За водородната енергетика и още нещо

 

За водородната енергетика и още нещо

( Тема за размишления)

 Водородната енергетика се основана за изгарянето на промишлено получен и складиран водород, при което се получава електричество и топлина.

Водородът (Н2) е отлично гориво, с най-висока калоричност на изгаряне на килограм, от всички други горива - три пъти по-калоричен (142MJ/kg) от дизела (42MJ/kg).
Течният водород е най-лекото гориво. Един куб.м (м³) течен водород тежи само 70 кг. Парадоксален обаче е фактът, че в един куб.м вода има 167 кг водород и .
833 кг. кислород, тъй като 1 куб.м вода тежи 1000 кг.

Процесът се описва така:

                                             
       Следва, че 8 грама кислород е необходим за изгаряне на 1 грам водород.

Земната атмосфера се състои от много газове. По принцип това е азот, който заема 77%. Газът, без който животът на Земята е немислим, изисква много по-малък обем, а съдържанието на кислород във въздуха е 21% от общия обем на атмосферата. Последните 2% са смес от различни газове, включително аргон, въглероден диоксид, хелий, неон, криптон и други. Плътността им е следната:

Вид газ	Плътност, кг/м3
Водород	0,0899
Хелий	0,1785
Азот	1,2506
Кислород	1,429
Въздух	1,29

                      Кислородът е около 16 пъти по плътен от водорода.

При 0° градуса и нормално налягане от 760 мм живачен стълб 1м³ кислород тежи 1,43 кг., респ.  0,0007м³ кислород тежи 1 грам. Или за изгарянето на 1 грам водород са необходими 0, 0056 м³ кислород, респ. за 1 кг. водород – 5,6 м³ кислород.

Opel Zafira с 94 кВт на водородни горивни клетки консумира 1,83 кг водород на 160 километра или 6,4 литра бензинов еквивалент. Бензиновият аналог на Opel Zafira с 1,6-литров двигател с мощност 85 kW консумира 5,8 литра бензин на 100 км при магистрални условия.

За пълното изгаряне на 1 кг. бензин е необходим 14.7 кг въздух, от което следва, че за изгарянето на 1 кг. бензин е  необходимо около 3 кг. кислород, респ.11,4 м³. Оказва се двигателите с вътрешно горене са около 3 пъти по-щадящи по отношение използването на кислорода за горивния процес!

 Кислородът се генерира от растенията при процеса фотосинтеза. Необходими са шест молекули CO₂, за да се получи една молекула глюкоза чрез фотосинтеза, а шест молекули кислород се отделят като страничен продукт. Молекулата на глюкозата съдържа шест въглеродни атома, така че това е нетна печалба от една молекула кислород за всеки атом въглерод, добавен към дървото. Зрялото дърво явор може да е високо около 12 метра и да тежи два тона, включително корените и листата. Като се вземат предвид относителните молекулни тегла на кислорода и въглерода, това се равнява на 100 кг кислород на дърво годишно. Човек диша около 9,5 тона въздух за една година, но кислородът съставлява само около 21-23% от този въздух по маса, а ние извличаме само малко над една трета от кислорода от всеки дъх. Това възлиза на общо около 740 кг. кислород годишно. Което може да се добие от приблизително 8 дървета, като това зависи от неговия вид, възраст, здраве и околна среда. 

Съгласно прогнози на Международната агенция по енергетика към 2030 г. употребата на водород ще бъде около 8 млн. това, а към 2040 г. то ще достигне 90 млн. тона. За осигуряване изгарянето на това количество ще са необходими 720 млн. тона кислород и 7 200 000 дървета или горска площ от около 144 000 декара. В България горската площ е около 40 млн. декара.

10% от територията на земята е покрита с ледници, а други 19% са безплодни земи – пустини, сухи солени плоскости, плажове, пясъчни дюни и открити скали. Това оставя това, което наричаме "обитаема земя".

Горите представляват малко над една трета (38%) обитаема площ на Земята. Това е около една четвърт (26%) обитаема и необитаема земя.

Делът на горските площи е следното:

                         
Източник: Share of global forest area, 2020, https://ourworldindata.org/grapher/share-global-forest?tab=chart&time=2020..latest&country=Africa~Asia~Europe~Oceania~South+America

 По данни на организацията Hydrogen Council към момента с хоризонт до 2030 г. са планирани 228 големи „водородни“ проекта с общи капиталови разходи от 300 млрд. долара.

Разработчиците на Helios Green Fuels - завод за зелен водород на стойност 5 млрд. долара в процес на изграждане, който се намиран на северното крайбрежие на Саудитска Арабия в Червено море - вече мислят за неговото разширение. Технологичните компании Neom и Air Products и саудитската компания Acwa Power подписаха сделка през юли 2020 г. за изграждане, притежаване и експлоатация на съоръжението. Настоящият план е да се използва 20 MW електролизатор Thyssenkrupp - задвижван от 4GW възобновяема енергия - за получаване на зелен водород, който ще бъде превръщан в амоняк за по-лесното му транспортиране. Helios ще произвежда 650 тона/ден зелен водород при по-малко от 2 $/kg.

Компаниите „Роснано“ и „ЕнелРусия“ ще реализират първия проект за производство на „зелен“ водород на базата на вятърна електроцентрала в Мурманска област, Русия. Предвижда се производството на 12000 тона водород на година и износ в ЕС, като инвестициите се оценяват на 320 милиона долара. База за производството ще бъде строящата се ВяЕЦ в Мурманска област с мощност 201 мегавата, която се очаква да бъде въведена в експлоатация през декември тази година. „Роснано“ и „Енел Русия“ (56,43% принадлежат на италианската Енел) ще произвеждат „зелен“ водород на базата на електролиза на вода с помощта на енергия, получена от ВЕИ.

Десетки държави и компании вече работят по свои проекти за водородни технологии в индустрията, транспорта и енергетиката.
Европейският съюз заложи за целта бюджет от 430 млрд. евро за следващите 10 години.

Италианската Snam, която притежава и управлява най-голямата мрежа за пренос на природен газ в Европа, пък обяви, че над 70% от всичките й 42 хил. километра тръбопроводи вече са пригодени за доставка на всякакъв вид нисковъглероден водород - зелен или син (при улавяне на СО2). А това означава, че проектите в Северна Африка, при които се използва евтин соларен и вятърен ток за електролиза на морската вода и производство на водород, скоро могат да намерят директни клиенти в Европа.

По-голямата част от използвания в момента газ се получава чрез процес на преработка на изкопаеми горива - най-вече метан. Това обаче е на път бързо да се промени - по оценки на BloombergNEF към 2050 г. пазарът само на зелен водород ще е с обем от 700 млрд. долара, Goldman Sachs говори за 2.2 трлн. евро, а Bank of America екстраполира общите глобални инвестиции в този сектор до 11 трлн. долара до 2050 г.

Факт е, че зеленият H2 е все още твърде скъп (3,50 до 6 евро на килограм), за да бъде конкурентоспособен на останалите енергийни носители. Тази цена обаче е двойно по-ниска в сравнение със ситуацията преди 10 години, като според някои прогнози може да спадне с още 60% до 2030 г. Основен фактор в този процес са намаляващите цени на ВЕИ. Според дългосрочната прогноза на BloombergNEF цената на зеления H2 до 2050 г. ще падне до под 1 долар на килограм.

 Със сигурност, ако амбициозните планове за енергиен преход бъдат осъществени, уравненията ще се променят драматично в полза на H2 в рамките на едно десетилетие. Водородната стратегия на ЕС предвижда мащабни инвестиции и субсидии в търсенето и предлагането на водород, както и за изследвания и разработка на нови технологии в тази област. Всичко това генерално ще разреши проблема с цената, както и всички останали предизвикателства пред водородната икономика.

H2 ще бъде зелена алтернатива на природния газ във важни приложения като производството на топлина за индустриални цели. Например зеленият водород има всички необходими качества, за да декарбонизира „мръсна“ индустрия като металургията. В същото време водородът има бляскаво бъдеще във всички видове транспорт, при които теглото на батериите е сериозен проблем. Такива са, да речем, тежкотоварните камиони, корабите и най-вече големите пътнически самолети. Влакове, задвижвани от водородни горивни клетки, могат да заместят всички останали в експлоатация дизелови локомотиви, особено по жп линиите, чиято електрификация не е рентабилна. Водородът има големи шансове да постигне своя потенциал като „гориво на бъдещето". В голямата схема на нещата той ще изпълни ролята на „мостова технология", която ще спечели време, за да могат ВЕИ окончателно да изместят изкопаемите източници на енергия. 

 

Най-сериозен е въпросът за икономическата конкурентоспособност на водорода в транспорта. Горивните клетки осъществяват процес, който е огледален на електролизата, т.е. превръщат водорода в електричество и водна пара. За тях като алтернатива на двигателите с вътрешно горене се говори още от петролните кризи през 70-те години. Т.нар. FCEV (електрическо превозно средство с горивна клетка) автомобили имат своите предимства в сравнение с електромобилите с батерия (BEV). Горивните клетки осигуряват повече енергия от единица маса, а зареждането с H2 е толкова бързо, колкото и с бензин. Водородът обаче трябва да бъде компресиран/втечнен, транспортиран, зареден и накрая превърнат обратно в електричество от горивните клетки. Докато електричеството просто се пренася по електропроводи и се зарежда от зарядните устройства в батериите на някоя Tesla Model 3, Volkswagen ID.3 или друг „обикновен електромобил”. Всичко това води до сериозни разлики в енергийната ефективност по цялата верига „от източника до колелата”. По данни на Volkswagen при BEV тази ефективност е 70–90%, докато при FCEV е 25–35%. В по-практични измерения това означава, че една водородна кола изразходва 2–3 пъти повече електричество, за да измине еднакво разстояние с една кола на батерии. Изводът е, че в близкото бъдеще водородът няма да може да конкурира електричеството при масовите автомобили.

България е включила водорода в своите програмни документи. Според текущия вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост страната ни ще инвестира в производство и инфраструктура за пренос на зелен водород. Основният акцент ще бъде върху замяната на горивната база на ТЕЦ-овете на въглища. Общата предвидена сума за това е над 550 млн. лева, а периодът за изпълнение е до 2025–2026 г. Освен това документът предвижда създаването на национална пътна карта за развитие на производството и доставката на водород. От своя страна Националният енергиен и климатичен план на България предвижда плавен ръст в производството и потреблението на водород до 2030 г. Документът предвижда, че в този срок в страната ще бъдат инсталирани електролизери за производство на зелен водород с мощност до 480 мегавата. Очаква се потреблението на водород да бъде най-голямо в индустрията и транспорта, следвани от сградите и производството на електричество. „Високият” сценарий в транспорта предвижда въвеждане в експлоатация на над 5700 камиона и 40 хил. автомобила, задвижвани с водород. 

 Изводи и заключение

-         Водородът е атрактивен източник на енергия за бъдещето.

-         Не се обръща внимание за запазване на кислородния баланс в атмосферния въздух, а същевременно изсичането на гори продължава усилено. Водородната енергетика изисква много повече кислород в сравнение с конвенционалната. България е на едно от последните места по горски площи спрямо общата територия на страната. Но допълнително към водорода има още различни процеси на горене, които също изискват кислород- ТЕЦ, локални и лични отоплителни инсталации, пожарите и т.н.

-         Не се обръща сериозно внимание на оксиводородните смеси(модификация на Браун-газа) (SОН- стехиометрични кислородно-водородни газови смеси), които се получават при електролиза на вода и които не ползват кислород от въздуха.

-         Но водородът и оксиводородните смеси, природния газ спадат към стандартните източници на енергия. А предизвикателството е в нови източници основани на нови физични принципи като напр. в магнетизма (диск на Сърл), гравитационните и торсионните полета, енергия от вакуума (квантов генератор) и др. върху които работят и български специалисти.

-         Човечеството е изправено пред научен пробив в организация на материята и нейните материални и полево-информационни форми на съществуване. Трябва много внимателно да се вземат политически решения, защото  има опасност те да костват  скъпо на икономическото развитие. Препоръчително е паралелно да се изучават и експериментират алтернативни  решения, идеи и хипотези, за да може страната бързо да ги внедри при разработени варианти за практическо им използване.

Източници на информация:

-          Водородът: новото гориво за икономиката, https://www.capital.bg/biznes/energetika/2021/03/19/4187314_vodorodut_novoto_gorivo_za_ikonomikata/?fbclid=IwAR1EfQB2R6xjsWaoPMX-SH8ZUGkahWOXjuA9svkGzM5m9bni8X2-NJa2MOc

-          Водородът - възможност и предизвикателство за енергийния преход, https://www.investor.bg/analizi/91/a/vodorodyt-vyzmojnost-i-predizvikatelstvo-za-energiiniia-prehod-327737/?fbclid=IwAR3bmkhjG0t-c76ayOZ4v6V5rznFtpBDhaEdHPDtl2Edhkbl1AcIKVuHVFM 

      Готови ли сме за водородната революция - митове и реалности за най-чистото гориво, https://www.manager.bg/lica/gotovi-li-sme-za-vodorodnata-revolyuciya-mitove-i-realnosti-za-nay-chistoto-gorivo?fbclid=IwAR0xr0TAJOOz39s4fBBxBCCcKJqoBnxnDbpkbfOFDxYrqMV5t938HsknovA

-          Колко кислород произвежда едно дърво?, https://www.greelane.com/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/how-much-oxygen-does-one-tree-produce-606785/, https://www.sciencefocus.com/planet-earth/how-many-trees-does-it-take-to-produce-oxygen-for-one-person/

-          Водородна енергетика – мечти и нерешени проблеми, https://3e-news.net/%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b8/%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%be%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%e2%80%93-%d0%bc%d0%b5%d1%87%d1%82%d0%b8-%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%bc%d0%b8_81971

-          В Мурманска област започва производството на „зелен“ водород, https://3e-news.net/3/%D0%B2-%D0%BC%D1%83%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4_84245/

         ВОДОРОД И СТЕХИОМЕТРИЧЕН ОКСИВОДОРОД, https://vodorod.alle.bg/, https://grainis.blog.bg/biznes/2016/04/17/vodorod-oksivodorod-sistemi-za-dobiv-energiini-sistemi-prilo.1445329

        Готови ли сме за водородната революция - митове и реалности за най-чистото гориво,

https://www.manager.bg/lica/gotovi-li-sme-za-vodorodnata-revolyuciya-mitove-i-realnosti-za-nay-chistoto-gorivo?fbclid=IwAR0xr0TAJOOz39s4fBBxBCCcKJqoBnxnDbpkbfOFDxYrqMV5t938HsknovA

-          Производството на водород в България се развива със средните темпове в световен мащаб, https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/87556-proizvodstvoto-na-vodorod-v-balgariya-varvi-zaedno-sas-srednite-tempove-v-svetoven-mashtab

-          Торсионни полета – теория и практика, https://hellp.net/torsionni-poleta-teoriya-i-praktika/

        Apparatus for energy production on new physical principles converter, https://russianpatents.com/patent/220/2203518.html

-          https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82

-          Нова Енергийна Революция, http://energyrevolution.space/index.php/bg/

 

1.06.2021                                                              Д-р инж. Александър Трифонов

https://luboslovie.bg/2021/10/24/%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%be%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b8-%d0%be%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%be/

Кого и какво може да смачка валяка „Продължаваме промяната“

 

Кого и какво може да смачка валяка  „Продължаваме промяната“

„Бъдещето зависи от това, което правим в  момента“

Махатма Ганди

Съдържанието на всички интервюта, изказвания и отговори на въпроси от инициаторите на „Продължи промяната“ би могло да се резюмира във „“Всичко е бизнес и ние ще ви го докажем“. Това произтича и от досегашните действия на г-дата Петков и Василев, а именно повече ред в приходите и разходите, но той изглежда само като промяна уредбата на витрината на българската държава. Променят се места на важните манекени, на самите манекени, на аранжировката на рекламното пространство, но какво става отзад, зад витрината остана скрито за обществото. Няма и публични становища по важни актуални теми на обществото, критики към програми и политики от страна на членов на формацията, от които да се вижда и гражданската им позиция. Дипломи и постове в разни организации не са достатъчни за даването на доверие за управление на държавата. Защото досега няма отговор от вас на такива въпроси, които наистина да дават основание, че ще има наистина промяна в икономическия модел на България като структура и съдържание, а не просто желание, а може би и задача за смяна на паричните потоци. А именно:

v Смятате ли да върнете откраднатите и изнесени от България финансови

ресурси, а не угодно да ги забравим? „Кой пил-пил, който грабил-грабил“ – ние започваме на чисто. Това е приемливо за вас, защото не сте от ограбените, но обществото е изстрадало тези ресурси. Така ли трябва да се разбира вашето условие, че бихте работили с ГЕРБ и ДПС ако си признаят за корупцията? Или срамежливото и повърхностно споменаване, че концесионерът на Челопеч трябва да плаща повече и нито дума за другите концесии. Защо не пледирате за внедряване на стандарта БДС ISO 37001:2016 "Системи за управление за борба с подкупването. Изисквания с указания за прилагане", а го подменяте с един нерегламентиран, а дори позволяващ корупция и толериране сертификат "Община без корупция"? Дори в приетата на 11 март 2021 г. „Национална стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз за периода 2021 – 2027 г.“ не се споменава този стандарт. Само общините ли са източник на корупция или източникът се крие в управлението на държавата?  Борбата с корупцията разбирате като чистосърдечни признания или като система от мерки, контрол и наказателна отговорност за лица, допуснали възможности за съществуване на корупцията по законен и незаконен път? Резултатите от досегашната ви дейност могат да се разглеждат като намерение, но е и като решителност, която трябва да се доказва ежедневно. Защото не обръщате внимание на общественото мнение, а действате по някаква свое разбиране за изкореняване на корупцията.(Голата корупционна политика на правителството,  - https://pogled.info/bulgarski/golata-koruptsionna-politika-na-pravitelstvoto.125978)

 

v Смятате ли да промените структурата на българската икономика като

баланс между малките, средните и големите фирми като персонал и оборот? Наблягането на стартиращите фирми и подценяване на деля на средните (49-250 заети) е като да очакваш от фойерверки да се запали пожар. Възможно е, но колко дълго този огън ще гори. В България фирмите с персонал 1-9 заети съставляват 93,05% от всички регистрирани, а 10-до 49 -5,72%  или общо 98,79%. Как такива компании могат да устоят на конкуренцията на  международните компании? Едва ли с еднократни иновации, ограничен производствен капацитет и да имат устойчиво развитие? В тях са заети близо 53% от заетите лица (над 1 милион), респ. този контингент е най-податлив на всякакви кризи, респ. тяхното състояние ще оказва силно влияние върху БВП (Брутен вътрешен продукт), върху социалния мир и икономическия растеж.

Състояние на нефинансови предприятия 2020 г.

Брой заети	Брой предприятия	Заети общо	Дял от общия брой, %	Дял от общия брой заети, %
0-9	382 238	665 219	93,05	31,79
10-49	23486	462 198	5,72	22,09
50-249	4343	428 118	1,05	20,47
250+	718	536 617	0,17	25,65
Общо	410 785	2 092 062	100%	100%

 

v Смятате ли и как, респ. в какви срокове да повишите авторитета на

България по отношение на брутния вътрешен продукт на глава от населението, по който показател изоставаме на 50% от Европа и до 3 и повече пъти от високоразвитите страни?

Брутен вътрешен продукт на глава от населението в щ.долари за 2020 г.

Страна	Според МВФ	Според Световна банка
Румъния	32 278	31 946
Словакия	34 815	31 832
Германия	56 956	53 694
Европейски съюз	46 888	44 491
България	25 471	24 361
Люксембург	122 740	118 360
Швейцария	75 880	71 352

          Той е интегрален показател за стандарта на живот, ниво на технологиите, ниво на образованието, на науката и т.н.

 

v Как смятате да смените профила на участието на МСП в БВП на

България, тъй като 40% се формира от сектор „Търговия, 21% от сектор „Преработваща промишленост“ и само 10% от сектор „Селско стопанство“? Ще продължава ли изхранването на населението да става с вносни селскостопански продукти и България все повече да се превръща в страна на услугите, при които принадената стойност е най-ниска, респ. най-малки възможности за икономически растеж.

 

v  Как смятате да решите проблема с икономическия дисбаланс между

отделните региони в България? В Плана за възстановяване и устойчивост няма заложени мероприятия в това направление. ( Вижте „Загиването на България е планирано и в Проекта на Програма за развитие на регионите 2021-2027 (https://pogled.info/bulgarski/zagivaneto-na-balgariya-e-planirano-analizat-na-proekta-na-programa-za-razvitie-na-regionite-2021-2027.127557).

-         Какво ви е отношението към този подход на ЕС?

-         Да смятаме ли, че имате намерение да търгувате и умиращите

населени места (1315 към момента) вместо да реализирате индустриален модел за всеки регион, област?

 

v Имате ли намерение да търсите баланс между държавната, частната,

кооперативната и обществената собственост? В света се увеличава делът на държавната собственост. Според “Fortune Global 500” делът на държавните предприятия е нараснал от 9% през 2005 г. до 23% през 2014 г.  А според проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „Ownership and Governance of State-Owned Enterprises A Compendium of National Practices, OECD (2018)“ държавните предприятия представляват една пета от най-големите предприятия, за разлика от преди 10 години, когато само едно или две предприятия бяха в това семейство. Значи се търси оптимизация на собственостите, за да се осигури устойчиво развитие на държавите.

- Какви са вашите виждания за осигуряване на устойчиво развитие на България в аспект на национална сигурност и икономическа независимост?

- До каква степен ще допуснете българските фирми да са независими от

чужди интереси, капитали и съсобственици?

- Ще използвате ли публично-частното партньорство (но не в проявлението „концесия“) за провеждане на целенасочена инвестиционна политика, в която Държавата да играе ролята на предприемач ( временен инвеститор)?

 

v Ще поставите ли културата, езика, историята и нейните фортпостове

зад граница на тезгяха? Докажете, че милеете за миналото, настоящето и бъдещето на България като ваша родина и ще съхраните тези елементи за принадлежност към нея за децата и внуците.

 

v Каква ще бъде вашата външна политика, изразяваща се в отношение

към глобализацията, неолиберализма и неговите проявления в Истанбулската конвенция,  под знамето на ЛГБТ ли ще решавате демографската криза в България и състава на управленските съвети на фирмите в България като подражание на САЩ , с овча кроткост ли ще приемате указанията на великите сили, на натрапени съюзници и на лукави покани за участие в съюзи, проекти и мисии?

 

v Как ще чувате гласа на обществото по актуални теми? Досега нямаше

реакция на някои публикации за дискусия с вас.( Отворено писмо до министър Асен Василев, но важно и за министър Кирил Петков, http://epicenter.bg/article/Al--Trifonov--Otvoreno-pismo-do-ministar-Asen-Vasilev--no-vazhno-i-za-ministar-Kiril-Petkov-/259090/11/0). Или сте вече ампутирани към общественото мнение от желанието за власт и безалтернативно изпълнение на неясни поръчения?

 

          Всички тези теми отсъстват изцяло или частично от програмите на партиите. Ако няма реакция по тях от вас, то вие ще станете като един от поредните продавачи на розови обещания. Вашите отговори ще бъдат и критериите, по които ще се оценява бъдещата ви дейност. А ако не ги дадете, значи или се страхувате или имате задни мисли и планове. Тези въпроси не изчерпват една визия за управлението на България към икономически растеж и благоденствие. Едно допълнение в този смисъл ще може да предизвика само повече уважение към заложената цел-„Да се промени България  така, че да се гордеем с нея, а не да бягаме от нея". Почтеността, за която справедливо пледирате изисква почтеност и откритост в мислите и гражданска позиция, а не само в отказване от банкова тайна на авоарите и репликация на политически лозунги, защото за почтеността няма критерии. Защото една латинска пословица гласи: „Non omne licitum honestum - Не всичко позволено е почтено“! След неуспешното „изчегъртване“ не допускайте да валирате крехките и избледняващи надежди на българите за по-добро бъдеще.

Очакваме да оспорите мисълта на Фабио Воло „Политиците вечно се позовават на едно по-добро бъдеще и го обещават. Сигурно рая имат предвид.“

 

22.09.2021 г.

                                                          Д-р инж. Александър Трифонов
ttp://epicenter.bg/article/D-r-inzh--Aleksandar-Trifonov--Kogo-i-kakvo-mozhe-da-smachka-valyaka--Prodalzhavame-promyanata-/260502/11/0