управлението на резервите не може да бъде изолирано от паричната политика или финансовата стабилност. Нашите инвестиционни решения трябва да подкрепят, а не да усложняват, по-широки политически цели–особено по време на периоди на стрес. Външно координацията с фискалните власти и международните институции е от решаващо значение.

- Едва тук, пред чуждите си колеги г-н Радев признава: Забавянето на тези икономики, предизвикано от отслабващата световна търговия, представлява реални рискове за нашия износ и инвестиционни потоци. Същевременно преструктурирането на глобалните вериги за доставки въвежда несигурност относно бъдещите търговски пътища и производствени центрове. Макар че пълното въздействие е трудно да се определи количествено, рисковете очевидно са наклонени надолу, с потенциални последици за средносрочния растеж. Застаряването на населението, климатичният преход и технологичните смущения не са далечни заплахи–те са настоящи инвестиционни реалности.

Той заявява, че „за България тези развития правят дългогодишната ни амбиция да се присъединим към еврозоната по-актуална–и по-неотложна– от всякога.“ Интересно е, че не си позволява да назове датата 1 януари 2026 г.

Неразбираемо е как неговата позиция, че с приемането на еврото ще се закрепи паричната политика на България в рамките на ЕЦБ, като същевременно утвърждава, че „трябва да преразгледаме понятието за стратегическа автономност – не само на европейско ниво, но и на национално ниво.“  За каква автономност на национално ниво, след като БНБ става филиал на ЕЦБ. Представителят на България няма право на вето на неизгодни за нашата страна решения. България трябва да спазва политиката на ЕЦБ, защото няма подписан между Правителството и ЕЦБ документ за правата за провеждане на автономна политика в името на благоденствието на българския народ.

          - Безотговорно звучи и позицията, че „с приемането на еврото като наша национална валута, ще започнем да диверсифицираме валутните си резерви в други валути“, без да уточнява, че това ще бъде под контрола на ЕЦБ като вид и обем. Как ще обясни г-н Радев недалновидната политика на БНБ досега по отношение на диверсификацията на надеждите резерви, които са според него 90% в евро и 10 % в злато. А тенденцията е била видна още от 2023 г. и особено при защита от геополитически риск, инфлация и несигурност на международната парична система. Умишлено или случайно?

                                              

                                 
          - Неразбираемо е и позицията му, при „при по-слаб глобален растеж, нестабилни капиталови потоци и повишена пазарна нестабилност“ БНБ ще коригира рамката за управление на риска като намали кредитния праг от AA– на A–, както е записано и в Закона за БНБ. Това той потвърждава и в публикацията си (на английски) за 2-годишното академично списание "Bulgarian Journal of International Economics and Politics“ от 2.07.2025 г. под заглавие „Присъединяването към еврозоната представлява стратегически щит за България“. (https://novini.bg/article/2025070214310925045) Едва ли не провъзгласява „Юруш на кредитите“. А кой ще ги връща? Докато за фирмите е ясно, но тези на Правителството ще ги плащат децата, внуците и правнуците ни. Защото при колониална икономика, икономика на ишлеме, без икономика, гарантираща националната сигурност и автономност България ще трябва да се раздели може би с територия, с отказ на суверенитет и подчинение на чужди интереси.

Демагогично звучи и другото негово заявление,  че „чрез реформи ще се разшири инвестиционната вселена–потенциално и включително инструменти като ETF. Естествено, всички подобни инструменти ще бъдат подложени на строга оценка, за да се гарантира съответствие с нашите основни цели: запазване на капитала и осигуряване на ликвидност.“ И това в момент, когато другите му колеги заявяват, че ще избягват инструментите като ETF. С това заявление г-н Радев признава, че знае, че по указание на ЕЦБ ще трябва да купува чрез тези фондове облигации на задлъжнялите към ЕЦБ държави от Еврозоната и при това без право на отказ и при ниска ликвидност. Строгата оценка може да се разглежда като опит за оправдание на скритите ангажименти към ЕЦБ.

          Всичко гореизложено се крие от населението, за да се спази навярно жертвоприношението на България на ламята ЕЦБ. БНБ досега не изпълни решение на МС да публикува доклад за ползите и рисковете от приемане на еврото. Но фактите и истината не може да се удавят, те винаги изплуват и идва времето на възмездието.  А народното възмездие е безалтернативно и безмилостно. Според Николай Бердяев „ Адът е нужен не за това злите да получат възмездие, а за това, че човек не бива да бъде насилван и принудително въведен в рая“. А ако еврозоната не се окаже рая, да не би адът да дойде в България?

 

7.07.2025

                                                                    Поч. проф. д-р инж. Александър Трифонов

https://pogled.info/bulgarski/predizvikatelstvata-pred-investitorite-valutite-i-evrozonata-kakva-e-pozitsiyata-na-dimitar-radev.183255

Нанотехнологиите-модерни, но ...опасни

 

Защо трябва да се познават нанотехнологиите

 

Във връзка с епидемията COVID-19 се предложиха различни нанотехнологични продукти. Въпреки че респираторните маски и ръкавици, подобрени с наночастици или нановлакна, трябва да се използват навън, за да се ограничи броят на хората, изложени на потенциални рискове, сапуни, дезинфектанти, шампоани и детергенти, съставени от антивирусни и антибактериални наноматериали, могат да се използват в борбата срещу тази пандемия. Графен, нанодиамант, полимерни нановлакна (напр. полиакрилонитрил) и такива наночастици като сребро, титанов диоксид и меден оксид обикновено се включват в тези категории продукти, за да допринесат за тяхната ефикастност.

ReSpimask® VK на „Respilon” е респираторна маска убиец на вируси, направена от трислойна нанофибърна мембрана с 99,9% ефективност на филтриране. Тази маска не само улавя вируса, но и го унищожава. За тази функция компанията наскоро работи по проекта за включване на наночастици от меден диоксид (CuO) в матрицата на нановлакната. Ускореният меден оксид придава на маската, базирана на нанофибри, естествен цвят, подобен на кожата, така че когато човек я носи на улицата, тя ще създаде по-скоро цивилен, отколкото медицински вид. Продуктът отговаря на изискванията за медицинско оборудване от тип IIR на стандарт EN 14683.

Sonovia Ltd разработи антипатогенна тъкан, която може да се използва в маски за спиране на разпространението на коронавирус. Фирмата казва, че с помощта на патентован нанотехнологичен процес е успяла да създаде маски и защитно текстилно оборудване, които са доказали своята ефективност при блокиране на проникването на бактерии и гъбички. SonoMask е един от продуктите на тази компания, изработен от плат за многократна употреба и пране, в който наночастиците от цинков оксид осигуряват антимикробна защита.

X.TiO2 Inc. (XTI) представя XTITM ACTIVE-NANO FACEMASK - първата в света саморегенерираща се бактерицидна TiO2Ag маска за лице, базирана на революционната технология на нано частиците Active-Nucleus на XTI, с по-голяма от 99,999% мощност на убиване на микроби при условия на нулева светлина (резултат, тестван от SGS върху действителната маска за лице) и с способност за саморегенерация чрез светлина. Маската за лице може да осигури ефективна защита като защита от първа ръка срещу микроби, бактерии и вируси, предавани по въздуха. Външният TiO2 слой може да бъде освежен чрез излагане на директна слънчева светлина (UV), за да се убият натрупаните микроби. Със 150 пъти по-голям капацитет за абсорбиране на миризми от активния въглен и способност за регенерация чрез светлина, многослойната маска има над 1,5 милиарда наночастици титанов диоксид-сребро, предназначени да убиват над 650 различни вида микроби при условия на нулева светлина със силна сила на проникване, като проникват в бактериални клетки, унищожавайки микробите, като същевременно не причиняват вреда на клетките на човешкото тяло.

Огромното търсене на наноактивирани или подобрени рокли, престилки, ексфолианти и предпазни средства предизвика надпревара сред здравните центрове. Други много необходими стоки, като системи за филтриране на въздуха, съдържащи високоефективни филтри за частици (HEPA), играят основна роля в улавянето на бактерии, спори на плесени и вируси, за да се предотврати заразяване във въздуха в болниците. Такива системи, активирани от ултравиолетова светлина на базата на наноструктурирани абсорбери, са сертифицирани да филтрират по-голямата част от въздушно-капковите инфекции до 3 nm. Първият по рода си пречиствател на въздух с молекулярен фотокатализатор работи на базата на химическа реакция между наночастиците и замърсителите в присъствието на UV светлина. Освен това, най-съвременните системи, базирани на електрическо филтриране, премахват ултра фини частици до 0,3 nm, използвайки електрически удар. Тази вентилационна система не съдържа филтри, които могат да се запушат, поради което ефективността на пречистване остава висока през цялото време.

LIGC Applications Ltd. обяви, че е разработила маска за лице за многократна употреба, наречена Guardian G-Volt, базирана на лазерно индуциран графен, който може да провежда електрически заряд, за да убива уловените микроорганизми във филтъра на маската, който е ефективен при блокиране на 99 процента от частиците над 0,3 микрометра и 80 процента от по-малките частици.

Английският писател и изобретател Артър Кларк е стигнал до заключението, че „Всяка достатъчно развита технология е неотличима от магията“.  Къде е магията при нанотехнологиите?

Територията на нанотехнологиите в областта 1-100 нанометъра (1 нанометър е 1 000 000 от милиметъра или 10^-9 от метъра). На нанониво материалите притежават изключително голяма повърхност и активност–1 кг частици =1 мм³ имат същата площ както 1 мг наночастици = 1 нм³.
Тези свойства предопределят нови вид химически реакции и проявлението на физически процеси, несрещани в реалния свят като  квантови ефекти като същевременно се  променят оптическите, електрическите и магнитните свойства на материалите:
o    Медта става твърда и прозрачна;
o    Алуминият гори;
o    Златото се втечнява. Частици от нанозлато, състоящи се от 8 или 22 атома притежават силни окислителни свойства, а такива с 7 или 20 атома – не;
o    Платина става активна;
o    Силицият става проводник;

Поради високата активност с вещества на нано ниво биха могли да се реализират едни и същи ефекти с 1000 пъти по-малко количество същото вещество. Същевременно по-трудно става откриването им различни продукти и проследяване на тяхното въздействие. За да можем да си обясним негативното влияние ва нано частиците върху здравето на хората да имаме предвид следното:

- веригата на ДНК има ширина от 2,5 nm;

- диаметъра на молекулата на белтъка (високомолекулни биополимери с жизненоважни функции) – 5 nm;

- червеното кръвно телце – еритроцита – 7000 nm, а човешкия косъм е с дебелина 80 000 nm;

-размерът на човешката клетка е 10 микрона=10 000 nm;

. размерът на животинската клетка-10-30 микрона-10-30 000 nm]

- размерна растителната клетка–16-66 µm в напречен пререз; изключения до 1 mm- 16 000-66 000 nm;

Очаква се инвестициите за иновациите в областта на нанотехнологиите да достигнат 2231 милиона долара до 2025 г. Създадените наночастици (НЧ) са комерсиално произведени материали с поне едно измерение по-малко от 100 nm. Нанотехнологиите донесоха голяма революция в индустриалния сектор. Благодарение на техните отличителни физикохимични и електрически свойства, наноразмерните материали придобиха значителна привлекателност в областта на електрониката, биотехнологиите и аерокосмическото инженерство. В областта на медицината НЧ се използват като нова система за доставяне на лекарства, протеини, ДНК и моноклонални антитела.

Поради малкия си размер НЧ намират своя път лесно да навлязат в човешкото тяло и да преминат през различните биологични бариери и могат да достигнат до най-чувствителните органи. Учените предполагат, че НЧ с размер под 10 nm действат подобно на газ и могат лесно да навлязат в човешките тъкани и да нарушат нормалната биохимична среда на клетката. Изследвания върху животни и хора показват, че след вдишване и чрез орална експозиция, НЧ се разпределят в черния дроб, сърцето, далака и мозъка в допълнение към белите дробове и стомашно-чревния тракт.

Титановият оксид е химически инертно съединение, но проучванията показват, че НЧ (<100 nm) на титановия диоксид притежават някои токсични ефекти върху здравето при експериментални животни, включително увреждане на ДНК, както и генотоксичност и възпаление на белите дробове, а с размери (5-200 nm) притежават токсични ефекти върху имунната функция, черния дроб, бъбреците, далака, миокардата.

За златния бял прах (моноатомно/високоспинова злато) има много древни легенди и митове. Древните жители на Месопотамия са го наричали шем-ан-на, а египтяните го наименуват mfkzt (понякога произнасяно „mufkuzt“) е древното египетско име за трансформирано състояние на злато), докато химиците от Александрийската школа и от по-късни епохи, като Никола Фламел например, го почитат като дар от Рая и го наричат "философски камък". През всички периоди от историята му, за свещения "прах на проекцията" се смята, че притежава изключителна сила за левитация, трансмутация и телепортиране. Казва се, че създава бляскава светлина и смъртоносни лъчи, като същевременно е ключ за активно физическо дълголетие. В наши дни Институтът за съвременни изследвания на Великобритания описва субстанцията като "необикновено вещество", а свръхпроводимите му свойства според Центъра за съвременни науки са "най-забележителните физически свойства във вселената".

Златните НЧ имат много уникални физикохимични свойства.² и те проправят пътя за повърхностна модификация като носители на лекарства при рак и термична терапия, и като контрастни вещества. Въпреки това, има някои други доклади, които предполагат, че цитотоксичността, свързана със златните НЧ, зависи от дозата и използвания стабилизатор. Разликата в токсичността по отношение на различни клетъчни линии е наблюдавана в клетъчна линия на рак на белите дробове и черния дроб.³

Наночастиците от цинков оксид имат много приложения и се използват в бои, вълнови филтри, UV детектори, газови сензори, слънцезащитни продукти и много продукти за лична хигиена. Цитотоксичността, увреждането на клетъчната мембрана и повишеният оксидативен стрес са докладвани в различни клетъчни линии на бозайници като най-често срещания токсичен ефект на наноматериали на основата на цинк. След излагане на човешки мезотелиомни клетки и фибробластни клетки на гризачи на цинков оксид НЧ с висока концентрация (49 mg/mL), е установена почти пълна клетъчна смърт. По подобен начин, в друго in vitro проучване, наночастиците от цинков оксид се отчитат като причина за промяна в клетъчната морфология, увреждане на ДНК, промяна в ембрионални бъбречни клетки.

В исторически план среброто отдавна е известно като антибактериално вещество.  Царят на шумерите Ентемен през 2400 г. пр.н.е. имал сребърна ваза с медно дъно. Водата в нея с времето се насищала с йони на тези метали и придобивала лечебни и подмладяващи свойства. Още по онова време хората не само знаели за чудесните свойства на среброто и медта, но и се досещали, че те взаимно усилват своето противомикробно действие. 
     През V в. пр.н.е. персийският цар Кир по време на военните си походи пиел вода от сребърни съдове, за да се предпази от много инфекции. Неговият пример следвали и други пълководци. Така през 326 г., по време на нахлуването на войската на Александър Македонски в Индия. Но това се отнася на колоидното сребро, Колоидното сребро с размери около 5 нм е разрешено за използване в САЩ още от 1920 година. "За четири години ние описахме 87 начина за използване на среброто, имащи огромно значение за медицината" - споделя Ричард Дейвис, изпълнителен директор на Института за среброто, който изучава технологиите за изготвяне на препарати, съдържащи сребро, в 37 страни на света. Неговите НЧ се използват в широка гама от търговски продукти. Сребърните НЧ се използват под формата на превръзки за рани, покритие на хирургически инструменти и протези. Те навлизат в човешкия организъм по различни пътища и се натрупват в различни органи, достигайки и до мозъка. Експериментално, сребърни НЧ са открити в различни органи, включително бели дробове, далак, бъбрек, черен дроб и мозък след излагане на плъхове на базирани на сребро НЧ чрез вдишване или чрез подкожно инжектиране.^4,5 Различни изследователи са на мнение, че покрити с пептид сребърни НЧ (20 nm) са по-цитотоксични в сравнение с покрити с цитрат сребърни НЧ със същия размер. Пептидите са биологично и медицински важни молекули. Те се срещат естествено в организмите, плюс лабораторно синтезираните съединения са активни, когато бъдат въведени в тялото. Пептидите действат като структурни компоненти на клетки и тъкани, хормони, токсини, антибиотици и ензими.⁶

Хората са изложени на въздействието на различни наномащабни материали от детството си и нововъзникващата област на нанотехнологиите се превърна в друга заплаха за човешкия живот. Така възниква и нанокоскологията-специално направление в токсикологията, която изследва токсичността на наноматериалите,. Тя включва оценка на биологичните ефекти на наночастиците върху живите организми, които могат да бъдат значително различни от техните аналози в насипен материал поради техните уникални физикохимични свойства.

Поради техните характерни физикохимични свойства в различни биологични системи, непредсказуемите здравни резултати от НЧ бяха видни за учените. Така че е важно да се преодолее празнината в знанията и ученитеда се справят изключително с проблемите на токсичността, свързани с безопасното използване на НЧ. Това засяга агенцията по безопасност на храните, Федерацията на потребителите, защото:

- на нано ниво могат да се предлагат веществата, които се добавят в храните, за да се подобри техния външен вид, вкус, аромат, дълготрайност(Е-та като Е-171-титанов диоксид, Е-174-сребро)⁵;

- в опаковките за храни като бактерицидни средства;

- в уреди за бита, с нано покрития, филтри на въздух и нода и др.

- в козметиката- кремове, за подмладяване, слънцезащитни, овлажнителни, а също така в пудри, лонсиони;

- в четки и пасти за зъби за избелване, за освежаване, срещу някои заболявания;

- в някои медикаменти с лечебна цел или като пълнител/стабилизатор, но с неясни за здравето въздействия;;

- в някои ваксини, като се определят като замърсители, но добавени с неясна и неописана цел;

Опасността от негативното въздействие на НЧ върху здравето на човека, произтича от факта, че:

- използването на НЧ е отговорност на фирмата, организацията, която ги влага в свои изделия и това подлежи само регистрационен/уведомителен режим. Някои държави са въвели национални стандарти за използване на НЧ извън лечебни цели с минимален размер 70 или 100 нм.

Време е всички институции в България, които имат отношение към охрана и съхраняване здравето на населението да се обединят за организиране на текущ контрол на продукти, в които може да има използване на нано частици. Според адмирал Дейвид Джеремия, заместник-началник на Обединения комитет на щабовете на САЩ „Нанотехнологиите са способни радикално да изменят баланса на силите в много по-голяма степен отколкото ядреното оръжие“. А Клерън Дейвис–научен сътрудник в изследователския център Удроу Уилсън като автор на доклада “ Управление на ефекта от нанотехнологиите)” стига до извода, че нанотехнологиите са “новата реалност”, която засега не се поддава на държавно регулиране. Много е трудно да се използват за тази цел действащите закони. Ето защо е необходимо да се създава специално законодателство, нови механизми и институти за регулиране ( вкл. международни), иначе този зловещ дух може да се измъкне от бутилката и последствията биха могли да бъдат много неприятни”.⁷

 

Информационни източници:

1.      Nanomaterials and Their Negative Effects on Human Health, https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC7305518/

2.      Философския камък - моноатомно злато, https://forum.xnetbg.net/index.php?topic=16727.0

3.      Toxicity of Nanoparticles and an Overview of Current Experimental Models, https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC4689276/

4.       Среброто лекува, но и разболява, https://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=6&b=189

5.      Nano Silver-Induced Toxicity and Associated Mechanisms - PMC, https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9056105/

6.      Какво представляват пептидите и защо са важни?, https://www.greelane.com/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/what-is-a-peptide-definition-examples-4177787/

7.      Managing The Effects of Nanotechnology, 2006 | PDF | Self-Improvement, https://www.scribd.com/document/2409922/Managing-the-Effects-of-Nanotechnology-2006

8.      Трифонов А. „Тероризъм и нови технологии“,ISBN:978-619-90432-5-7

 

                                                                           Поч. проф. Д-р инж. Александър Трифонов

Списание "8"  м. юни 

Накъде се е запътила България

 

 Накъде се е запътила България

 „Актуални данни на ЕЦБ показват: Паричното предлагане в еврозоната се свива значително! Годишният темп на нарастване на по-тесния агрегат М1, който включва парите в обращение и овърнайт депозитите в банките, е -5,2% през април 2023 г. при -4,2% през март. Графиката показва годишните процентни промени за паричното предлагане M1 (синя линия) и M3 (жълта линия) от 2018 г. насам.“

                                          

          https://finanzmarktwelt.de/geldmenge-eurozone-schrumpft-272113/

М1 включва валута в обращение извън банковата система и овърнайт депозити на небанки в парични финансови институции от еврозоната. Овърнайт депозити, деноминирани в чуждестранна валута, държани от резиденти на еврозоната в парични финансови институции от еврозоната, са включени в М1.

Овърнайт депозит е краткосрочен депозит за големи по размер суми в лева или чуждестранна валута, който предлага по-висока доходност за клиента в сравнение с разплащателна сметка за времето между края на работния ден и началото на следващия.

Паричен агрегат М3 или широко парично предлагане. Той включва М1+ спешни депозити за граждани и предприятия в национална валута. Можете, да, да получите достъп до активите си, без да, да обменяте или продавате активи(М2) + банкови депозити в чуждестранна валута, депозити в скъпоценни камъни или метали, стойността на ценните книжа без акции.

Развитие на паричното предлагане М1 в еврозоната от 1999 г. до декември 2024 г

                                                  
https://de.statista.com/statistik/daten/studie/241800/umfrage/entwicklung-der-geldmenge-m1-in-der-euro-zone/

Извод:

Не говорят ли тези данни за стагнация на икономическото развитие на еврозоната и загуба на инвестиционна атрактивност?

DOW JONES - Икономиката на еврозоната отбеляза малко по-слаб ръст през първото тримесечие на 2025 г., отколкото първоначално беше отчетено. Както статистическата агенция Евростат съобщи, брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 0,3% спрямо предходното тримесечие. Първата оценка от 30 април отчете ръст от 0,4 процента и икономисти, анкетирани от Dow Jones Newswires, очакваха тази цифра да бъде потвърдена.

На годишна база ръстът на БВП през първото тримесечие е 1,2 на сто. По този начин предварителната стойност беше потвърдена. Икономическото развитие в отделните страни от еврозоната варира през първото тримесечие. Ирландия постигна най-силен растеж с увеличение от 3,2 процента на тримесечна база. Словения регистрира най-голям спад със спад от 0,8 процента. В Германия икономиката е нараснала с 0,2 процента. Франция отчете ръст от 0,1%, Италия от 0,3%.

https://www.finanznachrichten.de/nachrichten-2025-05/65412360-eurozone-bip-waechst-im-ersten-quartal-um-0-3-prozent-015.htm

 Растеж на БВП на страните от ЕС и Еврозоната за 2024 г.

                            
https://de.statista.com/statistik/daten/studie/250161/umfrage/wachstum-des-bruttoinlandsprodukts-bip-in-den-eu-laendern/

Европейски съюз: Дял в глобалния брутен вътрешен продукт въз основа на паритета на покупателната способност от 2019 г. до 2029 г.

                              
https://www.statista.com/statistics/253512/share-of-the-eu-in-the-inflation-adjusted-global-gross-domestic-product/

Изводи:

Страните извън Еврозоната имат по-добър растеж. Дания-3,7%, Швеция-1,6%, Полша-2,9%, Чехия-1,1% при среден за Еврозоната от 0,9%, а за страните от ЕС-1%.  Само Унгария и Румъния са с растеж под средния за ЕС.

Намалява устойчиво от 2019 г. делът на Брутния вътрешен продукт (БВП) на страните от ЕС в глобалния БВП и дори в перспектива до 2029 г. В 2023 г. Това показва непреодолима криза в икономическото развитие на ЕС, което засяга и ще засяга и Република България.

 Дългове на страните от ЕС и Еврозоната, в млрд. евро в 2024 г.

https://de.statista.com/statistik/daten/studie/198377/umfrage/staatsverschuldung-in-der-europaeischen-union/

Задлъжнялост на страните от Еврозоната към 22 април 2025 г. като процент от БВП                         

 Задлъжнялост на страните извън Еврозоната към 22 април 2025 г. като процент от БВП

                       
https://www.destatis.de/DE/Themen/Wirtschaft/Volkswirtschaftliche-Gesamtrechnungen-Inlandsprodukt/Tabellen/eu-stabilitaetspakt-defizit-schulden-eu.html

Изводи:

Задлъжнялостта на страните от Еврозоната за последните 4 години (2021-2024) е била винаги по-голяма (за 2024 – 87,4%) спрямо страните извън Еврозоната (за 2024-81%).

Перспективата е да влезем в едно дългово гърне с похлупак ЕЦБ. България е  с 4 пъти по-ниска задлъжнялост ( 24,1% за 2024) от средната за Еврозоната. Какво хубаво може да очакваме от такава дружина на задлъжнели страни.

Според една българска поговорка „С каквито се събереш-такъв и ще станеш“. Това ли искаме?

Още едно потвърждение идва от перспективите за 2025 г.

Икономиката на еврозоната нарасна с 0,3% през първото тримесечие на 2025 г., малко под предварителната оценка от 0,4%, но отбелязвайки пето поредно тримесечие на растеж. Инерцията обаче може да се забави през следващите месеци, тъй като въздействието на новите търговски мита на САЩ върху износа на ЕС става очевидно, докато нарастващата несигурност намалява бизнес инвестициите и частното потребление. Сред големите икономики Германия отбеляза ръст от 0,2%, докато Испания и Италия се представиха над средното с темпове на растеж съответно от 0,6% и 0,3%. За разлика от това, Франция и Холандия регистрират по-скромни увеличения, като всяка страна отбелязва ръст от само 0,1%.

https://de.tradingeconomics.com/euro-area/gdp-growth

Едно от основните предизвикателства пред еврозоната е свързано с нейната хетерогенност, която се дължи главно на разнообразието на икономиките на страните членки, което някои тълкуват като израз на различни модели на капитализъм. Тази хетерогенност се проявява и в неравномерни нива на устойчивост на външни шокове, което се смята за една от основните причини за кризата в еврозоната.

Европейските икономики имат много различни структури, размери, силни и слаби страни и в момента изглежда повече се разминават, отколкото се сближават.

Според „Голдман Сакс“ структурните перспективи за икономиката на еврозоната остават предизвикателни. Потенциален растеж на еврозоната от 1%, но очаквайте тенденцията да се забави до 0,8% до 2030 г.

https://www.goldmansachs.com/images/insights/2025-outlooks/Euro-Area-Outlook-2025-Under-Pressure.pdf

Извод: Тази тенденция ще засегне и България ако влезем през 2026 г. и някой ще трябва да носи отговорност, тъй като  предупреждението е  споделено с обществото.

 Европейски съюз и Еврозона: Промяна в стойността на износа на стоки от 2003 г. до 2024 г.

https://de.statista.com/statistik/daten/studie/372450/umfrage/veraenderung-des-exports-von-guetern-aus-eu-und-euro-zone/

През 2024 г. средните почасови разходи за труд бяха оценени на 33,5 евро в ЕС и на 37,3 евро в еврозоната. Тази средна стойност обаче прикрива значителни различия между страните от ЕС, като разходите за труд на час варират от 10,6 евро в България до 55,2 евро в Люксембург.

                                  
   https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Hourly_labour_costs

 Изводи:

През 2024 г. стойността на износа от ЕС 27 се е увеличила с около 1,05 %, а стойността на износа от еврозоната с около 0,5% спрямо предходната година. Данните се отнасят за търговията извън ЕС или извън еврозоната, т.е. взема се предвид само търговията със страни извън ЕС или еврозоната, а не търговията между държавите членки. Независимо от положителния търговски баланс на Еврозоната за 2024 г. и продължаващата експанзия от Китай след въвеждане на митата от САЩ авторитетната фирма за финансови услуги J.P.Morgan прогнозира удар от 1,5% върху нейния брутен вътрешен продукт. За 2025 г. намалява прогнозата си за БВП с 0,4%.

Според статистиката за международната търговия със стоки обемът на износа на ЕС е бил с близо 8% по-нисък през 2024 г. в сравнение с 2019 г. (вижте графика 1б), а ЕС е загубил близо 15% от пазарния си дял в света, което подчертава дългосрочна низходяща тенденция (вижте графика 1в). Вместо това, данните от националните сметки показват 8% увеличение на обема на износа на стоки през същия период, което води до само 3% намаление на пазарния дял от 2019 г. след десетилетие на стабилност. Тези цифри включват както търговията извън ЕС, така и търговията в рамките на ЕС за съпоставимост, тъй като националните сметки отчитат само общия износ за съвкупността от ЕС27. https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-forecast-and-surveys/economic-forecasts/spring-2025-economic-forecast-moderate-growth-amid-global-economic-uncertainty/what-do-different-data-sources-reveal-about-eus-export-performance_en?prefLang=de

По евтиния труд в България е основание за по-добри конкурентни цени на експортната продукция и приходи за бюджета и намаляване на необходимостта от нови кредити. С влизането в Еврозоната навярно ще се направят опити за изравняване на почасовото заплащане, което е целта на профсъюзите. Това обаче влече след себе си опасността от спад на износа поради нискотехнологични стоки в експортната листа и недостатъчен марш в печалбата, за да осигури  увеличението на заплащането. В резултат-фалит на фирми и все повече интернационализиране на нашата икономика, с произтичащите от това опасностите от влошаване на нейната устойчивост.

Не е ли това още едно основание България да не бърза да влиза в Еврозоната докато не се стабилизира икономическата й ситуация?

 Сравнение на ЕС и Еврозоната по някои важни икономически параметри за периода 2024-2026 г. в Икономическа прогноза за пролетта на 2025 г. от 19 май 2025 г.

БВП	Инфлация	Дефицит	Безработица
ЕС: 2024: 1.0% 2025: 1.1% 2026: 1.5%	ЕС: 2024: 2.6% 2025: 2.3% 2026: 1.9%	ЕС: 2024: -3.2% 2025: -3.3% 2026: -3.4%	ЕС: 2024: 5.9% 2025: 5.9% 2026: 5.7%
Еврозона: 2024: 0.9% 2025: 0.9% 2026: 1.4%	Еврозона: 2024: 2.4% 2025: 2.1% 2026: 1.7%	Еврозона: 2024: -3.1% 2025: -3.2% 2026: -3.3%	Еврозона: 2024: 6.4% 2025: 6.3% 2026: 6.1%

https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-forecast-and-surveys/economic-forecasts/spring-2025-economic-forecast-moderate-growth-amid-global-economic-uncertainty_en

 Национален дълг към Брутния вътрешен продукт 2019-2029 г.

 
https://www.statista.com/statistics/253616/national-debt-of-the-eu-and-the-euro-area-in-relation-to-the-gdp/

 Изводи:

Нарастването на дълга на Еврозоната е стабилна тенденция и като прогноза за 2026 г.;

Нарастването на БВП в Еврозоната ще остане традиционно по-ниско от това в ЕС.

Безработицата в Еврозоната e традиционно по-висока от тази за ЕС;

Единствено инфлацията е по-ниска в Еврозоната в сравнение със страните от ЕС.

Съотношението дълг към БВП в Еврозоната традиционно ще остане по-висок спрямо страните от ЕС до 2029 г.

 

Обменен курс евро-долар             Обменен курс евро-шв. франк

 

https://www.macrotrends.net/2548/euro-dollar-exchange-rate-historical-chart

 Потенциални причини за девалвация на еврото

За да може ЕС да продължи активна девалвация на еврото, трябва да има значителен икономически натиск или стратегически мотиви, които биха могли да включват:

Рецесия и стагнация: Ако еврозоната претърпи продължителна икономическа стагнация или рецесия, по-слабото евро може да се използва като инструмент за стимулиране на растежа, особено в икономики, които разчитат в голяма степен на износа.

Дефлационен натиск: Продължителната ниска или отрицателна инфлация може да отслаби перспективите на икономиката за растеж. Девалвацията може да помогне за повишаване на цените и да извади региона от дефлационна спирала.

Управление на дълга: По-слабото евро може също да облекчи бремето на дълга за страните в еврозоната, особено тези с големи съотношения дълг към БВП. Девалвацията прави дълговете, деноминирани в евро, относително по-малки, което потенциално позволява на правителствата повече място за дишане.

Конкурентоспособност в глобалната търговия: Ако еврото остане силно спрямо други основни валути, износителите от ЕС може да се борят да се конкурират на международно ниво. Девалвирането на еврото може да направи износа на еврозоната по-евтин и по-привлекателен за чуждестранните купувачи, подобрявайки търговския баланс на региона.

Структурни икономически предизвикателства: Някои държави-членки, особено в Южна Европа, са изправени пред структурни икономически предизвикателства, които водят до по-висока безработица и по-бавен растеж. По-слабото евро може да даде тласък на тези икономики, помагайки за намаляване на различията в еврозоната.

Отговор на външен натиск: Глобални събития като търговски спорове, икономически санкции или икономически спад в основните търговски партньори могат да тласнат ЕС към девалвация, ако този външен натиск отслаби икономиките на еврозоната.

Разбирането на тези основни фактори е от съществено значение за оценката на вероятността от девалвация на еврото и прогнозирането на нейните потенциални въздействия.

https://www.mydayfinance.com/archives/24326

 

Еврото се понижи на 3.01.т.г. с 0,9% спрямо щатския долар, достигайки 1,02, най-ниското си ниво от 21 ноември 2022 г. при пик от 1,12 през 2024. https://www.euronews.com/business/2025/01/03/euro-falls-to-its-lowest-level-in-two-years-against-the-dollar.

Общото обезценяване на еврото от 1999 г. досега е 20%.

                                                      Пасиви, Еврозона

https://data.ecb.europa.eu/data/datasets/BPS/BPS.Q.N.I9.W1.S1.S1.LE.L.FA._T.FGED._Z.EUR._T._X.N.ALL

– 4 трилиона евро европейски корпоративен дълг, оценен от S&P Global Ratings, е планиран с падеж до 2025 г. Годишните падежи нарастват до връх от 807 милиарда евро през 2022 г.

Скок в емитирането на европейски облигации през първата половина на 2020 г. допринесе за 3% увеличение на сумата на оценените европейски корпоративни дългови инструменти (включително тези с падеж след 2025 г.) – сега общо 6,8 трилиона евро.  Обемите на емитирани облигации и заеми през последните години демонстрираха дълговия капитал капацитетът на пазарите да посрещнат предстоящите изисквания за рефинансиране. Европейското издаване на

облигации и заеми е средно 890 милиарда евро годишно от 2015 г. насам.

https://www.spglobal.com/_assets/documents/ratings/research/european-refinancing-4-trillion-eur-in-rated-debt-matures-through-2025.pdf

Сега ЕЦБ си е поставила целта да върне нивата на дълга на страните от еврозоната до 60% до 2070 г. За да постигнат това, страните ще трябва да спестят средно допълнително 2% от своя БВП.

През юни 2024 г. обаче ЕЦБ предупреди страните да намалят нивата на дълга си, тъй като Европа като континент е изправена пред застаряващо население, изменение на климата и допълнителни разходи за отбрана.

 https://www.wallstreetoasis.com/resources/skills/economics/european-sovereign-debt-crisis

Изводи:

Лесните и по-евтини кредити разглезиха ръководствата на страните от Еврозоната да решават възникващи проблеми и за едно измамно благополучие на населението със заеми. Това обаче се обърна като бумеранг към авторитета и привлекателността на Еврозоната, което се отчита от ЕЦБ и Европейската комисия. Призивите на ЕК към задлъжнелите страни да се положат усилия за връщане съотношение дълг към БВП от 60% до 20270 г. граничат с фантазия, защото  поне прогнозите до 2030 г.  предвиждат продължаване вземането на нови заеми за рефинансиране на падежите. Същевременно растежът на БВП в Еврозоната от 0,9% и до 2029 не дава надежда за обръщане на тренда и способност на икономиките на Еврозоната да се справят с глобалните и регионалните предизвикателства.

          Еврото също така е поставено в клещи от долара и юана. По-високото почасово заплащане на труда спрямо това в САЩ и Китай и продължаващата икономическа депресия в Европа поради затруднен достъп до енергийни и природни ресурси не дава надежда за укрепване позициите на еврото на международния пазар. Все по-отчетливо се звучат намеренията за девалвация на еврото, за да се стимулира износа от Еврозоната.

Всичко това създава много проблеми пред страните в Еврозоната и Европейската централна банка. Това се констатира и от Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ пред Hutchins Center on Fiscal & Monetary Policy към Brookings Institution, Вашингтон, окръг Колумбия, 8 февруари 2024 г

„ЕЦБ е изправена пред трудно балансиране. Планираните намаления на лихвените проценти имат за цел да подкрепят икономическия растеж, но в същото време те носят риск от допълнително подхранване на инфлацията и допълнително отслабване на еврото. По-слабата валута може да стимулира износа в краткосрочен план, но ползите се неутрализират от нарастващите разходи за внос, особено за енергия, и намаляващата покупателна способност на потребителите. Следователно ЕЦБ е изправена пред дилема, която трудно може да бъде разрешена без негативни последици.“

Няма никаква логика и разумно обяснение за стремежа на Правителството, бизнеса и синдикатите за незабавно влизане в Еврозоната в при това нейно състояние в момента и до 2030 г. Не разбираемо е защо управляващите искат да въвлекат България в „негативните последици“ за ЕЦБ и не се ли страхуват от народното недоволство да възложат бремето да изплаща чужди грехове. Това показва или неспособност да удържат на скрит натиск, да прехвърлят неспособността си да проведат национална политика за ускорено икономическо развитие на брюкселските чиновници или са готови да продадат България срещу лично облагодетелстване. Всичко изброено е грях спрямо българския народ. Всеки грях е преследван от възмездие и от него не може да се избяга.

05.06.2025

                                                     Поч. проф. д-р инж. Александър Трифонов

https://www.brodbg.com/news-3-2324-NAKaDE_SE_E_ZAPaTILA_BaLGARIYa.html