Борба с корупцията

Борбата срещу корупцията - много шум, но за какво

Мъдрият законодател започва не с направата на закони, а с изучаването на тяхната пригодност

спрямо даденото общество. - Жан Жак Русо

Прави впечатление каква страст и амбиции се разгарят във връзка с приемането на  антикорупционен закон.  Но само от наименованието на закона „Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности“  показва, че се готви въвеждане на Светата инквизиция за грешници. Не се търси обаче причината защо тези родени праведни човешки същества са се превърнали в грешници. Следва, че заразата се запазва, за да може инквизицията да не остане без работа.

Още през 2000 г. се публикува със съдействието на Американската агенция за международно развитие  (USAID) изследването „Корупцията в 100 отговора“ на Коалиция 2000 (инициативата на НПО“Център за изследване на демокрацията“ и на група неправителствени организации). Това беше първият опит да се направи дисекция на това туморно явление – причини за поява, проявление, метастази и направления за лечение, но явно силите им стигнаха до 2004 г. Още през 1993 г. се бе появила  международната организация „Прозрачност без граници“ („Тransparency international“) за оценка влиянието на корупцията в световен мащаб чрез въведения корупционен индекс. Европа също се включи в анализ на това явление чрез доклада за борбата с корупцията на Европейската комисия от 3.02.2014 г. България твърдо държи първо място по корупция в Европейския съюз и 75 място в света в доклада за 2016 г. „Анализът на резултатите през 19-те години, в които България е част от изследването ( на „Прозрачност без граници“), дава критична оценка в смисъл, че борбата с корупцията е в застой. Сравнителните данни за индекса на България за последните пет години показват липса на какъвто и да било напредък: индексът на България остава далеч под критичната стойност от 50 пункта, което е показател за системно несправяне с корупцията.“

         И с новия закон не се прави опит да се изкоренят причините за това бедствие, а се преследва един демагогски популизъм. С голяма достоверност може да се предскаже, че ефектът ще клони към „нула“, защото:

         - не се преследва узаконяването на корупцията в нормативните актове. Примери:

ü Снемане на наказателната отговорност от лицата, злоупотребили със служебно положение в проекта за нов Закон за концесиите;

ü При измененията в Административно-процесуалния кодекс се премахва на касационното производство (в. Дума „Край на правосъдието“ бр. 147/31.07.2017 г.).

Не следва ли да се търси отговорност – склоняване към корупция на лицата, които гласуват за такива изменения в нормативната уредба? За съжаление това не е обект на законопроекта.

- Не се търси отговорност от лицата, които внасят за одобрение законопроекти, които не са съпроводени с оценка на въздействие (Анализ на НПО“Център за оценка на въздействието на законодателството). Именно в тази оценка проличава ефектът от действието на конкретния нормативен акт и има ли вратички за корупция;

- Заобикаля се публичността и прозрачността при приемането на нормативни актове. В проектозакона за концесиите отпадна като задължително приложение към концесионния договор финансово-икономическият модел, който отразява всички парични потоци. Следва, че не трябва да се знаят истинските приходи и разходи на концесионерите. Узаконява се нормативната корупция ( корупцията се възпроизвежда и стабилизира чрезнормативни актове) и тя няма да се преследва. Дори се заобикаля Закона за нормативните актове чрез поднормативни такива – наредби, указания и т.н. на съответните институции. А с такива се създава възможност за облагодетелстване на  определени организации, структури, юридически и физически лица, т.е създава се възможност за т.н. индиректна корупция, която се чувства от обществото, а не от нормотворците. А виновните са от висшия ешалон на властта, защото са дали такива указания, респ. това са председателите на парламентарните комисии, които се стараят да угодят на властимащите. Но на тях няма да се търси отговорност!

- Подценява се, игнорира се мнението на авторитетни институции в държавата като Сметната палата и Министерството на финансите, според които причина за ограниченото прилагане на Закона за публично-частно партньорство е „публичната и прозрачната процедура“ за избор на частне партньор. Извод – има нечий интерес да бъдат премахнати предимства на този закон, защото най-силното лекарство срещу корупцията е публичността и прозрачността. Отговорност за лицето/лицата, които са възложили това действие, за тези които пазят корупцията чрез разработването на целенасочени нормативни актове няма. Няма анализ и отговорност защо Правителствата от 2011 досега досега не спазили изискванията на този Закон, като същевременно се заблуждава обществото: 

•  че няма реализирани проекти, а се забравят дори и тези по инструмента „Джесика“;

•  няма оценка на въздействието от отмяната му за националната икономика;

Как инвеститорите ще повярват в устойчивостта на законадателната власт на България, след като една политическа сила приема закон и след това същата го отменя? Значи има други интереси, които влияят и водят до хаос в  правораздаването. А хаосът стимулира корупцията.

- Игнорира се мнението на неправителствените и граждански организации, на експерти до възможния минимум. И когато избухне скандалът, няма отговорност за лицата, които не са реагирали своевременно на сигналите и за тези, които са допринесли за облагодетелстване на заинтересовани страни, дори без те самите да са получили облага от това. Това е скрита корупция, основана на политическия натиск и интерес. Примери достатъчно- http://fakti.bg/mnenia/198897-zalagat-korupciata-v-zakon, https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=2425529716471170697#editor/target=post;postID=30020078327001504;onPublishedMenu=allposts;onClosedMenu=allposts;postNum=49;src=postname и др.

 Изводи:

1. Корумпираните лица, „грешниците“ са само външно доказателство, видимите белези на това страшно заболяване – корупцията.

2. Причината за това заболяване е системна грешка на устройството и управлението на държавата.  Там трябва да се търсят причините и да се отстраняват. В противен случай се цели само:

- замазване на проблема, който винаги може да избухне отново, защото не е отстранена системната грешка;

- политическа заявка за борба със злото, но в същото време то се институциализира в нормативни документи;

3. Явно, с провежданите действия във връзка с приемането на антикорупционния закон се цели само да се успокои обществото и да му се даде поредната илюзия, ( а в същност заблуда), че нещо ще се случи за неговото благополучие;

         Но отново според Жан Жак Русо „ Хората се заблуждават не затова, че не знаят, а защото си въобразяват, че знаят“ Остава да видим дали:

- обществото ще преглътне поредната илюзия и ще остави Системата да го ограбва, унижава и унищожава чрез корупцията;

- обществото ще осъсзнае поредната заблуда;

- Президентът ще се подаде на циничният популизъм на политическите партии.;

7.09.2017 г.

                                               Д-р инж. Александър Трифонов
 http://epicenter.bg/article/Aleksandar-Trifonov--Borbata-sreshtu-koruptsiyata---mnogo-shum--no-za-kakvo-/135908/11/0

Нова книга за ПЧП

Александър Трифонов

ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО КАТО ЕЛЕМЕНТ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

АНАЛИЗИ

МОДЕЛИ

ДОКУМЕНТИ

 ОРГАНИЗАЦИЯ

София

2017 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор                                                                                                           

І. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ  НА СТРАТЕГИИ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОСПЕРИТЕТ

1. Общи постановки                                                                                   

   2. Ключови постановки в стратегиите за национална сигурност             

3. Икономическия суверенитет                                                              

4. Аспекти на Стратегията за вътрешна сигурност на Европа                

    5.Стратегията за национална сигурност на Република България – икономически анализ                                                                                    

6. Резюме на изводите от икономическия анализ на Стратегията на националната сигурност на Република България                                                     

       7. Препоръки за усъвършенстване на Стратегията за национална сигурност на Република България                                                                   

           8. Национална сигурност и публично-частно партньорство –

една територия –много интереси                                                                

ІІ. АНАЛИЗ  НА НА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО  ПАРТНЬОРСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

1. Участие на публично-частното партньорство в икономическия

 живот на Европа                                                                                                   

             2. Специфични предпоставки за възникване и утвърждаване на публично-частното партньорство ( ПЧП )                                                                         

3. Дефиниции                                                                                           

4. Области на приложение на ПЧП                                                               

       5. Правни аспекти и принципи в уредбите за ПЧП, касаещи националната сигурност                                                                                                  

6. Икономически аспекти и принципи в уредбите за ПЧП, касаещи

националната сигурност                                                                                

ІІІ. АНАЛИЗ  НА НЕГАТИВНИ ПРАКТИКИ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО

А. Европа                                                                                                     

І. Примери                                                                                                     

II. Аргументи за негативен ефект от публично-частното партньорство

1. Констатации                                                                                        

2. Противоречия по отношение влияние върху националната

сигурност                                                                                                                           

ІІІ. Примери за аргументи за отхвърляне/нереализиране на проекти

чрез инструмента на публично-частното партньорство в Германия            

Б. България

              І. Примери – Концесии                                                                                      

ІІ. Примери - Публично-частно партньорство – като законова

разновидност на концесиите                                                                     

ІV. АНАЛИЗ НА ПРОЦЕДУРИТЕ И КРИТЕРИИТЕ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО

А. Европа и света

      1. Анализ на базовите модели на партньорство между публичния и частния партньор                                                                                    

2. Процедури, документи                                                                           

    3. Критерии за оценка на инвестиционни предложения / за избор на частен партньор                                                                                              

    4. Основни документи в процеса на учредяване на публично-частно партньорство                                                                                       

5. Специфични отношения между публичен и частен партньор         

6. Управление на процеса на публично-частно партньорство             

V. ОПТИМИЗИРАН ПОДХОД ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО

1. Формирането на политики за прилагане на

публично-частното партньорство                                                          

2. Организация и управление                                                            

3. Процедури                                                                                    

4. Доказване на икономическа/финансова ефективност                             

5. Взаимоотношения на публичния партньор с частния партньор и другите участници в процеса на публично-частното партньорство         

6. Финансиране на публично-частното партньорство                             

7. Контрол и мониторинг                                                                             

VІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ                                                                           

 VІІ. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Александър Трифонов е доктор по национална сигурност и дипломиран инженер по далекосъобщителна техника. Специализирал макроикономика. Това е третата книга в областта на публично-частното партньорство след „ПЧП-100 въпроси и отговори“ ( 2012 г.) и „Коментар върху Закона за публично частно партньорство и Правилника за неговото приложение“ (2013 г.) . В своя 10 годишен опит тази област има издадени брошури като „ ПЧП- добри практики, процедури, реализация, управление“, в съавторство „Наръчник по публично-частно партньорство на общинско ниво за предоставяне на дългосрочни грижи и услуги за възрастни хора“.

             Предизвикателството за написването на тези книги се базира на практическия му опит в разработването на проекти в областта на околната среда, уличното осветление, индустриални зони при използването на този инструмент и повече от 100 семинари, лекции към КРИБ, Института за публична администрация при МС, към общини и организации.

             Настоящата книга предлага оригинален подход към анализ на процеса на публично-частно партньорство като елемент от националната икономическа политика. Просперитетът на едно общество не може да се базира на самостоятелни политики в различните сектори и приоритети в икономиката, без тяхното обвързване в една единна система и в името на благосъстоянието на населението. Този подход трябва да намери отражение в практическото осъществяване на чл. 24, ал.2 от Конституцията на Република България „Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.“

             Книгата е предназначена за специалисти в областта на законодателството, изпълнителната власт, при оценка на инвестиционни проекти и тяхната реализация с оптималното съчетаване на публични и частни ресурси.