Закон срещу закон

Концесия или публично-частно дружество

Законопроектът за концесиите срещу Закона за публично-частно  партньорство(ЗПЧП)

         Предстои  приемането на проектозакона за концесиите и отмяната с него на Закона за публично-частно партньорство. Независимо от редица публикации, заострящи вниманието към проблемите, които ще възникнат при такава отмяна личи решимостта на вносителите този закон за бъде отменен. Приведените аргументи, за липса на проекти или за припрокриване на сфери между двата закона, вследствие на което се привежда в действие чл.10 на Закона за нормативните актове са несъстоятелни. Вследствие на горното е необходимо да се внесе яснота по-принципните различия в същността и приложението на двата закона:

Елемент на сравнението	Концесия	Публично-частно дружество ( ИПЧП )	Забележка
Документ на ЕС	Директива 2014/23	Решение на ЕК „Зелен документ“от 18.04.2004 г. COM(2004) 327	С директивата не се отменя решението на ЕК
Задание/обявле-ние	Описва се точно предмета и нейните параметри – количество на добив вода, полезни изкопаеми, площ и т.н.	Описва се проблема, на който публичният парт-ньор търси решение и кандидатите трябва да да дадат варианти на това решение
Офертно предложение	Трябва да се спазва точно заданието.	Допуска се вариантност на решенията, в т.ч. и с въз-можността да се реализи-рат допълнителни дейности	Съгласно чл. 9 на ЗПЧП.
Обвръзка с държавния или общинския бюджет	До 100%	Минимална, на база на въведената възможност частният партньор да извършва допълнителни дейности( извън основна-та), за да получава допъл-нителни приходи`	Съгласно чл. 9, чл.10, ал.3 и съобразно Закона зя държавните помощи
Прозрачност на паричните потоци	Слаба. Работи се само с прогнозни данни, които не отразяват реалните приходи и разходи на концесионера. Възможност на скрити от обществото печалба и разходи.	Пълна прозрачност с въвеждането като задъл-жително приложение към договора на финансово-икономически модел, в които частният партньор трябва да заложи реални-те, планираните разходи и приходи.	На основание на договор за кон-фиденциалност  ( NDA ) съглас-но международ-ната практика, но това не е включено в законпроекта за концесиите
Възможност за корупция	Голяма. Причина неясно в понятията като „икономически баланс“, „икономическа изгода“ и. др. Отпадане на наказателна отговорност за злоупотреба със служебно положение.	Малка. Всички парични потоци са прозрачни чрез финансово-икономическия модел, който е нераз-делна част от договора. Всяко отклонение от него трябва да се доказва. Носе се и наказателна отговорност за злоупотреба със служебно положение.
Финансова изгода за публичния партньор	Минимална, дори се предвижда възстано-вяване на 100% от разходите на конце-сионера.	Оптимална, защото публичния партньор има дял в съвместно друже-ство и може да касира и свръхпечалба ( при преви-шаване на IRR над догово-рената.
Контрол	Слаб. Публичният партньор може да контролира  конце-сионера периодично и на база данни, пода-дени от него, т.е няма контрол на разходите като размер и целе-съобразност, а така също и по отношение на занижени приходи.	Силен. Текущ/ежедневен контрол на паричните потоци и на база на финансово-кономическия модел.	В законопроек-та за концесиите е свалено изис-кването този модел да е задължително приложение към договора. Финансово-икономическият модел се прилага и от Световната банка
Възможност за разваляне на договор	Почти никаква, поради сключването му на база прогнозни данни, а същевременно измене-ние може да става всеки момент ако се наруши иконо-мическия баланс	Текущо, на база на зало-жените във финансово-икономоческия модел параметри като инвести-ции,  срокове, цени и т.н.	Терминът „ико-номически ба-ланс“ не е изяс-нен като съдър-жание, поради което с него мо-же да се злоупо-требява текущо в полза на концесионера.
Отговорност	Макс. 50 000 лв. адми-нистративна глоба. Възможност за корупция	Макс. 20 000 лв. административна глоба, но и наказателна отговорност в зависимост от тежестта на деянието.
Охрана на публичната собственост	Почти никаква. Може да се апортира в търговско дружество и да се продава от концесионера.	Пълна. Забрана за апортиране. В ПЧд-во се апортират само права и финансов ресурс
Преминаване към „зелена“, „синя“ икономика	Не е възможно, защото чрез концесия не се могат да се финансират иновации	Да. Прилата се при науч-ни/  приложни изследва-ния .В ПЧд-во може да участва и НПО
Оценка на финансовата подкрепа от публичния партньор	Слаба. Не се изисква концесионерът да доказва размера на печалбата си.	Чрез финансово –иконо-мически модел се доказва размера на оптималното финансово участие на партньорите, а като съв-местно дружество е про-зрачна и печалбата на частния партньор.
Разпределение на рисковете	Задължително строител-ния риск за концесионе-ра и поне още един.  Това поражда възмож-ност за концесионера да изнудва постоянно публичната власт	Чрез финансово-икономи-ческиа модел може да се установи влиянието на всеки риск и рисковете се разпределят на база въз-можности за противодей-ствие и/или управление.	При концесиите няма и методика за оценка на влиянието на възможните рискове
Срок на договора	Има макс. срок от 35 години, и той се догова-ря, което поражда възможност за корупция	Срокът се доказва до месец на база на финансо-во-икономическия модел.
Управление	Изключително от кон-цесионера и възмож-ност за участие на Концеден-та при учредяване на ПЧд-во	Съвместно от публичния и частния партньор с възможност за участие на НПО, гражданско сдружение
Обезщетение при разваляне на договор	Сложно и скъпо. Непременно чрез съд, вещи лица и възможност за корупция.	Обезщетението се изчислява до 0,1 лв към деня на прекратяване на договора на база финансо-во-икономическия модел
Привличане на европейско съфинансиране	Невъзможно.	Да. По плана „Юнкер“ и Регламент 1303 се пред-вижда смесено дружество, за да има по-голям кон-трол и устойчивост за постигане на целите.
Лоши практики	Много поради изложени-те по-горе вратички за корупция и липса на прозрачност на парич-ните потоци.	Много малко, поради прозрачност на паричните потоци и ангажиментите като размер и срок, включени във финансово-икономическия модел.

Това е само малка част от разликите между прилагането на инструмента на концесията и на публична-частното дружество. Предвидената възможност в законопроекта за концесията Възложителят/Концеденът да може да сключва договор за концесия с публично-частно дружество допуска повече корупция, защото:

            - няма прозрачност и реалност в паричните потоци и Възложителят ще бъде постоянно под натиск от страна на концесионера. Още повече ако Концедентът е апортирал и материални активи в това дружество;

            - позволява скрита приватизация, респ. нейното разпределение по интереси между представителя на концедента и концесионера;

        

Надявам се този анализ да освежи и обогати познанията на вносителите на законопроекта за концесиите. Надявам се да има между тях, депутатите и представителите на опозицията в Парламента и на гражданското общество, които милеят за икономическия просперитет на Р България.  Този просперитет може да се постигне при прозрачност, морал в отношенията и зачитане на интересите на всяка страна – публична власт и частен капитал в името на благосъстоянието на обществото. Надеждата да се осъществи в запазване на Закона за публично-частно партньорство, неговото усъвършенстване, а така също и на Закона за концесиите. Транспонирането на Директива 2014/23 да стане само с акт ( постановление) на Правителството за съобразяване с нея при концесии с прогнозна стойност над 5 225 000 евро. В противен случай ще се увеличи хаосът в публично-частните отношения в икономиката, а впоследствие ще се възпроизведе и във всички сфери на обществено-икономическия живот.

15.10.2017 г.                                               Д-р инж. Александър Трифонов

Борба с корупцията

Борбата срещу корупцията - много шум, но за какво

Мъдрият законодател започва не с направата на закони, а с изучаването на тяхната пригодност

спрямо даденото общество. - Жан Жак Русо

Прави впечатление каква страст и амбиции се разгарят във връзка с приемането на  антикорупционен закон.  Но само от наименованието на закона „Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности“  показва, че се готви въвеждане на Светата инквизиция за грешници. Не се търси обаче причината защо тези родени праведни човешки същества са се превърнали в грешници. Следва, че заразата се запазва, за да може инквизицията да не остане без работа.

Още през 2000 г. се публикува със съдействието на Американската агенция за международно развитие  (USAID) изследването „Корупцията в 100 отговора“ на Коалиция 2000 (инициативата на НПО“Център за изследване на демокрацията“ и на група неправителствени организации). Това беше първият опит да се направи дисекция на това туморно явление – причини за поява, проявление, метастази и направления за лечение, но явно силите им стигнаха до 2004 г. Още през 1993 г. се бе появила  международната организация „Прозрачност без граници“ („Тransparency international“) за оценка влиянието на корупцията в световен мащаб чрез въведения корупционен индекс. Европа също се включи в анализ на това явление чрез доклада за борбата с корупцията на Европейската комисия от 3.02.2014 г. България твърдо държи първо място по корупция в Европейския съюз и 75 място в света в доклада за 2016 г. „Анализът на резултатите през 19-те години, в които България е част от изследването ( на „Прозрачност без граници“), дава критична оценка в смисъл, че борбата с корупцията е в застой. Сравнителните данни за индекса на България за последните пет години показват липса на какъвто и да било напредък: индексът на България остава далеч под критичната стойност от 50 пункта, което е показател за системно несправяне с корупцията.“

         И с новия закон не се прави опит да се изкоренят причините за това бедствие, а се преследва един демагогски популизъм. С голяма достоверност може да се предскаже, че ефектът ще клони към „нула“, защото:

         - не се преследва узаконяването на корупцията в нормативните актове. Примери:

ü Снемане на наказателната отговорност от лицата, злоупотребили със служебно положение в проекта за нов Закон за концесиите;

ü При измененията в Административно-процесуалния кодекс се премахва на касационното производство (в. Дума „Край на правосъдието“ бр. 147/31.07.2017 г.).

Не следва ли да се търси отговорност – склоняване към корупция на лицата, които гласуват за такива изменения в нормативната уредба? За съжаление това не е обект на законопроекта.

- Не се търси отговорност от лицата, които внасят за одобрение законопроекти, които не са съпроводени с оценка на въздействие (Анализ на НПО“Център за оценка на въздействието на законодателството). Именно в тази оценка проличава ефектът от действието на конкретния нормативен акт и има ли вратички за корупция;

- Заобикаля се публичността и прозрачността при приемането на нормативни актове. В проектозакона за концесиите отпадна като задължително приложение към концесионния договор финансово-икономическият модел, който отразява всички парични потоци. Следва, че не трябва да се знаят истинските приходи и разходи на концесионерите. Узаконява се нормативната корупция ( корупцията се възпроизвежда и стабилизира чрезнормативни актове) и тя няма да се преследва. Дори се заобикаля Закона за нормативните актове чрез поднормативни такива – наредби, указания и т.н. на съответните институции. А с такива се създава възможност за облагодетелстване на  определени организации, структури, юридически и физически лица, т.е създава се възможност за т.н. индиректна корупция, която се чувства от обществото, а не от нормотворците. А виновните са от висшия ешалон на властта, защото са дали такива указания, респ. това са председателите на парламентарните комисии, които се стараят да угодят на властимащите. Но на тях няма да се търси отговорност!

- Подценява се, игнорира се мнението на авторитетни институции в държавата като Сметната палата и Министерството на финансите, според които причина за ограниченото прилагане на Закона за публично-частно партньорство е „публичната и прозрачната процедура“ за избор на частне партньор. Извод – има нечий интерес да бъдат премахнати предимства на този закон, защото най-силното лекарство срещу корупцията е публичността и прозрачността. Отговорност за лицето/лицата, които са възложили това действие, за тези които пазят корупцията чрез разработването на целенасочени нормативни актове няма. Няма анализ и отговорност защо Правителствата от 2011 досега досега не спазили изискванията на този Закон, като същевременно се заблуждава обществото: 

•  че няма реализирани проекти, а се забравят дори и тези по инструмента „Джесика“;

•  няма оценка на въздействието от отмяната му за националната икономика;

Как инвеститорите ще повярват в устойчивостта на законадателната власт на България, след като една политическа сила приема закон и след това същата го отменя? Значи има други интереси, които влияят и водят до хаос в  правораздаването. А хаосът стимулира корупцията.

- Игнорира се мнението на неправителствените и граждански организации, на експерти до възможния минимум. И когато избухне скандалът, няма отговорност за лицата, които не са реагирали своевременно на сигналите и за тези, които са допринесли за облагодетелстване на заинтересовани страни, дори без те самите да са получили облага от това. Това е скрита корупция, основана на политическия натиск и интерес. Примери достатъчно- http://fakti.bg/mnenia/198897-zalagat-korupciata-v-zakon, https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=2425529716471170697#editor/target=post;postID=30020078327001504;onPublishedMenu=allposts;onClosedMenu=allposts;postNum=49;src=postname и др.

 Изводи:

1. Корумпираните лица, „грешниците“ са само външно доказателство, видимите белези на това страшно заболяване – корупцията.

2. Причината за това заболяване е системна грешка на устройството и управлението на държавата.  Там трябва да се търсят причините и да се отстраняват. В противен случай се цели само:

- замазване на проблема, който винаги може да избухне отново, защото не е отстранена системната грешка;

- политическа заявка за борба със злото, но в същото време то се институциализира в нормативни документи;

3. Явно, с провежданите действия във връзка с приемането на антикорупционния закон се цели само да се успокои обществото и да му се даде поредната илюзия, ( а в същност заблуда), че нещо ще се случи за неговото благополучие;

         Но отново според Жан Жак Русо „ Хората се заблуждават не затова, че не знаят, а защото си въобразяват, че знаят“ Остава да видим дали:

- обществото ще преглътне поредната илюзия и ще остави Системата да го ограбва, унижава и унищожава чрез корупцията;

- обществото ще осъсзнае поредната заблуда;

- Президентът ще се подаде на циничният популизъм на политическите партии.;

7.09.2017 г.

                                               Д-р инж. Александър Трифонов
 http://epicenter.bg/article/Aleksandar-Trifonov--Borbata-sreshtu-koruptsiyata---mnogo-shum--no-za-kakvo-/135908/11/0